Промяна в средата ми за самоусъвършенстване през последната година

Поздрави, уважаеми Учителю!
Поздрави, съпратикуващи!

Казвам се Патрик Гарет и съм на 67 години. Французин съм и практикувам Фалун Дафа от година и половина. От седем години съм пенсионер и прекарвам времето си между малко селце в югозападна Франция и голям крайбрежен град във Виетнам, който привлича много китайски и руски туристи.

Преди да започна да практикувам, наистина се наслаждавах да прекравам зимните месеци на морето в тропиците. Тогава не можех да си представя защо ми беше дадена такава възможност. Аз бях обикновен човек и мисленето ми беше на обикновен човек. Мислех си, че съм постигнал това чрез години усърден труд.

Всичко стана през 2005 г., когато срещнах съпругата си, докато живеех във Виетнам на повече от 10 000 км от Франция. Гледайки назад, всичко е било аранжирано за нас, в противен случай какви биха били шансовете да се срещнем?

Много дълго време нямах никакви духовни потребности. Това ново щастие ми позволи да открия будизма, да чета книги за медитация, да имам желание да стана по-добър човек, да започна да се откъсвам от материалните неща, заради които живеех преди, и да стана по-малко егоцентричен и и повърхностен. Благодарение на съпругата ми научих за Дафа. Тя практикуваше от шест месеца и беше достатъчно разумна да не ме насилва да го правя и аз. Тя просто ми показа вратата. Видях ползите от практиката върху здравето ѝ, върху обстановката вкъщи и върху нашите взаимоотношения. Поисках да практикувам и да се усъвършенствам веднага, след като започнах да чета френския превод на встъпителната книга „Фалун Гонг“, която тя ми даде.

Това стана във Виетнам, в началото на 2018 г. Запознах се с други практикуващи и правех петте упражнения заедно с тях в парка, както и на плажа, пред очите на много китайци, които посещаваха близката туристическа атракция. Впоследствие разбрах стратегическото значение на това място, защото паркингът, където автобусите оставяха туристите, беше точно там, където ние изпълнявахме упражненията. Така те не можеха да пропуснат да видят практикуващите и техния лозунг на китайски „Фалун Дафа Хао“.

Много хора правеха снимки и тъй като съм западняк, можех да се приближа до автобусите и да раздавам брошури на туристите, докато се качваха на тях. Това беше невъзможно за другите практикуващи, защото охраната буквално ги разгонваше.

През месец март бях още в началото на самоусъвършенстването си. Отидохме до летището, отдалечено на около 30 км, за да вземем приятели от Франция, които дойдоха да прекарат една седмица с нас и за да разгледат Виетнам. На връщане бяхме на двупосочен път и трябваше да спра колата в лявата лента, защото имаше новоинсталиран светофар.

Колкото и да е странно, тъй като се бях изнесъл много напред, се преместих наляво. В този момент към нас бързо се доближи голям автобус. Шофьорът не знаеше, че на кръстовището имаше нов светофар и натискаше клаксона с всичка сила Той успя някак да се промъкне между мен и другите коли, които бяха спрели в дясната лента и продължи напред с бясна скорост, без да катастрфира. Мотоциклетистите, които искаха да пресекат пътя, успяха да спрат навреме. Аз не се уплаших. Жена ми и нашите приятели говореха и дори не обърнаха внимание на инцидента, който можеше да коства живота ни. Нямах никакво съмнение, че Телата на закона на Учителя ни предпазиха, като ме накараха да спра на това необичайно място. Няколкото сантиметра наляво изиграха ролята си, но дори и при това положение не можех да си представя как шофьорът на автобуса щеше да избегне удара без божествена намеса. При такава висока скорост нещата щяха да станат много сериозни, дори само ако се беше допрял до нас.

В Трета лекция от „Джуан Фалун“ Учителят казва:
„Това, което се дължи, трябва да бъде платено. Затова в хода на самоусъвършенстването могат да се случат някои опасни неща. Когато това стане обаче, вие няма да бъдете уплашени, нито пък ще бъде позволено да ви се случи истинска опасност.“

Този инцидент ми напомни за една случка през 1979 г., когато шофьор, който не видя червения сигнал на светофара, се удари силно в задницата на колата ми, след което тя не ставаше за нищо друго, освен за автомобилното гробище. Аз обаче се разминах само с болки в долната част на гърба. По онова време бях все още обикновен човек с много нисък шиншин. Когато пристигна бърза помощ и ме попита дали нещо ме боли и дали искам да отида в болница, аз отврърнах: „Да, разбира се“.

Бях две седмици в болнични, въпреки че като се замисля, ден или два биха били достатъчни, за да се възстановя от шока.

 
В четвърта лекция на „Джуан Фалун“ Учителят казва:
„Казали сме, че доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици.“

През януари, веднага щом започнах да правя четвъртото упражнение, болката в долната част на гърба ми се появи отново и елиминирах карма в продължение на две седмици. Бях изненадан, защото когато спортувах, бях свикнал да правя много по-тежки за гръбнака упражнения и движения. Но тогава не направих връзката.

Когато в края на годината се върнахме във Виетнам, разбрахме за натиска, който държавните лидери налагаха върху практикуващите Фалун Гонг. Разбира се, тези репресии са нищо в сравнение със ситуацията в континентален Китай, но са коварни и съвсем реални.

Това повлия на самоусъвършенстването на някои съпрактикуващи, които се страхуваха за семействата си и работата си, някои дори бяха арестувани на местата за практика. Срещнахме се с практикуващ, който пътуваше из цялата страна, за да организира деветдневни семинари и други дейности. Понякога са го спирали и са го били. За щастие, благодарение на праведните мисли той не беше усетил ударите. Понякога тези, които са бият практикуващите и крадат нещата им, са банди от платени престъпници.

