Да се усъвършенстваш искрено

Изказвам своите най-дълбоки благодарности към Учителя и към Фалун Дафа.

Благодаря Ви, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!

Казвам се Давид и съм практикуващ от Испания, който получи Фа преди малко повече от четири години. Преди да започна да практикувам, страдах от ишиас и от остри болки в долната част на гърба. Това ми пречеше да спя повече от четири последователни часа през нощта. Страдах и от други неща. Не можех да стоя изправен за повече от десет минути, без да изпитам пареща болка в петите на краката. Често изпадах в състояние на тъга и меланхолия. Нищо нямаше смисъл за мен, нямах и желание за живот. Поради това лошо душевно състояние започнах да се отдавам на пороци като редовно пиене и пушене. Освен това от време на време вземах всякакви видове наркотици. Постепенно се отделях все повече и повече от семейството си. Въпреки че преминах през различни лечения – четох много за духовни учения и опитах всякакви медитативни практики – нищо не ми подейства и ситуацията ми се влоши още повече.

Но един ден всичко за мен се промени. Научих от Интернет, че един учител е направил чигонг практиката си много популярна в Китай; тази практика се наричаше Фалун Гонг (позната и като Фалун Дафа). Очевидно всеки можеше да я практикува. Тя се състоеше от философия и упражнения и всички материали бяха напълно безплатни в Интернет. Така че си казах, че нямам какво да губя. Две седмици след като започнах да практикувам Фалун Гонг, всичките ми заболявания изчезнаха. Също така възобнових взаимоотношенията със семейството си, които сега са чудесни. През последните четири години съзнанието и тялото ми не престават да преминават през драстични подобрения. Знам, че е невъзможно да се отблагодаря на Майстор Ли за всичко, което е направил за мен. Но осъзнавам, че мога да изразя благодарността си към него, като бъда по-усърден и като правя по-добре трите неща в култивационния си път. Чувствам, че трябва да се възползвам по-добре от тази уникална възможност, която Учителят ми дава, да му помагам в спасяването на съзнателните същества - възможност, която няма да се повтори през цялата история.

Бих искал да споделя някои от моите преживявания в самоусъвършенстването с надеждата да вдъхновя другите практикуващи, за да можем да останем верни на обетите си и да правим трите неща по-добре в този последен етап на Фа коригирането. Искрено се надявам, че всички Дафа практикуващи ще могат да се завърнат в истинските си домове, когато времето за това настъпи.

Засилване на праведните ми мисли, за да бъдат спасени повече хора

Преди почти година достигнах до момент, в който бях напълно изгубен. Изглеждаше, че нищо не се получава. Макар че на повърхността се усъвършенствах и се подобрявах, изпращах праведни мисли в определените часове, спасявах хора в ежедневието си и поех отговорности в някои проекти. Но не усещах никакъв импулс и правех всичко това, потопен в някаква рутина. Чувствах, че въпреки че вървя по своя култивационен път, не изоставях никакви привързаности или желания. Противно на това се фокусирах единствено върху извършването на задълженията ми като Дафа практикуващ. Забелязах, че моите привързаности и желания станаха толкова силни, че дори не ми позволяваха да се концентрирам, когато четях Фа. Можех да действам като Дафа практикуващ само на повърхността, докато мислите ми не само не бяха праведни, а наистина бяха много лоши. С оправданието, че върша неща за Дафа аз бях пренебрегнал своя Шиншин и Главният ми дух отслабваше.

Не изучавах много (Фа), тъй като (Дафа) проектите изискваха много време и усилия. Изведнъж забелязах как една дума ми се набиваше на очи всеки път, когато четях „Джуан Фалун” – думата „истински”. Чувствах как Учителят ми преподава този Фа с търпение и състрадание. Той ми обясни как трябва „истински” да се култивирам и да се усъвършенствам, как трябва „истински” да изоставям привързаностите си и че трябва „истински” да се освободя. Когато погледнах навътре открих, че съм бил толкова зает да изпълнявам целите на проектите си, че в този процес бях забравил да усъвършенствам „Истинност-Доброта-Търпение”. Култивацията ми не беше истинска. Въпреки че на повърхността изглеждаше, че върша много неща за Дафа, вместо това подхранвах привързаностите си и давах свобода на желанията си, докато изпълнявах задачите си и координирах.

