Източникът на благословиите в моя живот

Minghui.org

Имах добри оценки в гимназията. Учителите ми имаха високо мнение за мен и ми осигуряваха много възможности да се развивам и да демонстрирам своите способности и талант.

Бях говорителка в радиопрограмата на моята гимназия. След като се дипломирах, бях приета в престижен университет, който беше номер едно в моята научна област. Бях водеща на различни дейности на студентския клуб, както и на някои официални церемонии в университета. Много състуденти, приятели и професори ми се доверяваха да съставям и редактирам техните речи и поетични рецитали.

Всичките ми приятели смятаха, че съм благословена, но малцина знаеха, че не бях родена с такава добра съдба. В детството ми имаше малко щастие, докато станах на осем години възраст, когато съдбата ми бе променена веднъж завинаги.

От страдание до самоусъвършенстване

Родих се в малък провинциален град. Най-добрата част от детството ми премина навън. Щом се приберях вкъщи, се сблъсквах с доста потискаща сцена. Родителите ми бяха част от шумна група хора, които играеха комар и Ма Джон. Домът ни беше изпълнен с неприятен шум и цигарен дим.

Откакто се помня, родителите ми са пристрастени към комара. Гледала съм ги как играят толкова често, че постепенно научих правилата на някои от игрите. Тъй като те играеха до късно след полунощ, аз заспивах на дивана до тяхната маса за игра. Една нощ се събудих и нямаше никой вкъщи, бях уплашена и побегнах навън, за да потърся родителите си. Ярката лунна светлина ме успокои. Казах си: „Ако сега отида да ги потърся, те със сигурност ще ме набият и така или иначе ще се прибера сама у дома.” Затова реших да сдържа страха си от това, че съм сама, и се прибрах вкъщи. Знаех, че в този момент бях взела добро решение.

Родителите постоянно се караха един с друг, като понякога дори прибягваха до насилие. Баща ми беше болен и работата му не го удовлетворяваше.

За щастие целият този кошмар приключи, след като станах на осем години. След убеждаване от страна на наши роднини семейството ми започна да практикува Фалун Дафа.

Родителите ми спряха да играят комар и да се карат. За голяма изненада болестта на баща ми, която не можеше да бъде излекувана, изчезна. Семейството ми се изпълни с щастие. Всяка сутрин родителите ми ставаха рано, за да правят упражненията; след това приготвяха закуска за мен и ме изпращаха на училище. След вечеря ходехме в дома на един практикуващ, за да се присъединим към груповото изучаване. През уикендите участвахме в широкомащабна групова практика на централния площад на града. Никога не съм си и мечтала, че ще изоставя страданието и ще постигна щастие, преди да започнем да практикуваме Дафа.

Практикуването на Дафа ми даде и мъдрост. В гимназията бях посредствена ученичка. Сега съм сред отличниците на почти всички изпити. Един от съседите ни каза на родителите ми: „Вижте отличните оценки на детето ви, откакто започна да практикува Фалун Дафа. Ще накарам моето дете да последва примера му.”

Останах непоколебима насред изпитание

След като през 1999 г. започна преследването , родителите ми отидоха в Пекин, за да апелират за правото да практикуват Дафа, и бяха арестувани. По-късно ги отведоха в център за промиване на съзнанието и в трудов лагер.

Когато бях на 10 години, видях група полицаи да претърсват дома ни и да арестуват майка ми, когато се прибрах вкъщи след училище. Бях на път да се разплача, но всъщност знаех, като малка Дафа практикуваща, че не трябва да позволявам на другите да ме съжаляват. Така че сдържах сълзите си и просто ги гледах. По-късно полицията разказа на други хора за моето държание, като похвали моето спокойствие и безстрашие въпреки случващото се.

След като родителите ми бяха арестувани, отидох да живея у един роднина, който също беше практикуващ. Един ден около 03:00 часа сутринта бяхме събудени от силно чукане по вратата. Скоро група полицейски служители нахлу и започна да претърсва къщата. Аз стоях шокирана в ъгъла. Гледах през прозореца и си мислех: „Животът е толкова тежък!”

След това полицаите се приближиха до ъгъла, в който стоях, и ми наредиха да се махна от пътя им и тогава забелязах искрица съжаление на лицето на единия от полицаите. Той изглежда съчувстваше на моята ситуация, но беше безпомощен. Все още мога да си спомня изражението на лицето му след толкова много години. Той ме накара да осъзная, че в сърцата си някои от полицаите бяха добри хора.

