Поздрави, Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!
Аз съм дългогодишен практикуващ Фалун Дафа. Изминаха 25 изумителни години, откакто присъствах на четвъртата сесия публични лекции на Учителя през септември 1992 г. в град Чанчун.
Моята предисторическа връзка с Фалун Дафа
През 70-те години започнах да се интересувам от чигонг. Опитах много школи, от Шаолин бойни изкуства до тантризъм. Харчех парите си, купувайки всички видове книги за чигонг и научих много техники, като преклонение пред Буда, горене на тамян, пеене на заклинания и рисуване на символи. На около петдесет години тялото ми беше доста силно, успях да развия и някои способности.
Много хора практикуваха чигонг в парк "Триумф" в Чанчун. Някой ми препоръча Фалун Дафа и ми каза, че това е практика от Буда школата. Не обърнах много внимание, мислейки, че вече съм приел будизма като своя вяра.
По това време учителят Ли Хонгджъ преподаваше Фалун Дафа от източната страна на "Маймунската планина" във вътрешността на парка, докато аз преподавах тантризъм от североизточната страна. Може би бях само на 6 до 9 метра от Учителя, но нямах никаква представа за това обстоятелство.
Една сутрин през юли 1992 г. излизах от парка, след като бях завършил там сутрешните си упражнения. Някой продаваше книгите на Фалун Дафа. Купих последната бройка на "Китайски Фалун Гонг".
Прочетох книгата и бях изумен от всичко, за което се говореше в нея: "О, това е истинското нещо! Защо не го намерих по-рано?" Бях възторжен и реших, че ще се откажа от тантризма и ще практикувам Фалун Дафа докрай. Около 80 процента от хората, които учаха тантризъм при мен, по-късно също започнаха да практикуват Фалун Дафа.
Веднъж отидох да посетя приятел, който също практикува чигонг. Докато вървях по стълбите към апартамента му, няколко души слизаха надолу. Човекът най-отпред беше висок и силен. Спрях на ъгъла на стълбите, за да им направя място. Докато минаваха покрай мен, човекът най-отпред с усмивка на лице ме потупа по рамото.
„Кой е този човек? Защо ме потупа на рамото?" Веднага след като той отмина, изведнъж си спомних, че бях видял снимката му в книгата "Китайски Фалун Гонг". След него вървеше моят приятел. Слязох с тях и го изпратих. В този момент умът ми беше празен. По-късно на същия ден възвърнах осъзнатостта си и разбрах, че съм се запознал с Майстора на Фалун Дафа. Моята предопределена връзка с Майстора се беше осъществила.
Началото на моето самоусъвършенстване
Няколко дни по-късно, между 8 и 17 септември 1992 г., присъствах на четвъртата семинарна сесия на Фалун Дафа в залата на провинциалната правителствена сграда. Учителят изнасяше лекции и неговите асистенти ни преподаваха упражненията. Докато изучавахме упражненията, той обикаляше между нас, за да коригира движенията ни и да изчисти телата ни.
На семинара присъстваше една жена, която имаше тумор в корема и изглеждаше, сякаш е бременна в осмия месец. Чух, че се е срещала с много различни лекари както в Китай, така и в чужбина, но никой не е могъл да я излекува. Тя беше дошла при Учителя за помощ. Седях в задната част на аудиторията и се изправих, за да видя как Учителят ще се отнесе с нея. С едно просто махване с ръката му - сякаш дърпаше нещо, коремът на тази жена веднага се сви. Панталоните й почти паднаха. Кръв и гной започнаха да текат по панталоните й.
Цялата аудитория стоеше в благоговение, последваха аплодисменти. Това беше чудо. Вече бях виждал много чигонг майстори, но никой не можеше да направи такова нещо. е наистина забележителен. След 10-дневния лекционен семинар разбрах, че Фалун Дафа не е обикновен чигонг.
Въпреки че практикувах чигонг повече от десет години, никой никога не бе говорил за подобряване на съзнанието. Фалун Дафа беше първата практика, която учи учениците си да се съсредоточат върху усъвършенстването на съзнанието си и да следват принципите Истинност, Доброта, Търпение. Това беше истинският път. Най-накрая го бях намерил, след като прекарах половината от живота си в търсенето му. Всичко това беше изключително ценно.
