Многоуважаеми Учителю, драги практикуващи!
Аз съм държавна служителка и преди три години бях преместена от длъжността инспектор по труда към Министерството на труда и социалното осигуряване на нова длъжност в гръцкия парламент. Миналата година бях уволнена от парламента и прехвърлена обратно на предишната длъжност. От една страна чувствах, че това беше нещо добро, тъй като исках промяна в професионалната си кариера. От друга страна, никога не съм очаквала да бъда уволнена. Това беше тежък удар по моето его.
Докато чаках да ме преместят на новата длъжност, аз гледах навътре, за да намеря собствените си привързаности. Скоро установих, че качеството на моята работа през последните три месеца беше спаднало значително. Не обръщах внимание на малки детайли и правех много грешки очевидни за другите, но не и за самата мен. Имам предвид не само грешки по отношение на работата, но също и в поведението ми спрямо другите.
Много пъти разпространявах в парламента брошури и други Дафа материали, и през по-голямата част от работното време вършех работа по разясняване на истината. Често пъти не мислех за чувствата на другите хора – дали те бяха в състояние да приемат Фалун Дафа. По-скоро това беше за себеутвърждаване и за да върша добре моята, така наречена мисия. Спомням си как един ден мой колега дойде при мен и ми каза, че обръщам внимание само на „своите интереси“, а не на работата си. Той намекваше, че използвах работното време, за да върша неща за Дафа. Много се ядосах и повиших глас. Веднага щом повиших глас усетих как нивото ми моментално падна.
Колегата ми не беше единственият, с когото имахме търкания. През последните три месеца имаше нов служител, който седеше до мен в офиса. Той искаше да пазим пълна тишина и постоянно ми казваше да престана да вдигам шум. Аз се отнасях надменно и не уважавах молбата му с мисълта, че имах свещена мисия, която беше по-важна от неговите мир и спокойствие.
Една вечер отидох на древногръцко театрално представление. В една от старите песни се казваше, че е справедливо онези, които са горди и завистливи да бъдат наказани от боговете. Знаех, че това е намек за мен. Бях ядосана на колегите си, защото бях развила гордост в себе си. Хората в работата ме хвалеха и началникът ми имаше високо мнение за мен. С течение на времето развих идеята, че съм много важна и хората трябва да ме уважават. Ядосвах се, когато ме критикуваше някой, за когото нямах добро мнение – като тези двама колеги. Поддържах идеята, че съм по-добра от тях, така че те нямаха право да правят коментари.
В Лекция седма на „Джуан Фалун“ – „Завист“, Учителят казва: “На работното си място човек може да чувства, че другите не са способни колкото него. Каквото и да прави, се справя добре. Смята се за наистина забележителен. Мисли си: „Имам качества за директор или управител на фабрика, или дори за още по-висока длъжност. Мисля, че мога да бъда дори премиер.“
Въпреки че се върнах на старата длъжност, аз продължих да търся нова работа. Един ден се обадих да един дипломат, с който се запознах по време проектите за разясняване на истината. Казах му, че са ме преместили от парламента на второстепенна работа и че съжалявах, че повече нямаше да можем да си сътрудничим по въпроса за насилственото отнемане на органи в Китай. Той се засмя и каза: „Сегашната ти работа, която подценяваш е точно мястото, където имам нужда от човек, на който да се доверя. Искаш ли да бъдеш моят личен контакт?“. Аз се съгласих.
След това той ме представи на заместник-министъра, който беше моят официален шеф. Попитах го дали можеше да ме премести на друга длъжност. Дадох му информационен материал за истината и го попитах за работа, която беше подобна на онази, която имах в парламента. Той каза: „Добре, ще те преместя на нова позиция“. След 10 дни заместник-министърът ми се обади и ми каза, че ще бъда преместена на друга длъжност, каквато исках и че се надява да бъда доволна от нея, и да не я считам за по-ниска за възможностите ми. Чудех се дали не бях агресивна към него, когато го попитах за нова работа. Припомних си срещата ни и се сетих, че бях взискателна и бях показала недоволство от работата, която имах тогава.
Той напротив, беше скромен и любезен. Трябваше да усъвършенствам тези черти в себе си. Въпреки моето не толкова добро поведение, длъжността, която той ми даде беше дори по-висока от тази в парламента.
Заместник-министърът нареди преместването ми преди да бъдат завършени правните процедури и се срещна лично с моите мениджъри, за да ги уведоми, че ми беше оказано „специално внимание“ и щях да бъда прехвърлена веднага на нова длъжност. Въпреки че на повърхността аз всъщност поисках тази длъжност и използвах връзки, за да я получа, чувствах, че преместването ми беше вече предварително аранжирано от Учителя.
