Самоусъвършенстване по време на промотиране на "Шен Юн"

Поздрави уважаеми Учителю
Поздрави съпрактикуващи

Срещнах се с Фалун Дафа през 2004 година. В началото усещах как Учителят ме издига и че съм намерила това което съм търсила през цялото време. Но през първите години от усъвършенстването си в Дафа срещах трудности, защото не разбирах че самоусъвършенстването е процес на гледане навътре към себе си и искрено усъвършенстване на собственото сърце.

Как открих фундаменталната си привързаност

Ситуацията ми за дълго време е била точно както описва Учителят в „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2015 г.”:
„Но честно казано, ако трябва да го поставя сериозно, от повърхността не можете да кажете как се справя един самоусъвършенстващ се в действителност. Разбира се, такъв човек ще върши Дафа неща като другите, но това, което виждат хората, са все външни неща, докато в действителност дълбоко в него има много привързаности, които другите не могат да видят. Много неща, от които не може да се откаже, са дълбоко скрити. Самият човек знае, че тези неща не са добри, така че се страхува другите да не разберат за тях, за да не изпадне в неловко положение. Но не е приел тези неща сериозно като самоусъвършенстващ се и не е успял да работи от все сърце върху елиминирането им, нито е успял да се справи добре с тях, след като ги е разпознал.”

От самото начало участвах в дейностите по разясняване на истината. Поглеждайки назад, виждам, че желанието ми да се докажа, да направя нещата по моя начин и завистта са били доста силни. Дори когато грешах, макар да знаех, че съм сбъркала, не можех да го призная и да се извиня. Знаех че нещо не наред, но не можех да разбера какво е да си честен и да се усъвършенстваш. Често бях объркана защото не можех да разпозная Фа принципите и да имам критерий, по който реша как да се държа и да постъпвам правилно.

Усещах невероятната сила на Дафа. По време на дейностите по разясняване на истината усещах състраданието на Учителя и имах желание в сърцето си да се усъвършенствам и да спасявам съзнателни същества. Но това направи нещата по-сложни, защото за мен бе трудно да разпозная, че фундаменталният ми мотив бе нечист.

Заради състоянието, в което се намирах, конфликтите с практикуващите нарастваха все повече и накрая останах сама. Случи се това, от което се страхувах: да бъда ”отлъчена” и да не мога върша нищо. Вече никой не разговаряше с мен и не получавах новини от другите практикуващи.

Първоначално се чувствах зле от тази изолация. Все още разглеждах нещата чрез привързаностите си и затова бях объркана и продължавах да гледам навън, чувствайки, че са се отнесли несправедливо с мен. Не ходех на работа и имах сериозни проявления на болестна карма. Бях изплашена от факта, че нямам никаква друга среда освен тази на обикновените хора. Продължавах да изучавам Фа и да търся начини да разяснявам истината, но бе много трудно да съм усърдна. Усещах в дъното на душата си едно спокойно и чисто измерение, сякаш част от мен бе закотвена в Дафа, но също така от дъното на душата си знаех, че най-трудното нещо е да намеря решимостта наистина да го направя. В ”Джуан Фалун”, Лекция девета, Учителят казва:
„Това е много трудно да се направи, ето защо ако някой иска да постигне тази цел, това не означава, че може да го направи. Само когато е повишил своите шиншин и дъ, човек може да постигне тази цел.”

Много пъти молех Учителя да ми помогне да разбера как да се усъвършенствам истински. Започнах да наизустявам Фа всеки ден и това много ми помогна. Колкото повече изучавах, толкова повече се чувствах потопена във Фа и ми бе по-лесно да се оценявам според Фа. Понякога в едно изречение намирах прозрения, които ми се струваха колосални. Чувствах, че Учителят ме насърчава, разкривайки ми чудесата на Фа. Стъпка по стъпка, без да го осъзнавам, започнах да виждам ситуацията отстрани като един миг от самоусъвършенстването. Ситуацията се изясни. Вече нямаше изпитание, което да надвисва над мен, а по скоро тест в самоусъвършенстването който да преодолея. Както пише в ”Джуан Фалун”, Лекция седма:
„Особено за практикуващия, в хода на самоусъвършенстването ви се дават някои изпитания на всяко различно ниво. Всички те идват от собствената ви карма и са ваши собствени изпитания, поставени на различни нива, за да се подобрите. Докато подобрявате своя Шиншин, ще сте способни да ги преодолеете.”