По отношение на моята колекция от книги за чигонг, някои изгорих, а някои раздадох. Бях научил толкова много техники на различни школи, че ми отне известно време, за да се откъсна от тях напълно.
Практикуване на упражненията
Започнах да правя своите сутрешни Фалун Дафа упражнения в Детския парк, недалеч от дома ми. Една сутрин през пролетта на 1993 г. Учителят дойде на нашите упражнения; избра място и изчисти средата за нас. Почувствах силна енергия, когато направих упражненията там.
Хора с предопределена връзка с Дафа непрекъснато идваха, за да се присъединят към нас. Мястото ни за практикуване много скоро се оказа недостатъчно голямо за всички. Координаторът ни каза, че Учителят е избрал друго място за нас - залесена зона в центъра на Детския парк, където всеки, който влиза в парка от който и да е вход, минава покрай нас и би ни забелязал. Поставяхме голям банер за практиката и мястото ни стана много забележимо.
Без много голямо разбиране за по-дълбокия смисъл на самоусъвършенстването повечето от нас в самото начало просто се съсредоточиха върху практикуването на движенията на упражненията. Кръстосването на краката в лотосова позиция по време на медитацията беше най-трудният тест за всички. Някои практикуващи целите се потяха, други люлееха телата си напред-назад, а трети имаха болезнено изражение на лицата си.
За да ни помогне да преодолеем този тест, Учителят ни научи на много методи, включително за поддържане на краката ни с въже, натискане на краката надолу с предмети и разтягане.
За себе си избрах да завържа краката си заедно. За да се предпазя от това да разхлабя въжето, помолих жена ми да върже ръцете ми зад гърба. Издържах минута след минута. Жена ми не искаше да ме гледа как понасям такава болка, така че излезе от вкъщи и ме остави сам. Паднах от стола и почти загубих съзнание заради болката - наистина ми се искаше скоро да стигна до стандарта. Практикувах и практикувах, докато успях да медитирам в двойна лотосова позиция в продължение на два часа. Оказа се, че елиминирането на кармата и достигането до божествената сфера няма да бъде лесно.
Другите практикуващи на нашето място за практика също бяха готови да понасят болката при правенето на упражненията. Увеличихме продължителността на второто упражнение от 20 минути на половин час, след това на 40 минути и накрая на 80 минути. Аз дори увеличих времето за упражнението до почти 3 часа.
Бях горд от себе си, че се занимавах усърдно, но когато споделих на Учителя за това, той ни каза много сериозно: "Като държите колелото по този начин, няма ли хората да избягат от вас? Ако искате да държите колелото така, трябва да правите това у дома.“
Едва тогава разбрахме, че трябва да сме внимателни по отношение на новодошлите и за това как представяме практиката на другите. Сравнено с упражненията, изучаването на Фа и усъвършенстването на съзнанието бяха по-важни.
Свидетел на чудеса
След първата серия лекции присъствах на още четири семинара между септември 1992 г. и август 1994 г. в градовете Чанчун и Харбин. Всеки път когато слушах лекциите, придобивах по-дълбоко разбиране за принципите на Фа.
Винаги имаше и тестове. Моят Шиншин постепенно се подобряваше. Бях свидетел на много чудеса, както и на огромната трудност, пред която Учителят се изправяше при преподаването на Фа и спасяването на хората.
По време на седмата серия от лекции на Фалун Дафа в Чанчун през май 1994 г. имаше практикуващ, който беше колега от работното място на Учителя. Той ни разказа история, която Учителят включи в книгата „Джуан Фалун“:
„Последния път, когато изнасяхме лекция в университета в Дзилин, един практикуващ минавал през главния му вход, бутайки велосипеда си. Веднага щом излязъл на средата на улицата, два автомобила го притиснали от двете страни. Те почти го блъснали, но той не се уплашил. Обикновено изобщо не сме уплашени, когато се натъкваме на такива неща. В този миг колите спрели и нищо не се случило“
Този практикуващ каза, че няма представа какво се е случило в онзи момент. Когато се обърнал, видял, че Учителят го гледа от входа на университета в Дзилин. След като прочете издадената книга „Джуан Фалун“ този практикуващ осъзна, че Учителят му е помогнал да изплати карма.
