Изоставете привързаността какво казват другите

Уважаеми Учителю, драги практикуващи.

Аз съм практикуващ от Полша. Получих Фа през 2013 г. Работя за НТДВ като редактор.

Бих искал да споделя с вас определен проблем и привързаност. А именно, че в моя живот съществува проблем на привързване към мненията и възгледите на други хора. Преди да започна да се усъвършенствам помня, че едно просто и невинно изразяване на позицията на някого за нещо, или дори обикновени забележки или просто мнение, изказано във вестник, можеше да ме изкара от равновесие.

Сякаш исках на всяка цена другите хора да мислят и да имат същите убеждения като мен. Не можех да бъда по-обективен за преценките на другите хора и за разбиранията им и дори фактът, че има различие между мен и друг човек, ме изпълваше със страх. Имах два начина да се справя с това. Първият беше да се насиля да се съглася с възгледите на другия човек, но така се отдалечавах от себе си, проявявах липса на уважение към личността си и сякаш унищожавах това, което съм.

Другия начин да се справя с това беше да убедя другия човек, че не е прав и че трябва да види света, както го виждам аз. Този начин обикновено свършваше с конфликти и също водеше до страдание. С течение на времето се научих да толерирам убежденията и разбиранията на другите хора, защото разбрах, че всеки е различно човешко същество. Все по-често оставах спокоен пред някого, който изразява различно мнение от моето и дори бях заинтересован от разнообразието на светогледите на другите хора.

Но тази привързаност се завърна, когато започнах да се усъвършенствам. Успявах да изслушвам мненията и разбиранията на обикновените хора, но разбиранията на практикуващите отново имаха силата да ме изкарат от равновесие. Във времето преди да се усъвършенствам решението беше лесно – ти имаш свое мнение, аз имам мое и ние можем да съжителстваме в мир. Но по отношение на практикуващите се появи нов проблем – те имаха Фа. Ситуацията беше идеална за това страховете ми да се появят отново.

Беше ми по-трудно да прилагам стратегията си – твоето разбиране е наред и моето също е наред. Ами ако той е прав, тъй като се усъвършенства по-добре? И ако има само една истина и ако не я последвам ще отида в ада? Това новообразувано поведение ме накара да страдам много и остави ума ми в състояние на неспокойна тревожност. Все още не се доверявах достатъчно на собственото си разбиране, за да приемам разбиранията на други хора и да не прибягна отново до старите си методи за справяне с такива ситуации – насилствено съгласие или убеждаване на някого, че моето разбиране е правилно.

Този проблем изчезваше и се завръщаше циклично – понякога се справях по-добре с различията в убежденията, а понякога нечие разбиране се набиваше в главата ми и ме измъчваше дълго време, независимо че очевидно противоречеше на моето разбиране за определен въпрос. Убеждаването на друг човек в моето разбиране няма смисъл, тъй като вярвам в свободата и разнообразието. От друга страна беше мъчително да живея в постоянно противоречие с нечия система от вярвания.

Един от пробивите по пътя на изоставянето на тази привързаност беше пътуването ми до Страсбург. Практикуващи от различни страни дойдоха в този град в опит да разяснят истината на членовете на Европейския парламент. Бяхме отседнали в един хостел. Такова голямо разнообразие от различни култури на едно място беше отличен повод за различия и за честата поява на очевидно противоречащи си убеждения.

В областта на разясняването на фактите на членовете на Европейския парламент бях обучен от един англичанин, който твърдеше, че когато срещнем човек, трябва винаги да се извиним, че сме отнели от времето му. Опитах се да приложа съвета му, но тази форма на установяване на отношения изглеждаше твърде извинителна и не беше в моя стил. Сложиха ме в екип с една китайска практикуваща. Докато заедно разяснявахме фактите, тя на свой ред заяви, че имам прекалено силен глас и че трябва да говоря тихо, което ми напомни за „извинителния стил” на правене на нещата. Чувствах вътре в себе си, че ние правим най-важното нещо и трябва да бъдем директни и естествени в държанието си. Аз също така работя най-добре в такова състояние.

През нощта всички изучавахме Фа заедно и споделяхме разбиранията си. Слушането на толкова много разбирания и възгледи, противоречащи на моите, беше изморително за мен. Но най-доброто все още предстоеше. По едно време един китайски практикуващ се изправи и сподели как се справя на мястото за упражнения пред парламента. Не мога да го цитирам точно, но си спомням, че при правенето на действие „X” той е притеснявал някого, а при не правенето на действие “X” е притеснявал някой друг. В желанието си да угоди на всички е попаднал в капан и вече не е можел да угоди на никого. Това ми се стори много забавно. Това ми показа факта, че не можеш да угодиш на всички и че трябва да се довериш на своите разбирания и на действията, произлизащи от тях.

В края на срещата се изказа един висок практикуващ от Гърция. Той говореше точно за проблема, който аз виждах. Той каза, че действаме твърде страхливо. Ние правим най-важното нещо във Вселената, но в поведението ни се забелязва страх и ненужна предпазливост. Той каза, че според него ни липсва откритост и увереност в действията. Неговото споделяне, което противоречеше на предишните твърдения, както и смелостта на този практикуващ да каже това ми направиха огромно впечатление. Това ми показа възможността да имаш собствено мнение, да вярваш в него и да си способен да му се довериш, като в същото време приемаш факта, че съществуват и други различни разбирания. На следващия ден, докато разяснявах истината, бях по-отворен, по-уверен, бях повече себе си и разясняването на фактите ставаше много по-гладко.

В началото на усъвършенстването си имах подсъзнателното разбиране, че по време на самоусъвършенстването разбиранията на практикуващите ще се сближат. Също така, че се придвижваме към един и същ мироглед и разбиране на света. Но с течение на времето съм склонен да вярвам, че всеки ще се просветли до собствената си истина, до своята част от Фа. Това ми дава спокойствие на съзнанието и възможността да уважавам разбиранията на всички.

Спомням си откъс от преподаването на Учителя на срещата на европейските практикуващи в Ню Йорк през 2016 г., в който, според моето разбиране, Учителят казва, че ние като практикуващи и бивши крале трябва да бъдем „възприемчиви” към другите разбирания, че трябва да сме способни да слушаме други мнения, често противоречащи си с нашето. Също така в една публикация на Учителя, чието име и дата на публикуване не си спомням, според моето разбиране се казва, че не можем да се усъвършенстваме, приемайки на повърхността разбиранията и убежденията на другите, и че нашите разбирания трябва да идват от самите нас.

Благодарение на тези случки и прочетените откъси от Фа можех да приемам по-леко разбирания, които си противоречаха с моите и бях способен все повече и повече да слушам други възгледи, които се различаваха от моите, и да остана спокоен. Въпреки че все още не винаги успявам да остана спокоен в такива ситуации и искам да се подобря в този аспект, моментите, в които успявам, са източник на удовлетворение, спокойствие и щастие. Бих искал да завърша есето си с цитат от Девета лекция на „Джуан Фалун”, което ме вдъхновява да вярвам повече в собствените си разбирания:

„Трябва да се усъвършенствате и да се просветлите сами.”

Благодаря ти Учителю, благодаря ви практикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.