Да изоставиш привързаността към егоизъм

Многоуважаеми Учителю,
уважаеми съпрактикуващи,

Преди 2 години, в рамките на 2 седмици, аз изгубих първо моята баба, а след това и майка ми. Този период бе труден за мен, а за семейството - катастрофа. Когато внезапно получих обаждане, че майка ми ще бъде поддържана жива само за 1-2 часа, за да можем да се простим с нея, аз изпаднах в паника. Едва се бях съвзела от смъртта на баба ми, а сега и това.

Опитах се да се съвзема и да не се отдавам на чувствата. Някъде в мен се появи малка праведна мисъл и така чувството на паника не продължи дълго и сълзите изчезнаха скоро след това. Просто исках да се отдам на чувствата. Намерих спасение в изучаването на Фа. Единствената ми мисъл беше да не се предавам. Седнах и веднага започнах да превеждам думите на Учителя. Преведох една лекция на Учителя на моя роден език. Не поглеждах нагоре, не ставах - само превеждах, като че нищо друго нямаше на този свят. Когато вестта за кончината на майка ми дойде, аз плаках много, но седнах отново и продължих да превеждам, докато очите ми можеха да издържат.

След превода забелязах една празнота - емоциите не взеха превес, бях изпълнена с праведни мисли. Така изминаха и следващите няколко дни и седмици - през деня се концентрирах върху работата за Дафа, а вечерта правех материали за „Шен Юн“. Когато нямах какво да правя, се явяваха тъмни мисли. Две поколения преди мен бяха заличени с едно махване на ръка и моите корени, които все още ме свързваха с родината ми, просто изчезнаха. Това ми навя страх, който досега не бях изпитвала.

Когато се появяха подобни мисли, веднага започвах да чета от „Джуан Фалун“, докато очите ми натежат за сън. Известно време не можех да правя упражненията и да изпращам праведни мисли. Само изучавах Фа. Учителят като че ли протегна към мен една огромна ръка и ме пренесе през трудностите. Учителят и изучаването на Фа ме спасиха. По време на изучаването на Фа усетих как мислите ми бяха прочистени. Помогна ми много и споделянето на една практикуваща, която също беше изгубила майка си наскоро. Ние коригирахме заедно текстовете за Фа и това беше моята опора.

С времето тежките мисли и чувства намаляха и забелязах колко съм преживяла. В поведението си чувствах самоувереност и лекота. Преди бях много страхлива и срамежлива, но постепенно голяма част от това изчезна и се движех различно по улиците. В проектите показвах по-голяма ангажираност, стана ми по-леко и добих увереност. Така открих себе си.

В продължение на 15 години превеждам Фа-текстове и съм изключително благодарна за тази задача. Това не може да се изрази с думи. Често има критики, най-вече защото езикът не е толкова хубав. Искало ми се е да се откажа, защото личното ми усещане бе по-важно, отколкото мисълта за другите. Ако на другите не им харесва, защо не седнат на компютъра и не преведат текста сами? Аз често настоявам за правотата на това, което правя, и не поглеждам навътре в себе си. Не можах да превъзмогна бурната критика за втория превод на „Джуан Фалун“ преди една година. На повърхността всичко беше наред, но аз просто хвърчах в небесата и не можех да сляза на земята. Вечер не можех да спя, защото отново и отново разигравах диалози в главата си. Какво мога да кажа, как трябва да го кажа, какво ми идва наум да кажа тези неща? Накратко: на първия тест се провалих и това ми създаде много тревоги.

На Фа конференцията в Канада през 2006 г. Учителят казва: „Последния път по време на Фа конференцията в западните щати говорих, че сред Дафа практикуващите има много хора, които се страхуват да не бъдат критикувани от другите; нищо не може да им се каже. След като нещо бъде казано, те избухват и се ядосват и влизат в конфликт с другите. Те искат да слушат само добри неща. Не искат ли с това да вървят по равен път? Трябва да изоставите всички лоши мисли на обикновените хора, всички ваши привързаности. Ако се страхувате от критиките на другите, не е ли това привързаност?”

Когато прочетох този абзац миналата година, като че ме удари светкавица, но въпреки това не успях да премахна моята привързаност.

Повечето конфликти в моята култивация идват от егото ми: да утвърждавам собственото си мнение, да мисля само за себе си, а не за другите. По време на работата ни за „Шен Юн“. една практикуваща дори ме нарече „бунтарка” Не можех да повярвам, тъй като правя всичко за „Шен Юн“ и винаги само това, което ми се каже. Мислех, че мнението ми не се приема като важно в работата за „Шен Юн“, тъй като го изразявах само пред себе си. Но трябваше да разбера, че това не е така, защото вътрешно си бях казала мнението и мислено се бях оплакала зад гърба на другите. Беше много трудно, но сигурно съм изглеждала много огорчена, тъй като практикуващата имаше право. Това беше шок за мен. Аз наистина мислех лошо за другите и показвах много малко търпение.

Поглеждайки навън,това не може да се види, но вътрешно навсякъде съм поставила своя отпечатък. След този инцидент координаторът ми се обади и каза, че трябва да практикувам Хан Шин. Първата ми реакция беше, че аз правя всичко, което тя иска; откъде знае какво още да направя? Помислих от гледна точка на Фа и си спомних за написаното в „Джуан Фалун“: „Девиз на обикновения човек е, че трябва да живее, за да докаже своята позиция или да запази достойнството си.Помислете всички: да живееш, за да докажеш гледната си точка или да запазиш достойнството си – не е ли уморително? Не е ли болезнено? Струва ли си? В края на краищата Хан Шин бил обикновен човек. Като практикуващи ние трябва да сме много по-добри от него. Целта ни е да се издигнем над и отвъд нивото на обикновените хора и да се стремим към високи нива. Ние няма да изпаднем в тази ситуация. Въпреки това унижението и неудобните положения, в които един практикуващ попада сред обикновените хора, не са непременно по-лесни от това. Бих казал, че търканията между хората, които каляват вашия Шиншин, не са по-лесни и могат да бъдат дори по-лоши – те също са много тежки.” (Джуан Фалун, Девета лекция, Хора с велико вродено качество)

След дълго вглеждане навътре осъзнах, че трябва да дам още повече, без значение колко съм дала в миналото; независимо колко съм я слушала - аз трябва да пропълзя между краката й, в а в този случай: да отстъпя още повече и да я оставя да решава. След това сътрудничеството ни тръгна много добре - аз просто отстъпих крачка назад и й предоставих поле за действие. Това беше важен процес за това, как трябва да се работи заедно от сърце, а не само на повърхността. Осъзнах, че не резултатът е важен, а че в процеса човек се самоусъвършенства и лесно приема нещата. След това практикуващата стана мила към мен и малко се отвори. Бях невероятно благодарна заради нея. Отново и отново се сещам за думата „смирение“ и често го чувствам. Много съм благодарна, че Учителят ми даде втори шанс да се коригирам след първото си изпитание.

Моля да ме коригирате, ако мислите ми не са във Фа.
Благодаря ви!