Бъди прилежен, бъди по-прилежен

Поздравления, Учителю! Поздравления, съпрактикуващи!

На този последен етап от Фа-коригирането аз наистина ценя възможността да присъствам на тази свещена Фа-конференция и да споделя своя опит в самоусъвършенстването със съпрактикуващи.

I. Бъди по-прилежна

През май тази година присъствах на Фа конференцията в Ню Йорк и слушах лекцията на Учителя. Тя ми изясни още повече, че спасяването на хора е наша отговорност и че ние трябва да го правим добре. След това аз имах желание да спасявам дори още повече хора.

Гледайки назад през годините, аз винаги съм ходила на туристическите места да разяснявам истината, за да спасявам хора. Правех го по три часа на ден, без да се отпускам. След като се върнах от Фа-конференцията в Ню Йорк, започнах да оставам на туристическите места по пет часа на ден. В началото това беше много уморително. Въпреки това, като самоусъвършенстващи се ние би трябвало да се съобразим с „Да приемаш поглъщането на горчивина като радост.“(Хон Ин – Английски превод версия Б)

Започнах да изучавам Фа повече. В допълнение да подсигуря, че чета „Джуан Фалун“ всеки ден, аз отделях време и да рецитирам „Хон Ин“ и „Джуан Фалун“. По време на пътуването ми към туристическите места обикновено рецитирам Луню два или три пъти, както и поемите от „Хон Ин“.

Трябва да стигна до туристическото място преди 10:30 сутринта: времето, по което обикновено обемът туристи достига най-високото си ниво. Не бива да закъснявам, тъй като когато има туристи, не искам да пропускам дори един предопределен човек. Без значение какво е времето, дали е палещо слънце или се излива дъжд, никога не пропускам и ден. Вървя бързо до туристическите групи. Като състезание с времето е. Доста често се изпотявам и ми изсъхва устата, но спасяването на съзнателни същества си струва всички усилия. Такова е моето обещание към Учителя и към всички съзнателни същества. Когато се прибера с десетки или дори повече от сто имена на хора, които са се съгласили да напуснат ККП и свързаните с нея организации, наистина мога да усетя щастието от изпълнението на своите обети.

II. Бъди мила с туристическия гид, постилайки пътя за спасяване на повече съзнателни същества

Кеймбридж, който е дом на световно известен университет, привлича туристи от целия свят всяка година. Те включват и много китайски туристи. Местните практикуващи Фалун Гонг са организирали място за разясняване на истината в центъра на града. Ние разясняваме истината на хората там всяка седмица, особено на китайските туристи. Някои от нас правят упражненията, следвайки музиката. Други раздават брошури за разясняване на истината на туристи. Ние също помагаме на онези, които идват, да разберат истината, за да напуснат ККП и свързаните ѝ организации, а именно Комунистическата младежка лига и Младите пионери на Китай.

По време на ученическите ваканции Кеймбридж беше като наводнен от туристически групи от Китай. Тази година бяха дошли дори повече хора от обикновено. Дълбоко в себе си знам, че Учителят ни изпраща тези предопределени хора. Как да ги спасим е много сериозна тема за нас, практикуващите, които имаме пряк контакт с тях.

По време на разясняване на истината най-тревожният проблем е намесата на туристическите гидове. През годините на разясняване на истината съм срещала толкова различни видове туристически гидове. В началото те ме кълняха, казваха ми да напусна. Мнозинството се опитваха да попречат на съзнателните същества да научат истината или да вземат материали. Някои от тях дори забраняваха на туристическата група да спре. Те се отнасяха с нас все едно бяхме техни врагове и се стараеха да ни избягват на всяка цена.

