Живот на приключения и открития във великия Буда Фа

Поздрави, почитаеми Учителю!
Поздрави, приятели практикуващи,

Това е моята девета година на самоусъвършенстване във Фалун Дафа. Всичко започна с това, че получих две книги по пощата: „Джуан Фалун“ и „Фалун Гонг“. Бяха ми изпратени от приятел, един египетско-австралийски практикуващ. Винаги съм го смятал за много уравновесен и честен, затова помислих, че тези книги трябва да са важни. Прочетох „Джуан Фалун“ веднъж и след това я прочетох отново. Оттогава не съм я оставял.

За да стигна дотук в самоусъвършенстването си, трябваше да съм непоколебим и да взема решението, че искам се самоусъвършенствам само във Фалун Дафа. През това време, заради много сили, разсейвания и изпитания, на много пъти съм разчитал на и съм живял според съвета на нашия почитан Учител:

„Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш… Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително го направите, наистина ще откриете: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“(Джуан Фалун, Лекция 9)

Учителят описва процеса на самоусъвършенстване, като цяло, като постоянно отказване от нашите привързаности. За себе си откривам, че това е подобно на постоянно вземане на сбогом с всички неща в живота, които няма да взема обратно с мен вкъщи. Някои сбогувания са много непринудени, някои са безгрижни и лесни, като неща, които съм надраснал, но има и много болезнени сбогувания и някои са много травмиращи.

Изпращането на праведни мисли само по себе си е тонизиращо за мен. Моите праведни мисли са се развили до степен, при която осъзнавам, че имам връзка със всичко, с което се срещна. Затова фокусирам моите праведни мисли към разпадане на източника на моите привързаности, изградени представи и лоши навици; към разпадане на моите собствени привързаности и постоянно вътрешно изчистване. Праведните мисли в установените часове аз използвам, за да дезинтегрирам и разпадам демони и въпроси от космически мащаб. Това е последният ми живот тук на земята, затова действам съобразно факта, че си оправям сметките и казвам сбогом на този свят, наречен Синята планета.

Учителят казва: „Способността за постигане на покой е Гонг и дълбочината на Дин е индикатор за нечие ниво.“ (Джуан Фалун, Лекция 9)

В началото, тъй като имах много безпокойства, за мен не беше лесно да вляза в дин. От самото начало осъзнах, че не трябва да се разсейвам, да съм привързан или да преследвам някакви техники, за да навляза в покой. Постепенно намирам за по-лесно да изчистя главата си, да се отпусна и да навляза в дин. Упражненията за мен са възможност дам на мозъка си слънчева почивка от цялото бърборене, суматоха и бъркотия от света и останалия ми живот. Осъзнал съм, че няма такова нещо като: „отделяне на време за Фа“. Началото и краят и ориентирът за всичко в моя живот е Буда Фа. Моят подход е да се запитам как едно Божествено същество би постъпило в тази ситуация.

Около 1997 г. получих диагноза за генетично състояние, наречено хемохроматоза. Това е често срещано генетично състояние при ирландците. По същество това, което се случва е, че всички органи и стави в тялото поемат твърде много желязо. Постепенно всички органи са претоварени с желязо, което води до хронична отпадналост, изтощение и смърт. Това е смъртоносно състояние и майка ми почина от него.

Преди три години от болницата ми препоръчаха да си източвам кръв, за да намаля натоварването с желязо. Тъй като се смятам за Дафа практикуващ, не исках да продължавам с това. Реших, че ще продължа с моето самоусъвършенстване, ще изучавам повече Фа, ще съм по-прилежен в правенето на упражненията и изпращането на праведни мисли и ще съм по-прилежен в правенето на това, което Дафа учениците трябва да правят. Докато правех упражненията, коленете и костите ми бяха в ужасно състояние, болката беше мъчителна и цялото ми тяло се тресеше от болка, която изглеждаше безкрайна. Бълнувах от болка по време на петото упражнение, която беше толкова дълбоко в костите ми. След края на упражнението лягах, мърморейки и стенейки за около десет минути, докато един ден разбрах, че цялото това мърморене и стенене обезсмисля цялото ми трудно спечелено усъвършенстване. Стененето не е част от Жен. От един практикуващ се изисква да издържа с достойнство.

Аз издържàх с упражненията и продължих да правя удивителни пробиви. Сега очаквам с желание правенето на петото упражнение. Миналата година отново отидох в болницата, за да ми измерят нивото на желязо. Консултантът ми каза, че нямам хемохроматоза. Той го каза толкова непринудено и игнориращо, сякаш никога не са ми поставяли тази диагноза. Наскоро тази година ми провериха нивото на желязо и нямаше проблем. Открих, че докторите могат ненужно да бъдат много отбранителни, ако им обърнете внимание към немедицински начини на живот.

