В самоусъвършенстването няма незначителни въпроси

Почитаеми Учителю!
Здравейте, съпрактикуващи!

Получих Фа във Франция през месец ноември 2006 година. Самоусъвършенствайки се в продължение на единадесет години, изглежда съвсем наскоро разбрах как да поемам инициативата за собственото си усъвършенстване и през повечето време бях в пасивно състояние на самоусъвършенстване, слабо мотивирана да правя нещата. Всеки път, когато се появяха конфликти, нямах друг избор освен да погледна навътре, но го правех насила. Днес бих желала да споделя с вас част от моя опит в самоусъвършенстването.

В самоусъвършенстването няма незначителни въпроси

В детството си бях особено сънливо дете, ако някой ме събудеше, хвърлях възглавницата по него, придърпвах завивката и продължавах да спя. Често бях в състояние на липса на концентрация и енергия, винаги исках да си почивам. Имах нужда да спя повече от 10 часа, понякога дори още повече, сякаш съзнанието ми не можеше да бъде изчистено по друг начин. Много често колкото повече спях, толкова повече главата ми натежаваше, колкото повече спях, толкова по-уморена бях. Открих, че главното ми съзнание не е достатъчно силно, пълно е с разхвърляни мисли и без логическо мислене. Не можех да се придържам към дадена мисъл или идея дори за миг. Без значение колко големи и малки аларми на часовника бях настроила, те бяха безполезни за мен, изглежда изобщо не бях способна да чуя звука на алармата. Приятелите ми се присмиваха, че дори и земетресение нe би могло да ме събуди. По време на тези години от усъвършенстването ми опитах много начини да ставам рано и да правя упражненията, но ефектът не беше добър. Все още имах нужда някой съпрактикуващ да почука на вратата ми, случаите, когато можех да се събудя сама, бяха много малко.

В началото на „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото“ Учителят споменава: „Като Дафа ученици да правите трите неща добре е просто най-забележителното.” Почувствах, че наистина трябва да ставам рано, за да изучавам Фа и да правя упражненията, не трябва да отлагам. Реших да променя ситуацията, като се споразумях с друга съпрактикуваща да си помагаме взаимно. В началото двете ставахме рано да изучаваме Фа и да установим добра среда за самоусъвършенстване. Възможно беше да не можем да станем в часа, за който се бяхме разбрали, обаче си обещахме, ако някоя стане, да се обади на другата. Правехме това един ден, два дни ... седмица. И двете имахме силното желание да разрешим проблема с това, че не можем да ставаме рано. Правейки това за около две седмици, друг практикуващ се присъедини към нас, така постепенно можехме да ставаме навреме. След известно време други трима практикуващи се присъединиха към групата. Предложихме да изпращаме заедно сутрешните праведни мисли, след това да правим упражненията и да изучаваме Фа. Бяхме шестима души, които сутрин редовно изучаваха Фа заедно. Вече можех да чуя алармата и да стана навреме. По време на процеса почувствах, че самоусъвършенстването изисква силно желание, воля и упоритост, няма кратък път, а постоянство. Направихме го постепенно, като се окуражавахме взаимно и формирахме позитивно поле. Просветлих се, че самоусъвършенстването не е да правиш нещо кой знае какво, а да се асимилираш с принципите истинност, доброта и търпение в ежедневието си и да премахваш привързаностите си малко по малко.

Пробиване през човешките представи

Последната година поради смяна на работата си отидох в САЩ, за да участвам в нов проект. След като пристигнах в САЩ, първият тест за мен беше времето. Изградих и формирах навик да правя нещата много бавно, нямах представа за времето. Открих, че темпото на работа в САЩ е като на робот, хората могат да работят като машини, с по-малко почивка, но с висока ефективност.

