Моят опит в самоусъвършенстването във Фалун Дафа и работата в проекти

Здравейте, Учителю Ли Хонгджъ
Здравейте, скъпи съученици

Казвам се Керачка и съм на 60 години. Получих Фалун Дафа през 2009 г., когато преминавайки през болезнена трудност, си пожелах да срещна нещо на най-високо ниво. В компютъра открих упражненията на Фалун Дафа и от тогава до сега Фалун Дафа за мен е най-висшето, Джън Шан Джен е най-висшето и се опитвам да правя трите неща усърдно.

1. Отговор на най-важния въпрос в живота ми

Наскоро получих отговор във Фалун Дафа на най-важния въпрос в живота ми, който зададе и един човек на фестивала „Здравей Здраве“ в Ямбол: „Защо сме на тази Земя?“. Тогава не успях да му отговоря. Казах: „Не знам.“ А отговорът се намира в „Джуан Фалун“ на Учителя Ли Хонгджъ Лекция Трета:
„Дадена ви е още една възмож¬ност да се завърнете от заблудата към вашия първоизточник. Ако сте способни да се върнете към първоизточника, ще успеете. Ако не успеете, ще продължите цикъла на самсара или ще бъдете унищожени.“

2. Да работя вътре в себе си

До Дафа бях практикувала голям брой практики и бях платила големи суми пари. Заради живота ми в непрекъснати болки от основата на гръбнака до врата, ми правeха много масажи. Имах и доказана дископатия на кръста, и се опитвах чрез тези масажи да облекча болката. В един момент осъзнах, че не искам да бъда повече зависима от масажисти. Реших, че най-добре е да работя вътре в себе си и сама да направя нещо за себе си, сама да се управлявам, а не да бъда марионетка на някой друг. Във Фалун Дафа точно това е разковничето.
Цитат:
„Истинското самоусъвършенстване зависи от самия човек.“
(Джуан Фалун Лекция Четвърта)

3. Тестове за шиншина ми

Имам много шиншин тестове в службата си и в проекта, както и с хората, които идваха да правят упражненията и да практикуват в парка с мен. Понякога се справям, друг път –не.
Не разбирах когато съм подложена на психологически тест за шиншина си с хората. Мислех си, че всички са на високи нива и имах изисквания, а не се вглеждах в себе си. Именно това са били тестове за моето повишаване.

Трябваше да стана по-усърдна в практиката и да повиша шиншина си, тогава щяха да дойдат хора да практикуваме заедно. Така и стана- присъединиха се две семейства ветерани практикуващи и се заселиха тук. Имаме група в малкото градче, където живея. Хората правеха само упражненията и не можеха да разберат, че е добре да се изучава Закона. Много исках да им обясня защо изучаваме заедно. Но те не искаха, дори се дразнеха от това, че им предлагам да изучаваме заедно. В едно общо изучаване на Закона осъзнах, че общото изучаване е като общо хармонизиране с по-висши нива. Така им го обясних, но те продължаваха да ми обясняват, че молитвата, ангелите и вярата в Бог са най-важни.
Цитат:
„Истинското самоусъвършенстване зависи изцяло от самия чо¬век, така че е безполезно да се молите за нещо.“
(„Джуан Фалун“, Лекция Четвърта)

В това есе за споделен опит още в началото написах нещо, което не трябваше да пиша, и на другия ден ме заболя гърлото. Тогава разбрах, че нямам право да се меся в чуждите работи и да говоря зад гърба на хората. В „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2019 г.“ Учителят ме жегна с думите си, които сякаш бяха написани за мен:
„Трябва да знаете, че хората извън Китай обикновено не говорят зад гърба на другите. Много хора имат общовалидни ценности, както и просто и честно мислене и поведение, и се опитват да бъдат добри хора и да се отнасят добре с другите.“

И още за „болестите“ и старите сили в същата Лекция.
„Но хората наистина създават карма и тази карма ще се проявява в тялото ви по начин, който наподобява заболяване. Ако кармата се прояви в носа ви, ще имате запушен или течащ нос, което може да ви наведе на мислите: „О, имам настинка.“ Мислите, че имате настинка (Учителят се подсмихва), но не е настинка.“

 
Защо се бъркам в чужди работи? Защото имам сантименталност и привързаност към приятелство. Въпреки че отричам наличието на чувства в себе си, корените им все още работят в мен. Какво е приятелството? Заради изгода, разбира се. Сантименталността и изгодата са свързани. А кармата? И защо всичкото говорене ми създава карма?
Цитат:
„Това, което губим в действителност, е нещо лошо. Какво е то? Това е карма и тя върви ръка за ръка с различни човешки привързаности.“
(„Джуан Фалун“, Лекция Четвърта)

4. Имам ли сантименталност?