Научих се да гледам себе си и да разпознавам грешките си, възмущението си замина и така можех да се поставя на мястото на другите и да ги уважавам. По-рано мисловната карма винаги бе силна, но сега можех да отхвърля тези мисли, продиктувани от привързаностите ми.

В миналото заедно с възмущението завиждах на другите практикуващи до такава степен, че се радвах на неуспехите им. Сега бях способна да отхвърля тези мисли и от дъното на сърцето си разпознавах че те не са част от мен и имам силата да ги елиминирам. Изпитах голямо облекчение, когато разбрах, че мога да възприемам добрата страна на практикуващите и също така започнах да изпращам праведни мисли, за да подкрепя проектите им, които следях в интернет.

Все още често бях объркана, защото бях сама и нещо не бе наред, но изучавайки Фа осъзнах, че в самоусъвършенстването няма предварителни условия; трябваше да върша трите неща добре. Ходех по малките градове и магазините да раздавам флаери и събирах подписи за петицията и чувствах, че стига да имам желанието да спасявам хората, Учителят ще одобри това, което вършех. Това продължи повече от две години. Чрез този процес се освободих от болестната карма и си намерих постоянна работа.

Така се появи ситуация, която да провери нивото ми. Практикуващ от друга страна ме помоли да се включа в един проект. Приех на момента, все още водена от желанието да върша нещо. Но тогава осъзнах че не се държа както трябва. Исках да се държа като практикуваща, а не да следвам привързаността си. И така писах на координатора на проекта, споменавайки й честно за изолацията ми и причините за нея и й казах, че ако смята, че не е редно да участвам, това ще е правилно и ще приема решението й.

Тя ми отговори окуражително и ме включи в проекта. Усетих, че нещо вътре в мен се е променило. Бях изоставила привързаността към себе си и желанията си и бях способна просто да съм искрена и да отстъпвам. Накрая разбрах какво означава да действаш праведно.

Преди да започна работа по проекта, практикуващият, който ми беше писал, ме предупреди че ще е съществено да се усъвършенствам добре, за да мога да се справя задоволително. Взех съвета му присърце. През цялото време на работа по проекта изучавах Фа много и когато имаше недоразумение или трудност, се опитвах да бъда честна и да гледам навътре.

Пишейки този спомен, сега ми се струва като нещо незначително. Но тогава това бе процесът, чрез който почувствах, че съм изоставила фундаменталната си привързаност и съм станала практикуваща. Много съм благодарна на Учителя и на тези практикуващи за това, че ми предоставиха тази възможност и за помощта им.

По това време ходех всяка сутрин преди работа в парка да практикувам. Една сутрин по време на второто упражнение усетих едно фалшиво аз да напуска тялото ми. Беше все едно това фалшиво аз е било една маска, която ме е карала да играя ролята да получавам какво искам. Осъзнах, че тези желания бяха наистина нещо безполезно и странно. Почувствах се лека и все едно за първи път възприемах истинското си аз. Сега можех да съм искрена и да признавам грешките си, без да се крия. Почувствах в сърцето си, че ако имам вяра в Учителя и Фа, всичко може да бъде разрешено чрез самоусъвършенстване.

След това нещата се промениха. Споделих с главния координатор на моя район и се извиних за предишното ми поведение. Нямах никакви претенции, просто исках да споделя от сърце, така че да мога да се усъвършенствам с другите практикуващи, все едно нищо не се е случило.

Самоусъвършенстване по време на промотиране на "Шен Юн"

Да се върна сред практикуващите не бе прост въпрос. Бях си научила урока и знаех, че трябва да внимавам да не преследвам нищо и да следвам естествения ход на нещата. Но в сърцето си все още имах едно препятствие, което трябваше да преодолея: винаги смятах, че другите имат лошо мнение за мен.

Тази нагласа беше толкова силна, че наистина създаваше илюзорни ситуации, които не можех да разпозная на момента. Бяха преплетени и някои привързаности като страха да не сбъркам, желанието да бъда призната и страха да страдам отново. Когато разпознах илюзиите случващи се около мен имах ясното впечатление че същества от други измерения се възползват от слабостите ми. Почти долавях присъствието им и това ми помагаше да съм бдителна.

