Упорство по пътя

Уважаеми Учителю! Скъпи практикуващи!

Бих искал да споделя своите мисли по пътя на самоусъвършенстването, свързани с конкретна активност – разпространяването на Фа и разясняването на истината (Hongfa), които координирам в различни градове в Полша.

Получих Фа преди осем години. Преди пет години започнахме регулярни Hongfa дейности всеки месец. Разбрахме, че разясняването на истината и срещата с хората лице в лице е основна и важна задача на Дафа практикуващите.

Един ден погледнах картата на Полша и се почувствах натъжен, защото все още толкова много градове и хора, които са далече от нас, очакват спасение. Често си задавах въпроса как да балансирам между растящата осъзнатост на вътрешното индивидуално разбиране, което е базирано на Фа, собствения път на всеки практикуващ и необходимостта всеки практикуващ да работи в екип и при взаимно разбирателство по време на груповите дейности.

Дълго време не бях в състояние да разбера защо по време на Hongfa дейности не се събирахме по-голяма група? Защо практикуващите не ме подкрепяха? Защо някой друг е толкова зает с домашните си работи? Защо някой не може да си вземе един свободен ден? Ние всички сме получили един и същи Фа. Повечето време отделях за прехода от фазата на критиката до получаване на по-голямо разбиране за другите, като избягвах да давам оценки.

Преди всяка Hongfa дейност аз трябва да намеря подходяща локация за нашето събитие, да потърся оферти за нощувка и да планирам, като в крайна сметка не се знае колко души ще вземат участие. Аз нямам кола, така че трябва да намеря автобус или влак, в едно с окуражаването и информирането на другите, за да подпомогна решението им. Дори административните дейности – предварително изпращане на писмо до кмета на града с точно уведомление за дейностите, с материали за Фалун Гонг и преследването, формите на петициите. Трябва също да намеря и напиша имената на всички ключови служители, представители на града и региона, както и да принтирам за всеки лично адресирани писма, приложени към подготвените пликове с материали, разясняващи истината.

По време на еднодневен или двудневен престой в града е добре да се използват различни възможности за спасяване на съзнателни същества. Преди Hongfa, ако властите от предишния път са се сменили, е необходимо да бъдат предоставени нови комплекти с разяснителни материали. Ако локацията е по-отдалечена, по-добре е да се пристигне ден по-рано, за да се разпространят пликовете с материали сутринта, обикновено преди да пристигнат другите практикуващи от централна Полша. Тези сутрешни часове за мен са изключително напрегнати, защото трябва едновременно да провеждам телефони разговори и да пиша телефонни съобщения. Трудно е да остана спокоен при посещаването на тези административни офиси, когато и ходенето по етажите ми отнема повече време от планираното. И тогава – стоя пред вратата на следващия секретариат и се опитвам да възстановя баланса и да подсиля праведните си мисли, преди да вляза. В един от градовете, когато правихме това с друг практикуващ, широко отворените врати, докато бяхме там, при тръгването ни постепенно бяха затваряни една по една.

Когато отивам за Hongfa, съм приготвил и дузина пликове с брошури и информация за Фалун Дафа за всички хора, с които ще разговаряме, без значение дали на място или в движение. Според моето разбиране, когато предоставяш плик вместо само листовка, това оставя впечатление за определена лична поверителност, пробужда определено любопитство и позволява на хората за момент да помислят, преди да го отхвърлят. Поради тази причина ги нося с мен през цялото време всеки ден, ако някой неочаквано ме заговори за нещо. Когато един ден наскоро се прибирах от Hongfa събитие, във влака вземах материали от рафта за багаж и ударих по главата стоящия до мен човек.. Извиних му се и като извинение той получи плик с материали.

Все още има много неща, за които да се помисли и проблеми, които да се решават. В случай, когато не мога да намеря практикуващ с кола - добре е да се запомни къде са нещата и да се продължи с това да се вземе всичко необходимо за най-ефективни дейности, особено когато пристигаме на мястото от няколко различни града. След предишните дейности да не се забравя да се вземе зарядното за музиката или просто да се залепят едни за други съответните информационни материали, да се вземат копия от докладите за отнемане на органи, да се провери дали плакатите и бланките на петициите са достатъчни, дали в местата за отсядане има кърпи, кухня, чаши за чай, да се провери прогнозата за времето. И да не се забравя в удачно време да се помоли друг практикуващ да изпрати по пощата комплект брошури на адресите, индикирани за съответния град.

