Да гледаме безусловно навътре при работа в медиите

Започнах да работя в „Епохални времена“ през април 2004 г. Моята първа работа беше редакторска. Лесно ми беше, защото имам добри познания по традиционен китайски език, древни китайски сюжети и поезия. Също така имам достатъчно обучение по опростена китайска и съвременна китайска граматика.

Скоро получих доста похвали от шефа и от колегите ми, и това ме накара несъзнателно да развия привързаност към самодоволство и самонадеяност. Един ден, аз и една колежка спорехме за нещо, свързано с китайската граматика. Аз мислех, че езика, който тя използваше е неправилен, но тя настояваше, че е правилен. Аз редактирах текста, но тя каза, че това е променило оригиналното значение и не можехме да постигнем съгласие. Почувствах огорчение и отидох да изучавам Фа.

Изучавах лекцията „Преподаване на Фа на конференцията за асистенти в Чанчун”. Един ученик попита: „Има ли нещо в космоса, което е напълно идентично с нещо друго?”

Учителят отговаря: „Може да съществуват две неща, които са еднакви, но това е изключително рядко. Аз не съм ги виждал.”

Помислих, че ако Учителят не го е видял, то не трябва да съществува. Въпреки това, Учителят отговаря „може да съществуват”, но „не съм ги виждал.”

Учителят знае всичко, но е толкова скромен. Открих привързаността си към гордост и импулсивност. Китайският език е толкова богат, а аз колко знам всъщност? Бях проявила инат и държах на собственото си мнение. Отново прочетох текста на колежката и установих, че този стил на писане не беше грешен, въпреки че беше рядкост. Така че, в края на краищата, използвах нейните оригинални думи.

Напомних си да съм скромна и разумна, особено когато мисля, че съм добра в нещо. Ако имате твърде високо мнение за собствените си способности е по-лесно неволно да направите грешна преценка.

В началото на 2005 г. започнах да работя като редактор в глобалната интернет страница на „Епохални времена“. Тя изисква работа в екип по 24 часа в денонощието. По онова време не ни достигаше работна ръка и имаше много неща за правене, огромният обем работа беше като планина. Не можехме да вземем почивни дни по никое време от годината. За да си свърша работата, често трябваше да седя пред компютъра по 8 - 9 часа. Моята предишна ежедневна рутина се промени напълно. Постепенно прекарвах все по-малко време в изучаване на Фа, правене на упражненията и изпращане на праведни мисли.

Предупреждението с пръчка дойде от изпращането на праведни мисли. Тъй като работата ми изискваше да спазвам срокове, аз често използвах това като извинение да пропускам глобалните часове за изпращане на праведни мисли. Обаче постепенно забелязах, че всичката работа, която вършех през тези 15 минути за изпращане на праведни мисли, трябваше след това да се свърши отново. Понякога имаше проблем със системата за редактиране или пък се изключваше от интернет, така че трябваше да върша нещата отново. Въпреки че беше разочароващо, аз си мислех, че е просто съвпадение.

Един ден алармата ми за изпращане на праведни мисли се включи, но аз я изключих и продължих да работя. Изведнъж екранът на компютъра стана черен, защото спря електрическото захранване. Изгубих всичко, върху което работех и не бях запазила.

Най-накрая осъзнах, че трябва да обръщам внимание на самоусъвършенстването си. Отворих писанията на Учителя и първата лекция, която видях, беше „Към Съвършенство“, в която Учителят ни казва следното:

„Дори и сега някои хора не могат да се фокусират, когато става дума за четене на книгите. Особено онези от вас, които вършат работа за Дафа, не трябва да използват никакъв претекст, за да крият, че не четата книгите или не изучават Фа. Дори ако вършите работа за мен – вашия Учител, трябва да изучавате Фа ежедневно със спокойно съзнание и солидно да се усъвършенствате. Когато съзнанието ви се рее навсякъде докато четете, безбройните Буди, Даоси или Богове в книгата виждат вашето смешно и жалко съзнание, и виждат кармата във вашите мисли, която ви контролира, което е отвратително. Въпреки това вие се придържате към заблудата и не успявате да се събудите. Някои доброволци прекарват дълги периоди от време, без да четат или да изучават Фа. Как могат добре да вършат работа за Дафа? Вие несъзнателно сте причинили много загуби, които са трудни за възстановяване. Предишните уроци трябваше да ви направят по-зрели. Единственият начин да предотвратите старите зли сили да се възползват от пролуките в съзнанието ви е да използвате добре времето си, за да изучавате Фа“.

