Моят път в самоусъвършенстването

Казвам се Соня Борозан и живея в Черна Гора. Започнах да практикувам Фалун Дафа през февруари 2016 г.

Получаване на Фа

От 2008 г. започнах да чета различни духовни учения. След това през 2013 г. ме обзе внезапно желание да посетя някои азиатски страни и да намеря майстор, който да ме напътства.

През този период мой приятел ме запозна с един духовен учител, но това не ми изглеждаше правилно. След два или три дни на срещи дори го попитах колко далеч е стигнал в собственото си усъвършенстване.

Чувствах, че съм на кръстопът и не знаех накъде да тръгна. Поради тази причина останах с него още две години, преди окончателно да го напусна.

Накрая се срещнах с моята предопределеност в Тайланд, където отидох като турист. Хотелската ми стая имаше изглед към планината и можех да видя статуя на Буда от прозореца си. Исках да посетя това място и го направих три дни преди да се върна у дома.

Помолих се на Буда статуята в търсене на помощ, изразявайки желанието си да се откъсна от всички светски неща. Изпитвах необичайно спокойствие, когато се отправихме обратно към хотела от това място. Чувствах се така, сякаш в сърцето ми гори огън.

След завръщането си в Черна Гора се свързах с моята приятелка в Сърбия, която бях срещнала в ранните години на духовното ми търсене и споделих какво преживях в Тайланд. По това време тя вече беше започнала да практикува Фалун Дафа. Тя ми спомена за книгата "Фалун Гонг". Поисках ѝ линк към нея и веднага започнах да чета.

Следващия път, когато разговаряхме, тя спомена за „Джуан Фалун” и след това ми изпрати печатна версия с автобус. Не можех да чакам да се прибера вкъщи – започнах да чета книгата още на улицата.

Четох в продължение на 9 дни, внимателно поглъщайки всяка дума. Почувствах, че това определено е моята книга. Тя ми даваше отговори на въпроси, които копнеех да получа.

Следвайте един път за самоусъвършенстване

Макар че от самото начало се възприемах за практикуваща, направих огромна грешка три месеца след началото.

Срещнах един човек, който ми разказа за собственото си усъвършенстване. Любопитна по природа, аз внимателно го изслушах. По онова време не го осъзнавах, но аз несъзнателно приемах неща от неговия път на самоусъвършенстване.

Последствията дойдоха малко по-късно. Бях с приятели и пушихме марихуана. Това ме накара да се почувствам много странно.

Имах чувството, че в мен се борят две различни енергии. Чрез третото си око видях от тялото ми да се издига гонг колона с ниска плътност. Видях един Фалун да се върти вътре в мен и над главата ми. Мрежа от емоции се издигаше от сърцето ми и видях снопове светлина да излизат от него. Сърцето ми беше свързано с Вселената, а след това със зоната около врата ми, където видях синя светлина. След това частица сива материя се издигна от областта на мозъка. Чух глас, който ми говореше.

На другия ден това продължи. Главата ми се разтрепери и аз паднах на пода няколко пъти. Тялото ми страдаше.

На третия ден рано сутринта нещо се раздвижи в тялото ми и ме събуди. Почувствах се, сякаш нещо беше обладало тялото ми. В този момент изпитах силен страх. Знаех, че страхът е нещо лошо, затова се обърнах към Майстор Ли за помощ. Повиках го в сърцето си и заявих на всеки, който можеше да ме чуе: „Аз съм Дафа практикуваща и моят единствен учител е Майстор Ли Хонгджъ”.

След известно време то изчезна от тялото ми. Описах този епизод с няколко изречения, но процесът, през който преминах, беше изключително страховит. Всички практикуващи трябва да обърнат внимание на следването на само един път за самоусъвършенстване. Придържайте се само към една практика! Както казва Учителят в „Джуан Фалун”, Лекция трета:

„Следователно човек трябва да бъде отдаден само на една практика и не бива да бъдат смесвани дори идеи от други практики.”

Изпитанията

Като малко момиче бях ужилена от пчела. Тогава открих, че съм алергична.

Когато станах на 30 години, бях ужилена отново. Мислех, че вече не съм алергична, така че просто наблюдавах повърхностните реакции, докато в един момент не започнах да дишам тежко. Родителите ми спешно ме закараха в болницата и когато пристигнах там, бях на ръба на смъртта. Когато всичко приключи, докторите ме посъветваха да обърна специално внимание на това – тъй като следващия път можеше да се окаже фатален.