На третия ден там бях объркана. Натоварването, което имах на работа, беше повече от два пъти по-голямо, отколкото бих могла да понеса с моя нормален капацитет, а определеното време беше наполовина от това, което обикновено ми беше нужно, за да свърша същия обем работа. Наистина не знаех как да се справя, мислех че няма начин да свърша задачите навреме, също така мислех, че нареждането е много неразумно. По-късно практикуващ ми обясни причината, поради която работният график е направен по този начин: беше, за да се съчетае с графика на промотирането на "Шен Юн", тъй като много от съдържанието в работата беше свързано с "Шен Юн". Трябваше да приема задачата, но нямах идея как да я завърша в рамките на определеното време. Бях толкова разтревожена и чувствах все едно цялото ми тяло гори всеки ден, телесната ми температура беше особено висока, цялото ми тяло изглеждаше като изпечено в алхимична печка. Практикуващата, която работеше с мен беше бърза и много ефективна. Мислех си, че може би се чуди как може на земята да има такъв човек като мен, правещ нещата толкова бавно. Мисля, че по времето, когато работеше с мен, тя истински култивираше търпението си.

По това време правех трите неща всеки ден, съзнанието ми беше много ясно, също така нещата можеха да бъдат свършени по-бързо от обикновено, но все още нямаше начин да завърша задачите. Всеки ден започнах да работя, от момента, в който отворя очи, до момента, в който не мога да ги държа отворени. Нямаше чудодейно увеличение на ефективността ми и задачите не бяха изпълнявани по график. Бях изключително депресирана, един път загорих полуготовите спагети, докато ги готвех, друг път стъпих във въздуха и паднах надолу по стълбите. Проявленията бяха такива, душевната болка беше много по-голяма от физическата. Понякога усещах, че не мога да продължа, тялото и умът ми вече не можеха да го понесат. Бях напълно притисната и уплашена от понятието за време.

Една сутрин преди да стана, в полубудно-полузаспало състояние в съзнанието ми се появи един параграф от „Джуан Фалун“: „Например имало човек, който бил завързан към легло. Хванали една от ръцете му и казали, че ще я порежат, за да я накарат да кърви. След това завързали очите му и го одраскали по китката веднъж (изобщо не бил порязан и не кървял). Отворили крана на чешмата, за да чува как капе вода, и той си помислил, че капе неговата кръв. Човекът починал скоро след това. Всъщност не бил порязан и не кървял – това, което капело, било течащата вода. Психологическите му фактори причинили неговата смърт.” (Джуан Фалун, Лекция шеста, Чигонг лудост). Изречението „Психологическите му фактори причинили неговата смърт” се носеше в съзнанието ми, изведнъж разбрах, че ако психологическите фактори могат да причинят смъртта на човек, тогава той може да живее, ако промени начина си на мислене. Същото важеше и за моята ситуация, ако променя мисленето си и не мисля че съм бавен човек с бавни действия, и не приемам, че не мога да завърша задачата навреме. Ако това е аранжирано от учителя, тогава трябва да има начин да се направи.

Незабавно станах от леглото и започнах работа с позитивно отношение. Със същата натовареност, която ми беше определена, не мислех за времето, просто се концентрирах в правенето на нещата парче по парче. В края на деня за първи път открих, че съм завършила всички задачи, макар и малко след крайния срок. Тази нощ се почувствах особено спокойна, вече не се страхувах от времето.

Ефективността беше подобрена заради промяната в собствените ми възприятия. Ограниченото време стана по-дълго, което ми позволи да завърша работата. Това преживяване безкрайно ме окуражи – мога да го направя. Оттогава започнах съзнателно да променям много други възприятия, които имах.

Премахване на егото

Понеже имах някакъв опит в работата, бях позиционирана като лидер на екипа, исках всичката работа да се изпълнява според моите собствени разбирания. Въпреки това различните практикуващи имаха различна гледна точка относно специфични въпроси, имах намерението да контролирам другите, за да правят нещата според моите собствени идеи, което създаде голям конфликт, също така не можех да бъда разбрана от съпрактикуващите. Провалих се в своевременната комуникация със съпрактикуващите и така се получиха пропуски, работата напредваше много бавно.