В обръщението си „Към виетнамските ученици“ (версия на Синия екип) от 27 ноември 2018 г. Учителят написа:
„За да прехвърлят натиска другаде, шпионите на ККП, които са проникнали във виетнамското правителство, използват пари, дипломация и търговски интереси, за да подтикнат виетнамското правителство да потиска учениците на Фалун Гонг и така да отклони международното внимание и да облекчи натиска, който ККП сама е предизвикала като резултат от преследването на Фалун Гонг.“

Пристигнахме във Виетнам няколко дни преди този Джингуен да бъде публикуван. В такава обстановка, която беше твърде различна от комфортната практика във Франция, срещнах практикуващи с голяма добродетел, които въпреки трудностите правят усърдно трите неща и отдават своите ресурси, време и енергия на това. Усмивките им и добротата им ми помогнаха много. Поведението им отстрани всички мои повтарящи се съмнения и усили мотивацията ми да се справям по-усърдно в собственото си усъвършенстване.

 
В началото на същия Джингуен, Учителят пише:
„Самоусъвършенстването е процесът на извисяване на едно същество, като се започне стъпка по стъпка от това да си добър човек до това постепенно да ставаш по-добър човек – същество с благородно съзнание, което превъзхожда обикновените хора – до дори по-високо. Ето защо, изправени пред липсата на разбиране от светските хора и дори под натиск от правителствата, вие не трябва да използвате методите на обикновените хора, за да им се противопоставяте. Би трябвало да разяснявате истината със състрадателно сърце.“

Когато през януари миналата година участвах заедно с практикуващите в деветдневна конферения, разбрах защо Учителят ме беше довел тук. Разбира се, аз нямам заслуги за последвалите събития, но самото ми присъствие заедно с тях, като представител на западния свят, им оказа моралната подкрепа, от която наистина се нуждаеха тогава. Осъзнавайки това, организаторът на конференцията ни го каза и след това ни помоли да го придружим до друг град, където положението на практикуващите беше още по-трудно, тъй като някои бяха членове на партията, други бяха войници, учители или държавни служители и следователно можеха незабавно да изгубят работата си.

Неще повече, градската полиция имаше тенденцията да се престарава. Няма нужда да споменавам, че тези Фа изучавания и споделяния на опит в самусъвършенстването се провеждаха в домовете на приктикуващи, в най-голяма тайна. За мен това беше много ползотворно и се надявам да е имало положителен ефект и за тях. Чувствахме се по същия начин и на местата за практика.

Също така бяхме поканени да участваме в работилничка за изработване на лотосови цветя „Джън-Шан-Жен“, което е добро допълнение към разясняването на истината. Там също се срещнах с някои забележителни практикуващи, които бяха щастливи, че съм там. Докато не се присъединих към тях да им помагам в изработването на украшенията, никога не съм си представял, че правенето на лотосови цветчета е толкова прецизна работа. Практикуващите седяха под снимката на Учителя, докато служаха с отворени сърца мелодиите „Пуду“ и „Джиши“. Тогава разбрах силата на тези малки цветчета и защо правеха хората щастливи, когато им ги предлагахме.

Нуждата на практикуващите да усещат, че не са сами по време на бедствие беше още по-очевидна през месец март, когато ни посети наш приятел – дългогодишен практикуващ. Другите практикуващи споделиха с жена ми, че са изумени от енергията, която усещаха от него по време на упражненита и веднага реорганизираха графика така, че да насрочат групово четене с нас на следващия ден, преди да отидем на мястото, където туристите се връщаха от островите, за да се качат на автобусите.

 
Прибрахме се във Франция в началото на април. През май научихме от наши приятели, че виетнамските медии са обвинили Фалун Гонг практикуващи в убийството на двама души. Полицията започна разследване в нашия град, където би трябвало да са практикували.

Всъщност те не са били практикуващи, а само хора, които преди няколко години са били на мястото за упражнения. Но тази лъжа никога не беше опровергана. Щетата беше нанесена и раздухана от социалните мрежи, което правеше задачата на практикуващите още по-трудна. Учителят предупреди за тези неща в обръщението си „Към виетнамските ученици“ и посочи поведението, което практикуващите трябва да спасзват:
„Независимо че медиите разпространяват лъжи, вие трябва да останете спокойни и да не се поддавате на провокации. Наблюдавайте тихо; който действа като подстрекател в ситуацията, има проблем! Постарайте се да запомните това.“

Осъзнавам възможността, която ми даде Учителят, като ме постави в такава среда за самоусъвършенстване и благодаря на Учителя от цялото си сърце, докато също така осъзнавам и недостатъците си.

Трябва да съм много по-усърден. Трябва да използвам възможността, докато съм във Виетнам, да посещавам колкото се може по-често местата за разясняване на истината, където минават много китайски и руски туристи, за да помагам на нашите съпрактикуващи. И много по-често да ходя на упражнения с тях в парковете или на плажа.

Благодаря, Учителю, за това, че ми предоставихте Дафа и ми дадохте шанс да бъда полезен на обкръжението от практикуващи в тяхната велика мисия за спасяването на съзнателни същества.

Моля, посочете, ако има нещо, което не е в съответствие с Фа.

Накрая, бих искал да прочета отново заключителните думи на Учителя „Към виетнамските ученици“:
„Всички хора знаят, че Джън-Шан-Жен е универсалната ценност, която облагодетелства всяка националност и всяка държава, независимо коя е. Дори ако някой наистина е подложен на преследване, той трябва да подхожда към всичко със състраданието на самоусъвършенстващ се. Непоколебими самоусъвършенстващи се, когато сърцето не трепва, десет хиляди хода биват неутрализирани.“

Есето е написано за Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.