На първи февруари тази година се навършват 75 години от първите присъди на т. нар. „Народен съд“, който на същата дата през 1945 г. осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Масовата екзекуция на жертвите е извършена часове по-късно, без да им бъде дадена възможност дори да се сбогуват с близките си. Липсва протокол, убитите са заровени в общ гроб без паметен знак за смъртта им. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца от страната са изселени 28 131 души.
В България 1 февруари е обявен за ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, което става по предложение на българските президенти Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
Де факто Народният съд е наименование на извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 г. Създаден е с наредба закон от 30 септември на правителството на Кимон Георгиев – в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.
Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до участието ѝ във Втората световна война. Но той реално узаконява извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България чрез всяване на страх чрез извършените поголовни убийства.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.
В тази статия ще запознаем читателите с друго голямо, но недобре познато престъпление на комунистическия режим: Пиринският край да бъде доброволно даден на Югославия от марионетното правителство на Георги Димитров. За целта през есента на 1944 г. българите в Пиринския край и Вардарска Македония са подложени на нечувани репресии и гонения. Те трябва да бъдат приобщени към признатата от Москва „македонска нация“.
В труда си за проблемите в българо-югославските отношения историкът от Белоруския държавен университет Анатолий Салков цитира редица непознати за българската публика документи и факти, посветени на този позорен епизод от нашата история. Той подробно се спира на хазартната игра, разиграна между Сталин и Тито непосредствено след 9 септември 1944 г., залогът в която е съдбата не само на Пирински край, но и на цяла България. За да задържи югославския диктатор в лоното на съветската империя, Сталин залага капана на проектираната в Кремъл със съгласието на Тито и Димитров федерация между Югославия и България. Позицията на Сталин е, че българо-югославската граница след войната трябва да пострада в ущърб на България. През 1943 г. създадената в Москва комисия "Литвинов" за ревизия на следвоенните граници в Европа предлага създаването на "единна македонска държава".
Димитров и неговото обкръжение приемат безусловно наставленията на Сталин. Тито харесва идеята за поглъщането на Пиринския край от незаконно обявената през август 1944 г. Македонска народна република. Диктаторът обаче е наясно с истинските намерения на колегата си в Кремъл, т. е., че директната анексия на Пиринския край и поглъщането на остатъка от България като седма югославска автономна република цели впрягането на Югославия в колесницата на Сталин.
Междувременно заграбилите властта комунисти в София осъществяват предателската си политика: българите в Пиринско са заставени да учат новосъздадените македонски език и азбука. Във Вардарска Македония нарастват неимоверно гоненията и жестоките репресии срещу всякаква проява на българско самосъзнание. Подготвя се и изтеглянето на всички български институции от Пиринския край. За опитите слугите на Сталин да наложат политика на отродяване на Пиринска Македония, за методите да бъде насадено македонско съзнание на българите в Пиринския край и за преследването на дейците на ВМРО от комунистите разказва в своята книга „Пътят“ Николай Шайков - член на ВМРО, посветил живота си да служи на своя народ.
Плановете приключват с настъпилия тежък разкол между Югославия и СССР през юли 1948 г. Но междувременно Димитров и неговите протежета успяват да извършат още няколко национални предателства. Сред тях се открояват насилственото „преброяване“ на цялото население на Пиринския край през 1946 г. като „македонци“; подписването на позорния Бледски договор от 1947 г. за превръщане на България в югославска периферия и изграждането на „единна Македония“ с български материал. В очите на новосъздадената комунистическа власт българите от Македония са виновни заради това, че не искат да бъдат никакви други освен българи. Това, което не успяват да направят с тях Османската империя, Гърция и Сърбия, искат да направят комунистическите слуги на Сталин в България под ръководството на неговата марионетка Георги Димитров.
