Историята за самоусъвършенстването на Буда Миларепа (част 5)

Minghui.org

През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да се самоусъвършенстват до Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.

(Продължение от Част 4)

Ногктон Чодор и семейството му дойдоха с много дарове, за да поискат абхишека от Хеваджра. Съпругата на Учителя ми каза: „Марпа се интересува само от пари и дори не би преподавал дхарма на аскетичен самоусъвършенстващ се като теб. Позволи ми да помисля за начин да се сдобиеш с дарове. Трябва да получиш абхишека независимо от всичко. Моля те, вземи това и отиди да отправиш искането си. Ако той все още не те научи на дхарма, аз ще се помоля за теб.” След това тя извади един рубин с формата на дракон от джобовете си и ми го подаде. С този блестящ ярък рубин влязох в параклиса. След като се поклоних пред учителя и извадих рубина, казах: „Учителю, моля ви, помогнете ми с абхишека този път, независимо от всичко.” С тези думи седнах на стола на получател.

Учителят взе рубина, завъртя го и го погледа известно време. След това попита: „Могъщи Човеко, откъде взе това?”. „Това е от съпругата на Учителя.”- отговорих аз. Учителят каза с усмивка: „Извикай Дагмема тук!”. Съпругата на Учителя дойде и той я попита: „Дагмема, откъде е това?”. Съпругата му се поклони няколко пъти и каза, треперейки от страх: „Този рубин няма нищо общо с Учителя. Когато се омъжих, родителите ми казаха, че изглежда, че имаш лош нрав. Ако животът станеше труден някой ден, можеше да ми потрябват пари. Затова те ми дадоха този рубин и ме помолиха да не го показвам на никого. Това е моята тайна собственост. Но този ученик е твърде окаян, затова му дадох рубина. Моля те, приеми го и любезно направи абхишека за него. В миналото многократно си го гонил по време на абхишека, водейки го до отчаяние. Този път се надявам, че Нгоктон Чодор и другите ученици ще могат да ми помогнат да се помолим на учителя заедно.” След това тя се поклони многократно.

Виждайки, че изражението на Учителя все още е гневно, Нгоктон и останалите не посмяха да кажат нищо. Те просто паднаха на колене пред учителя. Учителят каза: „Дагмема, как е възможно да си толкова глупава и да даваш толкова хубав рубин на другите? Хм!”. След това сложи рубина на главата си и продължи: „Дагмема, ти грешиш. Всичко, което имаш, е мое, включително този рубин. Могъщи Човеко, ако имаш дарове, ще изпълня абхишека за теб. Този рубин е мой и не се брои за твой дар.” И все пак мислех, че съпругата на Учителя ще обясни отново защо този рубин става за дар. Всички останали също се молеха за мен. Така че чаках там без да ми мигне окото и не помръдвах.

Учителят се ядоса. Той скочи от стола си и ме смъмри: „Казах ти да се махнеш. Защо си още тук?!”. Той вдигна крак и ме зарита навсякъде. Тъй като главата ми се наклони към земята, той я затисна. Почувствах се замаян, сякаш всичко притъмня. Той изведнъж ме ритна отново и ме преобърна, за да съм с лице нагоре. Изведнъж всичко наоколо засия и видях звезди. След ритника учителят взе един камшик и ме наби. Нгоктон се изправи и призова учителя да спре, но той наистина изглеждаше изключително застрашителен. Подскачайки из залата могъщият му гняв наистина стигна до крайност. Помислих си: „Освен болка, няма да получа нищо друго тук. Трябва просто да се самоубия.” Докато плачех горчиво, съпругата на Учителя дойде, за да ме утеши. Сдържайки сълзите си, тя каза: „Могъщи Човеко, не тъжи. На този свят няма по-добър ученик от теб. Ако искаш да намериш други учители, за да научиш дхарма, аз със сигурност ще ти помогна, като те представя. Ще ти осигуря прехрана и дарове за тях.” Обикновено съпругата на учителя присъстваше на последващите церемонии, но този път тя остана с мен през цялата нощ.