Как можехме да разградим омразата и неразбирането в съзнанията на туристите? Започнах с туристическите гидове. Изисквах от себе си постоянно да се асимилирам с Дафа на Джън, Шан и Жен и да се отнасям към всеки туристически гид с велико състрадание и търпение. В пика на сезона пристигах на туристическите места много рано и посрещах тези предопределени хора от Китай. Когато видех туристическа група, аз активно ги поздравявах и го правех любезно. После търсех възможности да установя контакт с туристическия гид и да му или ѝ разясня истината по-тихо. Също така изразявах притесненията си, където сметнех за подходящо и изпращах праведни мисли, за да елиминирам злите фактори зад тях.

С течение на времето много от туристическите гидове започнаха да се променят. През последните няколко години аз дори се сприятелих с повечето от тях. Сега 80% от туристическите гидове не ми се месят, когато разяснявам истината. Някои от тях дори умишлено водят групата до нашето място за разясняване на истината и ги молят да се съберат там по-късно. Един път туристически гид ме беше търсил навсякъде. Той обясни, че щял да доведе две туристически групи при мен и ме помоли да им разясня истината. Аз сграбчих тази възможност да му разясня истината обстойно и той се съгласи да напусне ККП и свързаните ѝ организации. В последно време много от туристическите гидове идват на нашия щанд изрично, за да ме намерят. Ако не са ме виждали известно време, те дори ми казват, че им липсвам.

Преди, когато разяснявах истината на хора, не се интересувах особено от заобикалящата ме среда. Нито пък обръщах каквото и да е внимание на възприемчивостта или реакцията на човека. Всичко, което исках да направя, беше да кажа истината за Дафа и за злото на покварената ККП и го правех по много шумен и агресивен начин.

Така един ден, през май тази година, разяснявах истината на туристическа група, както обикновено. Обясних им истината за Дафа и как злата ККП е убила милиони хора. Казах, че те дори отнемат органите на живи практикуващи Фалун Гонг и ги продават за печалба. Казах, че злото ще бъде наказано и небето ще елиминира злата ККП, ето защо трябва да обезсилим клетвите си към тях. Когато напускат ККП и свързаните с нея организации, хората могат да използват или своите прякори или псевдоними, което и да е от тях ще им донесе безопасност. Тогава един мъж каза: „Аз не мога да напусна, освен ако не ми се плати да го направя. Ще напусна, ако ми дадете пари.“ Продължих да говоря високо, отговаряйки на неговата забележка, и не обърнах много внимание какво се случва около мен. Когато спрях да вървя и говоря, този човек също спря. Тогава осъзнах, че туристическият гид им обясняваше историята на определено туристическо място. Гласът на туристическия гид беше доста нисък, така че не я чух изобщо. Когато осъзнах, че бях попречила на работата ѝ, веднага ѝ се извиних: „Много съжалявам, че бях толкова шумна. Не чух, че говорите.“ Така че, когато тя приключи обяснението, аз продължих да говоря с този мъж, въпреки че той не беше заинтересован. Но аз мислех, че трябва да кажа истината на другите: ние обичаме Китай, но не ККП, която е призрак от Запада – това са собствените думи на Маркс.

Тогава един млад мъж ми извика: „Не осъзнаваш ли колко си досадна?! Спри да говориш!“ Аз казах: “Ако не искаш да слушаш, тогава недей слуша, но другите, които разбират и са съгласни да напуснат, ще са спасени. Тогава той стана много агресивен и неколкократно ми каза да си отида. Жената туристически гид видя това и дойде към нас. Тя ми каза приятелски: “Госпожо, хората имат различни вярвания. Не ги приемайте прекалено сериозно. По-късно ще говоря с тях. Вие работите толкова усилено, трябва да се грижите за себе си.“ Изведнъж можех да усетя нейната мила доброта и колко съобразителна беше тя към мен. Почти се разплаках.

Размислих над себе си. Наистина им мислех доброто, така че защо не можеха да го приемат? Защо вместо това ме помолиха да си тръгна? След като погледнах навътре, осъзнах, че имам привързаност към съревнование. Аз просто ще продължа да говоря, дори да не ти харесва, а и ще го правя шумно, така че никой да не може да ми попречи. С това съревнование от партийната култура, каквото и да казвах, то не можеше да докосне сърцата им. Разбрах, че съм сгрешила.