На 5 февруари 1945 г. започват заседанията на „Народния съд“ в гр. Гоце Делчев. Съдиите са избрани от комунистическата партия, с цел да пречупят българщината в пиринска Македония. Дейността на съда прилючва на 15 март същата година с издаването на безброй смъртни и доживотни присъди. Част от осъдените на различни срокове затвор дори не получават присъди, нито един човек не е оправдан или осъден условно. Заедно с това са наложени оромни парични глоби: на осъдените на смърт – пет милиона лева, на тези с доживотна присъда – 3 милиона лева, на осъдените 15 години – два милиона лева, на 10 години – един милион лева, за петгодишна присъда – 500 000 лв. Освен отделните глоби, съществува и обща за всички „провинили се“ глоба – конфискация на цялото имущество. Всички осъдени на затвор отказват да подпишат дадените от власттта декларации, че са македонци.
В книгата си Шайков пише: „Как и къде са избити осъдените на смърт лица от „Народен съд“, заседаващ в Гоце Делчев, не можахме да установим... До нас достигаха слухове, че осъдените на смърт са избити, а след това изгорени във варницата на тогавашния помощник-милиционерски началник Никола Лулов“.
Самият Шайков е арестуван, подложен на изтезания, които подробно описва в книгата си, както и бруталността на „Народния съд“. Осъден е на доживотна присъда от „Народния съд“. През юни 1947 г. той успява да избяга и минава границата с Гърция. Мести се няколко пъти, докато накрая се установява в Торонто, Канада, където пише своята автобиографична книга.
Споменатите по-горе събития са неразривно свързани с името на големия български писател и син на Македония - Димитър Талев. Димитър Талев Петров – Палисламов е роден в с. Прилеп. Следва в Загреб, Виена и София. Работи като коректор, но благодарение на таланта си става редактор във вестник „Македония“, а по-късно във вестник „Зора“.
След кървавия преврат на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия Талев е изключен от Съюза на българските писатели. Месец по-късно, през октомври 1944 г. без съд и присъда е арестуван като „великобългарски шовинист“ и пратен в Централния софийски затвор. Причината е активното му участие във ВМРО, която е трън в очите на комунистите, а така също и публицистиката му във вестник „Зора“. Освободен е за кратко, за да бъде отново арестуван и пратен в лагера "Куциан" край Бобовдол.
Няколко години по-късно, през 1948 г. Талев е освободен за кратко, след което обаче заедно със семейството си е изселен в Луковит. Именно там талантливият писател довършва „Железният светилник“ и създава и други произведения. Днес в училищата се изучава само „Железният светилник“, без да се споменава публицистиката му, нито съдбата му. След като отношенията между Сталин и Тито се обтягат и БКП променя курса на Македонския въпрос, българските комунисти постепенно заемат пробългарски позиции и Талев бива напълно реабилитиран. Но тайните служби не оставят семейството му на мира дори след смъртта на писателя.
Невъзможно е да отдадем почит на жертвите на комунизма, без да споменем техния брой в световен мащаб, който възлиза на близо сто милиона, като най-много убити има в бившия СССР – 20 милиона и в Китай – 65 милиона.
Почти 150 години след Парижката комуна хищната природа на комунизма не престава да лее невинна кръв и хиляди жертви по света продължават да намират смъртта си в ръцете на комунистически режими.
В Китай, вече 21 години се провежда организирано от властта масово преследване на духовното учение Фалун Гонг (известно още и като Фалун Дафа), основано на принципите Истинност, Доброта, Търпение. На репресии са подложени също така уйгури, тибетци и християни. Подтиквана от жажда за кръв и печалба, Китайската комунистическа партия е превърнала затворниците на съвестта в доходоносен източник на парични средства, като насилствено отнема органите ми (в много случаи докато са още живи) и ги продава за печалба в трансплантационни операции.
Докладът "Кървава реколта/Клането: Актуализация" (2016 г.) разкри, че за периода 2000-2016 г. в държавни китайски болници предполагаемо са убити около 1,5 милиона затворници на съвестта, с цел изземване на органите им, като практикуващите Фалун Гонг представляват болшинството от тази цифра.
Международен трибунал в Лондон потвърди през юни 2019 г. след подробно анализиране на данни и изслушване показания на очевидци, че в Китай убиват последователи на Фалун Гонг с цел продажба на органите им на пациенти, нуждаещи се от трансплантация.
https://conservative.bg/nikola-shaikov-patiat/?
https://www.bdforum.bg/prelom/history/
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...