Изправяйки се пред трудна ситуация и конфликти между практикуващи, преживях вълнуващия и мъчителен процес на гледане навътре. Накрая открих силно его, което стоеше скрито дълго време. Винаги си мислех, че моите идеи са умни, не слушах внимателно мнението на другите, което не съответства на моето разбиране, опитвах се да убеждавам другите всеки път, когато имаха различно становище, докато споделях, имах манталитета на превъзходство или борба, гласът ми често беше с поучителен тон. Винаги съм искала другите да си сътрудничат с мен и да разглеждат всичко от собствения ми ъгъл.

Откривайки тези привързаности осъзнах, че се нуждая от фундаментална промяна в самоусъвършенстването си. Тези привързаности не са моята истинска същност. Първата стъпка, за да осъзная и премахна тези привързаности, беше да променя начина си на мислене. Идеите на всеки един не биха могли да бъдат перфектни и изчерпателни. Да правим нещо според индивидуална идея не е това, което Учителят иска. Учителя иска учениците да премахнат егото и да хармонизират едното тяло. Осъзнах, че само като се освободим от егото и включим добри идеи от всички нас, ще бъде възможно да изпълним задачата добре.

Открих, че опорната ми точка не беше другите да го разберат, а просто да покажа знанията си. Основният източник на всяка дума беше егоизмът. Реших да се отърва от това его с всички средства, започнах с увеличаване на продължителността и броя на изпращане на праведните мисли. Каква магия се случи – много често телефона ми звънеше с мелодията за праведни мисли, без дори да съм настроила алармата. Не мислех твърде много за това, по-късно осъзнах, че нищо за самоусъвършенстващия се не е случайно. Това беше Учителят, който ми напомня да изпращам повече праведни мисли. След като засилих праведните си мисли, мисленето ми се изчисти. Беше много по-лесно за мен да откривам всяко неправедно възприятие. Един път щом егото се прояви, незабавно го хващах и казвах на Учителя, че греша, не трябваше да имам такова неправедно възприятие и веднага го елиминирах с праведни мисли.

Също така се извиних на практикуващите, с които съм имала конфликти преди и им споделих своя опит в самоусъвършенстването. Признах, че тези проблеми са произлезли от привързаността ми към егото. Поканих практикуващите да посочат привързаността ми директно всеки път, когато я видят, за да мога да я премахна бързо. Всички споделяхме някакъв опит от самоусъвършенстването, попитах ги какъв трябва да бъде най-добрият начин за комуникация и какво от моето поведение ги е карало да се чувстват неспокойни преди. След откритото споделяне почувствах, че празнотите между нас изчезнаха. Казаха ми, че често пъти не са разбирали какво се опитвам да направя, не са можели да четат мислите ми и им е било трудно да разберат как и кога да си сътрудничат с мен.

Разбрах, че най-важното, когато работим заедно в даден проект, е своевременно да комуникираме активно помежду си, трябва по всяко време да сме запознати с прогреса на другите и със ситуацията, така можем всички да се придвижваме заедно. Започнах да споделям идеята си за осъществяване на задачата с тях и междувременно слушах техните възгледи, така че да подобрим идеята. Винаги обръщах внимание на прогреса на другите и предлагах помощ, когато е необходимо. Всички си помагахме в самоусъвършенстването, разтапяхме конфликтите и коригирахме грешките своевременно. Впоследствие нещата, които не беше възможно да завършим преди, можеха да бъдат направени по магически начин, резултатите бяха по-добри и средата стана по-хармонична. Истински осъзнах, че в самоусъвършенстването всички неща са добре аранжирани от Учителя, не е необходимо да се притесняваме, също така не е възможно един човек да свърши цялата работа. Просто е нужно да вървим по пътя, аранжиран от Учителя, и да си сътрудничим помежду си. Ако задачата не е възложена на теб, не е необходимо да поемаш работата на другите, защото се тревожиш за техния статус в самоусъвършенстването? Всичко, аранжирано от Учителя, е най-доброто.