Установих, че не биваше да бъда самодоволна и че трябва да усъвършенствам своя шиншин. Разбрах, че няма длъжности, които са по-важни от другите. И дори длъжността да е висока или ниска, аз трябва да поддържам леко сърце и да приема каквото ми е дадено. Заемането на висока или ниска позиция не е важно. Важно е изоставянето на привързаността към моята висока длъжност или към високата представа за себе си. В „Тежък удар“ от „Есенции за усърден напредък I“, Учителят казва: „Така че недейте постоянно да се смятате за твърде необикновени. В Дафа няма слава, личен интерес и официални титли, а само самоусъвършенстване.“
Разясняване на истината на политици на работното място
Когато преди три години започнах да работя в гръцкия парламент чувствах, че пътят ми е възпрепятстван от същества от друго измерение. Увеличих изучаването на Фа и започнах да правя упражненията в офиса. Започнах също и да раздавам брошури.
Един ден дадох лотос на един депутат. Той каза с леко недоволство: „Какво е това?“. „Това е Джън, Шан, Жен – законът на вселената!“ – отвърнах аз. В момента, в който казах тези думи, усетих как съществата в други измерения, които бяха готови да се намесят, веднага отидоха да се скрият. Самият депутат поклати глава с уважение и каза: „Благодаря, ще го сложа на бюрото си“.
Друг път, в парламента имаше дискусия за вероятността Гърция да напусне Европейския съюз. Един от политическите съветници беше напълно обезкуражен от вероятното излизане. Аз му дадох брошура и лотос. Той започна да чете думите на глас „Джън, Шан, Жен“ и избухна в смях. „Джън – кой прави това? Политиците лъжат през цялото време“. Аз казах: „Независимо колко лъжат, Джън, Шан, Жен е законът на вселената. Трябва да вярвате, че праведните хора ще надделеят“. По-късно се случи така, че посетих кабинета му и видях лотоса на бюрото му. „Все още имате лотоса“ – казах аз. „Да – отговори той - кара ме да се чувствам добре всеки път, когато го видя“.
В началото първият ми шеф в парламента каза, че изразът „престъпление срещу човечеството“, който употребяваме за преследването на Фалун Дафа в Китай е термин, който е използван за първи път в ООН, за да осъди Хитлер. Не бях сигурна какво беше отношението му към Фалун Гонг, като каза това. Двамата с него деляхме един офис и когато не беше там, ми позволяваше да седя на бюрото му. Нямаше го до 12.30 ч., затова можех да изпращам праведни мисли в 11.55 ч. със затворена врата и без да бъда смущавана.
След две седмици интензивно изпращане на праведни мисли на бюрото шефа, той дойде и каза: „Мъчи ме главата. Може ли да направим Фалун Дафа?“. Направихме първото упражнение, докато не ни прекъснаха. Неговата секретарка ми каза, че след това много пъти е искал отново да практикува Фалун Дафа, но не можел да намери време. Когато той и секретарката му напуснаха парламента, за да работят за политически лидер, тя ми се обади да ме пита дали мога да отида в новия им кабинет, за да кажа за Фалун Дафа на техния политически лидер, тъй като бил много нервен и негативен човек.
Установих, че секретарката, с която общувахме ежедневно, беше разбрала за добрия ефект на практиката за самоусъвършенстване и дори я беше препоръчала на техния политически лидер. Това беше точно като ситуацията, описана в „Джуан Фалун“: „Практиката ви е толкова силна. Кога ще дойде вашият учител? Аз също бих искал да посетя неговите лекции“. Основната цел на усъвършенстването ни във Фалун Дафа е да се доведат хората до високи нива. Макар да няма намерение да прави такова нещо, практиката може да изиграе голяма градивна роля, като популяризира духовната цивилизация в обществото. Ако всеки търси в себе си и взема под внимание това как да се държи добре, бих казал, че обществото ще се стабилизира и човешкият морален стандарт отново ще се подобри.“. („Джуан Фалун“, лекция четвърта, „Подобряване на шиншин“)
Миналата година практикуващите в Гърция се опитахме да организираме две парламентарни изслушвания по въпроса за насилственото отнемане на органи в Китай. Първото беше спряно от министъра на здравеопазването. Второто успя да се проведе. Поканихме Дейвид Матас и получихме разрешение той да може да говори в парламента.
Въпреки че мислехме, че всичко е уредено, седмица преди събитието президентът на Комитета по социалните въпроси, който беше отговорен за изслушването, се обади и каза, че може би изслушването ще бъде отменено. Той не даде повече обяснения, но ме посъветва да се обадя от негово име на министъра на външните работи и да поискам одобрението му. Увеличихме груповото изпращане на праведни мисли и проведохме необходимите телефонни обаждания до министъра на външните работи. Най-накрая получихме неговото одобрение.
В деня преди изслушването обаче, президентът на Комитета ми се обади отново и ми каза, че изслушването ще бъде отменено, но по друга причина: парламентът трябва да приеме спешен закон. Съгласно правилата на парламента, заради приемането на този закон Комитетът по социалните въпроси, който беше отговорен за нашето изслушване, трябваше да отмени всички планирани за този ден изслушвания.
Координаторът на Фалун Дафа асоциацията в Гърция настоя все пак да проведем изслушването. Той ме помоли за разрешение да влезе в парламента, за да разговаряме заедно с президента на Комитета по социалните въпроси и да намерим решение. Казах на координатора, че е невъзможно да имаме изслушване в същия ден, когато се приема неотложен закон. Това беше против парламентарните правила и всички в парламента го знаеха.