Затова увеличих времето за четене, като четях Джингуини в опит да разбера как да изляза от тази ситуация. Тогава отново осъзнах, че Учителят постоянно ми повтаряше нещо, нещо, което винаги споделях с други практикуващи и което приемах за даденост. Учителят винаги е настоявал, че трябва да изучаваме Фа, да изучаваме Фа повече и да изучаваме Фа добре. Независимо от ситуацията, в която се намираме или дали имаме време или не, един Дафа ученик трябва да изучава Фа много и да го прави добре. Той ни е обяснил, че щом се натъкнем на проблем, който не можем да разрешим, трябва да седнем да изучаваме Фа, без да пренебрегваме останалите си задължения.

По това време живеех в една къща заедно с други Дафа практикуващи и сутрините, след като изпращахме праведни мисли и правехме петте упражнения наведнъж, ние винаги изучавахме по една лекция от „Джуан Фалун”. Но тогава осъзнах, че не изучавах както трябва, защото се чувствах сънлив и уморен, имах притеснения за проекти и т.н. Затова реших да увелича времето за изучаване и да чета по още една лекция след обяд и трета лекция през нощта. Също така положих големи усилия да се концентрирам върху това, което четях. Тогава забелязах как моят Шиншин се издига и как всичко се промени.

Разбира се, преди това преминах през процес, който се простираше от болката и страданието от това, че не можех да чувствам и да виждам, през борбата срещу сънливостта и умората и други намеси, до сега, когато понякога ми се разкрива свещеното чувство на великолепие и красота, когато чета необятния Фа на Космоса. Много мои съпрактикуващи са изпитвали тези промени на състоянието и издигания, които намирам сходни на преживяванията при медитиране в позиция двоен лотус. В началото, в най-ранния етап на култивиране, много от нас изпитват чувство на паника в продължение на дни, когато започнем да мислим, че рано или късно ще дойде времето, когато ще трябва да седнем и да медитираме в двоен лотус в продължение на един час и така ще понасяме ужасните болки от елиминирането на кармата ни. Но веднъж щом преодолеем този тест на вярата и нашият Шиншин се повиши, концентрацията и спокойствието ни започват да се увеличават. Тогава започваме да изпитваме част от красотата на празнотата и това ни окуражава да продължаваме да се подобряваме. След години на изучаване на Фа и преживяване на различни промени, вярвам, че когато се подобряваме, стъпките са винаги едни и същи.

Винаги се започва с горчиви стъпки в тъмното.

Когато човек повече не може да го понесе и си мисли, че няма надежда, когато отегчението го е обзело напълно и той не знае дали ще има достатъчно сила за да продължи, тогава внезапно ситуацията се променя изцяло.

В „Джуан Фалун” Учителят казва: „Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, пробвайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително го направите, наистина ще откриете: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“ (Лекция 9, Хора с велико вродено качество).

Това също така ми помогна много да започна отново да чета споделянията на опит от уеб сайта „Минхуей”. Въпреки че първоначално смятах, че това е нещо, което новите практикуващи трябва да правят, веднага щом започнах да ги чета открих, че това съвсем не е така. Успях да открия много привързаности, които още не бях открил и започнах да работя по премахването им. Смятам за много полезно това да виждам възвишеното отношение и базираните на Фа гледни точки на други практикуващи, когато се сблъскват с изпитания. До ден днешен някои от тези разбирания продължават да ми оказват влияние и всичко, което чета в Интернет, ме насърчава да продължавам напред. С течение на времето четенето на споделянията на опит на други практикуващи в „Минхуей” се превърна в безценна помощ в култивацията ми.