В своето „Преподаване на Фа на Фа-конференцията, отбелязваща десетата годишнина от създаването на интернет страницата „Минхуей”, Учителят казва: „ Така че трябва да го правите по интелигентен начин. Не дразнете хората.”
Когато си спомних това изречение, бях засрамена и разстроена. Това ме накара да видя партийната култура в себе си и че налагам своите собствени мнения на другите. Вярвам, че каквото и да казвам е правилно и че другите трябва просто да слушат и да следват. Когато не го правят смятам, че те са прекалено тежко отровени. Не ме беше грижа за техните чувства и затова ги дразнех. Вместо да ги спася, аз всъщност ги отблъсквах. Решена съм истински да следвам преподаванията на Учителя и да бъда състрадателна към всяко едно съзнателно същество.

Няколко дни по-късно същият туристически гид доведе друга група на мястото. Тя ме поздрави отдалеч. Тогава ми каза какво е казала на онези туристи онзи ден. Помолила ги е да не се отнасят с мен така, защото аз истински им мисля доброто и че те трябва да ме уважават. Тя спомена още, че е говорила със своите колеги на работа. Казала им е, че не трябва да имат конфликти един с друг, тъй като всички са китайци и трябва да се разбират и уважават един друг. Аз ѝ казах: „Не бях разстроена, защото се отнесоха лошо с мен. Вместо това бях развълнувана от Вашата доброта. Помогна ми да осъзная своите недостатъци. Ние сме практикуващи Фалун Гонг и усъвършенстваме Истина, Доброта, Търпение. Нашият Учител иска от нас да спасяваме тези ценни китайски хора. Как мога да ги спася, ако ги дразня?”

Тя беше наистина развълнувана от моята прямота, така че използвах възможността да ѝ разясня истината в дълбочина. Бях я молила да напусне ККП и свързаните с нея организации преди, но тъй като не го разбираше напълно, тя винаги отказваше да го направи. Но този път тя напълно го разбра и се съгласи да напусне Младите пионери на Китай. Докато говорех с нея, други от туристическата група също успяха да чуят истината. Имаше около 7 или 8 члена на комунистическата партия и всички те се съгласиха да напуснат.

Чрез тази случка се просветлих до това, че за да спасяваме повече хора, ние трябва да се самоусъвършенстваме добре и да имаме състраданието да сме истински загрижени за другите от все сърце. Имаше един етюд от „Шен Юн“, наречен „Силата на Състраданието“. Състраданието има огромна сила. Когато се асимилираме с Истинност, Доброта и Търпение, могъщата добродетел на Дафа ще се прояви. Когато се отдалечим от Истинност, Доброта и Търпение, ще бъдем ограничени от всякакъв вид негативизъм. Можем да спасяваме съзнателни същества само ако се самоусъвършенстваме добре.

Имаше много други туристически гидове, които не знаеха истината, защото бяха с промити мозъци и заплашвани от ККП. Постепенно с времето те също се промениха. Например имаше един туристически гид, мъж на около четиридесет, който беше много упорит. Когато слизаше от автобуса, той пееше „ ККП е добра“. Той никога не приемаше нищо, което му давах, а просто продължаваше да пее „ККП е добра“. Беше много неразумен. След много контакти, той разбра какво правят Дафа практикуващите и защо работим толкова неуморно. Преди той вярваше изцяло на лъжите, измислени от ККП. Неговата заблуда беше много дълбока. Веднага след като най-накрая научи истината, неговото поведение напълно се промени. Той също се съгласи да напусне ККП и свързаните с нея организации. Сега повечето от туристическите гидове, които са идвали в Кеймбридж, вече са спасени. След като са спасени, това павира пътя за спасяване на повече туристи. Сега ходя на туристическите места всеки ден, състезавайки се с времето и успявам да убедя все повече хора да напуснат. От преподаването на Учителя на конференцията в Ню Йорк през май, броят се е удвоил. Разбирам, че космическите промени са решаващият фактор. Съзнателните същества сега се събуждат, нетърпеливи да бъдат спасени. Учителят е докарал процеса на Фа коригирането до тази фаза. Всичко зависи от това дали имаме сърцето да го направим или не. По време на най-силния туристически сезон през август имаше съпрактикуващи от други райони, които идваха в Кеймбридж да помагат. Подсилени от Учителя и с подкрепата на Дафа практикуващите, ние положихме насочени усилия и си сътрудничихме заедно много тясно. Само за две седмици помогнахме на почти 3000 човека да напуснат ККП и свързаните с нея организации. Те избраха за себе си красиво бъдеще.

