Дарвин и пропуските в неговата Теория за еволюцията

Minghui.org

Теорията за еволюция чрез естествен подбор е изправена пред много предизвикателства oткакто Чарлз Дарвин я публикува през 1859 г. в книгата си „За произхода на видовете“. Теорията противоречи на различните вероизповедания, а съвременните научни открития доказват, че трите елемента, които свидетелстват за еволюцията (а именно: анатомия, сходство на ембрионите и археология), са безпочвени. Молекулярната биология и генетиката допълнително показват, че теорията за еволюцията е невъзможна. Всъщност, дори самият Дарвин бил колеблив и се съмнявал, когато за първи път изказал хипотезата за еволюцията.

Въпреки това, след като книгата „За произхода на видовете“ е публикувана през 1859 г., тя бързо привлича голямо внимание. Карл Маркс, който 11 години преди това е публикувал „Комунистическият манифест“, я одобрява и през 1860 г. пише, че „книгата на Дарвин е много важна и ми служи като основа на естествените науки за класовата борба в историята“.

И Дарвин, и Маркс са израснали в религиозни семейства и в ранните си години са изучавали теология. Въпреки това те създали двете атеистични системи, съответно еволюционната теория и комунизма. Един от монасите в Монгла, Мианмар, казал, че Дарвин е превъплъщение на цар-демон. Подобно на Маркс, той е дошъл на този свят, за да унищожи човечеството. Minghui.org е публикувал много статии, като например „Защо атеистичната Китайска комунистическа партия изисква от членовете си да се закълнат във вечна вярност?“, в които се анализират Маркс и комунизмa. В тази поредица от три части насочваме вниманието върху живота на Дарвин и неговата теория за еволюцията.

1.Животът на Дарвин

Дарвин е роден в Шрусбъри, Англия, през 1809 г. И баща му, и дядо му по бащина линия са лекари. Дядо му по майчина линия е основател на компанията за домакински стоки Wedgwood.

Лъжа и суета

Въпреки че е кръстен в ранна възраст и често посещава църквата с майка си, Дарвин е суетен още от дете и често се състезава с братята и сестрите си за внимание. Поради това той също така често лъже.

„Като малък много обичах да си измислям преднамерени лъжи и винаги го правех, за да предизвикам смут“, пише той в автобиографията си „Спомени за развитието на моя ум и характер“. „Например, веднъж събрах множество хубави плодове от дърветата на баща ми и ги скрих в храстите, а после побързах да разглася, че съм открил купчина крадени плодове“.

Друг път казал на едно момче (Лейтън), че може да получи различни по цвят нарциси и иглики, като ги полива с определени цветни течности, „...което, разбира се, беше чудовищна измислица и никога не го бях опитвал“ - обяснява той.

Годините в колежа

Дарвин прекарва две години в медицинския факултет на Единбургския университет, последвани от три години в колежа „Крайст“ на Кеймбриджския университет. Но смята лекциите за „непоносимо скучни“ и често насочва вниманието си към издирване и взривяване на избухливи вещества. Заради това си спечелва прякора „Газ“ и веднъж дори публично е смъмрен от директора на училището.

По-късно Дарвин решава да учи в университета в Кеймбридж и да стане духовник. „Но тъй като не бях отварял нито една класическа книга, откакто бях напуснал училище, с ужас установих, че през тези две години всъщност съм забравил, колкото и невероятно да изглежда, почти всичко, което бях научил, дори някои от гръцките букви“, пише той. „Затова не отидох в Кеймбридж по обичайното време през октомври, а работех с частен учител в Шрусбъри и заминах за Кеймбридж след коледната ваканция в ранната 1828“.

„През трите години, които прекарах в Кеймбридж, времето ми, що се отнася до академичните занимания, беше пропиляно толкова, колкото в Единбург и в училище“, споделя той. Прекарва много време в стрелба, лов и преходи. „Попаднах в спортна среда, включваща някои разсеяни младежи с нисък интелект. Често вечеряхме заедно, макар че на тези вечери често присъстваха и хора от по-висшата класа и понякога пиехме твърде много“. Дарвин добавя: „Времето ми там беше пропиляно, за съжаление, дори по-лошо от пропиляно“.

Архивите, разкрити от Университета в Кеймбридж през 2009 г., показват повече подробности за живота на Дарвин през тези три години. „Той наема цял набор от прислужници, които да му помагат в ежедневните задължения, включително прислуга в кухнята (мияч на съдове), перачка и обущар (човек, който почиства и лъска обувки)“, съобщава Ройтерс в статия от 2009 г., озаглавена „Архивите хвърлят светлина върху студентските години на Дарвин“.

„Шивач, шапкар и бръснар се грижели за добрия му външен вид, а коминочистач и въглищар поддържали огъня му. Той дори плащал по пет пенса и половина допълнително всеки ден, за да има зеленчуци към основната дажба от месо и бира в колежа „Крайст“, продължава статията.

