Как Фалун Дафа променя пребиваващи в старозагорския затвор

Привет, Учителю!
привет, приятели практикуващи!

Дълго време мислих за какво да пиша. За миг проблясваха идеи и после отлитаха, докато не дойде моментът, в който взех сериозно и неотклонно решение да напиша това есе. Все пак Конференцията е за споделяне на опит.

И така по-долу ще ви опиша най-често срещания проблем в моята култивация, а именно как да поддържам баланса между работа и практика. Докъде той ме доведе и как правя усилия да се справя с него. Самоусъвършенствам се вече четвърта година. През първата се бях отдал само на Дафа, тъй като все още не работех. През втората започнах работа и в продължение на година успявах с баланса. Но през третата и четвъртата това беше непрекъснато усилие за мен. Може би част от трудността идваше от това, че съм склонен на крайности. Ще ви разкажа за последната година.

Преди около 7-8 месеца се появи възможност да започна дребен бизнес като допълнение към моята основна работа. Първоначално за неговото развиване се изискваше много часове обикаляне по търговските обекти докато се превърне в регулярен и отнемащ по-малко време. Основната ми професия е с работно време от 5:30 до 11:30 часа, така че след това можех да развивам новата дейност. Както ви споменах по-горе, съм склонен на крайности. Поразпалих се и се поувлякох с развиването на новата дейност. Няколко поредни месеца излизах в 5 часа сутринта и се прибирах в 6-7 часа вечерта. Естествено с толкова часове ангажираност, времето за Дафа стана силно ограничено. Често се случваше да имам време да прочета само една лекция. Упражненията успявах да правя само в събота и неделя. Дори се случваше един ден в седмицата да пропускам и четенето на тази единствена лекция поради голяма умора. Неусетно започнах да се превръщам в обикновен човек. Първите симптоми, които улових, бяха, че започнах да ругая наум и ми костваше усилия да го контролирам. Това не беше типично за мен. Дори преди да започна практиката рядко ми се случваше. С пропадането ми едно от трите неща, които е необходимо да прави всеки практикуващ от периода на Фа коригирането, отпадна. А именно - спасяването на съзнателни същества. Все още успявах да чета и да отправям праведни мисли, но само дотам. Балансът беше сериозно нарушен. Ясно го осъзнавах, но в онзи момент нямах сили да го променя. Нещата продължиха да се влошават. За мен се превърна в проблем да участвам в мероприятията. Малкото време, в което бях с практикуващите, вече не ми създаваше удоволствие и ентусиазъм както преди. Напротив - дори на моменти ми беше досадно и безразлично. Когато някой ми звъннеше от брошура и се интересуваше от практиката, му обяснявах вяло и без заряд. А за среща и дума не можеше да става. Впоследствие, когато отправях праведни мисли и четях, започна много силно да ми се приспива. Станах по-груб и често в мен се появяваше желание за спор с колегите. Усетих как дребни житейски страсти и желания започват да ме превземат. Дори един ден влязох в конфликт с експедиторката. Държанието ми беше далеч от стандарта за самоусъвършенстващ се. Съзнавах го, но уви, не намирах сили да го променя. На дълбоко вътрешно ниво знаещата ми страна беше наясно какво става и й беше тежко, усещах това. А другата част ме съветваше: “Продължавай с новия бизнес, има резон в него! Натискай! Не си успял да обхванеш всички обекти в района!“ Впоследствие вече не знаех как да изляза от този капан, който сам си бях поставил. Ставаше ми все по-тежко и по-тежко. Вътрешно имах желание и намерение да започна да променям ситуацията, но беше трудно, тъй като балансът беше сериозно нарушен. Мислех да оставя едната работа, за да върна баланса. Междувременно, моята съпруга остана без препитание и това решение го отложих за по-късен етап.