На следващата сутрин учителят изпрати да ме повикат. Помислих си, че ще ме учи на дхарма и отидох на бегом. Попита ме: „Вчера не изпълних абхишека за теб. Разстроен ли си? Имаше ли някакви лоши мисли?”. Аз отвърнах: „Вярата ми в учителя е непоколебима. Мислих за това дълго време. Това се случва, защото греховете ми са твърде големи.” С дълбока скръб в сърцето заридах, докато говорех. Учителят каза: „Защо плачеш пред мен, вместо да се разкаеш?! Махай се!”.

Излязох навън, чувствайки се силно наранен, сякаш имах психическо разстройство. Помислих си: „Това наистина е странно. Когато правех злодеяния имах както пари за прехрана, така и дарове. Докато изучавам дхарма обаче, нямам нито едното и съм толкова беден. Да предположим, че имах половината от парите, които имах, когато вършех лоши неща, тогава щях да получа абхишека и стихове. Без дарове този учител няма да ме научи на стиховете. Дори ако отида на други места, това няма да ми помогне, тъй като все още нямам дарове. Тъй като не мога да получа дхарма без пари и това физическо тяло продължава да натрупва карма без да получи дхарма, защо просто не се самоубия? Ух, как да постъпя?”. Мислих за много неща и съзнанието ми беше в безпорядък. Заключих, че приоритетът ми е да се сдобия с пари. Вероятно бих могъл да работя за някой богаташ и да събера средства, за да изучавам дхарма. Трябваше ли да се сдобия с пари, като правя магии и върша злини? Другият вариант беше да се върна у дома. Щеше да бъде страхотно да видя майка си. Всъщност, връщането у дома нямаше да е нещо лошо, просто можеше да не се сдобия с пари там. Ух, независимо от всичко трябваше да получа нещо – или дхарма, или пари, вместо да стоя тук за нищо. Така че реших да си тръгна. Мислейки, че вземането на каквото и да било от Учителя би довело до още хокания и побои, реших да не взимам храна със себе си, а само собствените си книги и другите си вещи.

По пътя размишлявах за помощта на съпругата на учителя и ми стана тъжно. Когато бях на половин ден път от Дроволунг, беше обяд и време за хапване. Помолих се за храна и получих малко печено ечемичено брашно. След това взех назаем едно гърне и запалих огън навън, за да сваря вода за пиене. Измина половин ден и си помислих: „Когато работех за Учителя, го правех отчасти, за да му служа и отчасти, за да заслужа храната си. Съпругата му се грижеше за мен и се отнасяше добре с мен. Тази сутрин не се сбогувах с нея преди да си тръгна. Това не беше правилно. Мислейки за това исках да се върна, но нямах смелост. Когато върнах обратно гърнето на собственика му, старецът ми каза: „Ти си още млад. Защо не свършиш нещо полезно вместо да просиш? Ако можеш да четеш, вероятно можеш да четеш ръкописи за хората. В противен случай можеш да работиш за някой и да получиш храна и дрехи. Хей, млади човече, знаеш ли как да четеш ръкописи?”. „Не чета много ръкописи. Но знам как!” - отвърнах аз. „Добре тогава. Имам нужда от някой, който да ми чете ръкописите. Можеш ли да го направиш за мен за пет или шест дни? Ще ти платя!”- каза старецът. „Разбира се!”- отговорих щастливо.

И така останах в къщата на стареца, като четях Пражна Парамита. В книгата имаше една история за Сада Прарудита. Също като мен той е бил много беден. Но той се отказал от всичко, за да научи дхарма. Всички знаят, че човек ще умре, ако сърцето му бъде премахнато. Въпреки това Сада Прарудита извадил собственото си сърце, за да научи дхарма. В сравнение с него, това, което бях изтърпял, беше нищо. Така че си помислих: „Учителят вероятно щеше да ме научи на дхарма. Ако ли не, съпругата му ми каза, че ще ме представи на други лами.” С тези мисли тръгнах да се връщам.

