Златни частици от Дафа

Името ми е Мария Войводич, на 31 години съм и живея в Сутоморе – малък град в Черна гора. Практикувам Дафа от малко повече от 18 месеца.

Преди Дафа никога не бях чувала за усъвършенстване и не знаех какво е това. Тъй като се интересувах от духовността, четях книги, но никоя от тях не ме впечатли истински. Знаех, че не съм щастлива, чувствах празнота отвътре и имах желание да се променя. Но нямах никаква идея как да го направя. Една вечер коленичих на пода, събрах ръце в позиция хъшъ и казах: „Моля те, помогни ми, не мога да отида пред Бог така.“

Мисля, че това желание беше описаното от Майстора в „Джуан Фалун“: „Когато Буда-природата на човек се прояви, тя ще разтърси Десетпосочния свят. Който види това, ще дойде да подаде ръка на този човек и ще му помогне безусловно.“

Придобиване на Фа и да бъда Дафа практикуваща

Скоро след това получих Фа, при прочита на книгата „Фалун Гонг“ знаех, че точно това е нещото, което търсех, отговорът, който очаквах. А след като прочетох „Джуан Фалун“ и научих петте упражнения, помолих в сърцето си Майстора да ме приеме като своя ученичка. Беше полунощ и веднага щом си легнах, усетих Фалун да се върти вътре в мен. Ето как на 6 февруари 2016 г. станах усъвършенстваща се в Дафа.

Тестовете започнаха от самото начало; ако не в ежедневието, те идваха в сънищата. Първият тест беше за похотта и аз не го преминах. Когато се повтори отново и аз все още не се подобрих, започнах да се притеснявам за това. Знаех, че трябва да го премина, ако искам да се издигна. Не се справях добре през първите няколко месеца. Докато осъзнатостта ми по този въпрос нарастваше, се справях по-добре в сънищата си, но все пак не достатъчно добре. През лятото успях да се откъсна от тази привързаност, използвайки силата на волята си, но веднага след като вниманието ми намаля, отново не бях добра. Стана ми ясно, че само силна воля ще ми помогне да преодолея това препятствие.
Единственият тест, в който бях добра, беше във връзка с материалната печалба. Но дори и този не беше завършен от първия опит – на сън се натъкнах на много монети, разпръснати на пътя, и, без много да мисля, започнах да ги събирам. По-късно това ме разтърси, когато се замислих за него, тъй като не мислех, че като цяло съм привързана към парите. Бях ядосана на себе си. Как може да не преминеш дори този тест? Може би това отношение ми помогна да постъпя по-добре следващия път. Тестът се повтори няколко пъти и дори усетих, че става по-труден – но се справих добре.

Освобождаване от привързаности

През началните дни на моята практика направих списък на своите привързаности. Една от вписаните беше завист. Знаех, че завистта е нещо, което напълно трябва да бъде елиминирано. Различни ситуации ми посочваха колко силна може да стане и съм съгласна с много практикуващи, които разглеждат завистта като корен на много проблеми.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва:
„Проблемът със завистта е много сериозен, тъй като засяга пряко въпроса дали можете да завършите самоусъвършенстването си. Ако завистта не се премахне, всичко, което сте усъвършенствали, ще стане крехко. Съществува следното правило: ако в хода на самоусъвършенстването завистта не бъде изоставена, вие абсолютно няма да постигнете Праведно достижение.“

Втората беше мързелът. Тя ясно се проявяваше в моята съпротива да правя упражненията. Често пренебрегвах практиката и не бях постоянна. Това беше моят голям пропуск.

Да следвам само Учителя

От самото начало ми беше ясно, че елиминирането на привързаности е ключът към успеха. Започнах да наблюдавам собствените си мисли старателно. Първото нещо, което забелязах, е че те не са толкова объркани и сложни, колкото бяха. Някак разбрах, че Майсторът е премахнал много от тях за мен.

Започнах да осъзнавам, че зад всяко деяние и всяка дума има привързаност. Опитах се да наблюдавам себе си. Стана невероятно ясно – ключът е да гледаш навътре.