Учителят говори за още един инцидент с трима практикуващи в Чанчун по времето, когато е преподавал в друг град. Аз всъщност видях джипа, който избяга, след като удари практикуващия, а велосипедът все още висеше от предната му броня. Джипът се движеше толкова бързо, че между велосипеда и земята имаше искри, въпреки че валеше и земята беше мокра.
По-късно научихме, че шофьорът, който удари практикуващия и избяга, е бил пиян. Когато полицията в крайна сметка го спряла, колелото все още било закачено на бронята. Тримата души, една двойка и тяхната дъщеря, бяха нови практикуващи запътили се да посетят лекция на Учителя. Въпреки че ударът от джипа е бил силен, те бяха добре и нямаха наранявания. Учителят предпазва всеки практикуващ.
Парализиран човек се изправя на крака
По време на семинар практикуващи от общо място за упражнения си правеха групова снимка с Учителя. Един човек на около 60 или 70 години, който изглеждаше добре образован, седеше отстрани на инвалидна количка.
Учителят го погледна и каза: "Захвърлете бастуна и махнете инвалидната количка." Този човек бавно се изправи, сложи инвалидната количка настрани и след това хвърли бастуна. Най-напред стъпи на левия си крак, а след това и на десния. Няколко пъти се разходи из аудиторията. Той беше толкова изненадан и щастлив, че се усмихваше и плачеше едновременно.
След като си направи снимка с Учителя, този човек се качи нагоре по стълбите, за да слуша лекцията. След семинара научихме, че е бил старши инженер, парализиран от четири години. Много хора бяха свидетели на чудото и останаха изумени от чудотворната сила на Дафа.
Мислех си, че този човек има наистина добро просветлително качество, той вярваше и направи това, което Учителят му каза и в резултат на това в онзи момент се случи чудо.
Асистиране по време на семинарите
Помагах с логистиката на лекционните семинари, при което никога не липсваха Шиншин изпитания. По време на седмата серия лекции много хора идваха от града. Имаше едновременно дневни и вечерни лекции. Билетите бяха продадени, но хората продължаваха да идват и искаха да купят билети.
Виждайки хора, които наистина се безпокояха, че няма да имат възможност да присъстват, други членове на екипа и аз им дадохме билетите си. Застанахме зад завесата, за да слушаме лекцията, като се грижехме нищо да не се намесва на Учителя.
Тогава от асистиращия център ни донесоха много книги, които да продаваме. След лекциите ни останаха няколко книги. Когато проверихме протокола за продажбите и направихме останалите инвентаризации, открихме, че липсват няколко книги. Платихме за разликата със собствените си пари. Изненадващо липсващите книги бяха върнати на следващия ден.
Говорейки за преживявания, които ме караха да се чувствам нервен, трябва да спомена лекциите в град Харбин в началото на август 1994 г. Те се проведоха на стадион за хокей, който все още се строеше.
По време на този семинар имахме голяма намеса. Очите на Учителя бяха червени, както и на асистентите от Чанчун. Учителят често кашляше, нашите гърла също горяха. Учителят ни каза, че лошите неща, които елиминира в други измерения, всички са дошли в гърлото му.
Беше през лятната ваканция, когато учениците се прибират по домовете си. За да се намалят разходите, местната асоциация за Чигонг уреди практикуващи, които идват от други места, да пребивават в свободните студентски общежития. Учителят също остана там. По време на престоя ни в общежитието имаше прекъсване на захранването и подаването на вода, което според училищната администрация не се е случвало никога преди. Това предизвика много неудобства за всички нас в горещото време.
Не само това, но и автобусът, който ни отвеждаше от хокейния стадион до общежитието, се развали по пътя и асистентите трябваше да бутат автобуса по целия път до стадиона.