Промотирането на "Шен Юн" в Милано започна съвсем скоро след това и имах възможността да участвам в разпространяването в града. Работата беше разпределена така, че всеки път работехме в екип с различен практикуващ, което ми позволи да споделям усъвършенстването си с много практикуващи и да се поуча от тях. Беше много ценно време за мен. Но заради привързаността и страха от негативното мнение на другите, имаше практикуващи, които не разговаряха с мен и сложни ситуации, с които да се справям. Опитвах се да отхвърля този начин на мислене, но някак си все още се страхувах.

Към края, няколко дни преди представленията, тестът, от който се страхувах, пристигна. В програмата за разпространение в търговския център, без никой да ме уведоми, името ми не фигурираше. Почувствах се зле, но първата мисъл, която ми мина през ума, бе, че това е изпитание, една илюзия. Помислих си, че каквото и да се случи, така или иначе щях да отида до Милано да подкрепя съпрактикуващите и промотирането на "Шен Юн" и да намеря начин да остана и да изпращам праведни мисли. Бях готова да приема всяко тяхно решение, без да възразявам.
На следващия ден ми казаха, че е станала грешка и ми възложиха нова задача. Това бе последният път, когато тази привързаност ми създаваше проблеми. Оттогава идеята, че другите имат лошо мнение за мен, се изпари.

По време на ”Фа преподаване на срещата на "Епок Таймс” Учителят казва:
„Когато казвам „явлението произтича от съзнанието“ имам предвид също така, че трудността произтича от вашето преувеличаване на важността на самия въпрос и че виждате себе си в по-лоша светлина. Не приемайте всички такива неща за толкова сериозни, защото докато става въпрос за нещо толкова значително като спасяване на съзнателни същества, просто трябва да правите това, което се очаква да правите, по един сдържан начин. Когато се сблъсквате с неща, които не звучат толкова добре или не са това, на което сте се надявали, не го приемайте присърце, а просто достойно и уверено направете това, което се предполага. Ако не позволявате намесата на злото да ви влияе, от вас няма да се надигнат лоши фактори, злото ще стане незначително, вие ще станете внушителни и масивни, и праведните ви мисли ще са могъщи. Такъв е случаят в действителност.”

Тази година участвах в координирането на "Шен Юн" в Милано във връзка с разпространението. През миналите години моделът на работа по промотирането на "Шен Юн" се е състоял от два отдела: един по разпространение и друг по връзки с обществеността, функциониращи самостоятелно. Тази година координаторът по разпространението предложил нов подход, изискващ тясното сътрудничество на двата отдела.

Потърсихме контакти и направихме работен план, но на първата среща в Сонант с отдела по връзки с обществеността внезапно възникна напрежение, сякаш двата отдела се съревноваваха, но така и не разбрах какво бяхме направили погрешно.

За да разрешим ситуацията, организирахме среща на живо. По време на срещата осъзнах, че новият подход щеше да създаде неприятности за практикуващите от отдела за връзки с обществеността, които не бяха предвидени. Мислехме само за нуждите на нашия отдел по разпространението, без да помислим за другите и техните проблеми. Когато споделяхме след това, в онзи момент всеки от практикуващите истински е погледнал навътре и така напрежението се е изпарило. Чувството за отговорност и праведните мисли на съпрактикуващите ме трогнаха. В крайна сметка отделът по връзки с обществеността прие новия подход без възражения, въпреки че това изискваше допълнителна работа по преразпределението на участващите практикуващи.

Съставихме база данни с контакти за връзка, до които имаше достъп всеки практикуващ. Много от тях нямаха никакъв опит, но получиха обучение и помощ. Всеки ден виждах работата им в листата и все едно наблюдавах процеса им на самоусъвършенстване. Забелязвах трудностите и напредъка им, сърцето и саможертвата, с които практикуващите ги окуражаваха и им помагаха да се подобрят. Възприемах го като една чиста среда, където всеки даваше най-доброто от себе си с желанието да помогне на Учителя да спаси съзнателните същества.

Докато пиша това споделяне, разбирам в голяма степен, че трябва да ценя високо тази възможност за усъвършенстване с Дафа практикуващите. В миналото, заслепена от нуждата да се самоизтъкна и други човешки желания, не можех да забележа непокварената и свята страна на средата за самоусъвършенстване. Благодарение на Учителя и на съпрактикуващите изпитах как единното тяло се образува от искреното усъвършенстване на сърцата ни и вярата ни в Учителя и Фа.

Моля посочете, ако в споделянето има нещо нередно.

Благодаря, почитаеми Учителю!
Благодаря, съпрактикуващи!

"Есето е написано за Европейската конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването на 01 октомври 2017 г."