От тогава измина почти една година и аз продължавам да чета по три лекции на ден и дори запаметявам някои параграфи от „Джуан Фалун” вечер. Като погледна назад мога да потвърдя, че веднага щом увеличих изучаването на Фа, стигнах от това да нямам време за изучаване до това да имам време едновременно за четене на споделяния на опит и за участие в нови проекти и да бъда по-отговорен към Дафа и към собствената си култивация. Откакто започнах да изучавам повече, умът ми стана по-ясен, Главното ми съзнание стана по-силно, моят Шиншин се издигна и сега съм способен да гледам навътре в по-голяма дълбочина при почти всеки възникнал конфликт. Мога да потвърдя, че тези промени са истински, защото когато разяснявам истината или сътруднича в проекти за разясняване на истината, резултатите са значително по-добри. Освен това спрях да гледам другите и да се сравнявам с тях, тъй като сега използвам само стандарта на Фа за да се оценявам.

Но трябва да внимавам да не правя нещата формално. Ако просто се усъвършенствам или спасявам хора, сякаш това е обикновена работа и търся признание от другите практикуващи, всички видове привързаности ще се увеличат и аз няма да съм способен да помагам на Учителя да коригира Фа, нито да се върна в истинския си дом.

След коренна промяна в хода на моята култивация, благодарение на увеличаването и подобряването на изучаването ми на Фа, аз преживях много интересни ситуации, които бих искал да споделя с вас за да насърча останалите практикуващи.

Преодоляване на илюзията за сънливост и умора

Чувал съм, че някои практикуващи стават сутрин около 05:00 часа, за да изпращат праведни мисли и да правят петте упражнения, но в началото никога не съм си представял, че мога да правя това всеки ден, въпреки че съм успявал да го правя по време на някои конкретни проекти.

Имах късмета да съжителствам с други Дафа практикуващи, които ми помогнаха и ме насърчаваха, когато се чувствах уморен, и по този начин постепенно успях да постигна тази цел. След известно време ние винаги изпращахме праведни мисли сутрин, след това правехме петте упражнения и също така четяхме по една лекция. С течение на времето това се превърна в стандарт за мен, който се опитвам да спазвам, без да си търся оправдания, независимо от това по кое време съм си легнал предната вечер или в каква ситуация се намирам.

Това не означава, че не съм измъчван от сънливост и умора, нито че те не ме задушават. В много случаи тялото ми ме боли толкова много, толкова е слабо и сковано, когато се събудя, че дори не мога да вървя нормално. Към това трябва да добавя, че умственото страдание не е по-слабо. Дори бих казал, че то далеч надхвърля физическото. Всяка мисъл се опитва да ме убеди да се върна обратно в леглото. Понякога изпадам в тежко нервно състояние. Но след това мисля за това как вървя в правилната посока и че няма нужда да се притеснявам, тъй като Учителят се грижи за всичко. Забелязвам как праведните ми мисли идват лесно, когато изучавам Фа много и добре. Също така с течение на времето осъзнах, че ако не направя упражненията сутрин, в крайна сметка си намирам извинения да не ги направя изобщо през този ден. Тогава тези оправдания лесно биха се появили отново на следващия ден и могат да се превърнат в навик. Ясно ми е, че това е път за самоусъвършенстване, който включва пречистване. И ако не рафинира Гонг, човек няма да може да преобразува тялото си, нито да постигне Съвършенство.

Във „Великия път на духовното съвършенство” Учителят обяснява: „Дафа изисква както култивация, така и упражнения, като култивацията е по-важна от упражненията. Гонгът на човек няма да се увеличи, ако той само прави упражненията и не усъвършенства характера си. Междувременно, човек, който само подобрява характера си, но не изпълнява упражненията на Великия път на духовното съвършенство, ще установи, че израстването на неговата Гонг сила е възпрепятствано, а неговото физическо тяло (Бънти) не се променя.”