На осмия ден от семинара четирима мъже носеха тежко болен пациент на носилка и искаха да влязат по време на лекцията. Ние ги спряхме, защото Учителят каза, че няма да приема сериозно болни пациенти на лекциите си, тъй като Фалун Дафа е практика за самоусъвършенстване, а не за лечение на болести. Мъжете се ядосаха, че не могат да влязат.
Споделих това с Учителя след лекцията. Той каза, че пациентът вече е мъртъв и че неговият първичен дух вече е напуснал тялото.
На следващия ден, който беше последния ден от лекционния семинар, тези хора се върнаха веднага след като Учителя завърши лекцията. Когато се качиха на подиума, всички заедно с Учителя напуснахме мястото от задната страна на подиума. Те направиха сцена вътре на стадиона и много хора ги видяха.
Чух, че пациентът е бил докаран от град Дзинджоу, провинция Ляонин. Практикуващ от Чанчун им казал да дойдат на лекцията и да помолят Учителя да излекува пациента. Този практикуващ настоявал Учителя да се занимае с болния, но Учителят отказал да го направи. Практикуващият скъсал емблемата на Фалун от дрехите си, хвърлил я на земята и заплашил Учителя с думите: "Аз вече не съм практикуващ!" Учителят му казал с тържествена сериозност: "Ти не си достоен!" Този човек все още беше ядосан. Той беше същият, който докара мъртвия пациент, за да предизвика сцена в последния ден на семинара.
Майсторът казва:
„В хода на преподаване на Фа имаше и неща, които не протекоха гладко, и различните видове намеса беше огромна.“
(„Джуан Фалун“)
„Направлявам кораба на Фа,
преди да настъпи катастрофата,
милиони след милиони рискове и трудности
препречват пътя ми.“
(„Страдам, за да спасявам“, Хон Ин)
„Предаването на Истинския Фа
излиза по-мъчно от очакваното.
Многобройни демоните пречат –
опасности насред опасностите.“
(„Необезпокоен сред бедствиe“, Хон Ин)
Въпреки че Учителят не говореше много за това, само той знаеше колко трудности и битки е водил със злото на човешко ниво и в други измерения, докато преподава Фа.
Средата за самоусъвършенстване в град Чанчун
След две години самоусъвършенстване придобих по-дълбоко разбиране за Фа. Много практикуващи около мен започнаха да запаметяват Фа и споделяхме опита си в този процес.
Учителят се завърна в Чанчун на 18 септември 1994 г., след като беше изнасял лекции в други градове. В аудитория на Университета в Дзилин той преподава Фа за асистентите в Чанчун. Асистентът на нашето място за практика сподели на Учителя за нашето запаметяване на Фа.
Накрая Учителят ни каза:
„Бихме ли могли да поемем водеща роля в родния ми град в организирането на груповото изучаване на Фа в определени часове? Ние не можем само да практикуваме групово упражненията. Вие можете да четете и да обсъждате заедно глава по глава, раздел по раздел. Установете време за групово изучаване така, както правите с груповата практика. Мисля, че това ще бъде по-полезно; то може да адресира конкретни въпроси и ще ни позволи да следваме Фа, когато се сблъскаме с реални проблеми по-късно. Ще поставим началото на това и то ще играе ръководна роля за асистиращите центрове в цялата страна.“
(„Преподаване на Фа за асистентите на Фалун Дафа в Чанчун“, Обясняване на същността на Фалун Дафа)
Оттогава започнахме нашето ежедневно изучаване на Фа в парка след сутрешните упражнения. По това време основно изучавахме книгата „Фалун Гонг“. Постигнахме значително подобрение в нашето разбиране за Фа и осъзнахме също важността на подобряването на нашия Шиншин.
Два месеца по-късно, на 20 ноември 1994 г., практикуващите Фалун Гонг в Чанчун проведохме първата си конференция за споделяне на опит от самоусъвършенстването в зала „Минфангун“ на Университета в Дзилин.