Гледайки назад към това пътешествие, аз се просветлих, че за да спасяваме истински съзнателни същества, трябва да изучаваме Фа повече. Самоусъвършенстването е основно. Спасяването на хора е наша отговорност. Можем да спасяваме повече хора само ако се самоусъвършенстваме добре. На практика трябва да се оттървем от привързаността към съревнование. Да поддържаме състрадателна и спокойна нагласа помага да се ограничи демоничната природа на други хора. Освобождаването от привързаността към разпаленост и изтъкване може да ни помогне да не бъдем манипулирани от нашата собствена демонична природа. Тогава можем да бъдем по-постоянни в своето самоусъвършенстване и постоянно да подобряваме характера си. Когато чрез самоусъвършенстване се отърсим от привързаността да утвърждаваме себе си, това ще ни помогне да си сътрудничим по-добре със съпрактикуващи. Заедно можем да помагаме на Учителя във Фа коригирането и да изпълним мисията си.

Сега имам по-дълбоко разбиране за: „като практикуващ човек не бива да отвръща, когато го ударят или обидят“ (Преобразуване на кармата, Лекция Четвърта, „Джуан Фалун“). Всякакъв вид поведение на обикновените хора всъщност е уредено за нашето подобрение. Само когато можем да се самоусъвършенстваме и истински да се хармонизираме с това, което иска от нас Учителят, за да спасяваме повече съзнателни същества, можем да бъдем достойни за званието Дафа практикуващи.

III. Да се освободиш от себе си, да се вгледаш навътре е магическият инструмент

На 6-ти юли, докато бях на място, дойдоха няколко туристи. Двама от тях бяха ученици и сериозно четяха нашите брошури. Щом видях това, се появи привързаността към разпаленост. Точно в същото време техният туристически гид отиде там да им разкаже историята на туристическото място. Когато видя, че те четат нашите листовки, той беше доста ядосан. Той веднага сграбчи тези листовки от учениците. Сърцето ми заби по-силно и си мислех: „Как може този туристически гид да е толкова груб?“ Тогава той ме погледна и каза с много лошо държание: „Не ме гледай!“ Осъзнах, че това беше „външността извира от съзнанието“. (Преподаване на Фа на срещата за „Епохални времена“) Бях го издразнила, защото го бях погледнала по нелюбезен начин. Такава отрицателна материя беше причинила неговата реакция.

Когато туристите правеха снимки, аз отидох при туристическия гид и казах: „Няма проблем да вземете брошурите, но се надявам, че можете да ми ги върнете.“ Той отговори: „Защо трябва да Ви ги връщам обратно? Не искам да Ви ги давам. Вие просто ме дразните. Аз казах: „Няма проблем, че не ме харесвате, но брошурата е моя лична собственост, ето защо Вие трябва да ми я върнете обратно.“ Той каза: „Няма да Ви я дам. Вие отстъпете. Спрете да дразните другите.“

В този момент на учениците им беше позволено да се разхождат свободно. Не исках да спирам да спасявам другите заради него, затова тръгнах и започнах да разяснявам истината на учениците. Като ме видя да го правя, дойде да ми пречи и ми каза: „Ако продължиш да говориш, ще извикам полиция.“ Аз му казах: „Това не е Китай. Полицаите във Великобритания ни подкрепят. Аз не преча на работата ти. Мое право е да разяснявам истината тук.“ Тогава един учител дойде при мен и каза „Откажи се, леличко, просто спри.“ Това всъщност ми напомни, че той е обикновен човек, а аз съм практикуваща. Не бива да се карам с него. Ако споря с него, не го ли отблъсквам, така че да не може да бъде спасен? Ако не може да бъде спасен, може би не мога също да спася и учениците.