Що се отнася до Учителя, след като си тръгнах съпругата му му казала : „Учителю, ти отблъсна най-големия си враг. Той вече не е тук. Сега сигурно си щастлив!”. Учителят Марпа попитал: „За кого говориш?”. „Не знаеш ли? За Могъщия Човек – ти винаги се отнасяше към него като с враг и го караше да страда.” Чувайки тези думи, учителят изведнъж пребледнял и избухнал в сълзи. Със събрани длани, той се помолил: „Всички предишни господари на това посветено наследство и всички дакини и небесни пазители, моля ви, помогнете на моя ученик с много добро вродено качество да се върне!”. След тези думи той останал безмълвен.

След като се върнах, първо се поклоних пред съпругата на Учителя. Тя възторжено каза: „Ах, сега се чувствам много по-добре. Мисля, че Учителят ще те научи на дхарма този път. Когато му казах, че си заминал, той извика на глас неговия ученик с много добро вродено качество да се върне обратно. Той дори се разплака. Могъщи Човеко, ти събуди състраданието на Учителя!”. Помислих си: „Съпругата на учителя вероятно казва тези неща, за да ме успокои. Ако учителят се е разплакал и ме е нарекъл човек с добро вродено качество, това означава, че той е бил доволен от поведението ми. От друга страна, ако той просто ме моли да се върна без абхишека или стихове, тогава вроденото ми качество все още не означава нищо. Ще продължа да страдам, освен ако не отида на други места. Докато си мислех тези неща, съпругата на Учителя му каза: „Могъщия Човек не иска да ни напуска и се е върнал. Какво ще кажеш да го помолиш да ти се поклони до земята?”. Учителят Марпа каза: „Хм! Не че не иска да ни изостави. Той не желае да изостави себе си.”

Когато отидох да му се поклоня, той каза: „Трябва да бъдеш търпелив и да се освободиш от тези мръсни мисли. Ако наистина си искрен за получаването на дхарма, трябва да си готов да се откажеш от живота си за него. Иди да построиш триетажна къща за мен. Аз ще изпълня абхишека за теб, след като я завършиш. Нямам много храна и не мога да я раздам просто така. Ако не можеш да го преживееш и искаш да пътуваш, можеш да си тръгнеш по всяко време!”.

Не можах да кажа нито дума и излязох от стаята. Отидох при съпругата му и ѝ казах: „Липсва ми майка ми. Учителят не иска да ме научи на дхарма. Още веднъж каза, че ще ме научи, след като построя къща. Дори след като къщата е построена, той вероятно все още няма да ме научи и само ще ме хока и бие. Реших да се върна в родния си град. Пожелавам на теб и на учителя мир и щастие.” С тези думи опаковах багажа си и се приготвих да си тръгна.

Съпругата на Учителя каза: „Могъщи Човеко, прав си. Със сигурност ще намеря добър учител за теб. Нгоктон Чодор е главен ученик на Учителя и е получил стиховете. Ще помисля за начин да те изпратя, за да се обучаваш при него. Не бързай. Остани тук за няколко дни.” И така не си тръгнах.

Индийският учител Наропа имал голям ритуал с монотонно пеене на десетия ден от всеки месец, за да почете Будите. Следвайки тази традиция, Учителят Марпа също имаше ритуал с монотонно пеене на десетия ден от всеки месец. Този път съпругата му направи три вида вино от една голяма торба с ръж: едно силно, едно средно и едно слабо. Тя покани Учителя за силното вино, останалите лами - за средното, докато тя и аз пиехме от слабото. Много хора вдигнаха наздравици на този ден и всички лами се напиха, включително Учителят. Виждайки го пиян, съпругата му отиде до спалнята и извади от един малък куфар печат, орнаменти и рубинена молитвена броеница. Тя подпечата писмото, което беше подготвила и върна печата обратно. След като опакова заедно фалшивото писмо, молитвената броеница и орнаментите, тя запечата пакета с восък и ми го даде. „Трябва да отидеш при Нгоктон Чодор и да му кажеш, че Учителят ти е дал това като дар за него.”- каза тя. След като ѝ се поклоних, взех пакета и се отправих към Ю.