Докато подготвям нещата за Hongfa, трябва да изпълня първо едно нещо, преди да скоча в следващото: когато пакетирам материалите, както и личните ми вещи за пътуването. Имам навика да прескачам от една дейност в друга, но тогава накрая всичко се връща обратно заедно. Но аз гледам себе си с определено нетърпение, защото обикновено просто нямам достатъчно време. Надявам се онези, които ме наблюдават отстрани, да имат в своята Доброта и достатъчно хумор, което не означава, че не се чувствам засрамен.

Няколко дни преди Коледа и Нова година организирахме Hongfa дейности в Закопане - най-популярният планински курорт за ваканции в Полша, като активностите ни приключиха точно преди Нова година. Спомням си, че ни беше трудно да намерим място за спане, защото кой разделя ваканцията си между Коледа и Нова година. Приключихме дейностите си вечерта, събрахме нещата, хапнахме за последно, погледнах тълпата от преминаващи по осветената улица хора, в очакване на еуфорията по посрещането на Новата година; ресторантите и магазините, изпълнени с движение; а аз и другите практикуващи напуснахме това място, където нищо не ме задържа. Никога преди това, поради контраста с атмосферата на честването на Новата година, не съм чувствал такова равнодушие, емоционална дистанция от реалността, която ме заобикаля. Тогава осъзнах напълно какъв е пътят, който, чрез вяра в Дафа, трябва да следват практикуващите.

Тази година за първи път имаше идея да участваме в Уудсток фестивала в Костшин над Одра, разположен в напълно противоположния край на Полша, където в продължение на няколко дни през лятото се събират около 500 хиляди души. Да взема това решение ми помогна това, че няколко години по-рано в Краков главният организатор на този проект, широко признат в Полша човек, при откриването на една изложба получи от мен листовка за Фалун Дафа; след това той прекара дълго време в цялостното й прочитане. Може би за повечето от нас този фестивал изглежда като доста демонично събитие и някои практикуващи смятат, че не е уместно там да се говори за Дафа. Но аз повторих думите на Учителя, които попаднаха в паметта ми от видеото за практикуващите от Австралия, че ние трябва да спасяваме и хора от огъня, а не само тези от водата, които най-лесно могат да бъдат спасени. Сериозно предизвикателство беше това как да стигна сам до там, както и транспортирането на всички неща.

Реших да придружа китайски практикуващ, който искаше сам да занесе нашата голяма жълта шатра на толкова дълго разстояние. Бях впечатлен от броя на младите хора, които бяха пристигнали там, почти от едно и също поколение: хора, които търсят по-добър свят, някаква друга земя, отворени, неприпознаващи себе си в реалността около тях, за които мислех, че бяха там и ни чакаха. Както сега го разбирам, след престоя ми на онова място, всички тези трудности и отблъскващи знаци са били предназначени, за да ни спрат, преди дори да отидем там. Никъде другаде не се е случвало преди така от първия момент всички ръце да бъдат протегнати за листовките. Пропускам в това споделяне количествените данни, но позволете ми да спомена, че по време на престоя ни на Уудсток Фестивала раздадохме най-малко 8000 листовки. Нямаше време да се отиде за храна, а вечер беше трудно да завършваме активносттите си. Ще отидем отново там със сигурност и ще се опитаме да го направим още по-добре.

Част от работата ми също така е да координирам участието ни в здравните панаири в Катовице, които се провеждат два пъти годишно. Това е най-голямото събитие от този вид в Полша. Хората се тълпят там, търсейки или интересувайки се от духовността, често с висока степен на познание, с които може да се говори без страх на по-високо ниво - подобни на мен, преди да започна да се самоусъвършенствам. И тази група от хора, съгласно моето разбиране, трябваше да научат за Дафа. Опитах се по време на дискусията, както винаги правя, да не споря въз основа на мнения и знания на някого, а само да наблягам на онези неща, които са общи за нас, реферирайки колкото е възможно повече към Фалун Дафа. Там също така продаваме най-много книги „Джуан Фалун“ и това е едно от местата, където сме широко разпознаваеми. В последния ден на панаира се опитвам да остана понякога до края, когато други изложители, които са ни наблюдавали, вече не са заети и мога да реализирам възможността да говоря с тях и да ги насърча да подпишат петицията.