Бих искал да подчертая, че подходът, който приех за това състояние, беше мое собствено решение. Това не беше небрежно или случайно решение, тъй като ценя живота си и не го предлагам като медицински съвет на никого. Фалун Дафа е завършена система за самоусъвършенстване на съзнанието и тялото. Моята медитация е да съм прилежен, непоколебим и искрен в самоусъвършенстването ми във Фалун Дафа, да се асимилирам с характеристиката на космоса – Джън-Шан-Жен, и да изпълня всички обети, които съм направил пред Учителя в зората на историята.

По същото време ми дадоха диагноза за много висок холестерол. Преди да стана практикуващ Фалун Дафа се тревожех за това, тъй като баща ми и чичо ми умряха от сърдечни болести. Докторът ми предписа силни лекарства. Не ги взех и просто продължих със самоусъвършенстването. Следващата година ми направиха тест и нивото на холестерола ми беше спаднало до нормалното.

Преди около две години бях под голям стрес. Започнах да отслабвам и да линея. Много от здравните ми състояния, които съм имал като тийнейджър, се върнаха. Бях в много критично състояние. Системите ми спираха и не можех да работя. Попитах Учителя за това и той ми напомни, че аз съм му казал да извади тези стари състояния. Трябваше да призная пред Учителя, че сърцето ми беше разбито от това, че прекрасната ми съпруга почина.
Във Фа Учителят поставя женитбата нависоко . Изискванията за един практикуващ в брака са много високи. Отношенията, които имаме с човека, за когото сме женени, отиват далеч отвъд сантименталността, тоест чин-женитбата е божествена подредба. Не трябва да сме лоши и непочтени в поведението си спрямо човека, за когото сме женени. Не трябва да се развеждаме заради чин (емоция – бел. пр.) или заради нашето самоусъвършенстване. И ако има добра причина за развод, не трябва да се женим повторно заради чин (емоция– бел. пр.)

По време на самоусъвършенстването си осъзнах, че заради нашето усъвършенстване на шиншин и блага природа Дафа практикуващите са много чувствителни – това не е същото като чин (емоция– бел. пр.). Аз избягвам, доколкото е възможно, да съм критичен, нападателен или осъдителен към моите приятели практикуващи. Също така благодаря на Дафа практикуващите за вашата доброта и окуражаване към мен.

Доскоро бях на мнение, че ако видя привързаност у друг практикуващ, ще си помисля, че не е моя работа или че това няма нищо общо с мен. По същия начин, ако някой ми посочеше моя привързаност, си мислех, че не е тяхна работа или не им исках мнението. Учителят посочва, че имаме отговорността да сме загрижени и да посочваме един на друг привързаностите си. За мен основната част е, че това трябва да се прави със състрадание и с доброта. Иначе, ако е със зла умисъл, дава обратен резултат.

„Когато всички обсъждат нещо, вие може да се разстроите, че някой изразява неодобрение за вашата идея, но ако никой не прави възражения и всеки казва: „Това е доста добра идея и онази също не е лоша“ – за да не се обиди някой – бих казал, че тези ученици не са много отговорни към Дафа или към тяхното собствено самоусъвършенстване. Те не смеят да се изкажат, когато видят проблем. Това е да си прекалено привързан към „аз-а“ и това е егоизъм. Ако се справяте с проблем без привързаността към себе си и спокойно предложите идеи за това, как да се преборите с проблема добре, не мисля, че другите ще се почувстват неудобно, след като го чуят, защото вие го правите за Фа.“ (Ли Хонгджъ, Преподаване на Фа на Международната Фа конференция в Ню Йорк, 2004)

Учителят казва: „Дафа е самоусъвършенстване – и нищо друго“ (Преподаване на Фа на срещата на учениците от Азиатско-тихоокеанския регион, 2004)

В моята практика за самоусъвършенстване осъзнах, че недостигът на хора по всички наши проекти не е основният проблем. По мое мнение това е въпросът за нашето ниво на отдаденост, непоколебимост и усърдие. Още в първото упражнение Учителят ни учи как да свършим работата за хиляда ръце само с нашите две ръце; как лесно да носим товар като планина; и как да преобърнем планина. Когато премислям всеки ден, внимавам къде губя ценно време и възможности за Дафа.