Два дни по-късно Учителят попитал съпругата си: „Какво прави Могъщия Човек тези дни?”. „Той си отиде! Това е всичко, което знам.” „Къде отиде?”- попитал Учителят. „Той работи много усилено, за да строи къщи. Ти не само отказа да го научиш на дхарма, но и го хокаше и биеше. Остана му да отиде да намери други учители. Той планираше да ти каже, но се страхуваше, че може отново да го набиеш. Затова си тръгна без предупреждение. Опитах да го спра с всички сили, но не можах.”

След като чул тези думи, лицето на учителя Марпа посиняло. Той попитал: „Кога си тръгна?”. "Вчера.” Учителят тихо размишлявал известно време и казал: „Моят ученик няма да отиде далеч.”

Когато пристигнах в Ю, Учителят Нгоктон преподаваше на много лами Хеваджра Тантра. След като му се поклоних отдалече, той махна шапката си, за да отвърне на поздрава ми и каза: „Това е поза на ученик на Марпа. Това е много добра кармична връзка. Този човек ще стане крал на дхарма в бъдеще. Би ли проверил кой е той?”. Един монах дойде да погледне, но вече се бяхме срещали преди: „О, това си ти. Защо си тук?”- попита той.

Аз казах: „Учителят Марпа беше много зает и нямаше време да ме обучава. Затова дойдох да науча дхарма. Учителя Марпа ми даде орнаменти от Наропа и молитвената броеница като доказателство.” Монахът отиде до учителя Нгоктон и каза: „Могъщият Човек е тук!”. След това повтори думите ми. Учителят Нгоктон беше много доволен: „Идвайки тук с орнаменти от Наропа и молитвена броеница, това е като цъфтенето на цветята удумбара, рядко и невъобразимо. Трябва да го приветстваме с уважение. Нека да прекратим лекцията засега. Онези от вас в публиката, бързо да вземат балдахина, банери, орнаменти и музикални инструменти. Също така помолете Могъщия Човек да почака отвън известно време.”

И така монахът ме помоли да почакам там, докато се подготвят. Мястото, където се поклоних до земята, по-късно беше наречено „Могилата на Покланянето”. След известно време, те ме придружиха до голямата зала с балдахин, банери и музика. Отново се поклоних до земята и представих подаръците. Учителят Нгоктон се разплака и сложи орнаментите на главата си. След като отправи молитва за подсилване, той ги постави в центъра на олтара, заобиколен от всякакви изящни дарове. След това отвори писмото, в което се казваше: „Нгоктон Чодор, оттеглил съм се в медитация и нямам време да обучавам Могъщия Човек. Сега го помолих да дойде да потърси дхарма от теб. Моля те, дай му абхишека и стихове. Сега ти давам орнаменти от Учителя Наропа и молитвената броеница.”

След като прочете писмото, Нгоктон каза: „Това е заповед от Учителя. Ще ти дам абхишека и стихове независимо от всичко. От дълго време мислех да те помоля да дойдеш и да изучаваш дхарма тук. Сега си тук и то с благословията на Учителя.” Той направи пауза преди да продължи: „Ах, Могъщи Човеко! Спомням си, че много лами от Ярлунг, Кхам и Дакпо често идваха тук, за да се учат от мен. Но лоши хора от Йепо в Дол винаги ги тормозеха, пречейки им да ми дадат даровете си. Моля те, хвърли една градушка там. След това ще ти дам абхишека и стихове.”

Като чух това, бях изненадан и си помислих: „Наистина съм грешен човек. Трябва да върша злодеяния навсякъде, където отида! Дойдох тук, за да изучавам праведния дхарма, а не да вредя на хората с градушка. Не знаех, че ще трябва да го правя отново. Ако не призова градушката, това е против волята на Учителя и няма да мога да науча дхарма. Ако изпълня инструкциите, отново ще върша лоши неща. Уф! По-добре да изпълня заповедта на Учителя и да призова още една градушка.”

