За споделянето

Здравейте уважаеми практикуващи Фалун Дафа!

Благодаря на организаторите на конференцията, както и на Учителя за възможността да бъдем заедно.

От време на време се чудя каква точно трябва да бъде формата на успешното споделяне на опит от самоусъвършенстването. Вероятно най-добре е да води до издигане. Но как се постига това? Може би трябва да мислим за слушателя, да се поставим на неговото място, да не го отегчаваме с ненужни подробности, следствие на човешко мислене, да говорим от сърце, разбираемо, да се изказваме стегнато и по същество, да не вплитаме привързаности, докато говорим, да се основаваме на Фа в съжденията си и да приветстваме критика.

В повечето случаи желанието за споделяне възниква спонтанно и трудно може да се програмира. Все пак съм забелязал някои зависимости. Например, когато имам добра концентрация по време на групово изучаване на Фа, успял съм да се асимилирам дълбоко с текста и да видя причинно-следствени връзки между прочетеното и събитията на практика, разбира се до нивото на което съм, тогава по естествен път думите се подреждат и имам какво да споделя. И обратно - когато не съм успял да се съсредоточа добре по време на четенето - тогава ми е доста трудно да построя мисълта си, като използвам Фа за основа. Забелязал съм също, че когато се прави добре, самото споделяне е процес на интензивно самоусъвършенстване - особено, когато се пише споделяне за конференция. Например, когато взех решение да напиша настоящото есе, подтикнат от съвета на практикуващ, и започнах да мисля за съдържанието му, състоянието ми се промени, започнах да се усъвършенствам по-усърдно, да влагам повече старание в отстраняването на привързаности, които влача от дълго време.

В седмиците преди Европейската конференция тази година, докато четях Фа лекцията от 2014 г. в Сан Франциско преживях дълбоко следния откъс:

“Ако можете да поддържате състоянието на съзнанието, което имате точно в този момент на тази Фа-конференция, със сигурност ще успеете! (Ентусиазирани аплодисменти)

Не позволявайте съзнанието ви да бъде повлиявано от действителността на обикновения свят или от представи. Когато се завърнете към тази реалност, не се връщайте към начина, по който сте разглеждали другите практикуващи. Не позволявайте тази Фа-конференция да бъде напразна. Фа-конференциите на Дафа се провеждат единствено за да се подобрявате, да повишите праведните си мисли и да ви се помага в самоусъвършенстването ви. Така че се надявам всички вие да можете да поддържате състоянието на съзнанието, което имате точно в този момент, и да действате, както би трябвало да действа един Дафа практикуващ.”

Спомних си, че след всяко посещение на конференция не съм успявал да задържа състоянието, което съм постигал там. Не съм успявал дори да приложа на практика основни истини, до които съм стигал там. Затова този път реших да обърна специално внимание на този въпрос и да се постарая да запазя колкото мога по-дълго доброто състояние, в което очаквах да навляза. Конференцията и съпътстващите събития минаха успешно, получих много по време на самата конференция, като най-вдъхновяващо беше да чуя как няколко практикуващи са се справили решително в лицето на трудности в Дафа проекти. Върнах се и започнах решителни действия в посока запазване състоянието, което имах там. Нахвърлях план и започнах да го изпълнявам. Една от първите точки беше да окуража практикуващите, с които общувам по-често, да са по-активни и по-решителни, да ги подсетя колко добре това би се отразило на самите тях, както и на тялото в страната. Следващата точка от плана беше да засиля сътрудничеството с практикуващите в Европа. Сетих се за следния Фа от поздравителния адрес по повод конференцията във Франция през 2019:

“Не изоставайте от напредъка на Фа коригирането и направете цялостен пробив в Европа.“

Не на последно място започнах да действам по-усилено по идея за проект за спасяване на съзнателни същества. Последните две дейности са в процес на изпълнение и ще споделя повече в близко бъдеще.

Споменах ли, че посещението на Европейската конференция ми беше второ посещение в Париж за годината? Първият път беше през пролетта. Организирах посещение на представление на „Шен Юн“ за мен и двама от членовете на моето семейство. Приеха го много добре и промяната беше изписана на лицата им още там в залата, веднага след представлението. Като се върнахме разказваха на близките ни ентусиазирано колко положително и сложно за изпълнение представление са гледали.