На следващия ден беше последният изпит за семестъра. Справих се добре и отново получих най-високата оценка. Учителите ми бяха впечатлени и ме похвалиха за това.

След като роднината ми беше арестуван, отидох да живея при друг роднина. Един ден моят роднина ми каза: „Баща ти беше осъден на принудителен труд и ще бъде преместен след два дни”. Бях твърде малка и си мислех, че ще влачат баща ми по улиците, за да го унижат. Не знаех къде беше задържана майка ми. Единствената мисъл в съзнанието ми беше: „Животът ми е свършен.” Бях много песимистично настроена и изтормозена. Но грижите и напътствията на Учителя ми помогнаха да се справя с тази тежка част от живота ми.

Един роднина, който живееше извън града, научи за моето положение и ме взе при себе си. Имах възможността да се преместя в ново училище, което беше едно от най-добрите в града. Класът ми беше на най-високо ниво. Повечето от съучениците ми бяха от заможни семейства и се наслаждаваха на охолен живот.

Предишното ми образователно ниво не подхождаше на новата конкурентна среда. На първия изпит по английски език бях на 30 място от 100 души. Но след една година отново надминах другите и се класирах сред първенците в класа.

Един ден няколко от съучениците ми разлистиха тетрадката ми, където бях записала информация за осъществяване на контакт с баща ми в трудовия лагер. Първоначално се разтревожих, че те ще ми се подиграват. Но след това си помислих: „Баща ми не е направил нищо лошо. Той е преследван заради вярата си във Фалун Дафа. Защо се срамувам от него?” И планирах да им разкажа за действителното положение на баща ми, ако ме попитат. За моя изненада те никога не ме попитаха. Вместо това започнаха да се отнасят към мен с повече уважение.

През годините успях да запазя една малка значка с емблема в кутията ми за моливи. Понякога я изваждах, за да я разгледам и да я пипна, когато нямаше никой наоколо.

След като родителите ми бяха освободени, въпреки че семейството ни беше подложено на постоянен тормоз от местните власти, животът ни беше смислен, благодарение на Дафа.

Защитих Дафа в клас

Учителката ми по политика в гимназията не спираше да очерня Дафа, следвайки пропагандата и изфабрикуваните лъжи на Китайската комунистическа партия (ККП). За мен беше болезнено да стоя и да не направя нищо. Знаех, че съм се облагодетелствала от Дафа, исках да защитя Дафа, но ми липсваше смелост.

Изучавах много Фа и се опитах да събера праведните си мисли, подготвяйки се да говоря в часа по политика. Знаех, че родителите ми тъкмо бяха освободени от задържане и че състоянието им в самоусъвършенстването не е стабилно. Затова не им разказах за своя план, за да избегна тяхното противопоставяне и намеса.

След няколко дни на изучаване на Фа бях подсилила праведните си мисли и бях добила достатъчно смелост. Следващият път, когато учителката ми по политика наклевети Дафа в час, аз ѝ казах, че това, което казва, не е истина. След това продължих да разказвам за Фалун Дафа пред нея и пред повече от 70 мои съученици, включително за истината за самозапалването и как Дафа учи хората да бъдат добри.

Учителката ми каза: „Не знам какви ще бъдат последствията за един гимназист. Но в колежа ти щеше да бъдеш привикана за сериозен разговор с властите и дори щеше да бъдеш изключена, ако практикуваш Фалун Дафа.”

„Знам” - казах аз. - „Знам. Родителите ми вече пострадаха много пъти заради преследването. Дори има един човек от нашата област, който беше преследван до смърт само заради практикуването на Фалун Дафа.” След като чу това, тонът на учителката ми омекна: „Няма нужда да продължаваш. Повече няма да споменавам Дафа по време на час.”

Съзнанието ми беше превъзбудено и аз седнах и сълзи покриха лицето ми. Видях свята сцена: много богове ме наблюдаваха отгоре и много небесни феи разпръскваха цветя във въздуха.

След това никой не ми причини неприятности и никой не клеветеше Дафа, когато бях наоколо. Всичките ми учители научиха, че бях практикуваща. Въпреки това имаха високо мнение за мен и се отнасяха към мен с уважение.

Година по-късно разказах на родителите ми за случката. И двамата бяха много доволни и горди от мен.

Също така научих от майката на една съученичка, че дъщеря ѝ е била шокирана от това, което бях казала през онзи ден относно преследването на Фалун Дафа. Тя не знаеше за лъжите, повтаряни по телевизията от властите. Тази майка също така ми каза, че това, което съм направила, е оказало много голям положителен ефект върху дъщеря ѝ.