Спомням си как една сутрин се събудих особено изморен и изтощен. Изпратих праведни мисли и после започнах да правя упражненията. Докато правех второто упражнение, изведнъж чух едно тяло да се строполява на пода. Събудих се, лежейки на пода: това, което съм чул да пада, е било моето собствено тяло. Станах от пода, без да осъзнавам много добре какво точно се е случило, нито къде се намирам и дори без да си спомням името си и само с мисълта, че практикувам Дафа. Тогава възобнових позицията на второто упражнение и продължих да практикувам. Не получих дори една драскотина по време на падането си. Нещо повече, чувствах тялото си много леко и привидно абсолютна и успокояваща празнота беше изпълнила съзнанието ми. Спомням си как сърцето ми биеше много спокойно. Дори за момент нямах съмнение, че Учителят винаги ни защитава. Малко по малко нормалното състояние на съзнанието ми се завърна. Завърших петте упражнения, без повече да се замислям и след това прочетох една лекция от „Джуан Фалун”.

Веднага след като приключих с четенето, почувствах как някаква умора и сънливост се завърнаха и как ме изкушаваха да отида да поспя още малко, преди да отида на работа. Не можех да се отърва от тази лоша мисъл. Тя беше особено силна и бях на път да се предам, но успях да не го направя, тъй като имах ранна среща на работа с някого и трябваше да помогна на този човек, за да може Учителят да го спаси. Въпреки че изтощението ми достигна своя връх по това време, аз се приготвих да отида на работа. Тъй като умората, която почувствах, беше невероятно огромна, започнах да развивам негативни мисли. Например, че тъй като в продължение на много дни бях спал съвсем малко, би било нормално да поспя, дори и да не е много. Или че не е логично, нито разумно да воювам със сънливостта си. И че ако бях спал повече, всичко щеше да се промени към по-добро и т.н.

Продължих, въпреки че умственият и физическият натиск се покачваха. Започнах да рецитирам „Луню”, за да се опитам да намаля умората си и да повдигна духа си, но не се получи. Затова реших да изпращам праведни мисли и веднага щом започнах да го правя, тялото ми се разтресе. То се сгъна на две и всички мускули се напрегнаха. Продължих да изпращам праведни мисли, като в същото време подсилвах вече напрегнатите си мускули. Докато се опитвах да запазя равновесие, когато тялото ми беше напълно стегнато, ситуацията внезапно се промени. Почувствах се сякаш в ума ми и в тялото ми избухна оглушителна експлозия, последвана от няколко ударни вълни. За частица от секундата тялото ми се изправи и възвърнах контрола си върху него. Изведнъж почувствах как цялото ми тяло е невероятно отпочинало и свежо. Съзнанието ми беше напълно ясно и спокойно, а сърцето ми - хармонично и щастливо. Онази сутрин почувствах, че съм преодолял илюзията за сънливост и умора. След това спокойно отидох на работа.

Добрият или лошият резултат идват от една мисъл

Един следобед бях във важна индустриална зона на голям град, търсейки от врата на врата рекламодатели за медийните проекти на нашите Дафа практикуващи. Въпреки че студеното време беше сурово и имаше много вятър, аз не мислех много за това и продължих да вървя. Откакто започнах да се усъвършенствам и да участвам в различни проекти, осъзнавах, че Учителят се грижи за всичко и че вече е проправил пътя за спасяването на съзнателните същества – всичко, което аз правя е да вървя и да говоря.

Веднага след като приключих първото си посещение, започна да вали и много лоши мисли изпълниха съзнанието ми. Бях толкова завладян от тях, че дори започнах да дишам трудно. Сърцето ми започна да се бунтува, почувствах се разочарован и безпомощен от тази допълнителна трудност. Освен това започнах да изпитвам силен гняв и чувство за несправедливост и загубих спокойствието си. Натискът в главата ми стана огромен. Мислех си, че мога да понеса студа и вятъра, но дъждът ми дойде в повече – не можех да се представя пред ръководителите на компаниите, които възнамерявах да посетя, мокър до кости, тъй като дори не носех чадър. Също така големите разстояния между фирмите, които трябваше да посетя, представляваха проблем. Всичко това изглеждаше много разумно и логично в главата ми. Бях паднал духом само за няколко секунди и исках да се прибера вкъщи.