Веднъж се появи възможност да представим Дафа в зала от Фестивала, която може да побере хиляда души, където по време на панаира се изнасят различни лекции от различни представители на алтернативната медицина. За мен това беше извънредно послание. Когато отидохме на сцената този ден, практикуващи седяха един до друг и през цялото време с жестове с ръцете изпращаха праведни мисли с намерение да изчистят хората в публиката, а аз, заедно с още един практикуващ ,се заехме да направим представянето. Почувствах спокойна увереност в себе си, което в такива ситуации рядко ми се случва. Но имаше някои проблеми с озвучителната система, на моменти микрофонът не искаше да работи (впоследствие някой сподели, че всичко това трябва да е нещо много добро, ако просто се появява намеса). Не бях наясно, че часовникът на компютъра ми показваше различно време, отколкото беше в действителност, така че нашето време вече беше изтекло. Едва тогава, веднага след приключване на представянето с презентационни слайдове, компютърът напълно отказа да се подчини. Ние все пак успяхме да покажем накратко упражненията в светлината от прожекторите, поставени над нас. Слязох от сцената спокойно, въпреки че знаех, че можеше да се получи по-добре, в края на краищата много хора са ни наблюдавали. След като се прибирахме към дома на практикуващ, съвсем неочаквано, бях много остро критикуван, че събитието е било провал. Не спах половината нощ, докато останалите спаха много добре. Говорех на себе си, как могат да се държат по този начин към мен, колко неблагодарни са, какво трябва да направя, предполагах, че трябваше да се откажа от организирането на това събитие и да се види дали някой ще се заеме с него. С нагласа, че не се беше получило както трябва, на следващия ден на входа започнах да раздавам листовки, и хората, след като ги видяха, казаха: „Да, видяхме, беше невероятно.“ Бях развълнуван и благодарих на състрадателния ни Учител за продължаващата подкрепа и грижи.

Сега, за разлика от предишните пъти, когато участвахме в този здравен фестивал, ни казаха, че вече не можем да се позиционираме на входа, за да събираме подписи, а може да го правим само на нашия щанд. На горния етаж, където бяхме, нямаше толкова много посетители, както на приземния етаж, така че това беше проблем за разрешаване. Не бях в състояние да се свържа лично с организатора, така че реших да изпратя текстово съобщение. Реших, че тъй като тя е човек, осъзнаващ много неща, трябва изрично да разясня истината. Но телефонът не искаше да изпрати текстовото съобщение. На следващия ден, на официалното откриване на панаира, аз се приближих към нея и след кратко обяснение, зачетох от телефона съобщението, което звучеше горе-долу така: "Госпожо Председател, ние правим нечувани усилия, за да спасим дори поне само няколко души. Когато дойде голямото бедствие, няма да имаме време да ги попитаме дали могат да различат доброто от злото ... ". На това тя отговори: "Така, ако искате - можете да събирате подписи".

Опитвам се възможно най-много да се присъединявам към Hongfa дейностите. Понякога изгубвам гласа си след часове, прекарани в насърчаване на хората да вземат брошури и способността ми да водя разговори намалява, тогава използвам все повече и повече опростени изречения. Въпреки информационните ни плакати на стойки, често минувачите съсредоточават вниманието си, четейки надписа върху жълтия картон за сгъване на петицията: „Молим ви да подпишете петиция срещу геноцида срещу Фалун Гонг“ на полски, английски и немски език. След като представихме и DAFOH петицията, надписът, който използваме, гласи: „Петиция до ООН срещу масовото отнемане на органи в Китай от практикуващи Фалун Гонг“. Хората спират пред мен в очакване на по-нататъшно разясняване. След това, докато говоря, ги гледам дълбоко в очите, и когато беседваме за Истинност, Доброта, Търпение, гледам как почти всички кимат в съгласие. Когато някой пита каква е организацията, която представлявам, аз отговарям, че съм практикуващ Фалун Гонг и действам директно от името на тези, които са преследвани в Китай, за да им помогна. Когато по лицата на хората, които повдигат главата си от подписаната петицията, се появи усмивка или споделят някои необичаен коментар, само практикуващите могат да разпознаят дълбочината на техния смисъл. Един практикуващ с отворено трето око спомена, че след подписване на петицията хората летят с друго тяло. Понякога накрая им пожелавам, благодарейки им за подписа, да се срещнем в един по-добър свят.