Промяна на негативното мислене и запазване на позитивното отношение

На една от седмичните ни срещи съпрактикуваща ми посочи, че имам твърде негативно мислене и се чувства много депресирана всеки път, когато споделя с мен. Бях изненадана. Ако мисленето ми причинява такъв голям негативен ефект на практикуващите, тогава каква е основната причина, причиняваща тази негативна субстанция в мен? Започнах да обръщам внимание на всяка моя мисъл и тогава открих, че често разглеждам недостатъците на почти всичко. Действително мислите ми бяха много негативни, все едно бях в тъмна стая: всичко, което виждах, беше негативно.

Несъзнателно се оплаквах за много неща, коментирах купища проблеми, но другите не искаха да слушат. Не бях отговорна за това, така че забележките ми не бяха полезни за разрешаване на проблемите, но понякога създаваха допълнителни конфликти. Ето защо приех подхода да говоря по-малко и да работя повече, просто да върша добре работата, която ми е възложена. Не исках да кажа нищо, въпреки че чувствах, че има по-добър начин да се свърши работата, чувствах, че е трудно нещо да се промени, всички го правеха по този начин, защо се безпокоях за това. Дори отхвърлих намерението си да опитам по друг начин. Все пак, когато нещата бяха направени от другите, винаги можех да открия много проблеми. Веднъж една практикуваща поиска обратната ми връзка за свършената от нея задача; не ѝ казах нищо, защото всичко, което виждах, бяха проблеми и не знаех какво да кажа. Мислех си, че избягвам конфликтите, като не казвам нищо, но тогава практикуващата ми се ядоса. Тя ми посочи, че съм намръщена, откакто съм влязла в стаята, изглеждало, че съм нещастна и неудовлетворена от всичко; разстроена е да ме вижда такава. Не знаех, че съм намръщена през цялото време. Практикуващ случайно ме снима. След като разгледах снимката, бях много изненадана. Човекът на снимката изглеждаше изпълнен с тревожност, изключителна умора, без живец в очите: как така това е човек, който се самоусъвършенства в Дафа? Назад във времето, когато получих Фа, тогава бях наистина щастлива, имах Учител, бях щастлива, макар че не разбирах нищо, особено когато правех малки неща за другите. Усмихвах се широко през целия ден. Как и кога станах такъв човек? След толкова години на самоусъвършенстване, защо ставах все по-нещастна, имах все повече и повече човешки възприятия, изгубих чувството, че се усъвършенствам със сърцето, което съм имала в началото?

Самоусъвършенстването в Дафа е култивация на истинност, доброта и търпение и разглеждане на себе си според Фа. Винаги съм била привързана да върша нещата перфектно, привързана към правенето на нещата, вместо да се усъвършенствам според Фа, съм била прекалено притеснена, че няма да съм способна да спасявам съзнателни същества, ако нещата не са направени перфектно. В действителност всичко това са мои човешки възприятия. Всичко е направено от Учителя, започвайки от тривиалните неща в ежедневието; просто трябва да следваме изискванията на Фа и стандарта на истинност, доброта и търпение. Ако не го направите добре този път, опитайте да го направите добре следващия път, направете усилие да проверите всяко едно ваше възприятие, не се привързвайте към самите неща, поддържайте позитивно отношение, просто погледнете добрите страни на съпрактикуващите, поемете отговорността, ако нещо не е направено добре, разрешете проблемите, които сте забелязали, тогава ще наблюдавате ежедневните си малки подобрения.

Това, което правех, е почти същото като преди, но манталитетът е различен. Не се привързвах към това кой е прав и кой греши, можех да приема критика, въпреки че грешките не са направени от мен. Без значение какво се случва, то не е случайно. Ако има нещо, което не е направено добре, тогава променях начина на мислене и го правех отново, този път добре. Мисленето ставаше по-опростено и привързаностите се елиминираха, много неща вървяха добре.