Подготвих необходимите материали, подсилих ги със заклинание и пристигнах в Дол. След като направих магията, се подслоних в дома на една старица. Светкавиците и гръмотевиците започнаха веднага с тъмни облаци, идващи вълна след вълна. Преди да пристигнат големите зърна градушка, започнаха да валят малки. Старата жена извика: „Небеса! Пшеницата ми я няма. Как ще оцелея?!”. Думите ѝ ме нараниха. Въздъхнах: „Извърших големи престъпления!”. И така, аз я попитах: „Къде е твоето поле? Можеш ли да ми го нарисуваш?”. Тогава тя нарисува един триъгълник, който приличаше на дълга кожа от устни. Направих жест и покрих триъгълника с една делва. Нейната земя беше защитена от бедствието. Но един ъгъл от нея не беше покрит добре и посевите в този ъгъл бяха издухани от бурята. След дълго време бурята спря и аз излязох да погледна. От хълмовете над двете села се беше спуснал голям потоп и беше отнесъл всички посеви. Само полето на старата жена беше пощадено и нейните посеви бяха здрави както обикновено. Интересното беше, че по-късно винаги, когато имаше градушка, полето всеки път беше пощадявано. Тази жена повече нямаше нужда да кани лами за ритуали, които да защитят земята ѝ.

На връщане видях двама стари овчари, чиито говеда и овце бяха отнесени от наводнението. Казах им: „Престанете да ограбвате ученици на Нгоктон Чодор отсега нататък. Ако го направите отново, ще се върна с още градушки!”. След този инцидент хората в областта повече не смееха да ограбват. Постепенно те започнаха да вярват в учителя Нгоктон и да го почитат. По-късно те станаха негови дарители.

На едно пасище с бръмбари събрах умрели птици и плъхове, всички от които бяха убити от градушката. Носейки торба с мъртви животни се върнах в храма. Сложих ги пред учителя и казах: „Учителю, дойдох тук за праведния дхарма, но не знаех, че отново ще трябва да си навлека лоша карма. Любезно те моля да ми простиш.” С тези думи започнах да плача.

Учителя Нгоктон ми каза спокойно: „Могъщи Човеко, моля те, не се тревожи. Дхарма и силата на Наропа и Маитрипа са в състояние да освободят хора с големи грехове, въз основа на тяхната Буда природа. Аз също така имам стихът да предложа спасение незабавно на стотици птици и животни. Всички съзнателни същества, които умряха по време на градушката, ще бъдат преродени като първия събор, за да слушат твоята лекция в твоята чиста земя, когато постигнеш Съвършенство. Мога да използвам способностите си, за да ги предпазя от това да попаднат в злочести съдби преди прераждането. Ако не вярваш, просто гледай.” Той не каза нищо известно време. Всички птици и животни се съживиха и избягаха или отлетяха. Виждайки нещо толкова необикновено да се случва наистина, сърцето ми беше изпълнено с радост и възхищение. Съжалявах, че не бях убил повече животни. В противен случай нямаше ли да съм спасил повече съзнателни същества?

Тогава учителят Нгоктон ми преподаде дхарма. На олтара на Хеваджра, той извърши абхишека и ме научи на стиховете. След това намерих една древна пещера. Входът сочеше на юг, откъдето можех да видя дома на Учителя. Набързо ремонтирах пещерата и започнах да медитирам вътре в съответствие с дхарма от Учителя. Въпреки това без одобрението на Учителя Марпа не усетих никакъв ефект, въпреки че практикувах много усилено. Един ден учителят Нгоктон дойде да ме посети и попита: „Могъщи Човеко, вече трябва да имаш такива и такива усещания. Как се чувстваш сега?”. „Не усещам нищо.” „Какво? За какво говориш? С този дхарма всички постигат усещания за кратко време, освен ако не са нарушили наставленията. Освен това ти дойде тук, защото вярваше в мен.” После той се замисли за известно време и си каза: „Ако Учителят Марпа не е одобрил това, той нямаше да ми даде тези неща. Добре, това е странно. Защо става така?”. След това той ми каза: „Опитай отново, продължавай да медитираш и да мислиш усърдно!”.