Постоянен метод е да следя с поглед преминаващите хора, което предоставя надежда, че някои от тях ще вземат листовка, някои ще забавят ход и ще се спрат, както и да обърна внимание и на тези, които ще се спрат на определено разстояние и почти тичайки да стигна до тях. Ако вложим известно усилие, за да отидем на някакво далечно място, добре е да не пропускаме дори и един човек. Напоследък по-често, отколкото преди, ни спират монахини. Те имат предразсъдъци относно медитацията, защото им е било казано, че това е опасно, защото човек губи съзнание по време на медитация. Без да чакам да се проявят техните нагласи, обяснявам, че във Фалун Дафа се казва, че е необходимо поддържането на осъзнатост. По-рано се притеснявах малко да кажа на църковните служители, че съм практикуващ, за да не ги отблъсна. Сега го казвам открито и подписващите петицията го приемат.

Опитвам се да разпознавам лицата и да слушам, особено в туристическите градове, дали хората, които преминават около нас, са поляци или са дошли от друга страна, за да им дадем флаер на собствения им език, защото те невинаги реагират на насърченията ни да вземат листовка на английски език. Имаме десетки видове флаери и хората от далечни места се чувстват оценени и благодарни, когато разпознаят Фалун Дафа листовка на собствения си език.

По време на нашите дейности с нарастващата сила на праведното ни поле, вътре в мен се разтваря чувството за отделяне от околния свят и се увеличава приемането на всички минувачи - дори на тези, отминаващи ни с безразличие, както и на тези, които са се спрели. Понякога на най-натоварените пешеходни улици, нашите плакати, информационни табели и маси с материали изглеждат като носеща се лодка, покрай която с бавни движения хората минават в ритъма на музиката Пуду (Pudu). Понякога ми е трудно да устоя на чувството за благодарност и вълнение, че Учителят ни помага за пореден път да се съберe адекватният или най-точният брой практикуващи, които да организират тази дейност. Брой, който е необходим, за да се изпълни в единство на това определено място нашата работа, като даваме най-доброто, което всеки от нас може да даде.

Не чувствам физическа умора по време на дългите часове, въпреки че е имало време, когато след три или четири часа се появява някакъв вид растящо обезсърчение, като гадене с неизвестна причина, освен ако не е реакция на болката, причинена от държането на две подложки с петиции и листовки с една ръка, но това вече отмина. Труден момент е, когато стигна до вкъщи, когато се прибирам, всичко е свършило и тогава се оказва, че преодоляването на последния раздел стълби с тежките материали е близо до моята точка на пречупване.

Милосърдният Учител аранжира за мен житейски път с обикновена работа, с която мога да се справя някак, когато седя в понеделник на бюрото ми, докато все още съм малко ‚неприсъстващ‘ след дейностите ни през почивните дни. Спомням си, как в годината преди да получа Фа, един от двамата ми работодатели заяви, че няма да удължи договора ми. Въпреки факта, че изведнъж останах с половината от приходите си, аз изобщо не се чувствах в някаква опасност или несигурност за бъдещето. Вървях из града с чувство на облекчение, че вече няма да работя там, без сянка на страх и с необезпокоявана сигурност, че всичко върви по неизвестен, но все пак правилен начин. Вторият работодател беше изненадан, че не поисках връщане на пълно работно време в работата ми. Както го разбирам сега, имах нужда от промяна, повече вътрешно спокойствие, отклонение от сегашната рутина и повече пространство около мен. Милосърдният Учител вече се грижеше за мен след това и ме подготвяше за ролята на Дафа ученик. Няколко месеца по-късно се появиха други възможности, защото започнах да се занимавам точно с това, което владея много добре, и беше това, което ме вдъхновяваше през годините. Аз съм завършил история на изкуството и то е втора природа за мен, тъй като от младостта си колекционирам. Нещата, които събирам, често тясно съвпадаха с нуждите на различни институции в Полша. Но за мен това не беше източник на доходи, а ми даваше по-голямо удовлетворение и добра компенсация за направените разходи. Сега, когато един от музеите ме помоли да установим сътрудничество - да създам колекция за тях - това беше като дар от небето; всичко, което им предложих, беше купено от тях без преговори. Само по себе си този вид сътрудничество е безпрецедентно в полските музеи и би било мечта на всеки с призвание антиквар да има институция, където да оценят разумността и компетентността му без никакви резерви.

