Доклад за моето самоусъвършенстване в проекта „Райд ту Фрийдъм”

Многоуважаеми Учителю!
Скъпи съпрактикуващи!
Аз съм Мартон Бараняи от Унгария. Получих Фа през 2010 година. Това лято взех участие в проекта „Райд ту Фрийдъм” и бих искал да споделя част от култивационния си опит.
За тези, които все още не са чували за него, „Райд ту Фрийдъм” е Дафа проект за разясняване на истината под формата на колоездачна обиколка. Целта му е да се направи публично достояние въпросът за децата, осиротели в резултат на преследването срещу Фалун Дафа: истината се разяснява от тази перспектива. Двадесет и шест самоусъвършенстващи се, представители на 15 държави, преминаха на колела повече от 5 000 км от Лос Анджелис до Вашингтон (ОК) това лято.
Ако мислите ни са праведни, Учителят променя ситуацията
Учителят казва:
„Когато учениците имат достатъчни силни праведни мисли
Учителят има силата да промени посоката на течението“
(Връзката Учител – Ученик, Хон Ин II)
Преди да започне обиколката направихме кампания за разгласяването й, за да може по този начин да спасяваме съзнателни същества. Взехме участие в няколко събития, но на едно от тях почти ни отказаха. Това събитие беше в Будапеща, точно по времето на едно групово изучаване на Фа. Бях смутен, че сме там, а не можем да се присъединим към изучаването на Фа. Живеем в Сегед вече година и с жена ми сме единствените практикуващи в този голям провинциален град. Това също така значи и че не можем да участваме в групово изучаване на Фа лично, което прави всяка такава възможност още по-специална за мен.
Това събитие беше в Будапеща, по съвсем същото време когато беше седмичното групово четене. Аз се чувствах притеснен, че ще сме в Будапеща, но няма да можем да изучаваме с другите. Участието ни в това събитие беше почти отменено, докато го организирахме; всъщност жена ми беше получила отговор от организаторите, че не можем да участваме; но в самия ден на събитието тя ме помоли да им се обадя, за да сме сигурни. По телефона получих отговор, че ни очакват, всичко е наред, само трябва да отидем. Това беше знак за мен, че аз също трябваше да вложа сърцето си в това.
Приготвихме се за пътуването, отидохме на ЖП гарата и бяхме изправени пред проблем, тъй като заради бурята от предната вечер разписанието на влаковете беше сериозно объркано. Трябваше да се качим от влака на автобус и после отново на влак. Други хора от влака получаваха информация от свои приятели, че ще са с поне 3 часа закъснение заради удълженото време за пътуване.
Според първоначалния график и време на пристигане трябваше да пристигнем точно на време за събитието, а самото то щеше да трае 3 часа. С жена ми споделихме разбиранията си и аз започнах да се изправям пред своя привързаност, като честно й казах, че този конфликт с времето ме смущава, както и че според мен това е причината нещата да не се случват както би трябвало. Тя ми припомни, че тази седмица предстои да ходя до Франкфурт по работа и че там мога да се присъединя към груповото изучаване на Фа, а тя може да се присъедини през почивните дни в Будапеща по време на националната Дафа среща, тоест и двамата щяхме да присъстваме на поне едно групово изучаване на Фа тази седмица, така че според нея няма проблем. Осъзнах грешката си и започнах да изпращам праведни мисли изцяло концентриран, да заздравявам праведните си мисли, така че макар съм допуснал грешка, старите сили да нямат право да осуетят събитието ни. Помолихме съпрактикуващи да ни помогнат с праведни мисли чрез електронна кореспонденция в листа и телефонни обаждания. В крайна сметка пристигнахме на събитието точно навреме за началото.
Когато мислим първо за другите, всичко е по-лесно
По време на обиколката карахме на екипи. Обикновено един екип караше 1 – 2 часа, после сменяхме екипите. Аз бях възрастен, наблюдаващ на пътя; петима от нас караха заедно с децата и също се сменяхме.
Веднъж, когато сменяхме екипите, аз също се присъединих, но целта ми не беше да карам колело, за да допринеса към проекта, не бях на колелото с праведни мисли. Беше ми много трудно да се придържам към екипа, бях последен на опашката и в крайна сметка изостанах назад.
Започнах да се вглеждам навътре: защо ми се случваше това, защо съм изтощен и защо не можех да поддържам ритъма? Един цитат от Учителя мина през ума ми, че само ако вървим добре по тесните си пътеки, няма да срещаме трудности:
„Но, стига да се придържате към Дафа, да се придържате към думите на Учителя, ще имате пътека, по която да вървите, и това е нещо, което никой не може да промени. Но пътеката ще е много тясна – тясна до степен, че само ако сте много праведни, тогава нещата ще се подреждат и само тогава ще можете да спасявате хора. Само, ако успявате да се справяте с нещата по много праведен начин, няма да има проблеми.“ (Какво е Дафа ученик, Преподаване на Фа на Фа Конференцията в Ню Йорк, 2011)
Осъзнах, че искам да карам колело от егоизъм, защото не бях карал колело „дълго време“. Заради себе си.
След като разбрах грешката си, засилих в себе си идеята, че моята задача на пътя е да помагам на по-младите практикуващи, да се грижа за безопасността им, доколкото мога, и ако те имат технически проблеми или не могат да издържат физически на задачата си, да им помогна. Въпреки че бях започнал да карам за себе си, нямаше връщане назад. Трябваше да се придържам към темпото им не заради себе си, а заради тях. Сега трябваше да карам за тях.