Гледайки навътре, открих своята привързаност към разпаленост. Той сграбчи моите листовки, така че моята привързаност към негодувание също се разви. Тогава можех да усетя парче карма в сърцето си и това ме направи неспокойна и раздразнима. Нямах сила в разясняването на истината в онзи момент. Когато някой не искаше да напусне ККП и прилежащите й организации, аз просто спирах да говоря с тях. Срещах толкова много хора, но не разяснявах истината добре. Обикновено за два часа сутринта успявях да убедя дузини хора да се съгласят да напуснат, но в онзи ден за същия период от вре-ме, успях да убедя само пет или шест души да го направят. Моето човешко сърце се прояви и просто не исках да го правя вече. Почувствах се много разстроена.

Точно в този момент срещнах практикуващ, така че му разказах какво се беше случило току-що. Попитах го как привързаността към негодувание и съревнование е излязла толкова силно този ден. Той каза, че това може би е наистина, за да бъде премахната слой по слой. По време на спoделянето достигнах до разбирането, че по време на целия инцидент гледах само колко греши туристическият гид. Вярвах, че той греши и имах мнение как е трябвало да се държи. Това беше да се гледа навън от гледната точка на обикновен човек, а не да се гледа навътре, основано на Фа. Туристическият гид е обикновен човек, който не разбира истината. Как съм могла да споря с него? Когато имам конфликти с обикновени хора, вината, като самоусъвършенстваща се, е моя.

След като съпрактикуващият си тръгна, реших да продължа своето разясняване на истината. Когато се обърнах, видях същия този гид да яде с учениците. Усетих, че това е подредба на Учителя за мен, за да се култивирам. Освободих се от своята привързаност към слава, закрачих към него открито и великодушно и му казах: „Вината преди беше моя. Не биваше да се държа така с теб.“ Беше абсолютно неочаквано за него, така че той се почувства малко засрамен и просто тръгна, без да каже нищо.

В следващия час аз продължих да успявам да убедя дузини хора да се съгласят да напуснат ККП и свързаните с нея организации. Чрез тези два инцидента усетих дълбоко, че за да спасяваме хора, ние трябва да поддържаме спокойна нагласа и да гледаме навътре при всички обстоятелства. Можем истински да спасяваме хора, само след като се освободим от всички човешки привързаности.

Също така се просветлих и до истината, че да гледаш навътре безусловно е магическият инструмент за нас, самоусъвършенстващите се. Трябва да използваме гледането навътре. След като изскочим от нашите човешки нагласи, подобрим своя характер и се просветлим чрез Фа, нашето заобикалящо поле ще се промени драстично. Основата за всичко това е Фа, развит чрез нашето солидно самоусъвършенстване.

Тук в Кеймбридж местните практикуващи си сътрудничат много добре в разясняването на истината ден след ден, година след година. Ние изпълняваме обетите си, подписани пред Създателя, преди да слезем. Не смеем да се отпуснем в помощта си за Учителя във Фа коригирането. Самоусъвършенстването е много сериозно. Нашите обети са дори още по-тържествени. Нека бъдем прилежни. Да бъдем по-прилежни, за да изпълним своята мисия и да се върнем с Учителя при постигане на съвършенство!

Моля посочете ми състрадателно, ако има неподходящи неща.

Много благодарности на Учителя!
Благодаря ви, съпрактикуващи.