Споделяне от усъвършенстването

Поздрави, Учителю!
Поздрави, самоусъвършенстващи се!

Аз съм практикуваща европейка от Финландия. Усъвършенствам се вече повече от две години. Тук споделям две преживявания в своето усъвършенстване, с които се сблъсках наскоро.

Ясно съзнание и изпълнено с решителност сърце

Имала съм проблеми да бъда решителна в своето усъвършенстване. Понякога чувствам, че култивационното ми състояние не е добро, защото мисленето ми се замъглява и главното ми съзнание не иска да контролира тялото ми. Когато гледам навътре, откривам и много нежелание да понасям трудности. Това също ме направи неспокойна и понякога не мога да си спомня, че имам всички основания да бъда щастлива и благодарна за всичко, което Майсторът е направил за нас.

Отидох на концерт на място, което би било добро за „Шен Юн“, като се опитвах да опозная мястото и хората. По някаква причина избрах място на горния балкон, въпреки че приятелите ми бяха закупили билети пред сцената. Докато седях там горе, осъзнах защо съм отишла там.

Никога не съм имала наистина силна мисъл да се нараня или да отнема собствения си живот, но много пъти, когато съм била на някакво високо място близо до ръба, съм имала това усещане да искам да скоча долу. То е почти сякаш ръбът ме призовава. Преди да започна да се усъвършенствам, бях говорила веднъж за това с една моя приятелка, защото тя беше имала същото усещане. Никога не разбрах наистина за какво се отнася, но намирах тази мисъл за ужасяваща, защото, ако тази лудост можеше да ме обхване дори за няколко секунди и изгубех контрол, можеше действително да скоча към своята смърт. Това ме кара винаги да избягвам да ходя близо до ръба.

Сега, докато седях, чакайки концертът да започне, си спомних всичко това и усещането започна да се засилва. Първоначално си мислех, че не може да стане толкова силно, че да ме притесни, но грешах и в определен момент бях наистина ужасена. Не смеех изобщо да се отпусна, страхувайки се, че ще изгубя контрол над собственото си тяло. Ръбът имаше само малък парапет, който изобщо не беше висок, и започнах наистина да се страхувам за живота си, осъзнавайки колко ужасяващо престъпление би било за самоусъвършенстващ се да направи такова нещо. Опитах се да се държа нормално и се огледах наоколо дали ще намеря празно място надалеч от ръба. Тогава изведнъж осъзнах, че не мога винаги да имам слабо главно съзнание. Ако опитвам да намирам начини да успея да продължа със слабо главно съзнание, като да променям местата или нещо подобно, кога ще спра да правя така? Ако не взема контрол над себе си и не се усъвършенствам добре, резултатът може да се окаже същият като да скоча оттук точно сега. Не трябваше повече да отлагам поемането на контрол над себе си и усъвършенстването си. Седях там и след около половин час най-накрая започна да става по-лесно. Усещането не беше вече толкова силно и до края на концерта аз не бях толкова ужасена.

По-късно си помислих, че усъвършенстването е наистина сериозно. Старите сили наистина искат да ни видят да се провалим в своето усъвършенстване и да ни съсипят. Най-важното е да не се оставят никакви пролуки, от които те да се възползват. Нашите праведни мисли трябва да са силни.

Да работим заедно, за да спасяваме съзнателни същества

Осъзнах колко е важно практикуващите да работят добре заедно. Много пъти, когато имах някакви лоши мисли за друг практикуващ, тези мисли започваха да израстват наистина големи в съзнанието ми, а това се случваше и много бързо. Тъй като силата, която Дафа учениците имат, когато работят заедно, е огромна, старите сили се опитват да използват всякакви извинения, за да ни разделят един от друг.

Имахме наистина успешна официална среща с една важна личност в нашия град. Бяхме трима практикуващи и разяснихме истината на тази жена и асистента ѝ. Няколко дни преди това едната практикуваща, която уреди срещата, искаше да ме подготви за такъв вид официални срещи и ми зададе много въпроси, за да разбере колко добре мога да им отговоря и да кажа за преследването и да обясня за какво се отнася Фалун Дафа. Докато правехме това, тя изтъкна много от моите грешки, че не съм конкретна в детайлите и че съм нервна, че ме разпитват. Третата практикуваща беше практикуваща от Китай, която е изживяла преследване в Китай, преди да дойде във Финландия. Тя искаше да разкаже своя опит на финландски език, макар че понякога да говори на финландски беше трудно за нея. Тя се упражнява да разказва историята си много пъти и благодарение на това, че първата практикуваща ме беше разпитвала преди, успях да ѝ помогна да поправи някои от грешките си, подобни на онези, които бяхме открили, когато задаваха въпроси на мен. Като видяхме колко много тя упражнява речта си за срещата, ние също започнахме да се подготвяме по-сериозно и минахме през всичко, което всяка от нас щеше да каже или обясни на срещата. Като си припомням всичко това, вярвам, че една причина срещата да мине толкова добре беше нашето добро сътрудничество и че при подготовката ѝ си помагахме една на друга .

По-късно имах много работа по някои други проекти и бях наистина стресирана. Култивационното ми състояние не беше толкова добро. Когато ходех на груповото изучаване на Фа, закъснявах. Преди винаги смятах за много важно винаги да съм на време за изучаване на Фа и никога да не пропускам изучаването, освен ако нямах някаква наистина важна причина. Сега се усещам как се оплаквам в съзнанието си, че други практикуващи четат Фа твърде бързо и че не мога да остана съсредоточена при такава бързина на четене. Мислех си, че предпочитам да съм сама у дома да чета по-бавно, което би било много по-удобно за мен. Изведнъж осъзнах, че моето раздразнение беше засилено от зли елементи. Поправих мислите си. Бях изумена как такова банално нещо може да се разрасне толкова в съзнанието ми. Много пъти съм се притеснявала за практикуващите в града ни, които не идват да изучаваме заедно и изпускат тази важна среда. Тя може едновременно да калява практикуващите и да им осигури тази свята среда на усъвършенстващи се и чиста земя в този хаотичен свят. Така осъзнах, че трябва да бъдем наистина стриктни със своите мисли и да не даваме на демоните нищо, което да използват, за да ни разделят и да ни пречат да работим добре заедно при изучаването на Фа и спасяването на съзнателни същества.

Благодаря, Учителю!
Благодаря, съпрактикуващи!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.