Моят опит в двойка без брак

Казвам се Видар и съм практикуващ от Норвегия. Получих Дафа през 2004г., когато бях на 16 години. По това време отричах съществуването на божественото. Бях арогантен, критичен, студен, депресиран и деструктивен млад човек, а съзнанието ми беше на много тъмно място.

През един слънчев юлски следобед на 2004 г. се разхождах навън и отидох до пристанището, където рядко ходех; седнах на тревата, гледайки водата. След като съзерцавах морето за около час, опитвайки се да си проясня съзнанието, се огледах и видях наблизо един човек, който правеше бавни движения, слушайки китайски говор и музика. Той изглеждаше много спокоен и аз бях провокиран да разбера какво правеше. Така че седнах пред него и го изчаках да свърши това, което по-късно разбрах, че е четвъртото упражнение. Той си отвори очите и дори не беше учуден да ме види как го изучавам. Попитах го какво прави и той ми отговори, че практикува Фалун Гонг. Нямах навика да си говоря с непознати, но ние седнахме и си приказвахме повече от два часа. Много бях заинтригуван да разбера какъв беше този метод. Намерих телефонния номер на местните Фалун Дафа практикуващи и се срещнах с тях по-късно същата седмица. Въпреки че първоначално имах трудности да оставя стария си мироглед, много скоро бях запленен от Фалун Дафа.

По отношение на моите възгледи относно живеенето в двойка без брак, аз не ги взимах под внимание, така както трябваше по времето, когато поставях основите на моята култивация. Моите родители преминаха през много тежък развод, когато бях на 5 години, и не си говореха в продължение на 10 години. Моите приятели от детството също имаха сериозни проблеми с разведените си родители и поделените родителски права. Тези случки имаха негативен ефект върху собствените ми възгледи относно брака. Аз нито желаех, нито възнамерявах да се женя за някого – заради лошия опит, който бях придобил.

През лятото на 2013 г., когато срещнах бъдещата си жена, се имах за посредствен практикуващ. Изучавах, правех упражненията сравнително редовно и изпращах праведни мисли от време на време. Дотогава през целия ми живот никога не бях имал сериозна връзка.

Когато излизах на срещи с бъдещата ми жена, започнах да й показвам упражненията и я запознах с Дафа. Обясних й принципите на Джън-Шан-Жен и тя също така започна да се самоусъвършенства. Накрая тя се премести да живее в моя апартамент. Това беше през късната есен на 2013г.; тогава забелязах нещо, което ми изглеждаше странно – започнах да имам все по-малко и все по-малко време и енергия за четене и упражнения по начин, по който никога досега не ми се беше случвало. Въпреки че моята приятелка почти винаги се включваше в четенето и упражненията и ни насърчаваше да продължим със самоусъвършенстването, аз срещах все повече и повече съпротива в изпълняването на всичко, свързано с Дафа. Все повече и повече се изморявах, имах все по-малко енергия.

Въпреки че продължавах да се смятам за практикуващ по отношение на следване на Джън-Шан-Жен, всъщност се отдалечавах от Дафа. Все още помнех части от „Хон Ин“, от лекциите и от „Джуан Фалун“ и можех да ги рецитирам, но смисълът на самите думи и пасажи започваше да се променя. Беше все едно „Джуан Фалун“ се затваряше пред очите ми. Можеше да чета същите пасажи и лекции, от които получавах толкова много прозрения и мъдрост, но те губеха смисъл с течение на времето. Вече не можех да извлека същата мъдрост от същите текстове и въпреки че осъзнавах, че се отдалечавам от Фа, не можех да видя или определя причината. Над две години проблемът се задълбочаваше. Имах все по-малко енергия, съзнанието и духът ми ставаха все по-отрицателни, търпението ми се понижи, осъзнах, че бях започнал да се разсейвам с видео игри, преследвах финансово богатство.

През април 2015 г. един съпрактикуващ от Норвегия ме попита как върви практиката ми. Той ме попита дали имам планове за сватба и цитира лекцията от Лос Анджелис през 2006 г.

През късния октомври на 2015 г. беше публикувана лекцията от Западните щати. Двойката, която ме въведе в Дафа през 2004г., ми се обади и ми изпратиха лекцията по имейла. Те ме подтикнаха да я прочета колкото може по-скоро. Бях спал и се бях отдалечил за твърде дълго време и имах нужда отново да се върна към Дафа. Свързах се практикуващите в Норвегия, за да разбера кога се срещат за ежеседмичните изучавания.

