По пътя ми в Дафа

Уважаеми Учителю,

Скъпи съпрактикуващи,

Казвам се Силвия Котева и през септември 2023 г. ще станат 10 години, откакто практикувам Фалун Дафа.

Когато се обърна назад, виждам голяма промяна в себе си, дори бих казала, че съм друг човек – човек, който живее според принципите на Вселената (или много се старае), и това е благодарение на практиката. Но когато погледна напред, виждам още колко път имам да извървя и да премахна още останали привързаности. Често си представям пътя си като планина, по която се катеря, и се чудя докъде ли съм стигнала, колко ли още остава до върха; дали ще успея да се изкача до него. Знам, че неслучайно се просветляваме, без да знаем истината от високо ниво – иначе няма смисъл; и затова си казвам в такива моменти: „Прави, каквото трябва, да става, каквото ще“.

Привързаностите, които забелязвам в себе си последните години и се старая да отстраня са: осъждане на другите в мислите ми; егото ми, което се проявява в спорове със съпруга ми; и отдаването ми на комфорт понякога.

Осъждане

Преди няколко месеца на едно от националните изучавания в София гостува бившият координатор на европейската Фалун Дафа Асоциация, когото видях за първи път в началото на моята практика, и който още тогава много ме впечатли със своята мъдрост и смиреност. Последния път той сподели, че непрекъснато следи своите мисли, и когато те не са праведни, веднага ги пуска да отминат. Така че оттогава се опитвам непрекъснато да следя мислите си, и когато усетя, че осъждам някого, веднага си казвам, че съм Дафа практикуваща и трябва да ги спра – че това не са мои мисли. Има обаче една жена, която идва на изучаване и събития, но на мен по нищо не ми прилича на практикуваща, същото мислят и повечето практикуващи. За мен тя използва средата на Дафа като място за социални сбирки. Опитвала съм се няколко пъти да говоря с нея със състрадание и да я насоча към това истински да се заеме с практиката, но безуспешно. Но понякога в сърцето си изпитвам негодувание и осъждане към нея, затова че петни достойнството на Дафа. Знам, че Учителят ще се погрижи за всичко, че това се случва неслучайно, и че аз съм свидетел на това – да видя, че не успявам да запазя мислите си незасегнати. Може би, когато успея да премахна тази привързаност, ситуацията ще се промени.

Егото

Егото ми също е нещо, върху което работя от самото начало на моето самоусъвършенстване. Наистина мисля, че доста съм го култивирала, защото все по-рядко ме докосват хора или случки. Но понякога в разни ситуации със съпруга ми, то излиза в пълния си блясък, и от някаква незначителна забележка от негова страна, аз се засягам и започвам разпалено да завихрям конфликт. Не мога да се въздържа и изригвам гневни думи. След малко, като се успокоя и погледна ситуацията, ужасно ме е срам и ме е яд, че не съм успяла да се въздържа. Виждам се как преди минути нещо сякаш влиза в мен и аз не мога да му се противопоставя, все едно това не съм аз, а някакъв друг човек. Осъзнавам, че това са незапълнените от самоусъвършенстване пространства в мен, през които проникват старите сили. Опитвам се да не осъждам и себе си много, а да стана бързо и да продължа напред с надеждата, че ще издържа следващия подобен тест. И понякога наистина успявам – и тогава се чувствам прекрасно, щастлива, че съм направила малка крачка, и усещам силата на Дафа в мен. Не си разрешавам това да продължи дълго, за да не прерасне в друга привързаност – самодоволство. Самоусъвършенстването наистина е сериозна работа и трябва винаги да се държим нащрек.

Комфорт

Ежедневието ми по принцип е доста заето с грижи за семейството ми, работата, дъщеря ми, която ежедневно трябва да карам с колата на различни дейности. Вечер превеждам статии и есета за „Епок Таймс“ и „Клиърхармони“, нощно време изучавам, а сутрин правя упражненията. Опитвам се да ходя на седмичните събития на Дафа и на груповите изучавания. И въпреки всичко винаги имам усещането, че не правя достатъчно за Дафа и за Учителя, благодарение на който имам най-ценното нещо в живота си, и който с великото си състрадание спасява съзнателни същества. Понякога, когато е студено например, не отивам на събитие, като ясно осъзнавам, че това е моята привързаност към комфорт. Лятото почиваме на каравана на морето за месец и половина и тогава усещането, че изпускам възможности да помагам за спасяването на съзнателни същества, се усилва. Това лято преведох 6 есета за предстоящата европейска Фа-конференция и пиша тук моето есе също. Когато разговарям с познати или непознати, винаги се опитвам да им разяснявам истината и да им разказвам за Дафа, но все имам чувството, че не правя достатъчно. Може би Учителят не ми дава да се отпускам по този начин… или пък просто не правя всичко по силите си.

Пречистване и пътуване

Искам да разкажа и за един тест отпреди няколко месеца, през който преминах.

Случи се през февруари, когато със семейството ми и една компания бяхме за няколко дни на ски в Банско. Втория ден от престоя ни се спусках сама по една писта и карах доста бързо, защото пистата завършва с дълга, почти равна, пътека и човек трябва да се засили, за да я мине по инерция, за да не бута със ските и щеките докрая.

