Пътят на самоусъвършенстване на нов практикуващ

Започнах да чета „Джуан Фалун” и да практикувам упражненията през март 2014. Реших, че искам да видя дали Фалун Дафа е наистина нещо, което ме интересува и да се убедя, че ще се придържам към практиката. Възможно е подсъзнателно да съм мислела по този начин доста дълго време и да се бях превърнала във Фалун Дафа практикуваща, преди да приема практиката съзнателно.

С времето забелязах, че се подобрявам в самоусъвършенстването си, когато се сблъсквах с различни ситуации, а и също в поведението си. Осъзнах, че Учителят ми е помогнал. Искам да споделя някои от тези случки и се надявам да съм се поучила от тях.

1. Трудно ми е да издържам, когато правя упражненията, нещо, което се случва най-вече, когато правя второто и петото упражнение. Мисълта, че Учителят би трябвало да ми помогне, ту се появяваше, ту изчезваше. Но тогава се замислих и си помислих, че не е възможно да искам от Учителя толкова обикновени неща, че съм прекалено незначителна и че той има по-важни неща за вършене. Въпреки това Учителят ми помагаше и ми подсказваше, че не се нуждая от помощ от Учителя, когато правя упражненията, защото той вече ми е помогнал. Един от проблемите ми беше, че нямах музиката на упражненията у дома, което можеше да ми помогне с правенето на упражненията. Съсредоточаването ми се подобрява, когато слушам музиката на упражненията и държи под контрол другите мисли.

Във връзка с това притеснение получих още едно прозрение. Бях доста загрижена дали приемам себе си като Дафа практикуваща. Тоест, ако аз самата не можех да се възприема като практикуваща, защо Учителят да го прави? Опитвам се да променя отношението си и винаги и на всяко място да се възприемам като Дафа ученик.

2. Да поговорим за друга ситуация: долната част на гърба ме боли, когато се опитвам да се изправя или да правя други движения през последните месеци. От друга страна знам, че упражненията са много полезни за мен, но често ги възприемах като задължение, а не като нещо, което наистина исках да правя. Един ден, когато изпитвах голяма болка, изведнъж реших да направя упражненията. Това решение обаче беше основано на егоистичната мисъл, че болката ще намалее.

Всъщност тази мисъл е основана на егоизъм, но Учителят се възползва от това положение и ми подсказа колко е важно и ефективно да се правят упражненията. Когато станах с мисълта да правя упражненията, чух три шумни последователни изпуквания в долната част на гърба си. Тогава усетих, че костите ми се наместиха и се почувствах по-комфортно. Стоях там и се смеех, докато благодарях на Учителя за този директен знак. След това направих упражненията, без да усещам каквато и да е болка. Макар че трябва да призная, че болката все още не е изчезнала напълно.

3. Забелязах, че тази ситуация е свързана с моето отношение относно колко добре можех да правя упражненията. Когато за първи път направих упражненията ми харесваше да правя третото, а също и първото упражнение. Опитвах се обаче да избягвам второто упражнение или правех кратка негова версия. Що се отнася до четвъртото упражнение: и с него имах проблеми. Някак си просто не ми харесваше това упражнение, но не знаех защо. После, неотдавна, реших да променя гледната си точка и реших просто да харесвам всички упражнения.
Е, това не беше толкова лесно, но с времето чувствата ми наистина се промениха и сега се радвам на движенията на четвъртото упражнение. Причината за това беше промяната в мислите ми. Казах си, че трябва да се подобря в изпълнението на упражненията, за да действат по предназначение, както и да спра да се вкопчвам в лоши мисли, когато правя упражненията в група. В противен случай можеше да преча на другите практикуващи. Вярвам, че това е правилното отношение.

След като бях усъвършенствала четвъртото упражнение, така да се каже, реших също да постигна добро ниво с второто упражнение. Още не съм успяла и все още не съм завършвала цялото второ упражнение, но се подобрявам. Това, което ми помага, е музиката за упражненията и опитите ми да поддържам положителни мисли и чувства.

4. Искам да засегна физически недостатък, който усложнява изпълнението на упражненията и самоусъвършенстването ми във Фалун Дафа. Лявото ми стъпало претърпя операция преди около 10 години, което ограничава подвижността ми. Това обаче не влияе на ежедневния ми живот, тъй като този проблем не се забелязва. В началото на самоусъвършенстването си все си мислех, че искам да изчакам и да видя дали ситуацията ми относно този проблем ще се промени или подобри. Всеки път, когато имах такава мисъл си казвах да не се съсредоточавам в скрити мотиви, защото това е да вършиш нещо с умисъл. Скритата мисъл беше все още някъде в съзнанието ми. Въпреки това изглежда, че съм преодоляла този скрит мотив, защото сега мисля, че наистина няма значение. В крайна сметка стъпалото ми не ми създава каквито и да било обозрими проблеми. Учудващо забелязах подобрение в това конкретно състояние през последните седмици и месеци. Например, отново мога да изпъвам крака си.

Научих, че е много важно да се освободиш от привързаностите и че, така да се каже, подобрение се случва, ако човек спре да задържа проблема скрит в съзнанието си. За това съм благодарна на Учителя.