Млад практикуващ става непоколебим чрез изучаване на Фа

Minghui.org

Преди четири години майка ми беше похитена от полицията заради вярата си във Фалун Дафа и най-накрая се завърна у дома. Тя беше изненадана колко много съм пораснал и беше дори още по-изненадана, че все още практикувам. Въпреки безбройните предизвикателства майка ми остана непоколебима във вярата си във Фалун Дафа. Толкова съм благодарен, че най-сетне има друг практикуващ, с когото мога да споделям преживяванията си!

Как на два пъти избегнах смъртта

Майка ми започна да практикува през 1998 г. Аз съм роден през 2000 г. Тя винаги ме водеше със себе си, когато ходеше да раздава материали за разясняване на истината. На връщане оттам тя рецитираше „Хон Ин” на Учителя и аз научих стиховете, докато я слушах.

Когато започнах да посещавам основно училище, бях пристрастен към компютрите и често не ми се искаше да изучавам Фа или да правя упражненията, въпреки напомнянията на майка ми.

Въпреки че не си спомням много от детството си, знам, че Учителя винаги ме е наблюдавал и предпазвал. Две случки все още са ясно запечатани в паметта ми.

Когато бях на около 7 или 8 години, по-големият ми брат ме изведе навън, за да си играя. Той ми даде парче дъвка с големината на нокът. Аз го поставих в устата си и преди да мога да го сдъвча, дъвката се спусна надолу към гърлото ми и заседна там. Не можех да дишам или да изкарам дъвката. Изведнъж си спомних думите на майка ми: „Когато си в опасност, кажи: „Фалун Дафа е добро, Истинност-Доброта-Търпение са добри”, и Учителят ще те защити.” Така че аз направих точно това. Когато бях на път да умра от задушаване, парчето дъвка се спусна надолу в гърлото ми. Това беше моят първи тест за живота и смъртта.

Преди две години ми се случи друго изпитание. До училището ми минава шосе и тъй като по него няма много трафик, не е особено опасно. През онзи ден бързах за училищния автобус по този път с наведена глава. Изведнъж почувствах потупване по рамото и точно когато погледнах нагоре, един огромен камион профуча покрай мен. Огледах се, но бях сам. Осъзнах, че Учителят ме беше спасил, като ме предупреди. Бях безкрайно благодарен.

Четири години мързел

Когато бях в шести клас, полицаи нахлуха в дома ни и го претърсиха, сякаш бяха крадци. Това беше най-страшният ден в живота ми. Отведоха ни с майка ми в полицейското управление. Баща ми не е практикуващ. Той се разведе с майка ми и си създаде ново семейство. По този начин аз загубих средата си за самоусъвършенстване.

Докато майка ми я нямаше, никой не ми напомняше да практикувам. Подскачах наоколо като отвързано котенце и се поддадох на покваряващото влияние на днешното общество. Съучениците ми ругаеха и пушеха, биеха се и заговорничеха един срещу друг, играеха видеоигри и бягаха от часове. Когато отидох в гимназия, нещата се влошиха.

Въпреки това никога не помислих да се откажа от Дафа. Въпреки че играех видеоигри и четях онлайн романи, все пак се опитвах да поддържам навика да изучавам Фа. Един практикуващ ми даде най-новите лекции на Учителя и софтуеър, с който да пробия през Интернет цензурата. Можех да посещавам уебсайта „Минхуей”, да чета всичко, преподадено от Учителя, и да се свързвам с практикуващи по целия свят! В този момент знаех, че Учителят все още се грижеше за мен. Станах по-твърдо решен да се усъвършенствам и от този момент не пропусках да изучавам Фа през нито един ден.

С помощта на Учителя успях да устоя въпреки средата си и се усъвършенствах усърдно в продължение на четири години, без да мога да разговарям с други практикуващи.

Усърдно изучаване на Фа

Годините ми в гимназията бяха изпълнени с уроци и свободното време беше рядкост. Трябваше да ставам в 05:30 часа сутринта всеки ден, за да изучавам преди часовете и приключвах изучаването чак около 21:30 часа вечерта. Първо изучавах само част от една лекция от „Джуан Фалун”, обявявайки, че съм приключил за деня.

През тези дни често си мислех за това да намаля времето, през което изучавах Фа. Осъзнах, че тези мисли се опитваха да ми попречат да се подобря, затова увеличих времето си за изучаване на Фа от част от лекция до две или три лекции всеки ден.

Изучавах Фа по време на обедната почивка и преди лягане. Скоро нуждата от храна и сън оказа намеса на нуждата ми да изучавам Фа и аз започнах да ѝ давам предимство пред изучаването на Фа.