Конференцията беше тържествена и свещена. В онзи ден времето беше топло и извън аудиторията беше светло, въпреки че тогава бе краят на ноември и зимата беше започнала. Практикуващи с отворено небесно око видяха на конференцията да идват много божествени същества. Някои практикуващи също така заснеха появяващи се светлинни струпвания, влизащи в аудиторията едно по едно над главите на практикуващите. Много практикуващи гледаха видеo записа.
Учителят говори за това в лекцията „Разговор в Гуанджоу с някои ръководители на асистентни центрове от цялата страна", като обяснява същността на Фалун Дафа:
„В Чанчун заснеха видео запис, в който учениците ни правиха силни лични споделяния, а учениците сред публиката също се развълнуваха - някои дори плачеха. Те бяха наистина щастливи, защото срещата бе силно въздействаща и атмосферата беше невероятна. Точно като това, което един от вас каза сега - че в това поле не е липсвало нищо, освен че аз не съм бил там. То е точно както когато провеждам семинари, полето е много силно. Бихте могли да кажете, че това е събиране на Фалун Гонг и е подобно на Фа конференция, така че ефектът е отличен. Когато имаме много ученици в бъдеще, учениците могат да го правят по този начин и да говорят за своя опит и разбирания. Изучаването на Фа по този начин е много обoгатяващо. Учениците ни говорят за това, което са придобили, след като са научили практиката. В някои отношения това е още по-силно от нашите разговори.
Около дузина практикуващи споделиха своя опит и цялата конференция протече повече от пет часа. Бях толкова развълнуван и продължавах да проливам сълзи. Изминали бяха само две години и половина откакто Учителят преподаваше Фа, като през това време неговите ученици се бяхме подобрили невероятно бързо.
Книгата „Джуан Фалун" беше публикувана в началото на 1995 г. Практикуващите изпратиха книгите от Пекин и ние отидохме на гарата да ги вземем. Понякога ползвахме камиони до близките градове, за да разпространим книгите. Наша отговорност беше да помогнем на всеки практикуващ да има копие, за да може да изучава Фа. Понякога валеше, когато взимахме книгите, а понякога имахме и други неприятности, но Учителят предпазваше нас и книгите.
След като книгата „Джуан Фалун“ беше публикувана, Учителят отиде в чужбина, за да преподава Фа. Асистентният център организира практикуващите да изучават групово Фа и да правят упражненията заедно.
Със силни човешки привързаности ние имахме много конфликти едни с други. Конфликтите между асистентите в Чанчун достигнаха своя връх през лятото на 1997 г. Желаехме силно Учителят да се върне и да разреши проблемите за нас.
Когато Учителят се върна, той се срещна с някои практикуващи. Времето беше облачно и валеше спорадично, но щом Учителят пристигна, дъждът спря. Всички ние се ръкувахме с Учителя. Ръцете му бяха толкова топли и деликатни. Енергията от него беше като електрически ток, протичащ през тялото ми. В този момент всички мои негодувания и обърквания бяха изличени. Забравих въпросите, които исках да задам.
Може би всички останали имаха същото преживяване тогава, тъй като никой не спомена нищо за нашите конфликти. Събрахме се около Учителя и го слушахме да преподава Фа. Също така направихме групова снимка с него. Всички чувствахме огромното му състрадание.
През този период Учителят публикува много статии, които по-късно бяха включени в „Есенции за усърден напредък“. Това бяха тежки удари за нас и коригираха общите проблеми, които повечето практикуващи имаха в самоусъвършенстването си.
През май 1997 г., за да отбележим петата годишнина от публичното представяне на Дафа от Учителя, организирахме в Чанчун изложба живопис в Спортния стадион на Нанкин. Хора от цялата страна дойдоха да я видят, като това беше чудесен начин за запознаване на хората с Дафа. Мнозина започнаха да практикуват Дафа, след като видяха изложбата.