В момента, когато започваше пътеката, едно момиче със сноуборд, което се учеше да го кара, тръгна настрани и падна точно пред краката ми. От високата скорост аз направих салто над нея, ските ми се откачиха от автоматите и паднах по гръб от около половин метър. Падането ми беше преобръщане все едно от спънат кон. Почувствах ужасна болка в главата и гърба, не можех да дишам, главата ми се въртеше бясно. Но веднага се появи мисълта ми: „Нищо ми няма, нищо ми няма“. Около мен се събраха хора и ме питаха как съм, но от устата ми не можеше да излезе дума. Момичето беше много изплашено и почти плачеше над мен, а един ски учител каза, че ще извика спасителната служба. В този момент успях да кажа, че съм добре, че няма нужда да викат помощ. „Добре съм, добре съм...“ – продължих да им повтарям, за да ги успокоя. Лежах няколко минути така и започнах леко да се изправям. Знаех думите на Учителя и през цялото време те бяха в съзнанието ми: „Казали сме, че доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици.“ (Лекция Четвърта, „Джуан Фалун“, „Подобряване на шиншин“)

Изправих се въпреки силните болки, но усещах, че нямам нищо счупено. Успокоих момичето, казах ѝ, че не е виновна, че не го е направила нарочно; ски учителят видя, че се движа, и така, качих се отново на ските и тръгнах. Даже взех лифта и се спуснах отново. Прибрахме се в хотела, но цялото тялото много ме болеше, не можех да седна, нито да легна. Реших, че трябва да направя пето упражнение и наистина изпитах облекчение от него. След това започнах да чета книгата и есета на практикуващи. Следващите два дни изучавах с часове. Правих и другите четири упражнения, въпреки че не можех да си вдигам ръцете както трябва и ми ставаше лошо. В същото време не трябваше да показвам колко ме боли, защото мъжът ми и другите от групата щяха да ме карат да ходя в болница и да ми предлагат лекарства. Помислих си, че ако не беше Фалун Дафа сигурно наистина щях да съм в гипсово корито със счупен гръбнак. Но вярата ми във Фа беше и е толкова голяма, че дори и за миг не се поддадох на страха, че може да ми има нещо. Тези няколко дни се потопих изцяло в Дафа, просветлих се за това колко са важни праведните мисли и започнах да ги изпращам всичките четири пъти в денонощието. Знаех, че този тест се появява, за да ме пречисти, и за да изплатя част от кармата си. След около десет дни се бях възстановила напълно. Но най-интересното е, че той се случи две седмици преди да замина за Полша, където трябваше да съм в екипа по организирането на две представления на „Шен Юн“. Всъщност, имала съм достатъчно време да премина през тази болестна карма и да се пречистя за това дело. Точно това си помислих – че Учителят неслучайно е направил тази аранжировка за мен.

За пръв път участвах в екипа по организирането на „Шен Юн“. Заминах сама за град Люблин, на 200 км от Варшава. Билетите за двете представления бяха разпродадени два месеца преди представлението – това ми даде едно начално вдъхновение и гордост, че нещо, от което съм част и аз, е толкова ценено.

В продължение на два дни и две вечери, докато траеше представлението, бях охрана на различни входове в Културния център, в който се провеждаше мероприятието. Бяхме общо 40 души от цяла Европа, които се грижехме за сигурността и изхранването на участниците и отделно имаше и екип от около 50 души (технически лица, хора, които се грижеха за костюмите и други), който пътува постоянно с „Шен Юн“. Практикуващите от външния екип като мен бяха от Полша, Германия, Румъния, Украйна, Сърбия, Хърватска и Литва. Организацията беше на много добро ниво (беше ми за пръв път и не можех да направя сравнение), но аз усещах хармония и състрадание. Прекарвах по 12-13 часа в театъра, имах няколко малки почивки, а останалото време стоях и охранявах, за да може участниците да репетират и практикуват необезпокоявани. Едната вечер преди концерта продавах на входа луксозни книжки, в които се разказваше за „Шен Юн“ и бяха представени танцьорите и музикантите – нещо като програмите преди театрални и музикални представления. Беше ми уморително и много студено през цялото време, но и много удовлетворяващо, че мога да помагам на Учителя. Мислех си, че единствено практикуващи Фалун Дафа могат с такава отдаденост да работят безкористно толкова часове. Заедно и с танцьорите и музикантите, в тази среда на толкова практикуващи се чувствах прекрасно – много спокойна и с отдадено на работата сърце, усещайки огромното състрадание около мен и вътре в мен, което многото хора, които щяха да гледат спектакъла, също щяха да усетят.

През деня, докато охранявах, не минаваха почти никакви хора и имах много време да чета „Джуан Фалун“ – това допълнително засилваше силата в мен. По коридорите имаше танцьори и музиканти, които, освен че репетираха по цял ден, сядаха някъде там и изучаваха в свободното време. Енергията около тях и около екипа, с който пътуваха, беше много силна и зареждаща. Бях много щастлива да съм част от това. Накрая на втората вечер след представлението всички се събрахме в една зала и тържествено си благодарихме едни на други – беше много вълнуващо.

Скъпи съпрактикуващи, да пиша есета, статии и въобще някакви съчинения, за мен е много трудно и това есе беше наистина предизвикателство. Ще се радвам, ако някой види нещо полезно за себе си. Ще съм много благодарна също, ако ми посочите пропуски или привързаности, които сте усетили да прозират от него.

Сърдечно ви благодаря!

Благодаря, милостиви Учителю!