Беше ли тази работа привързаност? В началото да, Учителят взе това предвид. Но все по-често си задавах този въпрос, когато гледах как то ме изсмукваше. Да, това е труден тест за балансиране, но както разбрах от думите, изречени от Учителя, в онзи момент моята работа беше това, което се опитвах да правя най-добре.

Парите бяха предназначени не само за собствените ми нужди, но ги използвах, без да се замислям, за всичко, свързано с подготовката и отиването за Hongfa. Без тях тези дейности не можеха да бъдат изпълнени. Изглежда също, че да работя на пълно работно време също така не беше възможно. Аз съм меланхоличен по природа, склонен към перфекционизъм, въпреки че, можеше нещо в това да бъде променено и тогава различните дейности ми отнемаха много време, така както може би на много други хора. Тези привидно свободни дни, в които усещането за моментите на вмешателство е особено силно, са един вид тест за моето самоусъвършенстването и ми дадоха възможност по-добре да наблюдавам себе си, моите собствени мисли, да задам на себе си въпросите за смисъла на почти всяка дейност, която извършвах тогава.

Сега вече нямам тази работа и не ходя по антикварни магазини, просто защото да гледам не ме прави щастлив и повече нямам нужда от нито едно от тези неща. На това, какво ми беше останало, гледам равнодушно, без привързаност и знам, че ако имам нужда от средства за различните нужди и дейности, тогава Учителят прави възможно за мен да продам някое от тях, и по-скоро за по-малко, отколкото за повече.

През годините обаче веднъж купих нещо за вкъщи. Парче от стар китайски текстил. То вероятно неслучайно пасна само на едно място в апартамента ми и аз го използвам, за да скрия лавиците с любима, селектирана, събрана от мен в моята младост класическа литература. Китайският обект, към който почувствах някаква близост, се превърна в естествена преграда, отделяйки ме от неопределени сантименталности, и това, което се излъчваше в мен от тези дълго четени книги. Дори преди да започна да мисля над идеята, че нещо трябва да се направи с тях. Няколко месеца по-късно почти всички от тези книги бяха взети от млади хора, попълващи своите собствени библиотеки.

Защо просто не го направите – така го казваме на полски. И това, съгласно моето разбиране, се пренася в обстоятелствата на практикуващия във всекидневния живот, в просто още една стъпка, една малка по-нататъшна стъпка напред. На Запад да се пристъпи по пътя на самоусъвършенстването не се комбинира със страданието на Дафа практикуващия или със загуба на живот. Ако Буда Фа, както казва Учителят, е безкраен и няма ограничения за самоусъвършенстването, не е ли така, че можете да опитате тази и после още една и още една малка стъпка?

Накрая, бих искал да цитирам строфи от „Хон Ин“, Том II, на Учителя:

Сливов цвят

Като чист лотос в калния свят милиони и милиарди сливови цветове
В пронизващия вятър изглеждат още по-прекрасни
Ден след ден, сняг и дъжд вали-
сълзи на Богове и Буди,
копнеещи за завръщането на сливовите цветове.
Не се изгубвайте сред светските привързаности.
Бъдете твърди в праведните мисли.
През вековете досега
само за този единствен период.
28 януари 2003 г.

Благодаря, Учителю.
Благодаря ви, практикуващи.