Баща му се ядосвал и казвал: „Ти не се интересуваш от нищо друго освен от стрелба, кучета и ловене на плъхове, и ще бъдеш позор за себе си и за цялото ти семейство“.

Но Дарвин пренебрегнал тези думи. Той и приятелите му организирали дебат срещу християните, като накарали около 50 студенти по теология да се усъмнят в своята вяра. Дарвин определя тези три години в Кеймбридж като „най-безгрижните в щастливия ми живот“.

Теория на еволюцията

Интелектът на човешкия мозък, загадъчността на човешкото тяло и прецизността на космическите тела не могат да бъдат обяснени със случайността и затова предизвикват силен интерес през последните хиляди години. В „Естествена теология“, публикувана през 1802 г., Уилям Пейли изказва тезата, че сложната структура на човешкото тяло, като очите и ставите, трябва да е проектирана от някой интелигентен Създател.

Въпреки че първоначално бил убеден в правотата на книгата на Пейли, по-късно Дарвин я отхвърлил. Той не вярвал в съществуването на Вавилонската кула или в знака на дъгата, описан в Стария завет. Освен това не можел да разбере защо Бог би наказал хората за техните грехове. Освен това смятал, че е несправедливо животните да страдат толкова много... Въз основа на тези разсъждения може да се смята, че Дарвин е бил защитник на животните. В действителност е точно обратното, тъй като Дарвин имал страст към ловуването и убиването.

Според автобиографията му, като малък Дарвин „пребил кученце... просто за удоволствие от чувството за власт“. Той толкова обичал да стреля, че казвал: „Ако има блаженство на земята, то това е то“. Разбираемо е, че много хора ловуват за храна и/или за спорт, но Дарвин отива много по-далеч. „Вълнението ми беше толкова голямо, че когато си лягах, слагах обувките си за стрелба отворени до леглото си, за да не губя и половин минута, докато ги обуя на сутринта“, пише той.

Съпругата на Дарвин - Ема, била ревностна християнка. Много пъти тя призовавала Дарвин да преработи „За произхода на видовете“, защото без вяра този свят би бил безнадежден. Но Дарвин не я чувал. Всъщност, дори близкият приятел на Дарвин, Алфред Ръсел Уолъс, не бил съгласен, че човешките умствени дейности са резултат от еволюцията.

Продължителни болести

Дарвин се жени за братовчедка си Ема през 1839 г. и имат десет деца - шест сина и четири дъщери. Но повечето от децата се сблъскват с трудности в живота си по един или друг начин.

Най-големият син Уилям (роден през 1839 г.) бил безплоден; вторият син Джордж (роден през 1845 г.) винаги бил нервен и обичал да говори за болестите на другите; третият син Франсис (роден през 1848 г.) страдал от депресия; четвъртият син Леонард (роден през 1850 г.) бил безплоден; петият син Хорас (роден през 1851 г.) бил винаги болен и разчитал на майка си да се грижи за него; шестият син Чарли (роден през 1856 г.) умира на 2 години. Най-голямата дъщеря Ан (родена през 1841 г.) починала от скарлатина на 10-годишна възраст; втората дъщеря Мери (родена през 1842 г.) починала веднага след раждането; третата дъщеря Хенриета (родена през 1843 г.) била безплодна; четвъртата дъщеря Елизабет (родена през 1847 г.) може би е имала проблеми с развитието като дете и никога не се омъжила.

В по-късните си години Дарвин приписвал тези нещастия с брака си заради близката родственост. Ема, от друга страна, вярвала, че страданията на децата ѝ са резултат от неуважението на съпруга ѝ към Бога. Всъщност, браковете между близки роднини като техния не са били рядкост в Европа по онова време. Но малко от тях са имали такива проблеми с потомството си.

Три години след като Дарвин започнал да пише „За произхода на видовете“, той се разболял от странна болест. Често страдал от гадене, повръщане, сърцебиене, възпаление на кожата, безсъние, главоболие, болки в стомаха, язви в устата и други симптоми. В резултат на това той можел да работи само по два или три часа на ден.

Когато обаче лекарите пристигали, симптомите изчезвали и не можело да се диагностицира никакво заболяване. Бащата на Дарвин бил лекар, но и той не открил нищо. В продължение на няколко десетилетия от момента, в който Дарвин за първи път проявил тези симптоми, той посетил над 20 известни лекари, но никой от тях не могъл да му помогне.

За да облекчи болката, Дарвин опитвал водни процедури, накисване в студена вода или спане с влажно, студено одеяло. От време на време увивал около себе си напоена в оцет медна или цинкова тел с надеждата да пренасочи душевната болка към физическа. Но това почти не му помагало. Той умира през 1882 г.

(Продължава в Част 2)

Връзка към източника: https://en.minghui.org

Гледните точки, изразени в тази статия, представляват собствените мнения или разбирания на автора. Цялото съдържание, публикувано на този уебсайт, е защитено с авторски права от Minghui.org. Екипът на Minghui ще изготвя подбор от своето онлайн съдържание редовно и при специални случаи.