Следващия път беше през месец май тази година. Бях в един търговски център и отивах към банката, за да плащам сметки. Докато се возех на ескалатора, си оправих косата с ръка. В този момент почувствах, че съм ужилена и всъщност намерих жилото в пръста си. Не бях изплашена. Държейки пръста си, извадих жилото. Гледах навътре, наблюдавайки мислите си и първата мисъл беше: „Аз съм Дафа практикуваща”. Спомних си за думите на Учителя от „Джуан Фалун”, Лекция четвърта: „Казахме, че доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици.”

От асансьора влязох в банковия офис и се наредих на опашката. Никой не можеше да види през какво преминавах. Лошите мисли се надигаха и аз се борех с тях. Една мисъл ми внушаваше да се обадя на колегите си за помощ, но аз знаех, че докато те пристигнат, ще съм мъртва. Знаех също, че ако припаднех в този момент, хората нямаше да знаят каква е причината за това, така че никой лекар нямаше да може да ми помогне.

Тогава си казах: „Не, аз съм практикуваща; няма да се обаждам на никого”. В този момент главното ми съзнание беше силно. Докато пръстът ми ме болеше и тялото ми трепереше, започнах да си повтарям: „Аз съм практикуваща; моят учител е Ли Хонгджъ; Джън-Шан-Жен е добро; резултатът зависи от една мисъл”.

В един момент имах видението, че съм много висока. Видях свой образ, който се различаваше от образа ми в това измерение. Той носеше тялото и образа на Буда. Тялото беше прозрачно, така че можех да видя само малка част от себе си, човешката част. Около тялото ми имаше поле, широко около метър и половина. Извън това поле видях всякакви видове демони, готови да ме погълнат, но никой от тях не можеше да проникне в полето. Бях толкова огромна, силна и твърда, че те не можеха да направят нищо. Не се огънах. Пръстът ми дори не се поду много. Издържах теста.

Изпращане на праведни мисли

След една година на самоусъвършенстване, започнах да изпращам праведни мисли. Това определено изчисти мисловната ми карма, но все пак, като нов практикуващ, често имах съмнения: дали го правя по правилен начин и дали наистина имам силата да елиминирам злото?

Веднъж, когато имах подобна мисъл, изведнъж си спомних думите на Учителя от „Джуан Фалун”, Лекция трета: „Свръхестествените способности се управляват от съзнанието на човек. Докато спи, той може да не е в състояние да се контролира. С един-единствен сън човек може да преобърне небето и земята до следващата сутрин, а това не е позволено.”

При това видях себе си с отворена горна част на главата и гонг с висока плътност излизаше от там. Изглеждаше, че тялото не е нищо друго освен тръба, докато човешката кожа е просто дреха.

Всички видения, които споменах, идват от третото око, отворено на много ограничено ниво. Преди Дафа също имах видения, но не бях наясно, че идват от третото ми око. Учителят казва в Лекция шеста на „Джуан Фалун”: „Точно защото не ги вярва, той мисли, че това, което вижда, е абсолютно и че съществуват само тези неща. Това е далеч от истината, защото нивото на този човек е само дотук.”

Разясняване на истината

В началото не използвах много от възможностите, дадени ми от Учителя. Намирах си всякакви оправдания да не говоря с хората, като например, че не зная как да подходя към тях или какво да им кажа. Понякога съдех хората въз основа на външния им вид, поведението им и т.н.

Въпреки това, след като погледнах навътре и открих привързаностите си, вече не ме беше грижа за това, което беше на повърхността. Сега, когато говоря за Дафа и за преследването, хората ме слушат внимателно. Като променяме ситуацията вътре в нас, променяме и ситуацията отвън.

Както казва Учителят в „Какво е Дафа ученик”: „Когато някой е поставен пред вас, няма избор – грешите, ако избирате кого да спасявате. Щом той е някой, на когото попаднете, трябва да го спасите, независимо дали е президентът или просяк. В очите на Боговете съществата са равни. Социалното положение е разграничение, направено в човешкото общество.”

От самото начало считах култивацията за нещо много сериозно. В този път за самоусъвършенстване трябва да бъда строга със себе си и не се приемат извинения. Трябва да повишаваме стандарта си през цялото време. Учителят подчертава, че култивацията зависи от нас. Всяко изпитание е трудно, но ние трябва да се научим да гледаме навътре, защото колкото повече гледаме, толкова повече виждаме привързаности на различни слоеве. Ако смятаме, че нямаме такива ситуации, трябва да се запитаме дали всъщност се усъвършенстваме или не.

Моля ви, посочете ако нещо в споделянето ми ви се струва неуместно.

Благодаря Ви, Учителю!
Благодаря ви, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.