За щастие забелязах своя проблем: като Дафа практикуващ най-важната задача е да изучавам Фа. Как може да поставям други неща на преден план? Не е ли това човешко мислене? Ако не останеше време да ям на обяд, можех да ям хляб преди часовете. След като настроих съзнанието си, забелязах незабавно подобрение в култивационното си състояние. По време на часовете обикновено бях летаргичен, дори когато съм си подремнал след обяд. И все пак, когато продължих с изучаването си на Фа, въпреки че отделях по-малко време за сън, се чувствах по-бодър по време на часовете.

Учителят казва:

„Това е, защото сте самоусъвършенстващи се: някой, който е по пътя към божественото и който не е контролиран от факторите на обикновените хора или от принципи на ниски нива...” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Лос Анджелис, 2006 г.”)

От думите на Учителя разбрах, че нуждата на хората от сън не засяга самоусъвършенстващите се.

Преодолях това препятствие, като промених начина си на мислене. Сега по време на обедната почивка мога да изучавам една лекция от „Джуан Фалун”, няколко глави от „Есенции за усърден напредък” и част от „Събрани преподавания на Фа” или нови писания. До 22.30 вечерта, след което си лягах, слушах записи на Фа лекциите на Учителя или записани есета за споделяне на опит в самоусъвършенстването от аудиоподкаста на „Минхуей”. Изучавах по две лекции от „Джуан Фалун” през всеки ден от уикендите. По този начин можех да прочета цялата книга „Джуан Фалун” в рамките на една седмица.

В гимназията оценките ми пострадаха и се движех около място 600 по успех в училище, тъй като не изучавах Фа редовно и бях пристрастен да играя видеоигри. Колкото повече изучавах Фа усърдно, толкова по-ясно виждах вредата от видеоигрите, затова спрях да играя видеоигри в гимназията. Оценките ми постепенно се подобриха и всяка година бях сред първите петима по успех. Но винаги, когато ставах привързан към успеха си, оценките ми спадаха. Когато изоставех привързаността, оценките ми се подобряваха. Знам, че Учителят използва това, за да ми напомни, че съм практикуващ.

Играенето на видеоигри в Интернет унищожава хората

Учителят казва:

„Човекът е като съд и е това, което съдържа.” („Разтваряне във Фа”, „Есенции за усърден напредък”)

Пристрастеността към видеоигрите ми нанесе сериозни вреди. Повечето от сегашните ми привързаности и неуместно държание идват от видеоигри и романи в интернет. Образите се намесваха на праведните ми мисли и не ми позволяваха да стана едно цяло с Дафа. В тези видеоигри и романи има много негативни неща – те карат играчите и читателите да се отдават на своята демонична природа и това унищожава тяхната Буда природа. Докато играе, човек може да убива хора, без да понася последствия. Колкото по-реалистична е видеоиграта, толкова по-демонична става. Играчите се наслаждават на величието на своите постижения. Това, което не осъзнават е, че са отдали своето Главно съзнание на демони. Това е много подобно на състоянието на ума на един наркоман.

Един ден полицията дойде в дома ни, за да нахълта незаконно в него. Подтикван от зли мисли, изтичах до кухнята и грабнах един сатър. Ако не беше майка ми, можеше да убия някого. Тези негативни мисли за нараняване на хората са абсолютната противоположност на принципите на Дафа. Ако бях наранил някого, щях да навредя на имиджа на Дафа.

Учителят казва:

„Убийството не само причинява много карма, то засяга и въпроса за състраданието. Като практикуващи не трябва ли да сме състрадателни?” („Лекция седма”, „Джуан Фалун”)

Без каквото и да е състрадание аз убих толкова много хора във видеоигрите, които изиграх. Как един практикуващ би могъл да стори това? Учителят пречисти тялото и съзнанието ми, но въпреки това аз продължавам да ги пълня с мръсни неща. Вече не мога да играя видеоигри. Пристрастеността е жива – тя знаеше, че се опитвах да се отърва от нея и опита всичко, за да ме съблазни. След като осъзнах колко вредно беше играенето на видеоигри, скоро дезинтегрирах привързаността.

Напред!

Когато Дафа се превърна в центъра на моя живот, се почувствах сякаш всеки ден имам цел. Зная защо съществувам и бъдещето на хората по света.

Много млади практикуващи може да са имали подобни преживявания – те са се отдалечили от пътя на Дафа и са се впримчили в изкушенията на обществото. Дафа е толкова ценен: коствало ни е безброй животи, безкрайно чакане и най-щателните подредби на Учителя, за да получим Фа. Не пропускайте тази ценна възможност! Надявам се да използвам своите преживявания, за да насърча бивши практикуващи да се завърнат в Дафа и да се усъвършенстват усърдно.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/13/174620.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.