Нагласих графика си така, че всяка сутрин преди да отворя компютъра, изучавам Фа и правя петте упражнения. Престанах съзнателно да пропускам часовете за глобално изпращане на праведни мисли. Оттогава насам не съм имала повече проблеми с компютъра. След известно време моята продуктивност значително се подобри. Натовареността е същата, но съзнанието ми е ясно и бързо.

През септември 2007 г. започнах работа в един офис с други практикуващи. Работех много с практикуващата А. Начинът, по който тя мислеше, очевидно беше различен от моя и понякога дори напълно противоположен. Нещата, които тя намираше за важни не бяха важни за мен; каквото беше важно за мен, нямаше значение за нея. Въпреки че в дух на сътрудничество взимах предвид нейните предложения, аз често бях недоволна и огорчена. Натрупвах все повече и повече негативни мисли за нея и те бавно се превърнаха в пречка.

В „Преподаване на Фа на конференцията в Швейцария“, Учителят казва: „Аз мога да се откажа до възможно най-максимална степен от всичко мое и затова мога да разреша всичко“.

Изведнъж се просветлих, че бях твърде много привързана към моя собствен начин на мислене. Моята неприязън към практикуващата А беше, защото когато тя правеше нещата различно от мен, аз гледах на това, като на неин недостатък.

Веднъж разпознала пречката, аз промених начина си на мислене. Повече не използвах собственото си мнение, за да оценявам практикуващата А. Скоро забелязах, че всичките недостатъци, с които мислех, че тя има проблеми бяха точно недостатъците, с които аз имах проблеми и трябваше да компенсирам.

Например преди, когато имах трудности в работата, аз отстъпвах назад. Но практикуващата А стъпваше напред, защото единствената цел беше да се завърши възложената задача, независимо колко беше трудна. Аз мислех, че тя е прекалено крайна и работата с нея ме караше да се чувствам много напрегната. Сега си мисля, че причината, поради която отстъпвах назад, когато срещах трудности в работата беше, защото бях твърде загрижена за моите собствени чувства и ги ценях повече, отколкото свършването на работата. Като практикуваща, моят приоритет е постоянно да се освобождавам от привързаности. След като коригирах себе си, ефективността на моята работа се подобри и постигах все по-добри резултати.

Броят на нашия екип нарасна и проблемите, с които се занимавах ставаха все по-сложни. Новите членове на екипа внасяха различни начини на мислене и стилове на работа. Всеки имаше силен характер. Беше много трудно да загърбя собствените си чувства и да се синхронизирам с другите, така че шиншин тестовете бавно се увеличиха.

В „Преподаване на Фа на конференцията в Европа“, Учителят казва: „Помнете думите ми: независимо дали проблемът е по ваша вина, или не, трябва да се вгледате навътре в себе си и ще откриете проблем. Ако въпросът няма нищо общо с вас или не включва нито една от привързаностите, които трябва да премахнете, тогава вероятността това нещо да ви се случи е малка. Ако не сте имали привързаност, проблемът нямаше да възникне. Трябва да съм отговорен за вашето самоусъвършенстване. Всеки проблем, който се случва на вас, около вас или сред вас, най-вероятно е свързан с вас и във вас има нещо, което трябва да премахнете.“

Когато обстановката в екипа стана твърде интензивна, аз започнах да търся в себе си. За мен, моята работа в офиса беше като работа на асистент. Ако върша собствената си работа добре, колегите практикуващи на фронтовата линия могат да се съсредоточат върху битката. Но аз трябва още повече да работя върху себе си. Търпеливо започнах да правя усилие да разбирам мисленето и стила на работа на всеки член на екипа, и после правех всичко възможно, за да им помогна. Скоро всички оцениха моя принос.

През август 2015 г. се премесих в друг отдел. Изискванията за работа, обстановката и хората бяха много различни. Аз се преместих от професионално обучен екип в нов екип, с недостатъчно умения. В началото се чувствах много некомфортно. Постепенно в мен се породиха оплаквания.

В „Корекция“ от „Есенции за усърден напредък“, Учителят казва: „...когато възникне проблем, не се опитвайте да търсите кой трябва да бъде държан отговорен.”. Разбрах, че ако има проблеми във вашата ситуация и имате време да се оплаквате, трябва вместо това да използвате това време, за да промените ситуацията. Не може просто да очаквате да се възползвате от нещата, без да правите нищо, за да ги направите по-добри.