На дипломирането една моя съученичка, която не ми беше близка приятелка, написа в моя годишник, че е била удивена от смелостта, която съм проявила, като привидно слабо и любезно момиче и че ми се възхищава заради това.

Учителят се грижи за мен

През последната ми година в гимназията обаче, майка ми беше арестувана отново, докато баща ми работеше извън града, за да се прехранваме.

През една ваканция отидох да посетя майка ми в ареста. Носех голяма и тежка раница, пълна с храна, която нашите роднини бяха приготвили за нея. Пътуването беше дълго, с няколко прехвърляния от един автобус на друг.

Не знаех къде беше автобусната спирка и попитах някакви шофьори на такси за насока. Обмислих да си взема такси, тъй като раницата ми беше наистина тежка и наемането на такси означаваше, че ще трябва да вървя много по-малко. Те обещаха да приемат колкото пари можех да си позволя. Помислих си, че това не е особено мило спрямо тях и отказах предложението им.

По-късно разбрах, че тези хора бяха незконни, нелицензирани шофьори на такси. Впоследствие ми се стори, че тяхното отношение спрямо един тийнейджър беше доста странно. Те можеха да ми навредят по пътя, ако бях наела тяхното такси. Знаех, че Учителят се грижеше за мен на всяка стъпка.

Справяне с изпитание

Изпитът за влизане в колеж е от първостепенно значение за много дипломиращи се ученици от гимназията и за техните родители, тъй като доброто образование в колеж може да промени живота им.

Аз също имах силното желание да се представя добре на моя изпит за влизане в колежа. Но състоянието ми в самоусъвършенстването беше лошо, тъй като бях привързана към слава и лична изгода. Под натиска на наближаващите изпити отношенията ми с моите прители се влошиха и те станаха враждебни без видима причина. Всичкият този негативизъм ме направи твърде неспокойна, за да се съсредоточа върху ученето, и представянето ми на няколкото предварителни изпита продължи да се влошава.

Въпреки всички трудности и страдания, винаги щом отворех „Джуан Фалун” и четях спокойно няколко минути, се чувствах успокоена и заредена с енергия, съзнанието ми се отваряше и се изпълвах с оптимизъм.

След като разбраха, че оценките ми на предварителните изпити бяха незаводолителни, баща ми и други мои роднини не ме обвиниха. Всеки път, когато баща ми се прибереше вкъщи, той готвеше вкусна храна за мен и се опитваше да облекчи напрежението ми чрез задушевни разговори. Това ми помогна неимоверно много.

Чрез изучаване на Фа постепенно стигнах до разбирането, че отговорност на ученика е да се учи добре, но той не трябва да бъде привързан към влизането в престижен колеж. Винаги когато усетех напрежение, си спомнях Фа на Учителя, за да се справя с него. Малко по малко съзнанието ми стана по-толерантно и сърцето ми се разшири. В деня на изпита вече не бях нервна или неспокойна. Влязох в изпитната стая спокойна и отпочинала. Един учител, който стоеше на входа, за да посреща явяващите се на изпита, се усмихна и каза: „Погледни се, изобщо не си нервна! Чудесна психическа подготовка!”

След като седнах на мястото си, първо изпратих праведни мисли и помолих Учителя да ме подсили. След като получих изпитния лист, изразходих няколко минути, за да го прегледам набързо, и след това започнах да отговарям на всички въпроси. Според моите учители въпросите по математика бяха изключително трудни през тази година, но моят резултат се оказа особено добър. Общият ми резултат по всички предмети беше почти 650, който за изненада на моите учители беше по-висок от този на предварителните ми изпити с повече от 40 точки. Имах щастието да бъда приета в много добър университет.

Мнозина вярваха, че Учителят ми даде мъдрост, за да успея да постигна този поразителен резултат. Те бяха особено щастливи заради мен, тъй като аз направих това, докато майка ми беше задържана, а баща ми работеше извън града.

Учителят казва:

„ Когато хората показват подобаващото уважение и почит към проявлението на Дафа в този свят, те, техният етнос или тяхната нация ще се радват на благословии, чест и слава.” („Луню”, „Есенции за усърден напредък”)

Знам, че моите благословии идват от Учителя и Дафа. Щастието ми е в резултат на твърдата ми вяра в Дафа и смелостта ми да говоря от името на Дафа, въпреки съкрушителното преследване, пропагандата и трудностите.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/10/174582.html