в университетите из Съединените американски щати
Миналата година Университетът на Северна Каролина в Шарлот направи гръмко съобщение: Университетът скоро ще отвори клон на института "Конфуций", финансираните от китайското правителство учебни институции, които обучават на китайски език, култура и история. Институтът "Конфуций" ще "помогне на студентите да бъдат по-добре подготвени да успеят в един все по-глобализиран свят", казва Нанси Гутиерес, декан на Колежа за либерални изкуства и науки на Университет на Северна Каролина в Шарлот, и „разшири обхвата на дейностите в университета и осигурява подкрепа за езиковото обучение и културните възможности в общността Шарлот ", се казва в прес съобщението.
Но целите на институтите „Конфуций“ са леко по-малко благотворни и поучителни, отколкото звучат – по думите на китайското правителство. През 2011 г. реч на постоянен член на Политбюро в Пекин излага случая: "Институтът „Конфуций“ е привлекателна марка за разширяване на нашата култура в чужбина", казва Ли Чанчун. "Това е важен принос за подобряване на мощтта ни като „меко“ влияние. Марката "Конфуций" има естествена привлекателност. Използвайки претекста, че се преподава китайски език, всичко изглежда разумно и логично.“
Ли, понастоящем изглежда, че е бил прав да се радва. Повече от десетилетие след създаването им институтите "Конфуций" изникват в повече от 500 университета по целия свят, като повече от 100 от тях се намират в Съединените щати, включително в Университета "Джордж Вашингтон", Мичиганския университет, Университета на Айова. Под ръководството на клон на китайското министерство на образованието, известно като "Ханбан", институтите са част от по-широка пропагандна инициатива, за която китайското правителство изпомпва годишно около 10 милиарда долара, подкрепени единствено от нарастващия интерес към Китай сред американците студенти.
И все пак, паралелно с техния растеж се увеличават и последователните въпроси за това дали институтите принадлежат към кампусите на университети, които претендират, че насърчават свободно изследване и обмен на информация. Институтите „Конфуций“ преподават много определена, одобрена от Пекин версия на китайската култура и история: тази, която пренебрегва загрижеността за човешките права например и учи, че Тайван и Тибет безспорно принадлежат към континентален Китай. Вземете под внимание и думите на гореспоменатия лидер, който казва още през 2009 г., че институциите "Конфуций" са "важна част от организацията на китайската пропаганда в чужбина". Критиците също така смятат, че центровете са довели до климат на само-цензуриране в университетите, които са ги приели на територията си.
Въпреки годините, в които тези критики са излагани - включително неотдавнашните протестни действия в Масачузеткия университет в Бостън и закриването на институтите "Конфуций" в два от най-големите университети за научни изследвания в страната – в Съединените щати техният брой все още нараства, макар и с по-бавен темп от преди няколко години. Няколко институти „Конфуций“ бяха открити миналата година на територията на американски университети. Малко учебни заведения преосмислиха позицията си спрямо институтите и ги затвориха, което предполага, че след като бъдат институционализирани, те са укрепени. В няколко кампуса те всъщност разширяват своето влияние с по-голяма техническа база и нови курсове. Свързах се с повече от половин дузина институти „Конфуций“ и няколко техни служители заявиха в интервюта, че не гледат назад. (Други отказаха да коментират или просто ме игнорираха, с което подсказват наличието на задължение за запазване на институтите. Китайското посолство във Вашингтон също не отговори на искането за коментар по време на публикуването на настоящото изследване.)
Това, че толкова много университети приветстват института "Конфуций" с отворени обятия, посочва друга тревожна тенденция в американското висше образование: алармиращо желание да се приемат пари за сметка на принципите, в поддържането на които университетите са привидно посветени. Във време, когато университетите са толкова склонни да се защитават от обвинения по повод тези противоречиви гледни точки, някои все пак приветстват чуждестранната комунистическа пропаганда - ако цената е правилна.
"Координирайте усилията за презокеанска и местна пропаганда и [още] създайте благоприятна международна среда за нас", китайският министър на пропагандата Лиу Юншан увещава сънародниците си в статия от 2010 г. в изданието „People’s daily (Пийпълс дейли“)“. "По отношение на ключови въпроси, които влияят върху нашите суверенитет и безопасност, трябва активно да провеждаме международни пропагандни битки срещу заинтересовани страни като Тибет, Синдзян, Тайван, и въпросите по човешките права и Фалун Гонг. ... Трябва да се справим добре с установяването и функционирането на чуждестранни културни центрове и институти „Конфуций“. "
Заповедите на Лиу бяха взети под внимание. Първият институт "Конфуций" е открит в Южна Корея през 2004 г. Институтите бързо се разпространяват в Япония, Австралия, Канада и Европа. Съединените щати, най-големият геополитически съперник на Китай, е бил особен фокус: 40% от институтите "Конфуций" са на територията на САЩ. В допълнение към институтите в университетите, Ханбан установява и управлява стотици т. нар. класни стаи „Конфуций“ в началните и средните училища. Обществената училищна система в Чикаго, например, е възложила своята китайска програма на класни стаи „Конфуций“.
Пекин третира сериозно този проект, свидетелство за това е рангът на този, който ръководи шоуто. Ханбан (абревиатурата за управляващия орган на службата на Китайския международен езиков съвет, клон на Министерството на образованието) е класифицирана технически като организация с нестопанска цел, но е управлявана от чиновници на китайска комунистическа партия. Представители на 12 водещи държавни агенции, включително Министерството на външните работи и Администрацията на държавната преса и издателска дейност, Бюрото на пропагандата, заседават в изпълнителния й съвет. Генералният директор на Ханбан е в китайския държавен съвет, представляващ 35-членен борд, който управлява главно страната.