До сега си мислех, че нямам чувства и емоции. Като малко дете в моето семейство преживявах домашно насилие, въпреки че тогава се наричаше възпитание на детето в духа на социализма и приучаването му да слуша. Привикнах на физическата и психологическа болка и ми беше все едно дали ме бият или не и не помня някога да съм била чувствителна и добра. Като че ли така съм се родила- безчувствена към болката и насилието. Така израснах, не знаех друг начин на живот. Когато станах майка на двама сина, реших никога да не постъпвам така с тях, за да могат да станат човеци, да усещат със сърцето си, и да имат свободата да правят своите грешки.

Тогава се научих да бъда много търпелива и толерантна. Сега, като практикуваща Фалун Дафа получих объркване по въпроса за Добротата - Шан. Знам теорията, дори мога да кажа според разбирането си какво казва Учителят за Добротата, но в сърцето си не мога да почувствам доброта. Не мога да направя разлика между човешките чувства като жалост, съжаление и Добротата - Шан от Закона-именно в сърцето си. Учителят говори за това...
Цитат:
„Самоусъвършенстването трябва да протича сред изпитания, за да се види дали можете да се разделите с различни видо¬ве човешки емоции и желания и да се интересувате по-малко от тях. Ако сте привързани към тези неща, няма да успеете в самоусъвършенстването. Всичко има своята кармична връзка. Защо човешките същества могат да бъдат хора? Защото хората притежават сантименталност. Те живеят само заради нея... Въпреки това трябва да сте стриктни към себе си.“
(Джуан Фалун Лекция Четвърта)

Живея в къща и имам зеленчукова градина в двора си. Майка ми, която почина ми остави в наследство този двор, в който 40 години е поливала зеленчуците от кладенеца на съседи роднини. Те са си помагали- помпата и тока наши, а кладенецът- техен. През лятото растенията имат нужда от много вода и аз продължих нейната традиция да поливам от кладенеца на роднините. В един момент ми забраниха, но растенията искаха вода. Тогава отново полях от техния кладенец, въпреки забраната. На следващия ден те толкова много ми се ядосаха и ми крещяха, че съм направила много лошо нещо, дори ми казаха, че ще ме стрелят. Като практикуваща Фалун Дафа им се извиних, помолих ги да ми простят, обещах че няма повече да правя така, и за компенсация за страданията им оставих нашата помпа, да поливат с нея, за да не изсъхнат поне техните домати. Това много засегна сърцето ми, много се разстроих.

Учителят говори за това в Джуан Фалун Лекция Четвърта:
„Като практикуващи вие ще се изправяте пред конфликти не¬очаквано. Какво трябва да направите? Винаги трябва да поддър¬жате състрадателно и добро сърце. Тогава, когато се натъкнете на проблем, ще бъдете способни да се справите добре, защото това ви дава възможност да смекчите конфронтацията. Винаги трябва да сте великодушни и добри с другите и да ги зачита¬те, когато правите нещо. Когато и да се натъкнете на проблем, най-напред трябва да прецените дали другите ще могат да го понесат, или дали ще нарани някого. Постъпвайки по този на¬чин, няма да има никакви проблеми. Следователно в самоусъ¬вършенстването трябва да следвате все по-висок и по-висок стандарт за себе си.“

Тогава много се разстроих, че нямам доброта в сърцето си и много молех Учителя да ми помогне да я придобия.
Цитат:
„Но обикновено когато възникне проблем, ако той не раздразни човек психологически, това не се зачита или е безполезно, и не може да се подобри.“
(Джуан Фалун Лекция четвърта)

5. Доброта- ШАН от Закона на вселената.

Една вечер помолих много горещо Учителя да ми покаже какво точно е Доброта от Фа, и как да я усетя и преживея. И след това забравих за това. Започнах да готвя храна в кухнята, и докато се движех между печката и масата, изведнъж се спънах, усуках крака и кръста си, и усетих много силна болка. Тогава разбрах, че както мен ме боли, така страдат и хората, така ги боли, и именно това е Добротата - да разбера страданието на хората чрез собствената си болка.

В тези 9-10 години на практикуване на Фалун Дафа падах няколко пъти на земята и се удрях така, че ме болеше много, но го приемах нормално. Единият път паднах на шосето, докато карах велосипед към мястото за упражнения. Коляното ми се обели и течеше кръв. Станах, подкарах велосипеда, седнах на мястото за упражнения и направих петото упражнение един час.