Постепенно стигнах до разбирането, че интимните взаимоотношения извън брака са едни от най-лошите постъпки в очите на Боговете. Така че моята годеница и аз започнахме да се въздържаме от интимни взаимоотношения. Съпротивата, която срещахме по отношение на Дафа, въпреки това не намаля.

През април 2016 г. имах много силно просветление, четейки цитати от конференции относно брака, които съпрактикуващи ми бяха изпратили. Просветлението ме порази толкова силно, че тръпки полазиха по гръбначния ми стълб. Бяха минали 12 години, откакто се запознах с Дафа и имах късмета да се запозная с много хора, които идваха и научаваха за Фа и после си тръгваха по различни причини. От всички практикуващи, които бях срещал, колко от тях, които живееха на семейни начала, все още практикуваха Дафа 2-3-4-5 години след това? Колко? Отговорът беше ясен веднага след като си бях задал въпроса – никой. Нито един от тях.

Един наш съпрактикуващ ни изпрати видео на двойка практикуващи от Ню Йорк, които са направили голяма християнска сватба година и половина след като са подписали гражданския си брак. Ние се вдъхновихме от тях и решихме да направим същото нещо, да организираме малък граждански брак за начало и след време да подновим клетвите си по по-тържествен начин в християнска църква.
Най-накрая се оженихме през един слънчев четвъртък на 26-ти май 2016. Въпреки че ритуалът беше доста скромен и непринуден, реално беше красив и свещен, и много повече от това, което очите могат да видят.

На следващия ден усетих промяна. Времето беше слънчево и почувствах, че трябва да изляза и да продължа да работя по къщата. Не мога да си спомня последния път, когато имах достатъчно енергия, за да извършвам физическа дейност. Съзнанието ми беше ясно за пръв път от дълго време насам. Усещах тялото си леко, въпреки че физически то изобщо не беше. През следващите дни започнах да чета Фа и да правя упражненията отново и почувствах приток на енергия. Във всички начинания през последните две години чувствах все едно, че съм ходил в кал до кръста и всички неща, с които се захващах, бяха по-тежки, по-бавни и по-трудни, отколкото ако ги вършеха други хора. Сега се чувствах все едно съм се измъкнал и съм на асфалта като всички други около мен. „Джуан Фалун“ отново ми стана интересен за четене, започнах да придобивам нови просветления, докато го четях и възвърнах мотивацията си да служа на Фа и да правя трите неща. Възвърнах и усилих волята си да допринасям за Фа коригирането; преди едва присъствах , а сега бях способен да допринасям за него.

Моето разбиране е, че същината на това изживяване се свежда до следното: Дафа е милостив и добронамерен – винаги е бил и винаги ще бъде. Ако един човек може да се самоусъвършенства, тогава се самоусъвършенства. Но старите сили няма да позволят на хората, които не живеят спрямо техните най-високи стандарти и възприемат второкачествено поведение, да се самоусъвършенстват и да останат Дафа практикуващи, както Майсторът говори в лекцията от 2006 г. в Лос Анджелис.
Този процес беше огромна възможност за учене; аз трябваше да мина през установените понятия на обществото и детството ми, разочарование от себе си и от способността ми да допринасям за Фа коригирането. Трябваше да дефинирам какво означава да си Дафа практикуващ, какво се вписва и какво – не. Това беше също така и един житейски опит на смирение, тъй като ми показа колко фундаментално можех да сбъркам, като следвам други принципи, а не тези на Дафа, като през цялото време съм убеден, че съм прав. Дори след като съм чел много пъти пасажа от „Джуан Фалун“ в Четвърта лекция: „Хората често си мислят, че това, което искат, са добри неща“ и редица лекции от Фа конференции по този въпрос, все още имах това грешно разбиране. Всичко това идваше от факта, че не поставях Дафа на първо място и защото оставях личните си желания и привързаности да направляват съзнанието и приоритетите ми.

Ако не бяха аранжировките, намеците, съветите и насоките от Дафа и практикуващите, аз нямаше да съм тук днес и със сигурност нямаше да мога да се назова Дафа практикуващ.

Нямам думи да изразя колко благодарен съм на Майстора и на Дафа. Броят на шансовете, които ми се предоставиха, карат очите ми да сълзят всеки път като си помисля за тях. Нека всички ние извървим пътищата си към Божественото праведно и ефективно, и искрено се надявам, че другите ще могат да се поучат от моя опит и че няма да поемат по грешния път, както аз бях направил за дълго време. По време на Фа коригирането светът наистина се нуждае от всеки Дафа практикуващ.

Благодаря Ви.