В „Джуан Фалун” Учителят казва: „Изливаш част от мръсното й съдържание. Колкото повече изпразваш бутилката, толкова по на високо ще изплува над водата. Ако се изпразни нацяло, ще се носи изцяло на повърхността.“
С тези мисли успях да наваксам с екипа и карането стана много по-лесно, вече не изоставах назад.

Преодоляване на ядосването, отново и отново
Може би най-голямото предизвикателство за самоусъвършестването, с което съм се сблъскал по време на обиколката, беше да приемам леко гледката на хаос. На практика ми се налагаше постоянно да поддържам силни праведните си мисли, защото от определена гледна точка всичко около нас изглеждаше хаотично, но Учителят винаги ни даваше знаци, че всичко е подредено.
„Но осъзнавате ли, че има подредба зад хаоса? Както мислите, така и всеки един ход на практикуващите, на всеки човек в света, се наблюдават много отблизо и се виждат много ясно. Има ред в „хаоса“, и той е предопределен.“ ( Преподаване на Фа на Фа Конференцията в Сан Франциско, 2014)
Честно казано беше трудно за приемане единствено умствено, тъй като усещането за хаос не създаваше истински проблеми за проекта. Поглеждайки назад, тази ситуация беше полезна най-вече за да ми предостави тест през този 7-седмичен период, както и да ме постави в ситуация, в която нямам друг избор, освен да подобря своя Шиншин и да се науча да приемам по-леко, че нещата в автобуса не са подредени или че не знам какъв е планът за утре...
Имаше моменти, когато успявах да се подобря, имаше моменти, когато не успявах... Понякога успявах лесно да разчистя автобуса за 30 минути и успявахме лесно да се заемем с всичко за няколко часа, но понякога просто не успявах да направя нищо по въпроса. Връщайки се назад към този процес на изпитание сред пламъците, както ми се струва сега, можех да се справя по-добре, въпреки че беше дълъг процес. Сигурен съм, че ще се справя по-добре следващия път, ще съм мотивиран, че съм преминал през такъв процес преди, и отношението ми ще е различно.
В „Преподаването на Фа на Фа Конференцията в Сан Франциско 2014” Учителят казва:
„Помислете: не сте ли вие самите, които се променяте? Изпитанията и трудностите, през които са преминали Дафа учениците, са, от човешка гледна точка, героична история; а от божествена гледна точка, пътуването е процес на изпитване и на изковаване във фурна на истинско злато.“
Да се правят техническите неща според обикновеното човешко общество
Учителят ни е казвал много пъти, че ако искаме да постигнем по-голям ефект, трябва да се упражняваме:
„За да може Шен Юн да има по-голяма сила в спасяването на хора, трябва да развием свои собствени изпълнители.“ („Преподаване на Фа на Световния Ден на Фалун Дафа 2014 г.”, въпроси и отговори)
„Що се отнася до цялостния процес да се върши това, аз всъщност исках също да покажа други проекти, ръководени от Дафа ученици: не може да вършите нещата наполовина. Казвал съм им много отдавна, че би трябвало да развиват собсвени таланти.“ („Преподаване на Фа на Световния Ден на Фалун Дафа 2014 г.”, въпроси и отговори)
Моето разбиране е, че това значи също, че трябва да се опитваме да използваме методи, използвани масово в обществото по време на различните ни Дафа дейности, както и че би трябвало винаги да подобряваме своите технически умения.
Например в днешно време много хора организират изключително дълги колоездачни обиколки и други спортни дейности, за да събират пари за операция на приятел или за благотворителни каузи или за да информират за нещо... И медиите знаят точно как да отреагират на това. Това е интересна новина за тях, хората обичат да четат такива новини, като по-скоро целта, посланието е това, което ги интересува, а не толкова самата обиколка: поне беше така за журналистите, които интервюираха нас.
Но, разбира се това само по себе си не е достатъчно, трябваше да преминем през процес на самоусъвършенстване по време на обиколката и колкото повече напредвахме, толкова повече правехме трите неща непрестанно и толкова повече врати се отваряха пред нас.
Опитвах се да чета статии за маркетинг, съсредоточени в частност върху комуникацията с медиите. От там научих, че не трябва да се разочаровам, ако медийна организация не отговори на първото ми писмо, а да съм спокоен, съсредоточен и търпелив и да им изпратя повече „напомняния“. Така че изпращахме писма по няколко пъти на нашите медии в Унгария и на списъка с електронни адреси на политици; винаги им изпращахме последните новости, съкращавахме писмата за да са кратки и лесни за разбиране, така че дори да имат малко време, да могат да ги прочетат.
Обобщение
Мисля, че има много неща, които не направих добре или достатъчно добре по време на обиколката, но както координаторът ни казваше често, можем да се изправим хиляда пъти. В крайна сметка това е самоусъвършенстването, трябва да стигнем от „незнанието до осъзнаването“ в процеса.
Бих искал да завърша споделянето си с цитат от Преподаването на Фа на Фа Конференцията в Сан Франциско 2014, който ме разтърси, и оттогава се опитвам да съм съвестен по този въпрос:
„Ако не се променяте в положителна насока, се променяте в негативна посока, със сигурност.“
Благодаря, Учителю!
Благодаря ви, съпрактикуващи!