Друг път паднах и толкова много ме боля, че цялата треперех като умиращо пиле. Всеки път го приемах за нормално, казвах – нищо ми няма, и питах какво вътре в мен предизвиква тази болка. По този начин разбирам, че хората страдат така, както усещам режещата болка в тялото си.

Разбира се сега съм в първи клас в разбирането ми на Добротата, и я разбирам малко логически, както всичко в моя живот. Такава, логическа е моята работа с хиляди и милиони цифри и непрекъснато решаване на задачи. Но се надявам по-нататък да отида и в по-горен клас и да разбирам и преживявам Добротата по по- друг начин.

Когато започнах да работя в медийния проект Информационен център Фалун Дафа и да превеждам статии за преследването, много ме болеше. Цялото ми тяло боледуваше. Не усещах нищо със сърцето, но тялото ми усещаше болката и страданието. Аз знам, че това е моят шанс да работя в проект за спасяване на съзнателните същества, и никога няма да се откажа, въпреки трудностите.

6. Един път на практикуване:

В началото на практиката ми бях сама в радиус от 100 км. и бях много самотна, въпреки че практикувах много усърдно. Веднъж отидох на упражнения по чигун в града. Там седях на един стол и слушах аудио лекция на Учителя Ли Хонгджъ със слушалки на ушите. Но все пак гледах упражненията на друг чигун. След като излязох, пресичайки булеварда в тъмното и в снега- паднах по очи в цял ръст на шосето. Видях светлините на колите да се приближават – изведнъж спряха близо до мен, явно ме бяха видели. Учителят ме предпази и ми даде знак повече да не ходя на други практики, а само при практикуващи Фалун Дафа.

7. Конфликтите са полезни.

Цитат:
„Ако всички са добри едни към други, без конфликти на интереси или намеса от човешкото съзнание, как може вашият шиншин да се подобри, като просто си седите там? Това е невъзможно. Човек трябва истински да се калява и подобрява посредством действителна практика.“
(Лекция четвърта, „Джуан Фалун“)

Всичко става вътре в мен, а не отвън. Това е велико и много просто. Но в същото време е трудно да разпознавам изпитите за мен в конфликти. По-лесно ми е да ги видя в другия отсреща и да се замисля за себе си.

В последно време ми се случи нещо странно. Една практикуваща искаше да отиде на гости в нова практикуваща. Аз усетих, че има нещо нередно и се намесих много грубо и егоистично. И двете не ме разбраха, дори заради мен новата практикуваща престана да идва на упражнения. Аз съм сигурна в моите разбирания на думите на Учителя, че не е добре да се ходи на гости в практикуващи и то нови, като обикновени хора, но не можах да го предам разбираемо. Дори толкова се разстроих, че създадох нещо като интрига. Никой не обръщаше внимание на моите думи и те направиха каквото бяха решили. Не биваше да се меся и да обяснявам този принцип.
Цитат:
„Това е, защото, както съм преподавал, щом станете част от нашата духовна общност, за всичко, през което минавате в живота, има причина и всичко това е за вашето израстване. Но колко много от вас вместо това се опитват да прехвърлят вината другаде. И на всичко отгоре сте станали дори доста умели в това. Понякога дори когато помагам на хората с нещо, се случва те да ме лъжат в лицето или лукаво да се опитват да прехвърлят вината за нещо.“
(Преподаване на Фа в Ню Йорк 2019 г.-17.05.2019 г.)

8. Събития за спасяване на съзнателни същества.

Съвсем наскоро с още двама практикуващи направихме обиколка в седем града и два пазара, за да разясняваме на хората истината за Фалун Дафа и преследването. Наистина за два дни беше много много силна практика и работа по спасяване на съзнателни същества. Посетихме и раздавахме флаери в Карнобат, от където ме взеха, Шумен, Разград, Силистра, Тутракан, Кубрат и Търговище. Бях събрала толкова много енергия, че когато на връщане слязох от влака на спирката до моето градче в 18ч. беше напълно тъмно. Когато осветения влак замина, аз се озовах в тъмнина и не можех да видя железопътните релси, за да ги пресека и да продължа към дома си. Включих фенерчето на телефона и тръгнах пеша. Първо минах край краварника, но го усетих само по силната му миризма, защото не виждах нищо. След това минах край гробищата, също в тъмнина. Послед навлязох в градчето и минах край леко осветения дом за стари хора. Накрая стигнах добре осветените улици и вече си бях у дома. Всъщност изобщо не ми дотежа самотното вървене в тъмното. Толкова енергия имах, че можех да премина и два пъти по този маршрут в тъмното.

