Култивирайки се като координатор

Поздрави, уважаеми Учителю!

Поздрави, приятели практикуващи!

Тази година се проведоха две представления на „Шен Юн“ в австрийския град Залцбург – на 16 и 17 април. Тъй като в града сме малко на брой практикуващи, на мен се паднаха доста задачи, свързани с подготовката – най-трудната според мен от които – да координирам практикуващите. Не беше лесно да се работи с практикуващи, имащи различни характери и манталитет. Но именно поради тази голяма и труднопостижима отговорност бях способна наистина да почувствам какво представлява подобряването и повишаването на шиншин. Поглеждайки назад, виждам, че съм имала много пропуски в култивацията до този момент. Напрежението и изпитанията, свързани с шиншин, падаха върху мен като ябълки, повалени от ураганен вятър и понякога дори изглеждаше, че не бих могла да се справя с тези изпитания. Понякога тези трудности се проявяваха едновременно във всички отношения – в семейството, между практикуващи и между другите координатори.

В началото си обещах да използвам всеки тест и всеки конфликт, за да гледам в себе си и повишавам шиншин. Разбира се, не бе възможно всеки път да се справям с това лесно и бързо, но се стараех да не се отклонявам от поставените ми задължения и да не пропускам нито една от планираните от Учителя ситуации. Всеки път се питах: „Какво още трябва да разбера? Какво трябва да открия в себе си? Къде се е скрило? Как да го премахна бързо и да продължа напред?“

Един от първите тестове за мен бе, когато разбрах за решението, практикуващите от Германия да помагат за представленията в Базел и Берлин и че представленията в Залцбург трябва да се организират само от австрийските практикуващи. Това звучеше логично, но трябва също да се отбележи, че последните два пъти „Шен Юн“ успя да се проведе в Залцбург благодарение на практикуващите от Мюнхен и околните региони. Помислих, че е нереалистично сами да се справим с необходимата подготовка, освен това много от нас са заети с работа, нямат необходимите финансови ресурси или живеят в отдалечени райони. Това решение, по мое мнение, означаваше пълен неуспех относно подготовката на „Шен Юн“ в Залцбург. Изпитвах пълна безпомощност, яд и несправедливост. Обзеха ме куп негативни мисли. Разбира се някои други практикуващи около мен, също смятаха решението за напълно нелогично и поставяха под съмнение успеха на „Шен Юн“ в нашия град. Забелязах, че този негативен поток от мисли отмива позитивната ми енергия. Вместо да се съсредоточа в решаването на проблема и позитивно мислене, аз пилеех енергия за тези абсолютно ненужни мисли. Осъзнах, че старите сили искат да изразходваме енергията си в противоречия и борби един между друг. Тогава, изобличавайки тези неправедни мисли, си казах наум: „Спрете! Не ви признавам! Не искам да мисля повече за това!“

В „Джуан Фалун“, Лекция Шеста, „Вашето главно съзнание трябва да доминира“, Учителят казва:

„Повечето хора обаче могат да я премахнат и да ѝ се противопоставят със силни мисли от самите тях (силно Главно съзнание). Това показва, че този човек може да бъде спасен и може да различи доброто от лошото. С други думи, той има добро просветлително качество. Моят фашън ще помогне да се елиминира повечето от тази мисловна карма. Тази ситуация е често срещана. Щом се прояви, човек ще бъде изпитан, за да се види дали може сам да преодолее такива лоши мисли. Ако човек е твърдо решен, кармата може да бъде елиминирана.“

Без значение какво е решението, аз ще го следвам. Критикуването и оценяване действията на другите координатори не е моя работа. Доверявам се единствено на плановете на Учителя. Не искам да имам негативни мисли спрямо тях. Ще се концентрирам единствено в това как най-добре да се справя с работата – това е моята главна задача. И внезапно потокът негативни мисли спря. Разбира се, някои от тях продължаваха да изплуват нееднократно, опитвайки да окупират съзнанието ми, но бяха посрещнати с отпор. Тогава ситуацията се промени. Когато билетите за „Шен Юн“ в Базел почти бяха разпродадени, все повече и повече немски практикуващи идваха на помощ в Залцбург. И въпреки, че постоянно чувствахме липса на достатъчно човешки ресурси, бях способна да се подобря в този процес.

Толериране грешките на другите

Когато напуснах Украйна и се преместих в Австрия, открих в себе си много фактори останали от комунизма, които дори не забелязвах докато живеех в Украйна. Осъзнах, че е важно да изучавам „Деветте коментара“, но още по-важно е да се подобрявам, да открия и изчистя неправедните неща, наложени ми от комунистическата среда в семейството, училището и обществото. Един от тези фактори бе манталитетът постоянно да търся „виновник“ и „жертва“. Съпругът ми често посочваше този мой недостатък като казваше, че съм искала да намеря виновник в почти всеки конфликт и неприятна ситуация. Първоначално не разбирах какво иска да каже, понеже според мен, за да се разреши един проблем, първо трябва да се разбере причината за този проблем, съответно – да се намери виновния. Съпругът ми винаги ми е казвал, че преуспелият човек поема сам вината и аз самата също съм чела за това в различни книги. Въпреки това, дори след като започнах да практикувам и изучавам Фа, не можех да разбера този принцип. В крайна сметка, един практикуващ не само трябва да поеме вината за всичко и да не обвинява другите, но и да използва случая за да се вгледа в себе си и повиши своя шиншин.

