10 години член на маршовия оркестър „Тян Гуо“

10 години маршов оркестър „Тян Гуо“. Спомням си началото добре. В Ню Йорк преживях за първи път срещата си с маршовия оркестър „Тян Гуо“ - тя докосна сърцето ми, пробуждайки желание да участвам в него. Но в Европа този проект не съществуваше. Така че бях още по-доволен, когато беше основан Европейският маршов оркестър.

По това време имаше няколко професионалисти и много начинаещи, но ние участвахме със сърцата си - на първата ни репетиция чувствах тази детска радост в сърцето си, готов за приключения.

Аз свиря на тенор саксофон. Инструментът беше чакал настъпването на този момент в продължение на 20 години на тавана на моя дядо. В детството си се бях научил да свиря на чинели, след това загубих интерес.
Баба ми обичаше маршовата оркестрова музика и ми беше купила класен инструмент, който, уви, след много кратък ентусиазъм, изчезна на тавана.

Как можех да зная, че е имало реална причина за това?

Когато започнах отново да свиря, за да се упражнявам за маршовия оркестър, исках веднага да започна с песните на Дафа. Този ден беше ден на черни, тъмни облаци. Успях да изсвиря първите ноти на „Фалун Дафа е добро“ и постепенно дори се появи мелодия. Изглеждаше така, сякаш не бях забравил нищо. Изненадващо за мен небето стана ясно и слънцето грееше след моето свирене.

Първото изпълнение

Първото ни представяне беше в китайския квартал в Париж с близо 180 членове на оркестъра. Бяхме с колоритни костюми, някои от нас само на няколко седмици музикален опит и до известна степен имахме способност да изпълним 3 песни наизуст. Но всеки вложи сърцето си и този беше начинът, по който свирехме всички.

Ние носехме свята музика на китайската общност; носихме надежда и получихме аплодисменти.

Нашият диригент не беше сигурен за степента на въздействие от изпълнението ни, за което съмнение той ни сподели след парада. Но когато публиката ръкопляскаше, той почувства облекчение. При друго изпълнение във Франция публиката дори подскачаше ритмично по време на песните ни.

Докато свирех осъзнах, че мога да чуя собствените си фалшиво изсвирени ноти, но публиката не можеше да ги чуе. И аз го разбрах така: когато виждах своите недостатъци, аз бях способен да се подобря; извън оркестъра ни божествени същества правеха нашите звуци още по-хубави, тъй като ние свирехме с сърцата си.

Защо свиря с Европейския маршов оркестър?

Европа има много различни държави с различни езици. Музиката е език, който може да бъде разбран от всеки. Европейският маршов оркестър стана инструмент за преодоляване на езиковата бариера. Той прави пробив през старите аранжировки и ни слива в единно тяло за разясняване на истината.

Когато свирехме наизуст и в същото време марширувахме, задължени също така да следваме ритъма от палката на главния барабан, аз често не бях в синхрон или свирех неправилно, или твърде силно. Моето желание за признание се проявяваше, когато свирех силно, моята привързаност да не се вслушвам в разума се проявяваше, когато другите ме критикуваха и моят страх от грешки се проявяваше, когато не свирех по ноти и излизах от ритъм.

Но когато успявахме да сформираме единство и да напредваме, можех да усетя сътрудничеството на единното тяло. Веднъж почувствах, че съм в друго измерение, където всичко изглеждаше, че се случва много бавно и силата на песните на Дафа се проявяваше изключително мощно.

В тази връзка бих искал да цитирам поемата на Учителя:

Небесният оркестър

Барабани и валдхорни на Фа проявяват божествена мощ
Прочиствайки всякакво зло, оркестърът зове за завръщане
Спасявайки хората в края на дните, разтърсва Небето и Земята
Величествената му светлина сияе във Фа-коригирането на космоса.

По време на нашите срещи оценявам високо правенето на упражненията и изучаването на Закона. В допълнение на обмяната на опит, репетирането и изпращането на праведни мисли заедно и особено безценният опит с европейските практикуващи – всичко това е изключителна среда.

Предизвикателството на турнето в Източна Европа- моят опит

Турнето в Източна Европа беше предизвикателство за мен. Имахме толкова много представления, колкото иначе бихме имали за цяла една година.

От една страна знаех, че много съзнателни същества ни чакат, а от друга страна се чувствах депресиран от физическа болка и преследването на комфорт и приятни усещания, за да бъда умиротворен. Освен това не знаех всички песни наизуст и не бях репетирал много.