Скоро след като започнах да работя с новия екип се появи проблем. Вината не беше моя, но супервайзорът обвини мен. Бях много ядосана в този момент и исках да намеря начин да докажа, че вината не беше моя. Преди, когато бях в беда, аз настоявах да се изясни кой е виновен. Ако грешката беше моя, аз поемах отговорност. Ако грешката не беше моя, нямаше да поема вината.

След като се успокоих забелязах в себе си две неща, които не отговаряха на Фа. Едното беше моят манталитет за съревнование. Отначало мислех, че нямам такъв манталитет, но в действителност той беше много силен. Другият проблем беше, че не практикувах „търпение“ както трябва.

Друг път, когато имах шиншин конфликт с други практикуващи, бях на границата на избухна. Въпреки че се насилвах да се сдържам и да отстъпя крачка назад, без да казвам нищо, гневът се трупаше дълбоко в мен. В „Какво е Търпение (Жен)?” от „Есенции за усърден напредък“, Учителят казва: „Да се изтърпи с гняв, недоволство или сълзи е търпението на обикновения човек, който е привързан към своите грижи. Да се изтърпи напълно без никакъв гняв и недоволство е търпението на самоусъвършенстващия се.“. Изведнъж разбрах, че търпението, което аз имах беше точно като „да се изтърпи с гняв и недоволство“. Мислех, че ако отстъпя назад и не увелича конфликта, тестът щеше да приключи, но това не е правилното отношение за преминаване на тест. Правилното отношение за преминаване на тест за „търпение“ трябва да бъде със спокойно и ясно съзнание, без гняв и недоволство.

Запитах се дали бях помислила за проблема от гледната точка на колегите практикуващи? Осъзнах, че ме беше грижа само за моята собствена гледна точка и не разбирах и не толерирах правилно другия човек, който беше замесен. Един истински самоусъвършенстващ се не трябва да мисли за своите собствени чувства, а за тези на другите. Аз трябва да търся в себе си моите собствени недостатъци и да намеря начини да ги преодолея, така че да не причинявам вреда на другите. Когато мисля за това, аз не изпитвам в сърцето си недоволство към другите практикуващи. Вместо това, изпитвам съжаление, че без да искам съм наранила чувствата им.

Ръководителят на моя нов екип се надяваше да мога да помогна с мениджмънта, но управлението не ми беше по вкуса. От дълго време работех мълчаливо зад кулисите и не исках да ръководя. Винаги съм смятала себе си за тип човек, който се носи по течението и това ми даваше комфорт. Но шефът продължи да ми поставя мениджърски задачи. За известно време сърцето ми беше неспокойно и ги намирах за трудни.

Когато го споделих с други практикуващи, те ми напомниха, че това беше проява на моя стремеж към комфорт. Рационално се съгласих, но емоциално отказах да го призная и отговорих: „Ако не ми харесва, няма да се справя добре. Ако не мога да се справя добре, по-добре да не го правя. По-добре е да се нося по течението“. Един практикуващ попита: „Как знаеш, че няма да се справиш добре, ако не си опитала? Как можеш да кажеш, че да се носиш по течението без амбиция е правилното състояние? Как можем да се носим по течението, ако старите сили винаги използват различни методи, за да ни пречат да спасяваме хора? Колко животи чакат да ги спасим? Как може да нямаме амбиция?“.

Останах безмълвна. Взирайки се в мислите си, аз се стремях към комфорт и не желаех да поема отговорност. Обикновените хора естествено търсят приятен и удобен живот. Но аз не съм обикновен човек. Моята цел в живота е обратната. Управленческата работа включва сблъскването с различни сложни проблеми и тяхното разрешаване, и необходимостта от по-голям принос. Въпреки това, ние правим каквото можем, за да помогнем на нашата медия да даде по-добър резултат, за да могат да бъдат спасени повече съзнателни същества. Така че целият усилен труд си заслужава. В качеството си на ученици на Учителя, значението на нашия живот е да спасим повече съзнателни същества. Как може да не искаме да вложим нашата енергия и време там, където са нужни?

След като преминах през толкова много неща, аз открих, че като самоусъвършенстващи се, каквито и проблеми да възникнат, отговорите могат да се намерят в самите нас. В „Самоусъвършенстващите се са винаги въвлечени“ от „Есенции за усърден напредък“, Учителят ни учи: „За един самоусъвършенстващ се всички терзания, на които попада сред обикновените хора, са изпитания, а всички комплименти, които получава, са тестове.“

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.