Но съветската идеология учеше точно обратното – винаги има виновник. Забелязах много ясно това, докато говорех с приятелка-непрактикуваща от Украйна. Например тя вярваше, че майката е виновна ако детето ѝ е болно, защото не се е грижила достатъчно добре за него. Като погледнах на начина ѝ на мислене от друг ъгъл, бях ужасена да открия същата представа и в мен. Осъзнах, че винаги намирам виновници за всичко и навсякъде. Един ден забелязах австрийска майка и детето ѝ, което си беше изпатило от непредпазливостта си. За мен вината бе негова, но тя му каза: „Не се тревожи, нищо не е станало. Беше просто злополука“. Бях изумена от разликата в мисленето.

В „Есенции за усърден напредък“, „Корекция“, Учителят ни казва:

„Когато възникне проблем, не се опитвайте да търсите кой трябва да бъде държан отговорен. Вместо това трябва да изследвате собственото си поведение. Не се опитвайте да откриете кой го е написал. Вземете си поука от случилото се и бъдете внимателни за в бъдеще.“

По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Да се промени начинът на мислене, налаган и формиран в продължение на десетилетия, не бе толкова лесно на практика. Разбирах всичко на теория, но всъщност имаше моменти, в които мислех по същия начин както преди. Веднъж попаднах на история от древен Китай, публикувана на уебсайта „Pure Insight“. В нея се разказваше колко важно е да не се обвиняват другите за случилото се. Един дядо се грижел за внучето си, което си играело на улицата. Изведнъж и неочаквано преминала каруца, която блъснала момчето. Старецът се обърнал към хората в каруцата и им казал: „Всичко е наред, продължавайте, виждам че бързате и не сте го направили нарочно“. Когато родителите на детето се прибрали, дядото им казал, че то е много изморено и че в момента спи. На следващата сутрин момчето се събудило все едно нищо не се е случило. Тази история ме просълзи.

Когато започнах да координирам подготовката на „Шен Юн“, трябваше да се изправя пред факта, че практикуващите правят грешки – понякога дори сериозни грешки. Това предизвикваше в мен много негативни мисли и ме ядосваше. Особено грешките на практикуващи, които не познавах добре или на които поради една или друга причина нямах доверие. Една китайска практикуваща, с която имах силни шиншин търкания, ми изпращаше график с концерти, които трябваше да посетим, за да информираме зрителите за „Шен Юн“. Много пъти откривах грешки в графика и всеки път това ме караше да мисля негативно за тази практикуваща. Веднъж отидох на едно от тези събития заедно с друга практикуваща. Беше доста студено, а ние стояхме близо до изхода на залата в очакване на разотиващата се публика, за да им раздадем рекламни материали относно „Шен Юн“. В посоченото време излязоха много малко хора. Оказа се, че е просто прекъсване и че до края на концерта има още цял час. Не изчакахме края, защото вече беше доста късно, беше студено, а практикуващата с мен беше цял ден на крак.

Оказа се, че онази практикуваща беше посочила в графика само приблизителното време, без да уточни точно кога свършва концерта. Бях разочарована, че сме се разкарвали напразно. Негативни мисли и упреци изпълниха сърцето ми. Започнах да мисля, че тя има проблеми с култивацията и че очевидно злото е намерило пролуки, за да ни се меси. Но практикуващата, която дойде с мен до залата, ми каза: „Трябва да бъдем толерантни когато другите грешат. Всички сме практикуващи и никой не е застрахован от грешки“. Първоначално не обърнах внимание на думите ѝ, понеже те не можеха да си проправят път през стената от упреци. Но когато се прибрах вкъщи и преосмислих ситуацията, осъзнах, че Учителят е използвал думите на тази практикуваща, за да посочи пропуските ми, понеже те кънтяха постоянно в ушите ми.

Започнах да се вглеждам в себе си и да анализирам. Защо бях толкова сурова и нетолерантна към грешките на другите? Оказа се, че причината идва от детството ми, когато родителите ми се караха много за всяка грешка и невнимателност. Баща ми просто ме измъчваше морално за някои от грешките, които правех и ми ги натякваше отново и отново. Разбира се, това бе процес на преобразуване на карма, но самата аз започнах да се отнасям с другите хора по същия начин. Когато осъзнах това, се почувствах добре и всички негативни мисли изчезнаха, и можех по-леко да приемам подобни ситуации.

След няколко месеца отидохме отново до залата да разпространяваме материали. Беше последният голям концерт преди „Шен Юн“. Бяхме седмина, разпределени в три автомобила. Когато пристигнахме се оказа, че всички зрители са си тръгнали. Бяхме закъснели с половин час. В моя защита казах на практикуващите, че представлението е свършило по-рано, въпреки че в сърцето си имах съмнение, че съм объркала дните. Като се прибрах погледнах програмата и с ужас открих, че съм разменила дните и съм избрала погрешен час. Легнах на дивана, а в сърцето си чувствах такава тежест, че не исках да правя нищо. Разбира се осъзнах, че това беше моят пропуск – не можех да си простя грешката, тъй като не можех да простя грешките на другите. Понеже не се подобрих из основи по този въпрос, Учителят създаде тази ситуация специално за мен, за да ми покаже ясно, че никой не е перфектен, че всички правим грешки и имаме пропуски, и че трябва да се отнасяме към грешките на другите милостиво.

В „Хон Ин“, том III, Учителят казва:

„Кой е прав, кой е грешен
Като култивиращ се,
Той винаги търси собствените си грешки,
Това е Пътят да се отстранят привързаности най-ефективно
Няма начин да се пропуснат изпитания, големи или малки
[По време на конфликт, ако можете да си спомните:]
“Той е прав,
а аз греша,”
Какво има за обсъждане?”

Ли Хонгджъ,
16 май 2011 г.

Благодаря, Учителю!

Благодаря, приятели практикуващи!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.