Съпрактикуващ ме събуди от моето объркване. Тя каза: "Просто отиди там, ще се справиш; ние ги свирим толкова пъти, така ще бъдеш в състояние да запомниш песните наизуст.“

Когато пристигнахме в Унгария и репетирахме за първи път, се чувствах много некомфортно в сърцето си. Имах чувството, че практикуващите не ме забелязват и сърцето ми гореше. На репетицията свирих много лошо пред координатора, което беше болезнено за мен. И в допълнение се уплаших, че координаторът може би няма да ми позволи да свиря на парада.

Предишният ми опит показваше, че по принцип не свиря толкова лошо. Когато бях в такова състояние, повечето пъти не се получаваше. Когато погледнах навътре, видях дълбок страх от това да бъда неоценен и от това да се проваля.

В минали моменти бях изпитвал тези чувства - че не се грижат за мен и от болезнена загуба. Така бях създал неверни представи за себе си и болезнено чувство, че съм изгубен. Не исках да изпитвам това чувство повече и създавах около него силната привързаност страх, която се появява, когато другите не ме забелязват или когато съм на път да се проваля.

Веднъж, в един сън, аз седях с Учителя и други практикуващи на една маса. Учителят говореше на всички практикуващи с изключение на мен. Сърцето ме болеше. Когато се събудих, все още ме болеше. Това беше чувството, което описах по-горе. Благодарих на Учителя, че ми даде този знак относно основната ми привързаност.

Сега тази привързаност се появи отново и аз имах възможността да я изоставя на това ниво. Успокоих се.

Учителят казва в своята лекция "Елиминирайте последната си привързаност" в „Есенции за усърден напредък“: "Всички вие вече сте наясно с принципа на взаимното пораждане и взаимно потискане. Ако не се страхувате, факторът, който би ви накарал да се страхувате, ще спре да съществува. "

За моя изненада на следващия ден трябваше да свиря на предна позиция в оркестъра, въпреки че исках да марширувам в средата, тъй като не бях в състояние да изсвиря наизуст някои песни. Въпреки това винаги бях поставян на предна позиция, където всички зрители могат да ме видят. По този начин, когато изоставих своята привързаност, че не ме виждат и я осъзнах – аз бях забелязан!

В Краков все още свирех на същата позиция - пред зрителите. Изведнъж координаторът се появи и каза: "Ти ще смениш позицията си с практикуващия Б. Не се справяш добре със свалянето на инструмента в крайната позиция" Отидох на задния ред, но бях ядосан, тъй като в съзнанието си мислех, че бях добър в поставянето на инструмента обратно в позиция на покой. В знак на протест показах на координатора много ясно и по провокиращ начин как мога да поставя инструмента си в позиция. Ето, виж, аз го правя ... Но разбрах, че това е търсене навън.

Така потърсих вътре в себе си и открих следните привързаности:
1. Началната гледна точка на координатора бе, че ние винаги трябва да имаме добро въздействие пред зрителите. Може би той винаги ме е поглеждал, когато свалям саксофона неправилно; това означава, че началната му точка е добра.
2. Като практикуващ не трябва да държа на своята позиция. Дали бях нещастен, защото трябваше да променя мястото си?
3. Чувствах се така сякаш се отнасят с мен несправедливо и се страхувах да не бъда отново отхвърлен.
4. Бях ядосан. Но гневът не е състрадателен. Това пречи на единното тяло, което маршовият оркестър изгражда.

В края на краищата осъзнах, че трябваше да повиша своя Шиншин, така че дори още повече съзнателни същества да могат да бъдат спасени. В крайна сметка трябва да му благодаря за това, че ми предостави възможност да повиша нивото си.
Докато работех по своите привързаности, гневът ми намаля и изведнъж координаторът ми се усмихна и ме похвали с жест.

Понастоящем осъзнавам все повече и повече връзката между извисяването и спасяването на съзнателните същества. Ако не повиша нивото си, не мога да достигна до по-високи сфери. Ако ние постоянно не издигаме нивото си - няма да бъдат спасени съзнателни същества.

От моя гледна точка цялото турне беше много успешно. Свирехме на слънце и на дъжд. Достигахме до много съзнателни същества. На някои пазарни места видях артисти, които правеха сапунени мехурчета, носещи се нагоре като големи прозрачни сфери. За мен това беше знак за многото светове (сфери), които сме освободили чрез свиренето на нашите паради. Сфери, които сега вече имат бъдеще.

Ако Европейският маршов оркестър беше кораб, бих казал. че ставаме по-големи и се надявам, че ще растем все повече – големи колкото океана от всички съзнателни същества, които трябва да бъдат спасени.

Благодаря ви, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!