Наближаваше времето за Европейската Фа конференция в Австрия. Не й обърнах внимание поради темпото, в което бях влязъл и поради моето занижаване на нивото. Тогава един от практикуващите от нашата група ми сподели колко силно преживяване е било за него посещението му на Конференцията в Испания предната година. И как е успял да се подобри и да получи нов тласък в самоусъвършенстването. Беше направил и някои изчисления за разходите, времето и разстоянието. Усетих, че това е моят шанс да преобърна нещата и да прекъсна унищожителното темпо, в което бях попаднал. Два-три дни все още се двоумях, като съзнанието ми беше в работата. И в момент на трезво мислене си дадох сметка, че може скоро да нямам възможност да посетя Европейска Фа конференция, която беше толкова близко и разходите по нея бяха толкова малко. Така че заявих моето участие. Това беше важна крачка за мен, с която да преобърна нещата. Там станах свидетел на грандиозността на събитието. За пръв път бях в компанията на толкова много практикуващи. Енергията беше изключително силна. На четвъртото упражнение, при колективното изпълнение, ме обхвана силен студ и започнах да треперя, едва успявайки да го изпълнявам. Стана точно така, както го описва Учителят във втора лекция от „Джуан Фалун“: „..някои хора ще чувстват студ по целите си тела, все едно страдат от тежка простуда...“ ,“Всички тези неща са нормални“,“...Цялото ви тяло ще бъде пречистено и то трябва да бъде напълно пречистено“. Видях как европейските практикуващи се бяха справили с организацията и колко активно разясняваха Истината на няколко езика. Там за пръв път чух и видях Небесния оркестър. Повървях с него известно време да му се насладя. Много скоро след това ми се доплака. Въпреки всичко имах усещането, че съм някак си капсулован. Все едно, че съществуваше някаква преграда, която не можех да разбия и която бе пречка такова величествено събитие като Европейската Фа конференция да ме докосне. Разбрах, че сериозно съм се отклонил. Все още ми беше малко безразлично и безинтересно. Минаваха ми мисли дали наистина ще ми помогне идването ми на Конференцията. Продължавах да нямам виждането как да се подобря. Това беше първия ден.

На втория ден започна частта за споделяне на опит на практикуващите от различни държави. Още при прочитането на първото есе усетих как тази стена започва да се пропуква и в мен се появи силен импулс за подобряване. До края на деня решението в мен беше категорично: „Ще се повиша! Все пак дойдох точно заради това!“
Връщайки се в България, прочетох всички есета по няколко пъти. Спрях вниманието си на първото. В него практикуващата споделяше, че е на пълен работен ден и как е успяла, открадвайки от времето си за сън, да намери време за практиката, ставайки всяка сутрин в 2:30 часа. Бях силно впечатлен от режима, който си е наложила и от дългосрочното му спазване. Усетих, че мога и аз да го направя. За моята работа е необходимо ставане в 4:30 часа, за да тръгна в 5 часа. След Конференцията изтеглих ставането си в 3 часа. Прочитах една лекция от „Джуан Фалун“ и ставаше време за тръгване. След завръщането ми късно следобед, изпълнявах от първо до пето упражнение. Не всеки път успявам да ги направя всичките. Видях, че при поддържане на висока дисциплина и правилно разпределение на времето практиката може да запази приоритета си.

Работата ми е свързана с много движение и преди конференцията в Австрия е имало моменти, в които ми е натежавала. Но сега, след промяната, която направих, забелязах, че ми олекна и енергията ми се повиши. Преди имах нужда от половин до един час следобеден сън, сега нещата се промениха и тази необходимост е многократно по-малка. Също така желанието ми за спасяване на съзнателните същества се завърна и успях да участвам в голям брой от мероприятията. За пореден път разбрах, че правенето на трите неща е завършената форма на самоусъвършенстване от периода на Фа коригирането и без тях не е същото. Спомням си, че първите няколко месеца тази сънливост при четенето и отправянето на праведни мисли не ме напускаше и беше необходимо много упорство от моя страна, докато завесата се повдигне. Последните месеци имам подобрение, сънливостта се появява по-рядко и не е така силна.

Искам да ви разкажа и за проект, в който участвам с много голямо желание и който ми помага да поддържам баланс. Той е първият по рода си в България - запознаване с практиката Фалун Дафа на лишените от свобода в старозагорския затвор. Той е иницииран от местен практикуващ, който в момента живее в чужбина. Самият той, преди да срещне практиката в живота си, е бил лишен от свобода. Там се запознава с будизма и в него се събужда желание да се усъвършенства. Месец след освобождаването му открива Дафа в Стара Загора и се присъединява към редиците на практикуващите, до днес. По време на лятната си отпуска тази година той се срещна с психоложката на затвора и изложи своето желание лишените от свобода да бъдат запознати с практиката Фалун Дафа, знаейки и усещайки, че там има хора с предопределена връзка, които чакат да получат Фа.