Ханбан действа интелигентно в принуждаването на университетите да бъдат домакини на институтите „Конфуций“. Маршал Сахлинс, пенсиониран антрополог от университета в Чикаго и автор на информационната брошура от 2014 г. „Институтите „Конфуций: Академичен зловреден код“, съобщава, че всеки институт "Конфуций" идва с "100 000 долара ... като начална донация за покриване на разходи, предоставени от Ханбан, с ежегодни трансфери на подобна сума за петгодишен период, както и с обучения със субсидии, включително и покриване на ставките и заплатите на учителите, предоставени от Китай. ... Ханбан също така се съгласява да изпраща учебници, видеоклипове и други учебни материали за съответните обучителни курсове - материали, които често са добре дошли в институциите, в които няма съществена собствена програма за китайски науки." И всеки институт "Конфуций" обикновено е партньор на китайски университет.
Те са нещо като франчайз за ресторанти: ‚Отворете комплекта и сте в бизнеса‘. Американските университети могат да продължат да събират пълните такси за обучение от своите студенти, като същевременно аутсорсват реализирането на обученията по китайските програми. С други думи, това са свободни пари за университетите. В много (макар и не всички) университети, където има институти „Конфуций“, студентите могат да получат учебни кредити (за преминати учебни часове), завършвайки курсове в института.
Институтите обаче се опитват в определена степен да прикрият политическите си цели. Да вземем името например: Повечето американци свързват Конфуций с мъдрост или с интересни афоризми. Вероятно центровете ще бъдат по-малко успешни, ако се наричат Мао институти. Институтите също предлагат многобройни "забавни" класове, които не дават учебни кредити, а често са предназначени за членове на широката общественост – курсове по теми като китайски сладкиши и тай чи.
Китайските учители са добре проучени от Ханбан, според доклада на Сахлин. Те "трябва да имат силно чувство за мисия, слава и отговорност и да бъдат съвестни и изпълнителни в работата си", казва Ханбан. Те също така са изрично инструктирани да следват пекинската линия по спорни политически въпроси. Не може да се води никаква дискусия за правата на човека в Китай или за клането на площад "Тянанмън". Сахлин разбира, че ако студент повдигне неудобния въпрос относно политическия статут на Тибет, инструкторите на Ханбан трябва да пренасочат дискусията за природната красота на Тибет или местните културни практики (които по ирония на съдбата Пекин унищожава с десетилетия ).
Матео Мекачи, участник в групата за подкрепа „Международна кампания за Тибет“, поиска преди няколко години да се направи извадка от учебните материали на института, помещаващ се в щатски университет в окръг Д.С. "Вместо учебни материали, публикувани от надеждни американски автори, да не говорим за тибетски писатели, това, което получихме, бяха книги и DVD-та, които представят китайската история за Тибет, издадена от "China Intercontinental Press (Китайска междуконтинентална преса)", пише той в изданието „Foreign Policy (Външна политика)“, „което е характеризирано от китайски правителствен уебсайт като медия, действаща "под ръководството на Информационното бюро на държавния съвет ... чиято основна функция е да произвежда пропагандни продукти". "
Студент, с когото разговарях, от Университета Кентъки, в който се помещава институт "Конфуций", си припомня, че присъствайки на събитие на "Конфуций" друг студент, който е обмислял да учи в Китай, е попитал за замърсяването на въздуха там. Отговорът на института „Конфуций“ бил, че съобщенията за замърсяване са „дезинформация, поддържана от медиите в САЩ". Студентът споделил, че факултетът на „Конфуций“ също "разкрасява и прикрива истината“ за отрицателните аспекти на китайската култура и политика. Друг студент от по-горен курс в университета в Кентъки, който е преминал обучителни класове в същия институт "Конфуций", изразява съгласие, че институтът "рекламира прекалено розова картина на китайската култура", въпреки че студентът добавя: "Не мисля, че е проблем студентите да се възползват от ресурсите на института "Конфуций", стига да гледат на института с критично око и да обобщават картината за Китай на базата на опит и гледни точки на други страни".
Междувременно, ако обучаващите лектори на Ханбан не бъдат адекватно проучени у дома, може да се появят проблеми. Помислете за случая на Соня Джао. Джао, китайска гражданка, беше изпратена от Ханбан в Университета Макмастър в Хамилтън, Онтарио през 2011 г., за да преподава китайски език. Тя също така е практикуваща Фалун Гонг - будисткото духовно движение, което Пекин презира като заплаха за неговата власт. Джао напуска след една година от мандата си, като твърди, че Университетът Макмастър "предоставя легитимация на дискриминацията". Това е така, защото, за да си осигури работа с Ханбан, Джао казва, че е била принудена да прикрие своята вяра във Фалун Гонг. Нейният трудов договор с Ханбан изрично посочва, че не е "позволено да се присъединява към незаконни организации като Фалун Гонг", казва тя. Този вид открита религиозна дискриминация е незаконна в Канада, както би било и в Съединените щати.
Университетът Макмастър в светлината на това разкритие впоследствие закрива своя институт "Конфуций" през 2013 г., цитирайки "практиките на наемане на служители" на института.
16 януари, 2018г.
Линк към оригиналната статия на английски език: * * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
https://www.politico.com/magazine/story/2018/01/
още ...
още ...