Думите на учителя ме ужасиха. Но не смеех да му разкажа цялата история. Помислих си: „Независимо от всичко трябва да получа одобрение от Учителя Марпа.” Но в същото време продължих да практикувам усърдно. По това време Учителят Марпа строеше къща за сина си и написа писмо до Нгоктон Лама: „Къщата на сина ми се нуждае от дървен материал. Моля те, изпрати колкото можеш повече чамово дърво. След като къщата бъде завършена ще изпеем Махапражнапарамита Сутра и ще направим голямо празненство. Трябва да дойдеш по това време. Могъщият Човек е лош човек и би трябвало да е при теб сега. Можеш да го доведеш със себе си. Марпа.”

Нгоктон Лама ми донесе писмото и каза: „Защо Учителят те нарича лош човек? За какво става въпрос? Страхувам се, че Учителят не е одобрил това.” Трябваше да призная: „Прав си! Учителят всъщност не го одобри. Писмото и вещите, които ти дадох, бяха от неговата съпруга.” „О, ако случаят е такъв, двамата с теб направихме нещо безсмислено. Без разрешение от Учителя, разбира се, няма велика добродетел. Уф, нищо не можем да направим. Той иска да отидем заедно.” „Добре тогава, ще отидем.”- отвърнах аз. „След като изпратя дървен материал, ще избера подходящо време. Засега можеш да останеш тук, за да се самоусъвършенстваш на спокойствие.”- каза Нгоктон Лама.

След няколко дни хората на Нгоктон знаеха, че ще си тръгвам и дойдоха да разговарят с мен. Говорихме за новата къща и за празника за рождения ден на сина на Марпа. Един лама, който наскоро се беше върнал от дома на Учителя Марпа, дойде при мен и го попитах: „Говориха ли за мен там?”. Ламата отговори: „Съпругата на Учителя веднъж ме попита: „Какво прави моят Могъщ Човек напоследък?” Аз и казах, че медитираш. Тя попита какво друго правиш, освен да медитираш. Отвърнах, че не правиш нищо друго, тъй като само седиш в една пещера без да има никой друг. Тя каза, че си забравил нещо, което особено много ти е харесвало и ме помоли да ти го донеса. Тогава ламата ми даде няколко зарчета направени от глина, които съпругата на Учителя го бе помолила да ми предаде. Подържах ги в ръката си и се замислих за нея.

След като ламата си тръгна си поиграх със заровете и си помислих: „Никога не съм си играл с тях пред съпругата на Учителя. Защо би казала, че ги обичам? Дали не е, защото не ме харесва?”. Помислих си и за дядо ми, който е трябвало да напусне селото си и да се скита заради зарове. Докато си мислех за всичко това, единият зар падна на земята и се счупи. Между счупените парчета имаше едно листче. Вдигнах го и видях думите: „Ученико мой, Учителят ще ти даде абхишека и стиховете. Моля те, ела с Нгоктон Лама.” След като прочетох бележката бях изключително щастлив и бягах из пещерата. След няколко дни Нгоктон Лама ми каза: „Могъщи Човеко, време е да се приготвиш за пътуването!”.

Освен подаръците от Учителя Марпа, Нгоктон Лама донесе със себе си дарове за учителя Марпа, включително Буда статуи, ръкописи, музикални инструменти, хлопка на камбана, както и злато, нефрит, коприна и всекидневни предмети. Единственото изключение беше една стара саката овца. Овцата имаше ексцентричен нрав и никога не искаше да следва другите.

Нгоктон Лама ми даде една бала коприна и каза: „Ти си добър ученик. Моля те, занеси това като подарък за Учителя Марпа.” Съпругата му също ми даде една торба със закуска от масло на як и каза: „Това е за съпругата на учителя, Дагмема.”

С тези неща, Нгоктон Лама и аз започнахме пътуването заедно с неговите ученици. Когато бяхме близо до Лодрак, Нгоктон Лама ми каза: „Могъщи Човеко, би ли съобщил на съпругата на Учителя, че сме тук? Надявам се, че ще се намери чаша вино за мен.” Изпълних инструкцията му и когато срещнах съпругата на Учителя, ѝ предадох закуската от масло на як и казах: „Нгоктон Лама пристигна. Той се надява да изпие чаша вино.”