Учителят ясно изтъква, че трябва да внимаваме какво мислим или говорим. Спомням си един откъс от работата ми; отидох да изхвърля боклука и се натъкнах на колежката си да се насочва в същата посока. Спрях, за да я оставя да премине. Казах: „Ти мини първа. Аз те следвам.“ В този момент кракът ми удари един камък. Беше много болезнено. Знаех, че съм направила нещо грешно. Дафа практикуващите следват само Учителя.

Често бях наказвана, когато не осъзнавах своите неправилни мисли или действия: ще ме удари предмет или нещо ще падне на главата ми, за да ме предупреди. Трябваше да съм нащрек и да избягвам да правя грешки. Понякога някой минаваше и изведнъж казваше: „Много е трудно всичко това, нали?“. Или когато минавах покрай офиса на шефа си към края на деня, той извикваше след мен: „Мария, знаеш ли кога е краят?“. Наистина е решаващо да се отнасяме към себе си като към практикуващи през цялото време.

Моите грешки в усъвършенстването

Една от големите ми грешки вече беше спомената и това е пренебрегването на упражненията. По-късно осъзнах, че това забавя ротацията на Фалун вътре в мен, както и всички механизми, които Учителят е инсталирал, и така цялостната трансформация на моето тяло се е забавила. Още повече това ме изложи повече на намеса от други измерения.

Друга много голяма грешка беше, че не исках да се преместя от позицията, която заемах в момента. Чувствах се много комфортно на мястото, където бях и не напредвах, въпреки че Учителят изискваше от мен да го направя и дори ми изпращаше намеци, които аз пропусках да следвам, защото използвах човешко мислене като извинение.

След това дойде периодът, когато напуснах работата си, и останах с въпроса какво следва. С напредването на времето моето култивационно състояние се влошаваше. Не можех да се съсредоточа, когато четях Книгата, и стана по-трудно да поддържам праведно съзнание. За няколко месеца моето култивационно състояние беше много ниско.

Златни Дафа частици

Тогава се случи нещо, което все още не мога да обясня. През февруари тази година се случиха странни неща: умът ми стана замъглен и объркан и моето главно съзнание отслабна. Всякакъв вид мисли нахлуваха в ума ми – мисли, които не можех да контролирам. Дни наред бях в лошо състояние, в което една странна мисъл заместваше друга, довеждайки хаос в мен. Усещането ми беше все едно някой се опитваше да ми промие мозъка. Изведнъж просто не знаех какво се случва. Помня веднъж, по време на едно семейно събиране, бях напълно разсеяна. Въпреки че много се стараех да слушам какво казват другите, умът ми блуждаеш,е все едно не можех да изляза от главата си и да се съсредоточа в текущата ситуация. В един момент трябваше да се приближа до балдъзата си и да я помоля да повтори това, което беше казала току-що.

В онези дни в мен се надигна страх. Влошавах се и не бях себе си – до степен, че най-накрая изоставих самоусъвършенстването.

След кратко време се завърнах, но това, което направих, беше нещо непростимо. Това, което последва, беше тежка намеса и много труден период за мен. Нощите бяха особено трудни; сънищата бяха непоносими. Имах усещане сякаш някой ме дебнеше. Не можех повече да понеса да стоя в собствената си стая. Дори родителите ми забелязаха, че не съм добре и започнаха да се притесняват. Свалих килограми и изглеждах абсолютно изтощена.

В нощта на петък срещу събота, 10 срещу 11 февруари, една комета премина покрай земята и затъмни луната – беше голямо събитие. Тази нощ сънувах, че стоя върху земята. В един момент усетих земята да се движи под краката ми и че ще падна от нея. С голямо усилие запазих баланса, опитвайки се да не падна, и по някое време погледнах нагоре и видях нещо като златни частици да летят към слънцето. Знаех, че това са Дафа практикуващи. Помислих си: „Аз също съм Дафа практикуваща!“. И веднага щом тази мисъл се появи, полетях нагоре към тях.

Постепенно достигнах до различно разбиране за това, което стана онази вечер в съня ми. Отне ми известно време да се възстановя; не стана за един ден. Но не се предадох и Учителят не се отказа от мен.

Благодаря ви, Учителю!

Благодаря ви, съученици!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.