Написах първата си авторска статия за това пътешествие. Главния редактор беше ми възложила задача със заглавие: „Автомобилен преход през седем града от практикуващи Фалун Гонг.“ Аз бях я написала с друго заглавие, което много ми хареса: „Пътят на Добродетелта“ и бях го изплагиатствала от Пауло Куелю за Пътя Камино. Дори преди това бях го нарекла „Свещеният път на добродетелите.“ Просто си мислех, че нашият Път е по-свещен от техния Път. Координаторът на проекта ни каза, че това заглавие я е „грабнало“. Но при публикуването статията си остана с „Автомобилния преход“. Аз не се разстроих, никога няма да се разстроя от поправките, защото имам пълно доверие на главния ни редактор.

Веднага на следващия ден ме болеше гърлото и гласа ми почти не се чуваше. На работата шефката ми ме изпрати в домашен отпуск един ден, за да полежа и се „полекувам.“ Разбира се не се „лекувах“, но лежах почти цял ден без сили и се чудех какво става вътре в мен, какво съм сгрешила толкова много за да има това изплащане на кармата. Осъзнах, че името, което съм дала първоначално на статията ми е нарушаване на Закона, защото свързвах нашето свещено пътешествие за спасяване на хората с друг път за самоусъвършенстване на обикновени хора. Тогава разбрах, че с това име на статията ми исках да смеся истинското, ценното злато с практики на обикновените хора, пък дори и религиозни, което толкова много отбягвам. Благодаря на главния ми редактор, че смени името на статията, и ме предпази от по-голяма грешка.

9. Недеяние-УУЕЙ

На следващия ден кармата премина от гърлото в носа. От което разбрах, че си пъхам носа в чуждите работи и за това носа ми течеше без да спре независимо от моята воля. Осъзнах, че много съм действала, а е добре да съм в недеяние и да вървя по естествения ход на събитията.
Цитат:
„Затова човек прави всичко възможно да практикува ууей и няма да прави нищо, така че да избегне създаването на карма. Това е, защото щом се създаде карма, човек трябва да я елиминира и да страда заради нея. Например за нашите практикуващи вече е предопределено на какъв етап ще станат просветлени. Ако ненужно вмъкнете нещо по средата на пътя, това ще причини затруднения за ця¬лото ви самоусъвършенстване. Ето защо човек практикува ууей.“
(„Джуан Фалун“, Лекция осма)

Няколко дни след като изхвърлих кармата, ръцете ме боляха на второто упражнение и все едно за първи път виждах и разбирах какво пише Учителят в Книгата. Започвам от нулата Фалун Дафа и все едно съм се изгубила и после пак съм оживяла и започвам да практикувам отначало.

10. Какво осъзнах на и след конференцията в Ню Йорк?

Тази година пътуването беше много тежко, но както винаги там беше чудесно. От думите на Учителя в „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2019 г.“ осъзнах, че е важно да бъда усърдна и да се занимавам най-много със самоусъвършенстване.

 „Вие харчите десетки милиони за път, храна и настаняване заради нашите годишни конференции, защото гледате на конференциите като на възможност да се подобрите в самоусъвършенстването и всеки да научи нещо от опита на другите. Това показва, че самоусъвършенстващите се приемат сериозно своето собствено духовно развитие. Нужно е Дафа учениците да вършат трите неща добре. Но няма да сте способни да го правите, ако не се усъвършенствате добре. Разбира се осъзнавам, че някои от вас разглеждат това и като възможност да ме видят. Но при всички случаи трябва да помните, че Фа е на ваше разположение и може да ви напътства в духовното ви развитие.“

Запитах се защо искам да отида там? Нямам отговор все още. Нямах усещания на конференциите , нито усещам някакви подобрения в мен. По-добре е да се самоусъвършенствам и да достигна до това състояние в което да разбирам повече думите на Учителя. След като тази година се върнах сам сама по трудния маршрут през Истанбул и се оправях на английски и се ориентирах в градове, които не познавам, осъзнах, че за мен е най-важно усърдието в трите неща и асимилиране със Закона.

Но пък шефката и колежките от работата свикнаха с отсъствията ми през месец май, въпреки че в началото не ме пускаха.

Благодаря, скъпи Учителю Ли
Благодаря, скъпи Дафа съученици

Есето е прочетено на Осмата българска Фалун Дафа конференция за споделяне на опит в Пловдив, 2019 г.