Здравейте Учителю, здравейте колеги практикуващи.
Аз съм от голям град в южен Китай. Получих Фа в края на 2002 година, когато бях в Германия за една година. Бих искала да споделя с Вас опит от процеса ми на самоусъвършенстване.
Изоставяне на човешките привързаности при представянето на „Шен Юн”.
Отидох в Берлин, за подпомогна представянето на „Шен Юн”. Градът, където бях отседнала беше на няколко часа път с кола от града домакин на Шен Юн. Практикуващите бяха необходими за всяко представление. След като в ранното петъчно утро сложих децата в яслите и на училище, се качих на автобус за Берлин, за да подкрепя „Шен Юн”.За да спестя време, отидох директно на мястото, за да оставя багажа си там и да се върна у дома два дни по-късно в неделя. През това време имаше огромна снежна буря. Автобусът пътуваше бавно. Бяхме обкръжени от стелеща се сивота. Имаше само един или двама практикуващи, продаващи билети на гишето. Изглеждаше много вероятно, че ще закъснеем. Бях много разтревожена, което не изглеждаше да е от помощ. В безпомощността си можех само да уча Фа и да изпращам праведни мисли. Автобусът продължаваше да се придвижва бавно. По всичко личеше, че ще закъснея. Знаех много добре, че „Шен Юн” е свещен. Можем да се справим добре само отговаряме на изискванията на Фа. Когато нямаше алтернатива, започнах да гледам навътре в себе си и всъщност намерих много човешки превързаности. В ежедневния хаос и забързаност бях забравила, че най-важното нещо беше самоусъвършенстването на ума. Това, което занимаваше съзнанието ми, беше кои думи на практикуващите бяха нелюбезни, кои неща не се случват по план, как децата ме ядосват и т.н. Заплаках тихичко: „Учителю, сгреших. Бих искала да се отърва от тези привързаности. Моля, те Учителю, дай ми шанс да спася предопределените съзнателни същества там. Няма значение дали на пръв поглед е виновен някой друг. Аз трябва постоянно да се самоусъвършенствам. Както казва Учителят в Хон Ин III:
„Той е прав,
а аз не съм.
За какво говорим?”
(„Кой е прав и кой не е” от Хон Ин III)“
Не знам кога снегът понамаля. Автобусът пътуваше по-бързо.Нямаше да изпусна твърде много от времето за раздаване на листовки. Ние, три практикуващи, които живеехме заедно, направихме упражненията и изучавахме новите лекции на Учителя преди да пристигнем.Когато се върнахме обратно през нощта, правихме упражненията и изучавахме „Джуан Фалун” преди заминаването си. Нямахме време да говорим на други теми. Това ми помогна много, като зареждане с бензин преди заминаване. Мястото за продажба на билети беше пред супермаркет в търговски център. Не изглеждаше като оттам да минава главен поток местни жители, но все пак имаше хора, които искаха да си купят билети на място. Дама, участвала някога в конкурса за рисунки, ме покани на вечеря и ме запозна с гаджето си. Разказах им защо съм дошла в Берлин и им показах клипчето с представянето на „Шен Юн”. Те веднага си закупиха два от най-скъпите билети. Господинът беше собственик на верига от аптеки. Всяка година той организира за своите служители годишно пътуване. Той веднага попита дали може да закупи няколко дузини билети едно. В резултат на което служителите и работодателя на веригата аптеки щастливо гледаха „Шен Юн” заедно.
След вечеря по пътя си обратно към настаняването се загубих в метрото. Попитах за посоката един преминаващ студент. Така се случи, че и той пътуваше в същата посока.В рамките на няколко кратки спирания, аз му представих „Шен Юн”.Той беше много благодарен и си взе проспект на „Шен Юн”, като обеща да гледа представлението с приятели. Беше почти 10ч. вечерта, когато се върнах на мястото, където бях отседнала. Извадих ключовете, за да отворя вратата, но тя не се отваряше. Почуках при съседите отсреща, за да потърся тяхната помощ. Там живееше двойка, която се опита да ми помогне да отворим вратата, но безуспешно. Поканиха ме в техния дом. Естествено аз говорих с тях за „Шен Юн” няколко минути. Те погледнаха календара и установиха, че са свободни за представленията на „Шен Юн”. Незабавно резервираха два билета. Тогава звънна телефонът ми. Както стана ясно, съквартирантка ми практикуваща е била вътре и е завъртяла два пъти ключа от вътрешната страна на вратата. И прекалено заета с други неща, за да чуе звънеца или телефона си. Как е възможно това! Нямаше как да вляза, за да мога всъщност да спася тези двама съседи. Изглеждаше, че нито една минута от този ден не беше изгубена напразно. Виждайки, че характерът ми е на ниво, Учителят доведе предопределени същества при мен.
