Многоуважаеми Учителю,
Уважаеми съпрактикуващи,
Пътят на моето самоусъвършенстване е много дълъг. Започнах да практикувам Фалун Гонг през 1997 г. в Женева и сега съм на 72 години. Веднага почувствах ползите от правенето на упражненията, тялото ми стана леко, а съзнанието ми се успокои, така че изминаха 20 години, откакто правя упражненията всеки ден.
По онова време „Джуан Фалун” все още не беше преведен на френски и го изучавахме на етапи, докато не беше публикуван. Макар че този текст ми даде отговори на многото въпроси, които имах от детството си: коя съм аз, накъде отивам, какъв е смисълът на живота и много други; не разбирах ползата от ежедневно четене на „Джуан Фалун”, защото пречки, породени от интелектуалните ми привързаности и мързела, ме възпираха от това. Малко по малко, като я препрочитах много пъти, съм усещала все повече нейната дълбочина.
Тогава имах късмета да мога да присъствам на няколко конференции на нашия многоуважаван Учител и бях поразена. Усетих необятността на неговото учение, която не може да се опише с думи, на неговата личност, която ми направи впечатлението, че е същество без его, което обхващаше всичко и там нямах повече въпроси, всичко беше ясно. Може би в този момент несъзнателно почувствах обета, който бях дала пред Учителя.
Принципите на самоусъвършенстването и въпросът за гледането навътре постепенно се вкорениха в мен. Отначало това беше процес на повърхността, гледане навътре, подобряване на шиншин, това бяха думи, които отговаряха на ценностите ми, но не виждах основната причина за моите привързаности.
Ценността на гледането навътре
Със случките от живота размишлявах за моите привързаности и малко по малко осъзнах, че всичко, което можеше да ме притесни, да ме обезпокои всъщност беше, за да защити личните ми интереси, навици, предпочитания, с една дума, за моя егоизъм. Не беше достатъчно просто да го осъзная, а да го превърна в житейски опит дълбоко в себе си.
Учителят ни напомня:
„Като истински решен практикуващ човек може да издържи всичко и да се откаже или да се интересува по-малко от всякакви привързаности, изправен пред различни лични интереси. Докато можете да правите това, няма да е трудно.” („Джуан Фалун”)
Да се опитам да разпозная привързаностите си ми изглеждаше толкова трудно, колкото изкачването на планина, тъй като чертите на характера ми, нуждите ми изглеждаха неразделна част от нормалния ми живот.
Трябваше да се откажа от дейности, които ми харесваха, за да мога да върша работата за Дафа. Първо почувствах известна неудовлетвореност, а после дойде увереността, че това освободено пространство е послужило за толкова по-важна цел, малък камък в изграждането на проект за подпомагане на Учителя в спасяването на съзнателни същества и че накрая онова, което можех да изоставя, беше нищо в сравнение с това.
Тогава разкрих по-дълбоките си привързаности, свързани с чувството на самооценка. Например, защо се чувствах наранена, когато получех критика? Учителят ни е дал съкровище: гледането навътре. Използвайки частица от секундата, за да погледна навътре бях наясно, че егото ми беше докоснато и това осъзнаване ми позволи да разпозная обекта на критика, моята неспособност да приема различията в мненията.
Също така в работата за Дафа трябва да оставя настрана моите лични интереси, за да освободя време за различните проекти, но с какви мисли, с какво сърце?
Например, когато разпространявах вестници на „Епок Таймс” или листовки на „Шен Юн” в пощенските кутии, смятах, че това не е уместно, като се има в предвид, че на всички кутии беше отбелязано „Рекламирането забранено”. И бях объркана, когато се сблъсквах със злонамерени забележки, но трябваше да преодолея страха от това, което хората може да си помислят и докато мислех за преследването, на което бяха подложени практикуващите в Китай, открих решимостта да извършвам това разпространяване на материали. Чрез включването на праведни мисли в Дафа дейностите осъзнах, че моите реакции и преценки бяха като на обикновен човек и се просветлих до разбирането, че получаването на разясняваща истината листовка или брошура за „Шен Юн” е шанс за всеки човек и независимо дали е в пощенската кутия или лично, действието ми е придружено с колкото се може по-отворено сърце.
Стъпка към великодушието
Какво провокира съпротива в моите дискусии с практикуващите? Кой иска да го направи по този начин, кой иска да го направи по онзи начин? Поглеждайки навътре, за да разбера какво ме засяга толкова видях, че имах емоция, когато някой ми противоречеше и че това е човешка мисъл, която трябва да изоставя. Опитах се да открия къде е коренът на тази емоция: шок за моята увереност или липса на разбиране за идеите на другия човек?
Следващата мисъл на Учителя ми позволи да разбера, защо нашите мисли могат да са толкова различни:
„В самоусъвършенстването не всеки е в една и съща сфера, хората имат различни разбирания и разбира се, начинът им на мислене е различен.” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в западните щати на САЩ, 2015 г.”)
По този начин се опитвам по-добре да приема ценността на мисълта на другия и да я взема предвид, докато я измервам с принципите на Фа. В този процес мога също така да видя огледалното изображение на недостатъците си.
По време на този етап от самоусъвършенстването ми, по време на изпращането на праведни мисли видях, че когато полето ми беше пречистено, нямаше място за тези обикновени мисли. За да се развивам по този път трябва да помня думите на Учителя:
„Дафа практикуващ, какво е Дафа практикуващ? Кой е дошъл тук, за да бъде Дафа практикуващ? Вие сте [Дафа практикуващи], защото сте поели мисията за спасяване на многобройните животи. Самоусъвършенстването, което сте извършили като основа, и праведните мисли, които сте развили чрез самоусъвършенстване, са с цел спасяването на живите същества. Ще го формулирам дори по-ясно: самоусъвършенстването, което извършвате в този живот, е с цел да се подсилят праведните мисли на вашата човешка повърхност, така че да можете да спасявате многобройните живи същества.” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в западните щати на САЩ, 2015 г.”)
И стихотворението на Учителя:
„Сфери”
„Злият човек е във владение на завистта. От егоизъм и гняв той се оплаква от несправедливостта спрямо себе си. Доброжелателният човек притежава винаги състрадателно сърце. Без недоволство и омраза той приема трудностите като радост. Просветленият човек няма никакви привързаности. Той тихо наблюдава заблудените от илюзии хора по света.”
(„Есенции за усърден напредък”)
Благодаря на нашия велик Учител с цялото си сърце и изказвам благодарността си към него. Също така благодаря на моите съпрактикуващи, които чрез своя пример ми помагат да видя пропуските си и ме насърчават да следвам принципите на Дафа Истинност-Доброта-Търпение, така че да мога да подобрявам своя ШинШин.
Моля посочете ми, ако нещо в моето споделяне не е в съгласие с Фа.
Благодаря, Учителю!
Благодаря ви, съпрактикуващи!
Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...