На срещата си с него служителката на затвора установява, че пред нея седи един напълно променен човек. От думите му до делата му проличало, че той спазва високите морални принципи Истинност, Доброта, Търпение. Със сърцето си и с цялото си същество тя усетила могъщата сила на Дафа да променя хората към добро и с радост му съдействала за проекта. Чрез местен вестник, който се издава и разпространява в затвора и извън него, беше поместена статия за Фалун Дафа и че ще бъде проведен курс и всеки желаещ може да се запише. Първоначално записаните бяха 38 човека, но в действителност дойдоха 25. В началото на октомври стартира курс два пъти в седмицата с продължителност два часа. Половината от времето се използва за научаване не упражненията, а другата половина за четене от книгите „Фалун Гонг“ и „ Джуан Фалун“. Интересно беше да се наблюдава как безграничната сила на Дафа променяше присъстващите хора. Повечето от тях идваха войнствено настроени, с изградени защити и маски. След това си тръгваха без тях и при повечето излизаше истинската им същност, която променяше напълно поведението и лицата им. Имаше много драстичен случай на трансформация, която всеки път ме удивляваше.

Един от затворниците, изразен силовак, със силно желание за битка и много напрегнато лице, всеки път си тръгваше успокоен и външният му вид толкова се променяше, че няколко пъти сериозно се запитах: “Това същият човек ли е?“ На лицето му се появяваше детето в него и поведението му ставаше дружелюбно. Много други също споделиха за положителни промени в тях. Някои се бяха отървали от болести, които са ги мъчели дълго време. И всички казваха, че по време на заниманията мислите им стихват и стават значително по-спокойни. При няколко човека, които четат извън редовните занимания и са приели практиката сериозно, промените са огромни и на дълбоко ниво.

Месец преди Нова година беше проведена анкета с участващите. Резултатите стимулираха и вдъхновиха психоложката да напише прекрасна статия за следващото издание на вестника, което доведе до увеличаване на броя на желаещите да се запознаят с практиката. Междувременно се оказа, че половината от надзирателите са бивши спортисти. И те, и другите вече знаят, че Фалун Дафа е добро и че е преследвана неправомерно в родината си.

Имаше случай, в който злото се опита да саботира разпространяването на практиката в затвора. Единият от надзирателите попаднал на пропагандата на ККП в интернет. Беше разпечатал и разпространил сред участващите в курса и ги заплашил, че няма да има повече занимания. Направил и донос до директора на затвора. Разбрах за случилото се от практикуващ, който ме заместваше тогава. В мен се появи много силно желание да се срещна с този надзирател и да му разясня истината. Когато учениците имат силни праведни мисли, винаги получават подкрепата на Учителя. Така стана и в този случай. При следващото ми посещение същият надзирател беше на смяна. При първата появила се възможност започнах да разговарям с него. В началото имаше съпротива, но след като ме изслуша внимателно се съгласи с всичко, което му казах. Поговорихме още и се оказа, че е сериозно ориентиран в търсенето на пътя. Беше изчел много книги с духовно съдържание. Попита ме: „Мога ли да вляза при вас и да послушам?“. С радост отговорих утвърдително. Четохме от „Фалун Гонг“. Накрая с голяма кроткост в гласа той ми каза: “Това учение ще ги направи много добри.“

Повече не чух от него нищо лошо за практиката. Разговарях с психоложката дали трябва среща с директора по повод пропагандата. Тя ме успокои и каза, че за момента не е необходимо, тъй като е гарантирала пред него за учението и неговата чистота. Всъщност тя вече беше прочела „Фалун Гонг“ и имаше намерение да започне „Джуан Фалун“.

Възможността да участвам в този проект увеличи времето ми за четене и правене на упражненията. Позволи ми да не правя прекъсвания със спасяването на съзнателни същества. Едновременно с това повиших и дисциплината си, намирайки време за него в натовареното ми всекидневие. Всичко това е важна част от поддържането ми на баланса. Проектът ми помогна да разбера как някои граници в съзнанието ми са отпаднали. Например, преди стъпването ми в практиката, определението „затворник“ предизвикваше в мен негативизъм и силна осъдителност. Сега установих, че няма и следа от това. Просто виждам група от хора, които изплащат кармата си. Дори нямам усещането, че влизам в затвор, въпреки строгите порядки. Видях как определението „затворник“ се е разпаднало и зад него стоят хора с предопределени връзки да получат Дафа точно на това място.
Накрая ще ви споделя, че писането на това есе за мен бе уникален процес, който много ми помогна за усъвършенстването ми.

Благодаря!