Самоусъвършенстване в процес на координиране на Европейския летен лагер Минхуей
От миналата година, когато се проведе първият летен лагер по класически танц за млади практикуващи се проведе във Великобритания, Германия и Франция, и деца, и родители пожелаха той да продължи.Но като инициатор аз много се колебаех. Всъщност трудностите и премеждията не ме уплашиха прекалено много, но не можах да разбера къде точно имаше проблем. Той се прояви, когато мястото на лагера в Германия още не беше намерено, два месеца преди началото му. Имах чувството, че местните практикуващи са били саркастично настроени и не са могли активно да си сътрудничат. Чувствах се безпомощна и таях яд, мислейки за всички неща, които другите са направили погрешно. Оплаквания и обвинения пълнеха съзнанието ми. Чувствах се много слаба. Сякаш старите сили имаха ръка, с която ме дърпаха надолу. Чувствах се много разстроена и уплашена. Когато наближих ръба на моята толерантност, помолих Учителя да ми помогне. Не знаех как да погледна навътре.Сложих настрана телефона, мобилния също, всичко, което имах да правя. Седнах и пращах праведни мисли в продължение на половин час. Когато почувствах умора, направих упражненията и изучавах Фа. Когато натискът в главата ми намаля и съзнанието ми се изясни, успях да открия привързаностите си. Отстраних ги една след друга, като отричах те да идват от дъното на сърцето ми.
След това, когато попитах практикуващ от Фалун Дафа Асоциацията относно нещо друго, той изведнъж ми каза да се свържа с офиса на „Шен Юн”, за да намеря учител за лагера. Скоро „Фей Тиен Ню Йорк” реши да изпрати в Европа двама учители, мъж и жена. Трите страни не се бяха променили от първоначалния план. След това нещата сякаш се изгладиха, заедно със сътрудничеството и с други практикуващи. Накрая учителите от „Фей Тиен” дори коментираха, че Германия се е справила добре. Всъщност, това беше един от моите големи пропуски. През първата година, когато никой от учителите от „Фей Тиен” не успя да дойде, някои от практикуващите ми напомниха, че най-бързият път е чрез Учителя. Не исках да тревожа Учителя, но винаги имаше нещо не толкова достойно в моето съзнание, като да спечеля от сътрудничеството с „Фей Тиен” и сама да вземам решенията. Когато открих тези лоши привързаности, аз се върнах на праведния път.
Един практикуващ родител, който е участвал в три летни лагери Минхуей в Северна Америка, непредпазливо спомена: Вашият лагер не е на същото ниво като този в Северна Америка. Но не е чудно, те се провеждат за девета година, а вие сте във втората. Ако Европа изостава толкова много зад Северна Америка, като практикуващ в Европа в какво точно изоставах аз? Малко се засрамих. Всъщност ние изоставахме в самоусъвършенстването, не самоусъвършенствахме солидно съзнанията си. Това се отразяваше на всичко останало. Що се отнася до лагера, самоусъвършенстването e първо и най-важно. Ние трябва да сме сигурни, че младите практикуващи изучават Фа, правят упражненията и изпращат праведни мисли. Насочвайте по-големите деца да участват в разясняването на истината и в Дафа проекти. Танците, китайския език и другите курсове са вторични. Ние също преподаваме на малките ученици традиционната добра култура и традиционните нравствени понятия по забавен начин.
Винаги съм чувствала, че не не се справям в самоусъвършенстването.Предпочитам да слушам тези практикуващи, които са се справили добре и споделят своя опит. Това е също привързаност към търсене, един вид егоизъм. Процесът на писане на това споделяне също ми помогна да постигна яснота по отношение на принципите на Фа. Каквото сме направили, сме го направили за себе си. Аз бих искал да се самоусъвършенствам усърдно заедно с останалите практикуващи.
Благодаря Ви Учителю, благодаря ви, съпрактикуващи!
(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.