За дребните неща в култивацията

Поздрави, Учителю!
Поздрави съпрактикуващи!

В настоящото есе бих искала да споделя своя опит от подминаването на малки на вид, незначителни неща и последствията, които не се забавиха.

Конференцията във Виена през септември миналата година оказа значителен тласък в култивацията ми – ако преди това трудно намирах време за упражненията и особено за 5-то, сега става сякаш по естествен начин, без да правя планове или да организирам специално графика си, както правех по-рано – просто, като че ли времето се огъваше спрямо мен; събуди се онзи заспал по-рано ентусиазъм да чета „Джуан Фалун”, да достигам до нови истини, да се просветлявам и подобрявам. Усещах тялото си, съзнанието си леко, сякаш нямах досег с материята в този материален човешки свят и тя не беше в състояние да ми повлияе.

В един момент започнаха здравословни „проблеми”, на които не обръщах внимание. В последствие те се задълбочиха и започнах да се чувствам неспокойна в съзнанието си. Като неочакван шамар, аз нямах идея какво става, каква беше причината за усложненията. Тогава прочетох думите на Учителя от „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Западните щати на САЩ” през 2015-а:

„Всяка една от вашите привързаности би могла да причини провала на самоусъвършенстването ви. Всяка една от вашите привързаности би могла да доведе до проблеми с физическото ви тяло и да накара някога непоколебимата ви вяра в Дафа да се разклати.”

Чувствах се истински разклатена в съзнанието си и не можех да прозра нищо от по-дълбоките значения на думите на Учителя. В един момент състоянието ми се успокои, но „болестта” не изчезна напълно и не спираше да напомня за себе си.

В началото на годината, в първия работен ден, се подхлъзнах и паднах сериозно. Тогава съзнанието ми се разклати отново и пак не можех да прозра какво и защо се случва. Спъвах се, падах, но не се просветлявах. Така двете болки се допълваха взаимно и усещах колко трудно ми става да ги понасям, да държа съзнанието си праведно и да не позволявам на човешките мисли и тревоги да ме завладяват.

В същия този период подготвях документите за регистрация на Сдружение, така че да съм истинна и да декларирам доходите и дейността си от частната практика, която имам. Положих много усилия в разбиране на законите, консултации със счетоводители, разговори с адвоката, изготвяне на документите и т.н. В края на годината внесохме документите в съда. Не след дълго обаче получихме становището, което беше изключително критично и подсказваше, че съдийката не ще приеме заявлението ни за регистрация.

Лавинообразно, за много кратко време, започнаха проблеми с хората около мен - съдружничката ми непрестанно недоволстваше, не искаше да поема отговорност за документите, в къщи нещата се изостриха, родителите ми също не спираха да недоволстват по незначителни теми като прибирането ми в Пловдив, тъй като повече от три месеца това не се беше случвало; шефът ми започна да ми възлага извън работни дейности...

В последния месец имам усещането, че нещата в живота ми едно по едно се сгромолясват, че всичко, до което се докосна се разпада, а хората са неразбиращи и несъобразителни същества. Усещах как и в мен все повече нараства недоволството към всичко, бях разочарована, че големите усилия, които влагах в регистрацията се обърнаха срещу мен.

Същата вечер имахме ежеседмичното изучаване на „Джуан Фалун”, където ясно видях своята привързаност – стремежът към постигане на неща в личен, в професионален план, без да се интересувам от другите и какво това им причинява. На следващия ден обаче нещата тръгнаха по старо му, защото в мен надделя представата, че работата трябва да се завърши възможно най-бързо и до няколко дни трябва да изпратя отговор до съдийката. Това завихри урагани от вълнения, притеснения, бързане от моя страна и съответно недоволството на другите.

Два дни по-късно, на груповото изучаване на Закона, сякаш между редовете, Учителят ме попита: „Не е ли дошло време да се изкачиш на едно по-високо/на друго ниво в своята култивация?” Съзнанието ми се разтърси, но усещах как мисловната карма разклащаше вярата ми и връщаше човешките ми мисли.

След изучаването, докато се прибирах с практикуващ към дома си, отново с лекота подминах ясно показаната ми от Учителя посока само преди миг и вместо това започнах да се оплаквам от несправедливостите в живота си. Знаех, че не е правилно, че това не са праведни, а са човешки мисли, но беше толкова по-лесно. Докато редях страданията си с болка, практикуващата възкликна: „А може би преминаваш на друго ниво?!” Прибрах се и се замислих колко още трябва да ми се показва, колко милосърден и търпелив е Учителят. Усетих как слой след слой съзнанието ми се освобождава от недоволството, от човешките представи и сякаш с лекота можех да видя истината.