Често пъти се чувствах нещастна с другите, защото ги осъждах за това и онова; това всъщност беше докосване на моите собствени привързаности. След като един път привързаността е премахната, другите все още са си същите, но аз самата вече не ще се повлияя. Самоусъвършенстването е наш собствен въпрос - само гледайки навътре и променяйки себе си, можем да разрешим проблемите истински.

Участвайки дълго време в проект открих, че ключовият фактор за успех не са личните умения. Разбира се личните умения са важни, но не чак толкова. Истински важният фактор е да се формира едно тяло, в което да има споделяния с отворени сърца сред практикуващите. Това в действителност не е лесно за човек като мен, който идва от континентален Китай. Както Учителят споменава, западняците, въпреки че просто се познават, могат да говорят помежду си за всичко, включително за семейни и лични въпроси. Но аз съм израснала в континентален Китай и от детството си съм възпитавана от китайската поговорка: „Въздържай се да нараняваш другите, но се пази от тези, които се опитват да наранят теб.“ След като прекарах пет години във Франция, постепенно осъзнах, че мисленето ми е различно от това на французите, съзнанието ми за самозащита е много силно, което е станало моя природа и трудно бих могла да го осъзная сама. В действителност всяка дума, която казвах и всяка мисъл, която формирах, произлизаха от тази силна система за самозащита.

Проявлението на тази самозащита позволява на съпрактикуващите да чувстват, че не сте искрени, разделени сте от нещо и не ви е грижа за другите. Другите не знаят какво мислите и не желаете да споделяте с открито сърце на груповото изучаване на Фа. Така старите сили могат лесно да вземат предимство и да образуват празнина между вас и другите практикуващи. След като един път открих тази дълбоко вкоренена привързаност, изпращах праведни мисли за дълъг период от време, но без видим ефект. В нормална ситуация можех да осъзная привързаността, но след като нещо се случеше, отново изпадах в самозащита; изглеждаше, че няма никакво подобрение. Почувствах се много депресирана.

Учителят казва: „Онези, които излизат от страната на злата партия, се държат много отбранително и притежават силно желание да изразяват мненията си по определени въпроси, докато хората извън Китай не са такива.” (Преподаване на Фа на Световния ден на Фалун Дафа, Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2014 г.). Разплаках се по време на конференцията, тихо се заклех пред Учителя, че през тази година трябва да премахна манталитета си за самозащита.

Всеки път, когато изпращах праведни мисли, обръщах голямо внимание на всяка една моя мисъл и проверявах дали произлиза от самозащита или егоизъм; след като се прояви такава мисъл я премахвах. Бавно тази привързаност стана все по-слаба и по-слаба. Също така започнах да споделям безрезервно със съпрактикуващите и спечелих тяхното доверие.

В спектаклите на "Шен Юн" почти всяка година имаше разказ от „Пътешествие на Запад“; някои практикуващи се шегуваха, че ситуацията в Дафа проектите е много подобна на това пътуване към Западния рай, за да се придобие светото писание: лидерът на групата Тан Монк има ограничени способности на повърхността, Маймунският Крал е член на екипа и има мощни умения, Гигси има много привързаности, а Санди Монк работи много, без да се оплаква. По същия начин практикуващите, които правят неща, за да спасяват съзнателни същества са едно тяло, без значение дали са в един и същ или различен проект, всички вървим по пътя на Фа коригирането. Има практикуващи със силни способности, някои работят много, а някои имат много привързаности. Всички обаче сме Дафа практикуващи, имаме своите отговорности, намираме се в този объркан човешки свят, не можем да видим способностите си, но сме съпрактикуващи, вървящи по един и същ път, трябва да сме най-близки един с друг. Заедно поддържаме средата си на самоусъвършенстване и си помагаме в култивацията.

В продължение на толкова много години в този светски свят самоусъвършенстването всъщност е пречистване на мисленето ни, използване на мъдростта, получена от Фа, за да утвърдим Фа и да спасяваме съзнателни същества.

Горното е моят личен опит в самоусъвършенстването, нивото ми на разбиране е ограничено, ако има нещо нередно, моля да ми го посочите със състрадание.

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.