Когато вложихме цялото си сърце в подготовката на изложбата, конфликтите между нас намаляха. Разбрахме, че това е възможност, дадена от Учителя, да се подобрим като едно тяло. Когато следващия път Учителя дойде отново в Чанчун той високо оцени изложбата и каза два пъти: „Заслугите са безгранични!“
Последната лекция на Учителя в Китай преди преследването
Около година по-късно, на 26 юли 1998 г., бяхме уведомени за насрочена среща на асистентите. Един от координаторите ме помоли да взема кошници с цветя, които той е поръчал в магазина. Имаше повече от десет цветни кошници, поръчани в най-големия размер. Въпреки че синът на координатора празнуваше сватбата си този обяд, веднага разбрах, че кошниците не са за сватбата, и че Учителят се е върнал.
Взех цветята и присъствах на сватбата. Следобед отидох в хотела, където се състоя срещата. Повече от 700 асистенти от Чанчун дойдоха на нея. Седяхме там и тихо чакахме Учителя.
По-рано този месец една телевизионна станция в Пекин излъчи програми с нападки срещу Фалун Дафа, накърняващи репутацията на Дафа в обществото. Всички почувствахме напрежение от заобикалящата ни среда. Учителят говори пет часа на срещата. Той ни насочи да погледнем на нещата положително и посочи някои от нашите недостатъци в самоусъвършенстването. Също така ни помоли да изучаваме задълбочено „Джуан Фалун“.
Това беше последният път, когато Учителят преподаваше Фа в Китай преди преследването. Не разбрах напълно всичко, което преподаваше този път. Когато преследването изведнъж започна, аз разбрах причината, поради която той наблягаше на изискването за изучаване на Фа. Само с добро изучаване на Фа можем да устоим на жестокото преследване. Учителят ни беше казал всичко.
Учителят ни пази
Когато през юли 1999 г. започна преследването, всеки практикуващ беше подложен на най-сериозен тест.
Седем полицаи дойдоха в дома ми. Стояха на вратата, но не смееха да влязат. Един от тях ми каза: „Знаем, че практикувате бойни изкуства. Не използвайте това срещу нас. Нека да поговорим в полицейското управление.“
Оказа се, че на полицията е било съобщено, че разпространявам материали за Дафа. Имах много материали у дома. Казах на полицаите, че мога да отида с тях, при условие че не вземат неща от дома ми. Те се съгласиха. Бях измамен. Докато бях в полицейското управление, друга група полицейски служители отишла в дома ми и конфискували всички материали, свързани с Дафа.
Бях арестуван отново преди няколко години. Полицията също така конфискува материали от дома ми и се опитаха да ме осъдят, но със закрилата на Учителя скоро се върнах вкъщи.
Веднъж ме удари кола и ръката ми беше сериозно наранена. Шофьорът искаше да ме заведе в болницата. Отказах и му казах, че ще се оправя, тъй като практикувам Дафа. Оставих го да си отиде. Той беше много благодарен. Въпреки че ръката ме болеше толкова много, че не можех да заспя през нощта, продължих да правя упражненията. Ръката ми се възстанови за един месец.
По време на преследването злото търси всяка възможност да ни преследва. Без защитата на Учителя не знам какво щеше да се случи с мен.
Следвах наставленията на Учителя и се стараех в изучаването на Фа и в правенето на упражненията. Управлявах център за производство на материали и направих много материали за практикуващите. Съзнателните същества копнеят да бъдат спасени! Знаех, че всичко, което имаме, е дадено от Учителя и трябва да бъде използвано за утвърждаване на Фа.
Продължихме традицията да празнуваме 13 май всяка година, за да изразим своята благодарност към Учителя. Не можехме да имаме парад или шествие, затова купувахме торти и плодове и празнувахме вкъщи. Споделяхме своя опит от самоусъвършенстването и някои ветерани практикуващи припомняхме ценните дни с Учителя. Нашите праведни мисли бяха особено силни по време на това събитие.
Eпилог>/b>
Времето лети. Изминаха 25 години, откакто Учителят представи Фалун Дафа пред света. Много съм горд, че и аз от 25 години се усъвъшенствам в Дафа.
Минаха 20 години, откакто за последно слушах лекция от Учителя. Наближавам осемдесетте и Учителят ми липсва толкова много! Копнея за деня, когато Учителят ще се върне в Чанчун.
Благодаря, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...