Но нашият координатор настоя. Отидохме заедно при президента на Комитета и го помолихме да проведем изслушването. Той повтори, че това е невъзможно. Нашият координатор имаше спокоен вид и не се повлия от отказа. Той изглеждаше сигурен, че можехме да намерим решение. Въпреки, че президентът продължаваше да казва „не“, изведнъж някой му се обади по телефона. Спешният закон щеше да бъде приет по-късно, така че можехме да проведем изслушването.
От поведението на моя колега практикуващ разбрах, че праведни мисли не означават само тяхното изпращане. Това беше състояние на съзнанието, което е спокойно и чисто, което не позволява на намесата да блокира пътя му. То е празнота на съзнанието, базирано на непоклатима вяра в наредбата на Учителя, която създава сигурност и стабилност в практикуващия. Състояние на пълно доверие, че Учителят е винаги с нас, независимо какво и независимо колко трудни или странни да изглеждат нещата около нас.
В „Преподаване на Фа във Вашингтон на Международната Фа-конференция през юли 2001 г.“, Учителят казва: “По време на Фа-коригирането, докато унищожавам влиянието на старите сили върху него, аз правя и подредби за вас. Нещата изглеждат зли и хаотични, докато всъщност са наистина добре подредени. Старите сили организираха добре всичко, но това, което направих аз, също има свой организиран порядък. От която и страна да го погледнете, има начин, по който в крайна сметка да се разрешат тези проблеми. През този период [трябва да се фокусираме върху] това как да се възползваме от тази възможност, за да демонстрираме истински изключителността и великата добродетел на практикуващия. Това е и ценна възможност.“
Присъствието на целия комитет, който се състои от 30 депутати, е задължително за официалните изслушвания. За съжаление, нашето изслушване беше неофициално и присъстваха само трима: президентът на комитета и двама представители. И тримата бяха шокирани от доказателствата за насилственото отнемане на органи в Китай и единият от тях беше наистина радостен да окаже допълнителна помощ. Срещнахме се с него след няколко дни, където продължихме да разискваме преследването на Фалун Гонг и пречките, които имахме да доведем „Шен Юн“ в Атина през 2010 г. Изглежда, че той имаше дълбоко разбиране за злата същност на ККП и още веднъж изрази желание да помогне. Въпреки че изслушването не оказа желания от нас ефект, то беше добър старт за онези, които присъстваха, тъй като след като им дадохме информацията, всички казаха, че допълнително ще осведомят своите партии. Те също така изразиха желанието повече депутати да присъстват и да чуят фактите. Това ни дава възможност да направим в бъдеще друго такова изслушване. Друго много хубаво нещо беше, че изслушването беше излъчено на живо по парламентарния телевизионен канал в страната. Колега практикуващ, който гледал предаването каза, че нашата презентация била много силна. Всичко е организирано така, че искаме повече хора да го видят.
Да напусна работата си в парламента беше най-трудният тест, с който съм се сблъсквала по време на моето самоусъвършенстване. Длъжността на политически съветник в парламента беше възможно най-хубавата работа, която можех да имам, за да информирам политиците за Фалун Дафа. Така си мислех. И това е причината, поради която първоначално счетох, че моето уволнение беше поради намеса на старите сили.
Осъзнах, че това разбиране беше само разбиране на моето собствено ограничено ниво. Зад моята „висша мисия“ да спасявам политици имаше скрита привързаност за престиж. Аз се наслаждавах на привилегията да бъда сред малкото хора, избрани от политиците да работят като техни съветници. Мислех си, че съм много умна, защото бях постигнала това и че имам висшата мисия да спася висшестоящите личности, защото съм много специална. Бях развила самодоволство и се наслаждавах на своята добра репутация. Най-лошо от всичко беше, че не можех да се освободя от привързаността за самодоволство, въпреки че я бях забелязала в себе си.
Един ден една моя приятелка ми каза: „Трябва да разбереш, че по-висше същество те пази. Това уволнение е благословия за теб. По-висше същество те пази добре“. Осъзнах, че моето себеутвърждаване бе отслабило вярата ми в Учителя. И Учителят ми правеше намек чрез думите на моята най-добра приятелка, че Той подрежда всичко и аз трябва да Му се доверя напълно.
Самодоволството е препятствие за постигане на съвършенство и аз трябва да се освободя от него.
В Лекция Шеста на „Джуан Фалун“, Демонична намеса от собственото съзнание, Учителят казва: „Един демон може също да ви похвали и да ви каже колко високо е вашето ниво, какъв велик Буда или Дао сте и как мисли, че сте удивителен – всички тези неща са фалшиви. Като някой, който истински се усъвършенства към високи нива, вие трябва да изоставяте различни привързаности. Когато се сблъскате с тези проблеми, всички трябва да сте нащрек!“
Това са моите скорошни разбирания на моето собствено ограничено ниво.
Моля, да посочите всичко неподходящо.
Благодаря, Учителю!
Благодаря, колеги практикуващи!
Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.