Една вечер след последното изпращане на праведни мисли медитирах и ме споходи „силно и отчетливо“ вдъхновение. Това, което чух беше: „Остават 24 часа!“ Веднага знаех точно какво значи. Учителят ме предупреждаваше, че ако знаех, че остават 24 часа до Фа-коригирането на Космоса, какво бих направил за тези 24 часа? Беше много потресаващо. Сега живея всеки ден, все едно е последният ми ден на земята. Това не е ирационална тенденция от моя страна. Аз се подобрявам във всичко, което трябва да прави един Дафа ученик с дара, който Учителят ми е дал. Животът ми е: Как изпълнявам всички обети, които съм направил пред Учителя преди зората на историята. Опитвам се да направя връзка по достоен начин с всеки, когото срещна. Не искам да изглеждам сякаш се опитвам да им продам нещо. Осъзнавам, че може би никога няма да имам друга възможност да им предложа спасението на Фалун Дафа.

Ако мога да кажа така, в моето пътуване в самоусъвършенстването съм много вдъхновен от шиншин и статиите, изпратени до сайта „Минхуей“ от практикуващи от континентален Китай. Вие сте вдъхновение за цялата планета и отвъд, завинаги. Вашата смелост, издръжливост и праведност пред лицето на ужасни зверства срещу вас и вашите семейства са отвъд сравнение и могат да бъдат разбрани само чрез Фа. Мой дълг е да направя така, че светът да не забрави вашите саможертви и изпитания и вие да не сте забравени; и вие не сте сами. Аз съм смирен сред вас.

Учителят постоянно ни вдъхновява и поставя всичко, с което се срещаме, в перспектива:
„От Фа вие всички сте разбрали този принцип: в космоса никое същество няма да страда напразно. Това е особено вярно за някой, който се самоусъвършенства в Дафа и отгоре на това е Дафа практикуващ от периода на Фа-коригирането – докато е във Фа, независимо какво му се случва, което го очаква е Съвършенство.“ (Преподаване на Фа на конференцията на западните щати, Лос Анжелис , 2004)

Предупредителен съвет: „Ако всеки един от вас може да разбере Фа от дълбините на своето съзнание, това наистина би било проявление на Фа, чиято мощ не знае граници завръщането на могъщия Буда Фа в човешкия свят!“ (Ли Хонгджъ, Фалун Дафа - Есенции за усърден напредък)

През лятото участвах в обиколка на 11 града в Република Ирландия и в Северна Ирландия за семинари и разясняване на истината. Някои посещения бяха по покана, а други бяха уредени от координатора. Където и да отидехме, хората се редяха на опашка, за да подпишат петициите ни. Когато ирландските хора откриваха какво означава насилствено отнемане на органи, едва успяваха да го приемат. Чувахме хора да питат с изумление: „Защо в световен мащаб няма протест срещу това!“ Хора от всякакви раси, вяра и националност, млади и стари спираха да разгледат нашите информационни табла и искаха да ни подкрепят да спрем насилственото отнемане на органи. Дафа събира всички. Някои хора ни казваха, че са католици или че са християни, но все пак искат да подпишат петициите ни. Често ни казваха, че ни се възхищават и ни благодарят за това, което правим. Въпреки яростната атака на модерността, ирландските хора са все още много добри и състрадателни.

В град Тралий видях много възрастен господин да разглежда таблата ни. Попитах го дали иска да подпише петицията за спиране на тази жестокост. Той възкликна: „О, какъв свят! Гордея се да напиша името си тук.“ Беше много трогателно преживяване.

Петицията приканва. На мен ми изглежда, че Учителят дава на хората възможност да заемат позиция, дава на хората глас и изход. Хората надигат глас да се направи нещо срещу това зверство, независимо от икономическите последици за тях, защото това е правилното нещо само по себе си. Когато се срещам с държавни чиновници и медии, аз наблягам на количеството и на широкия международен обхват на петициите – гласът на хората. Това им дава смелост.

Китайските практикуващи, които излизат на улицата, за да отказват китайските туристи от ККП, са много забележителни практикуващи. Забелязал съм, че когато ги видят, първоначално китайските туристи дори не искат да ги поглеждат; нарочно завъртат главите си на 180 градуса. После само след няколко минути или по-малко изведнъж стават приятелски настроени, усмихват се на практикуващите и се отказват от ККП.

Основните медии и дори алтернативните медии са пълни с репортажи за бедствия и кризи по цялата планета. При тези обстоятелства Учителят ни съветва: „Независимо какви големи неща се случват, дръжте се така, все едно нищо не се случва, и просто продължете както обикновено да правите това, което Дафа практикуващите трябва да правят.“ (Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Вашингтон, 2004)

Това е моето разбиране, моля любезно поправете, ако откриете грешки.

Благодаря многоуважаеми Учителю, за това, че ме извикахте и бдите над мен.
Благодаря на всички Дафа практикуващи.