Усещайки силата от конференцията във Виена, в мен се е формирало самодоволство, усещане за всесилност и за неща, които са идвали, за да ме подобрят, които обаче с лекота съм пренебрегвала. Дори в случаите, в които съм разбирала, че макар и дребна случката или събитието са за да ме повишат, с цялото си съзнание съм ги подминавала като незначителни. И въпреки предупреждението на Учителя в точно този мой период, в последната лекция от 2015 г. „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Западните щати на САЩ”: „През всички тези години на самоусъвършенстване сте преминали през толкова много и все пак много хора са се справили наистина незадоволително. Те постоянно правят всевъзможни грешки и дори са свикнали с това и не го вземат на сериозно; дори когато изпитанията дойдат, те не осъзнават къде се корени проблемът, тъй като са свикнали с него и го приемат за дреболия. Но това е самоусъ-вършенстване – какво стана с това, да сте „без пропуск“? Няма дребни неща.” Аз съм подминавала тези „дреболии”, които много бързо се превърнаха в трудности за мен.

Също така, видях как правенето на упражненията, изучаването и работата по проект, са ме карали да се чувствам добър Дафа практикуващ. Всъщност праведните ми мисли постепенно са отслабвали – започна с малко разсейване по време на изпращане на праведни мисли, което се засили до вихрещи се мисли по време на упражнения и заспиване, докато изучавам Закона сама. Това се отрази и на работата ми в Дафа проекта. Разбирах, че нещо се случва, но отново подминавах, без да му обърна внимание, защото все пак правех трите неща, които Учителят ни казва, че трябва да правим като Дафа практикуващи. Всички тези мисли, насочени главно към постижения, събуждаха недоволство към практикуващи, които трябваше да прозвънявам, материалите, които трябва да изготвям след това. Така постепенно значимостта на човешките дейности беше над Дафа и спасяването на съзнателни същества. В допълнение се запитах как съм забравила да следвам естествения ход на нещата, дори позволявайки човешките стремежи да ме завладеят… ами Уей?

Още на следващия ден съзнанието ми беше спокойно и много от ситуациите сякаш намериха своето решение, нещата сякаш започнаха да се нареждат.
Освен силните привързаности към постижения, прозрях, че е важно да правя трите неща добре, но следвайки естествения ход, а не както аз смятам за редно, защото дори и вървейки в правия път, намерението може да ме извади от него.

Няколко дни по-късно тялото ми все още изпитваше дискомфорт, но съзнанието ми бе спокойно, защото имам силата на Фа и както Учителят казва в Лекция Девета - „Хора с велико вродено качество”: „Споменах, че човек трябва да понесе най-тежките от всички страдания…. Как човек издържа най-тежките от всички изпитания? Например един ден той отива на работа и нещата там не вървят. Повече не може да продължава така, защото хората не си вършат работата. Работното място ще бъде преустроено и ще се използват служители на хонорар. Излишният персонал ще бъде уволнен и този човек е един от тези, чиято прехрана внезапно е отнета. Как се чувства? Няма други места, от които да получава доход. Как ще се прехранва? Няма никакви други умения и се връща тъжен вкъщи. Веднага щом се прибира, се оказва, че възрастният му родител у дома е болен и в сериозно състояние. Притеснен, той бърза да го заведе в болница. Минава през много трудности, за да вземе пари назаем за престоя в болницата. След това се връща у дома, за да приготви нещо за възрастния си родител. Щом се прибира, на вратата чука преподавател от училището, който му казва: „Детето ви е наранило някого по време на сбиване, трябва да побързате да видите.“ Скоро след като се погрижи за това и се връща у дома, тъкмо сяда и телефонът звъни: „Съпругата ви има връзка с друг. Разбира се, няма да се натъкнете на такъв сценарий... Просто казвам, че човек трябва да е способен да понесе най-тежките от всички страдания.“

С болките, освен изплащайки своята карма, култивирам и Жен. Цялото това недоволство, което се таи в сърцето ми, показва, че е нужно да се подобря и в това отношение. Както Учителят казва в „Какво е Жен (търпение) в „Есенции за усърден напредък”: „Търпението е ключът към подобряването на Шиншин на човека. Да се изтърпи с гняв, недоволство или сълзи е търпението на обикновения човек, който е привързан към своите грижи. Да се изтърпи напълно без никакъв гняв и недовол ство е търпението на самоусъвършенстващия се.”

Моля, ако някой вижда пропуск в разбирането ми – да ми го посочи.

Благодаря!