Бях на три или четири години, когато родителите ми бяха арестувани. Когато преследването на Фалун Гонг започна, всички журналисти и вестници по света повтаряха пропагандата на китайското правителство. Моите родители се свързаха със западен журналист, който дойде в Китай, за да направи интервюта и с други подложени на преследване Фалун Гонг практикуващи. (Прочетете интервюто с бащата на Грейди (на английски език). Заради това китайското правителство хвърли родителите ми в затвора.
Започнах да практикувам Фалун Дафа, когато станах на 14 години и родителите ми бяха освободени от затвора. Те все още вярваха във Фалун Гонг, въпреки прекараните в затвора десет години. Майка ми ме запозна с практиката и чрез действията си ми показваше как да се справям с трудни ситуации и как да стана по-добър човек. Самата тя, въпреки загубените в затвора години се опитваше да се върне обратно в обществото и успя да си намери работа. Баща ми също ми помогна много. Той ме научи как да мисля логически.
Мисля, че най-важното нещо, на което Фалун Гонг ме научи, е как да идентифицирам себе си. В Китай ни учат, че си ценен ако имаш високи оценки, ходиш в този клуб или участваш в онази дейност. Всичко се базира на успехите ти. Тогава аз имах доста ниски оценки, което ме отчайваше. Сега знам, че има неща, много по-важни от оценките: например състраданието, търпението, това да стана по-добър човек. А да бъда по-добър човек не означава да имам по-високи оценки, а че трябва да се отнасям към другите внимателно. Трябва да направя себе си психически по-устойчив. Когато разбрах тези неща, вече не оценявах себе си на база успеха в училище. Тогава и той се повиши.
Последиците от преследването за членовете на семейството
Преди родителите ми да излязат от затвора дори не знаех какво е Фалун Гонг. Поради това, че бяха видели тежкото преследване срещу родителите ми, моите баба и дядо от една страна се страхуваха, че и аз ще бъда тормозен, а и че полицията ще ме хване и ще ме използва, за да заплашва родителите ми.
родители все още са в затвора
Когато бях малък, не мислeх много за родителите си в затвора. В началното училище имах добри учители; те не се отнасяха лошо с мен, само защото родителите ми са в затвора. Също и не позволяваха на останалите ученици да разберат, че родителите ми са в затвора. Ето защо като малък, тъй като никой не се отнасяше зле с мен, почти чувствах, че е нормално родителите ми да са в затвора.
Но когато отидох в средно училище, нещата започнаха да се променят. Успехът ми много се понижи. Нямах родители както останалите деца, когато исках да разговаряме или когато имах нужда от помощ.
Мисля, че цялостната училищна среда е лоша за преследваните от китайското правителство семейства. Защо? Защото когато си в училище те оценяват на база на постиженията ти, така че трябва да имаш високи оценки. А как постигаш високи оценки? Трябва да посещаваш не само часовете, а и някои извънкласни занятия. Всички тези занятия са платени. Високо платени. Тъй като моите родители бяха в затвора, те нямаха доходи. Така това беше пречка за мен. Също и когато бях в беда, нямах с кого да поговоря. Нямаше към кого да се обърна за помощ.
Когато бях тормозен, не смеех да кажа на дядо си за това, освен когато ме малтретираха наистина сериозно. Съучениците ми ме затваряха в дамската тоалетна, а учителят ми игнорираше тези случки. Не беше защото ме мразят или защото не ме харесваха, а заради пропагандата на китайското правителство. Пропагандата казваше, че Фалун Гонг е нещо лошо, а по онова време дори не бях практикуващ, бях само роднина на практикуващи. Но тъй като моите родители бяха Фалун Гонг практикуващи, аз също бях тормозен.
Ново начало в Съединените Щати
След като през 2012 г. бяха освободени от затвора, родителите ми кандидатстваха за паспорти. Пристигнахме в Съединените Щати през май 2013 г.
Ако все още бях в Китай, нямаше да се наслаждавам на свободата, която имам тук в Америка. Може би дори нямаше да стигна до университета. В Китай щях да имам нископлатена работа и да извършвам тежък труд, за да заработвам малко количество пари, колкото да оцелявам. Това преследване е наистина зло. Не е само физическо, а и психическо. И не засяга само Фалун Гонг практикуващите, но също и техните семейства. Наистина е много жестоко и зло.
Право на глас за децата на Фалун Гонг практикуващи
Моето семейство получи убежище в Съединените Щати и сега живеем в Минесота. Мисля, че съм наистина голям късметлия, защото въпреки че преживях преследването, напуснах Китай и дойдох тук в Америка на свободна земя. И когато дойдох тук забелязах, че на един парад на Фалун Гонг един човек носеше банер с моя снимка. Дори докато съм бил в Китай да не съм го осъзнавал, все пак някой в този свят ми е давал гласност. Сега съм щастлив, че мога да остана в Америка и да говоря с вас. Но не всички имат моя късмет. Други млади Фалун Гонг практикуващи и деца на практикуващи са все още в Китай и може би изпитват още по-ожесточено преследване. Мисля, че те се нуждаят от повече внимание и подкрепа.
Статията на английски език:
https://fofg.org/personal-stories/
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...