Споделяне за воденето на церемониите Шен Юн 2023 г.

Първа част:

Израел имаше 8 успешни, разпродадени представления през 2023 г. Този път бях маркетинг мениджър и местен водещ на церемониите за продукцията.

Трябваше да репетирам усилено и получих добри съвети от екипа на Шен Юн в Ню Йорк, но въпреки това се сблъсках с някои изпитания, идващи от моите собствени привързаности и тестове, с които трябваше да се сблъскам. Поглеждайки назад, някои изглеждат много странни на повърхността.

Имах премеждие по време на второто шоу в Израел - в деня, в който имахме две представления. Микрофонът ми се изключи по време на по-ранното от тях.

Това стана, докато държейки микрофона съм поставил палеца си върху бутона и вероятно съм го изключил неволно (въпреки че не си спомням да съм го направил).

Тъй като микрофонът ми не работеше, публиката не можа да чуе първите три-четири реплики. Моята водеща партньорка от Шен Юн обаче бързо ми посочи това, аз се усмихнах и казах: „Благодаря!“, включих микрофона и започнах отначало.

Мислех си как можеше да се случи такова нещо? Тъй като вече съм бил много пъти на сцената пред голяма публика, знам как да държа микрофона и знам рутината! Моята МС партньорка каза, че момент преди да излезем на сцената е чула „щракване“, но не е съобразила да провери дали не е от моя микрофон. Как можеше да се случи? Тогава разбрах, че сигурно имам пропуск – недостатък, който е позволил на това да стане, въпреки че не знаех какво точно, тъй като по време на целия спектакъл изпращах праведни мисли и се подготвях за следващата сценка.

След представлението се почувствах сякаш бях разочаровал всички. Изпитах срам и огорчение от себе си. Помислих си: „Какво ще кажа на моята водеща партньорка? Какво ще кажа на мениджъра, който ме обучаваше? Какво ще кажа на Учителя? Провалих всички!“.

Помислих си, че в този момент е подходящ белият шал на лейди Ян. (В последния сезон на Шен Юн има сценка за император Тан и лейди Ян. Белият шал й беше връчен, за да отнеме живота си като възмездие за проблемите, които беше донесла на кралството).

Тогава осъзнах, че тази мисъл е насочена единствено към мен самия и как да запазя достойнството си. Защо не помислих за публиката? Когато това се случи, можех да се пошегувам, като например - „Точно както един мъдър стар китаец някога казал: „Винаги дръж микрофона си включен““. Това можеше да помогне по-лесно да изгладим ситуацията.

Но аз не го направих, тъй като съзнанието ми не беше достатъчно освободено и достатъчно състрадателно, за да помисля първо за публиката, като дам най-доброто - без да се страхувам за себе си. И така, случилото се разкри тази моя привързаност.

След случката аз и моята водеща партньорка си създадохме рутина точно преди да излезем на сцената, за да сме сигурни, че микрофонът работи и че знаем кой започва да говори пръв.

Втора част:

Когато Шен Юн дойде за първи път в Израел през 2018 г. и ми беше дадена ролята на главен координатор и водещ на церемониите, сънувах един сън. Бях с голяма група хора и когато стигнахме до морето, никой не знаеше как да продължим. Тогава аз протегнах двете си ръце напред и разтворих морето, за да можем да минем. В съня не изглеждаше странно, а просто като нещо, което имах способността да направя и го направих. Имах мисълта, че Учителят ми позволява да почувствам какво означава да „спася собствения си народ“.

Този път осъзнах, че това също ми е дадено като способност, която мога да използвам. Така че разработих рутина за „отваряне на морето с ръце“ преди всяко представление. Отивах по-рано на сцената зад кулисите, когато хората започваха да влизат, заставах в средата зад завесата и прочиствах цялата зала за зрителите, след което ги поканвах и ги притеглях да се присъединят към Дафа и Шен Юн на сцената, за да бъдат спасени.

По време на праведните мисли видях в залата малки змии като фигури, които се опитват да пречат на хората и на Шен Юн и които трябваше постоянно да бъдат унищожавани. По време на един от спектаклите кракът ми започна да трепери на сцената, сякаш мускулът ми започна да "подскача". Колега практикуващ ми предложи да ям повече банани, за да дам на мускулите си повече енергия, но аз фокусирах праведните си мисли директно върху крака, за да премахна змията от него. Използвах мислите си, ръката си и всичко, дадено от Учителя, докато тя изчезна.