Съпругата на Учителя се радваше много да ме види. Тя каза: „Учителят е в спалнята. Можеш да отидеш и да му разкажеш за това.” Бях много нервен, когато влязох в стаята. Учителят седеше в медитация на едно легло, обърнато на изток. Поклоних се пред него и му дадох коприната. Той не ми обърна внимание и обърна главата си на запад. Отидох на западната страна на стаята и отново се поклоних. Той се обърна на юг. Нямах друг избор, освен да кажа: „Учителю, знам, че ми се сърдиш и че не искаш да приемеш почитта, която ти отдавам. Но Нгоктон Лама донесе своите тяло, реч и съзнание, заедно с всичките си вещи, включително злато, сребро, нефрит и добитък като дарове. Той се надява да получи чаша вино. Моля те, поднеси своето състрадание и изпълни желанието му.” След като чу думите ми, Учителят Марпа изглеждаше много надут. Той щракна с пръсти и ядосано каза: „Когато донесох невъобразимите ръкописи на Трипитака от Индия, есенциите на четирите изразни средства и свещенните стихове, никой не ме посрещна, дори и една мишка. Кой е той?! Само защото носи малко притежания със себе си, аз, великият преводач, трябва да го посрещна?! Ако е така е по-добре да не беше идвал.”

Оттеглих се и разказах това на съпругата на Учителя. Тя каза: „Учителят има много лош нрав. Нгоктон Лама е изключителен човек. Трябва да го посрещнем. Двамата с теб можем да отидем.” Аз казах: „Нгоктон Лама не очаква ти или Учителя да отидете. Той просто иска чаша вино.” Но съпругата каза: „Хм, не, не, ще отида.” След това тя отиде да посрещне Нгоктон Лама с няколко лами и много вино.

В деня на празненството всички в трите села на Лодрак се събраха за пиршество, поздравявайки за рождения ден на сина на Учителя Марпа и за завършването на новата къща. По време на празненството Учителят Марпа изпя една чудесна песен. След като песента свърши, Нгоктон Лама представи всичко, което беше донесъл и каза: „Учителю, всичко мое – тяло, реч и съзнание – всичко ти принадлежи. Когато дойдох този път, оставих само една стара овца. Тя е бабата на стадото, твърде стара и куца. Донесох всичко останало като дар за теб. Учителю, моля те, почети ме със свещената абхишека и стиховете, особено есенциите на Кагю (известна още като Устната Приемственост, предавана устно от учител на ученик, тайно.)” Той отново се поклони.

Учителят Марпа щастливо отвърна: „О, свещената абхишека и стиховете са пряк път на Ваджраяна. С това човек може да постигне Съвършенство в един живот, вместо в няколко жизнени цикъла на практикуване. Предишните майстори и дакини специално подчертаха, че това трябва да бъде преподавано устно. Тъй като търсиш дхарма, въпреки че овцата е стара и куца, без нея това все още не може да бъде наречено цялостно дарение. Затова не мога да те науча на стиховете. Що се отнася до друг дхарма, аз вече съм ти го преподал.” Чувайки тези думи, всички се засмяха. Нгоктон Лама каза: „Ако включа старата овца в даровете, ще ме научиш ли на дхарма?” Учителят Марпа отговори: „Ако я донесеш тук сам, ще те науча.”

На следващия ден, след края на празненството, Нгоктон Лама се върна обратно сам и донесе овцата за Учителя. Учителят Марпа беше много доволен: „Това е, което наричаме Тайната Мантраяна (т.е. Ваджраяна) и имаме нужда от ученици като теб. Всъщност, какво бих могъл да направя с една стара овца? Но за да уважим дхарма трябва да направим това.” След това учителят Марпа извърши абхишека и го научи на стиховете.