Но след това по някакъв начин успях да призова някаква сила незнайно откъде, успокоих се, спрях да драматизирам и започнах да вървя, докато изпращах праведни мисли. Когато дъждът започна да мокри палтото и панталоните ми, си помислих: „Ако продължа да върша работата си, дъждът ще спре – това е просто още един тест, за да се види дали съм решен или не да свърша работата си.” Стигнах до вратата на следващия клиент и влязох. Свързах се с подходящия човек и всичко мина много добре– изглеждаше, че никой не се интересува дали съм повече или по-малко мокър.

Когато напуснах мястото, дъждът не беше спрял. Отново започнах да се чувствам нетърпелив и моето решение да се върна у дома стана по-силно от всякога. Така че отново изпратих праведни мисли.

Внезапно Главното ми съзнание пое контрол. Успокоих се напълно и въпреки че бях под дъжда без чадър и бях изправен пред мисия, която смятах за невъзможна, в сърцето ми се появи една мисъл: „Може ли един обикновен дъжд да спре един Дафа практикуващ да направи това, което трябва да направи?”

Изведнъж картината се промени напълно. Дъждът все още валеше, но вече не беше важно дали ще спре или не. Единственото важно нещо беше да направя това, което трябваше да направя. Сега тялото ми беше леко. Престанах да вървя приведен заради страха си от дъжда. Не се тормозех от всичко около мен и започнах да вървя, без да имам проблем в главата си. Изпитвах неописуема радост в сърцето си и осъзнах колко истински щастлив съм да мога да върша тази работа за Дафа.

В „Джуан Фалун” Учителят казва: „Казахме, че доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици.” (Лекция 4 „Подобряване на ШинШин”).

Дъждът не спря през целия следобед и аз продължих да изпращам праведни мисли, докато ходех от компания на компания. Също така рецитирах фрагменти от Фа. И ако разстоянието за вървене беше много по-дълго, дори слушах аудио лекциите на Учителя. Просто се съсредоточих върху това да свърша работата си добре. Понякога поглеждах палтото си и то беше напълно подгизнало, също както и панталоните и обувките ми. Но когато отново ги погледнех след някое посещение или след като бях вървял известно време и ги докоснех, те бяха напълно сухи. Спомням си как си мислех колко любопитно е това, че дъждът така и не докосна лицето и ръцете ми – той просто падаше по дрехите ми и намокри малко косата ми. След два часа и половина изпращане на праведни мисли ходейки в дъжда изпълних квотата си от посещения и се върнах у дома, за да присъствам на груповото ни изучаване на Фа. Докато седях във влака, от косата ми падна една капка и ми напомни за това, как бях вървял в дъжда толкова дълго време. И тогава забелязах, че нито дрехите ми (нито дори долната част на панталоните ми), нито обувките ми бяха мокри.

Прибрах се у дома и докато се хранех си спомних, че не съм ял или пил нищо повече от седем часа. После посетих груповото изучаване на Фа и успях да успокоя съзнанието си по време на четенето. По време на изучаването осъзнах, че съм привързан към това да слушам собствения си глас, както и собствената си интонация и начина ми на рецитиране на лекциите. Смятах, че той е по-твърд и по-добър, но тогава осъзнах, че тези мисли не са в съответствие с Фа. След като погледнах навътре, почувствах величието на Дафа и усетих как в сърцето ми се надига истинско състрадание към всеки един от моите съпрактикуващи. Забелязах колко много привързаности, като например привързаността към съревнование и показност, бяха разложени от енергията на групата.

След груповото изучаване помогнах на друг проект в Интернет за няколко часа. Също така се опитах да наваксам пропуснатите през деня изпращания на праведни мисли, като удължих времето на последните праведни мисли до половин час. Откакто започнах да отдавам по-голямо значение на изпращането на праведни мисли, концентрацията ми и отношението ми, когато изучавах Фа и помагах на Учителя да спасява съзнателни същества, се подобриха.

Елиминиране на мисловна карма по време на конфликти

След като се сблъсках с многобройни конфликти с някои съпрактикуващи, не успях да погледна навътре. Изглежда винаги насочвах вниманието си към грешките на другите и никога към техните добродетели.

Това стигна до точката, в която в мислите си виждах тревожно как действията и думите на другите представляват риск за проектите и за Дафа тялото като цяло.