Това, което имам предвид е, че като хора от Запада, за нас може да е по-трудно да го приемем, но трябва да сме по-отворени да използваме свръхестествените способности, които Учителят ни е дал, особено праведните мисли! И наистина да имаме вяра и разбиране, че това действително работи, точно като нормално явление, което просто приемаме. Някои от нашите сънища или видения също са ни дадени, за да видим неща и не трябва да ги пренебрегваме или да ги третираме „просто като сън“. Може би това е липса на вяра.

Трета част:

След инцидента с изключването на микрофона, в едно от вечерните представления двамата с моята водеща партньорка почувствахме, че „публиката тази вечер е по-спокойна и по-тиха“. Сякаш бях по-малко свързан с нея и тя откликваше по-малко. Това, което правех за зрителите по време на последните представления вече не работеше. Помислих си, че тази публика всъщност е от по-висок клас, по-елегантна и е дошла да гледа „вечерно шоу“, че повече „гледа“, отколкото „участва“, има по-малко семейства с деца, хората са по-елегантни, така че трябва да се приспособя към тях.

Моята партньорка предложи да се опитам да стана в унисон с тази по-елегантна атмосфера. Затворих очи, съсредоточих се и бързо се преобразих в съзнанието си в елегантна личност от по-висшето общество, с по-елегантен външен вид. Вече бях готов за следващата интродукция.

Излязохме на сцената и след първата реплика за значението на Шен Юн, изведнъж всички започнаха да ръкопляскат много силно, след като казах: „Красотата на танцуващите божествени същества“. (това не се беше случвало преди).

Когато се върнахме зад кулисите, колежката ми каза: „Когато достигнем стандарта на Шен Юн, публиката ще реагира така“. На което аз отговорих: „Благодаря, но всички комплименти са тестове и изпитания”. Тогава тя каза: "Аз не ти правя комплимент, просто ти казах какво трябва да правиш". Видях отново тази моя привързаност към самия себе си, тъй като приех думите й за комплимент.

Когато не получим добри отзиви за представлението, трябва да се поправим заради публиката. Когато получим добри отзиви - това е, за да разберем какво трябва да правим заради публиката. Сърцето трябва да е изпълнено със състрадание към зрителите, не бива да има нищо друго - нито страх, нито самодоволство, нито задоволство, нито мисълта за самите нас.

Аплодисментите по време на представянето на сценките продължиха и по време на други представления. Например, когато представях, че Шен Юн има нова продукция всяка година и веднъж дори докато представях преследването - веднага след като казах „тази традиция продължава и днес, с милиони хора, практикуващи „Фалун Дафа“.

Четвърта част:

Около седмица преди представленията започна да ме боли гърлото. Имах чувството, че някой ме държи за него. Първо си помислих, че е от напрежение или вълнение и че трябва да ми мине преди началото на шоуто. Обаче не ми мина. Можех да говоря, но трябваше да променя начина, по който говоря, за да успея да се справя.

Първоначално изглеждаше като изпитание, но изчезна след 5 или 6 представления. Но ми беше по-трудно да достигна същия тон, който имах в първите представления с болното гърло. Тогава разбрах, според моето ограничено разбиране, че сега всъщност имам тест. През цялото това време Учителят ми помагаше, като държеше гърлото ми и повдигаше част от него, за да мога да говоря така, както Той иска да говоря. Сега Той ме беше пуснал и ме оставяше да направя това сам, без помощ, като вече не усещам ръката на гърлото си - от което всъщност беше по-трудно да говоря с правилната височина на гласа. Това, което изглежда като „тест“, може да е благословия свише, а така наречената „благословия“ може да е истинският тест.

Повечето пъти, когато успявах да премина през изпитанията или да се подобря от тях беше, когато посвещавах времето си и приоритетите си да изучавам истински Фа със сърцето и съзнанието си, и да изпълнявам добре упражненията. Започнах да гледам по-усърдно навътре и да търся в себе си, както и да изпращам силни праведни мисли по време на представленията.

Това е добро напомняне за мен в моментите, когато атмосферата е по-спокойна. Единствено самоусъвършенстването и практикуването на Дафа ми позволиха да премина от това да контролирам себе си, през изпитанията и накрая да мога да помогна на другите да се издигнат и да преминат през техните собствени изпитания, като в крайна сметка наистина да помогна на Шен Юн и Учителя в тяхното пътуване за спасяване на хора.

Надявам се, че това споделяне може да насърчи другите да разберат и да търсят в себе си, за да дадат всичко от себе си на публиката - хората, които трябва да бъдат спасени.

Благодаря ви, колеги практикуващи, чувствайте се свободни да посочите всичко, което не е според Фа.

Благодаря Учителю, че ми дадохте този ценен шанс!