След няколко дни няколко лами дойдоха от далече. Заедно с някои от тукашните лами се събрахме за ритуал. Учителят Марпа сложи до себе си една дълга пръчка от сандалово дърво. С широко отворени очи и гневно изражение, той извика яростно: „Нгоктон Чодор! За един лош човек като Топага, защо си му дал абхишека и стиховете?!” Докато говореше, той погледна пръчката и ръката му бавно стигна до нея. Треперейки от страх Нгоктон Лама се поклони до земята и отговори: „Учителю, ти ми изпрати писмо, което ми разреши да го обучавам. Освен това ми даде орнаменти от Учителя Наропа и рубинена молитвена броеница. Могъщия Човек и аз следвахме твоята заповед. Моля те, прости ни!”. След тези думи той се огледа нервно и не знаеше как да успокои гнева на Учителя.

Учителят ме посочи с яростен гняв: „Ти, отрепко! Откъде ги взе?”. Тогава се почувствах наранен, сякаш нож пронизваше сърцето ми. Ужасен и треперещ, едва успях да кажа: „Това...това...това беше от съпругата на Учителя.” Чувайки тези думи, Учителят скочи от мястото си и отиде да набие жена си. Тя знаеше, че това ще да се случи и стоеше надалеч от нас. Виждайки, че нещата не вървяха добре, тя се втурна в стаята и затвори вратата. Учителят изтича до вратата, изрева и удари силно по нея. След дълго време той се върна на мястото си и каза: „Нгоктон Чодор, ти си този, който е направил нещо толкова абсурдно! Сега отиди и донеси орнаментите на Учителя Наропа и молитвената броеница!.” Той поклати глава, докато говореше, все още разярен. Нгоктон побърза да му се поклони до земята и се върна, за да донесе молитвената броеница и орнаментите.

По това време съпругата на учителя и аз изтичахме извън къщата. Виждайки как Нгоктон Лама излиза, аз извиках и му казах: „Умолявам те, моля те, напътствай ме в бъдеще!” Той отвърна: „Без разрешението на Учителя, дори и да те напътствам, резултатът ще бъде същият като досега. Това няма да е от полза нито за мен, нито за теб. Така че, моля те, остани тук. След като получиш разрешение от Учителя, ще ти помогна независимо от всичко.”

Аз казах: „Натрупах огромни грехове. Дори Учителят и съпругата му страдат толкова много заради мен. Не мисля, че мога да успея в изучаването на дхарма в този живот. По-добре да се самоубия.” След това извадих нож, за да се самоубия (Тибетците обикновено носят нож със себе си). Нгоктон Лама се приближи и ме хвана здраво: „Ах! Могъщи Човеко, приятелю, моля те, не прави това. Това, на което ни учи Учителят, е Тайната Ваджраяна. Неговото учение казва, че собствените скандхи, дхатуси и аятани на човек са свързани със Съвършенството. Преди да завърши живота на човек, дори ако той използва Праврити-вийнана (контролиране на съзнанието на човек, включително и между живота и смъртта), убиването на Буда се смята за престъпление. Няма грях на този свят по-сериозен от самоубийството. Дори общодостъпният будизъм казва, че приключването на собствения живот на човек е най-лошото престъпление. Моля те, помисли за това и се откажи от тази мисъл. Учителят вероятно ще ти преподаде дхарма. Дори и да не го направи, всичко ще бъде наред, защото можеш да се учиш от други лами.” Щом каза това, всички около нас, включително всички лами, изказаха съчувствието си към мен. Някои дойдоха да ме утешат, докато някои отидоха при учителя, за да видят дали има някакъв шанс да ме обучава. Мисля, че сърцето ми трябва да е било направено от желязо по онова време; в противен случай би било разкъсано на парчета от болката. Аз, Миларепа, бях натрупал планина от карма и за да получа праведен дхарма, трябваше да изстрадам такава огромна болка!”.

След като Многоуважаемият завърши тези думи, всички, които го слушаха, бяха облени в сълзи. Някои се обезвериха по отношение на този свят, а някои припаднаха от скръб.

Речунгпа попита:
- Учителю, кога учителят Марпа реши да ти преподава дхарма?”

Част 6

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org