В преподаването на Фа на Фа-конференцията в Сингапур през 1998 г. Учителят ни учи:
„Ако изразходвате енергията си за външни неща и търсите чуждите недостатъци, вместо да работите здраво над собственото си съзнание, как можете да се подобрите? Другите ще се подобрят и ще напреднат в самоусъвършенстването, след като им посочите недостатъците им, но вие ще сте все още тук. Ето защо ви казвам, че когато и да възникнат проблеми или когато и да се почувствате неспокойни, трябва да гледате в себе си за причини. Мога да ви гарантирам, че проблемът лежи във вас.” (Край на цитата)

Разбирам, че Учителят използва нашите конфликти, за да ни помогне да погледнем навътре и да се подобрим. Но някои мисли са толкова дълбоко вкоренени, толкова трудни за откриване, че всеки път, когато възникне конфликт, те ме карат да гледам навън и да търся кого да обвиня. Това става още по-лошо, когато се чувствам разочарован на работа или в култивационния си път. Такива мисли изглежда сякаш са в друга равнина, че са недосегаеми и не подлежат на обсъждане. После въз основа на тези мисли се излъчват нови, тъй като те отдавна са се утаявали в съзнанието ни и са оформяли мисленето ни. Те изглеждат правилни и много полезни, но тяхната основа не е нищо друго освен егоизъм, с който се подсилват многобройните ми привързаности.

Оказа се, че не успях да ги елиминирам, дори и след като идентифицирах тези мисли чрез изучаване на Фа и четене на споделяния на опит в „Минхуей”. Въпреки че знаех, че тези мисли не са в съответствие с Фа, не можех да се отърва от тях. Въпреки че се опитах да ги отхвърля, като не ги признавах за мои, те се връщаха отново и отново. Те дори се опитаха да поемат контрол над емоциите ми и ме подтикваха да реагирам според човешкото мислене и по този начин укрепваха моите привързаности и желания.

Въпреки че полагах съзнателни усилия всеки ден, за да ги елиминирам, честотата на конфликтите с мои съпрактикуващи не намаля. Дори някои физически заболявания започнаха да се проявяват в тялото ми, тъй като бях неспособен да отхвърля тази мисловна карма.

Един ден, докато седях пред компютъра си, изведнъж ми хрумна, че може би ще ми бъде от помощ да напиша подробно всичко за тази мисловна карма, която ми изглеждаше неразрушима. И така написах:

„Най-скритите ми мисли са тези, които ми казват, че някой вече не е достоен – че веднъж, след като човек е казал нещо неправилно или е действал по неправилен начин, той е вече неизползваем, безполезен, някой, на когото не мога да се доверя, някой без критерии, и че дори не трябва да се вслушвам в техните идеи. Че съзнанията им не са чисти и винаги причиняват проблеми, а привързаностите им са огромни. Но в действителност подобен човек всъщност посочва собствените ми недостатъци.”

След като написах това на компютъра си, този въпрос вече не ме тормозеше, тъй като тази мисловна карма беше почти напълно изчезнала, отслабена до краен предел. След това отношенията ми с другите практикуващи отново се подобриха, тъй като конфликтите вътре в мен вече не съществуваха.

След като написах това просто споделяне на хартия, забелязах как изведнъж можех да слушам другите, без моите привързаности и мисли да се пораждат в съзнанието ми. Престанах да изпитвам нужда да добавям собствените си разбирания, когато разговарях с другите, за да ги „подобря” и престанах да се опитвам да измисля интелигентен отговор, докато ги слушах. Тъй като Фашън на Учителя беше изчистил голяма част от тази мисловна карма за мен, сега можех да слушам другите със спокойно сърце и дори можех да науча нещо от гледната точка на другите. Започнах да ценя повече своите съпрактикуващи, което всъщност означава да ценя себе си.

Няма как да изразя благодарността си към Учителя за всичко, което ми е дал. Надявам се само да се усъвършенствам по-бързо, за да мога да помогна на повече мои съпрактикуващи, на местната си група и по-добре да съдействам в спасяването на съзнателните същества.

Благодаря Ви, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.