През последните две години участвах в организацията на „Шен Юн“ в няколко града в Европа. Често споделях със семейството си какво преживявам там, така техния интерес се зароди и постепенно стигнахме до идеята да ги заведа. А какво преживявам, докато помагам за организацията на „Шен Юн“? Това е много интересен въпрос. Преди около две години ми съобщиха, че практикуващи в Европа имат нужда от помощ - хора за охрана в театър по време на престоя на „Шен Юн“. Самоусъвършенстването ми беше в застой и сякаш имах нужда от подобно съобщение. Беше по време на „Ковид“ кризата и ставаше дума за държава с изключително строги мерки. Трябваше да се ваксинирам, за да осъществя пътуването. През този период излезе и статията на Учителя със заглавие “Събудете се”. В нея се казва:

“Вие сте човек, който води живот на духовно развитие според Дафа и който ми помага да спасявам хора и спасявайки хора, вие помагате за много хора да се елиминират бактерии и вируси, хиляди пъти по-големи от онези на която и да било епидемия. Но все пак не сте успели да се справите с въпроса за пандемията по подходящ начин на лично ниво. Някои практикуващи се страхуват да не се заразят, докато други непреклонно отказват да се ваксинират. Във всеки случай трябва да спрете и да се запитате дали сте достойни за титлата „Дафа ученик“.”

Замислих се, че в името да се помогне за спасяването на съзнателни същества един практикуващ би могъл да се ваксинира и да спре с упорития отказ да го направи. Като помислих още се сетих, че много вероятно и с разбирането от преди тази статия щях да го направя - при мисълта, че хора от „Шен Юн“ са ваксинирани и имат нужда от практикуващи за работа.

Споделих тази информация с групата практикуващи на местното изучаване на Фа и с още няколко практикуващи и се събрахме четирима от България. Координаторът ни поздрави и приятно се изненада, че от малка България цели четирима практикуващи идват на помощ насред една от най-големите „Ковид“ кризи.

Посетих още няколко града в Европа, където играх ролята на охрана в театър или помагах за промоцията на представлението. Ситуациите са много. Но сякаш две от тях изпъкват. В един от градовете имаха нужда от хора, които да отидат бързо и да работят по промоцията, защото властите тъкмо бяха свалили „Ковид“ ограниченията и театърът беше разрешил пълен капацитет на залата, а не само 70%, както беше по времето, когато действаха мерките. Оставаха само няколко седмици до представлението. С приятел практикуващ взехме решението бързо, макар че аз имах много работа и не знаех как точно ще я съчетая с работата за „Шен Юн“. Все пак реших да тръгна, защото си мислех, че дори и по два часа на ден да работя за „Шен Юн“ това пак ще е голяма помощ. Първите два дни там минаха така - работих за „Шен Юн“ само няколко часа общо. Някъде на третия ден разбрах, че шефовете ми са на кръстопът и са решили да спрат работата по проекта, в който работех за неопределено време. На практика това означаваше, че нямаха очаквания от мен и аз можех да работя за „Шен Юн“ целодневно. Така и направих. Раздавахме брошури от сутрин до вечер. Имах множество уникални ситуации - разговори, след които хората взимаха брошура, като показваха, че са трогнати. По тази промоция работиха много практикуващи и успяхме да помогнем на много хора да отидат на представлението. Разбрахме, че продадените билети са се качили с около 20% и в залите е имало много хора от висшето общество.

В друг град, където бях в ролята на охрана в театър, получих обаждане от основния ми клиент тогава. Клиентът описа един от възможно най-големите проблеми, които могат да се случат - целият сървър беше паднал и нищо не работеше, работният процес беше спрял, човекът беше доста изнервен. За щастие намерих кътче, където да извадя компютъра си и да извърша бързо необходимите поправки. Обикновено в такива критични ситуации имам силни отрицателни мисли към самия мен, но там в театъра, в обкръжението на няколкостотин практикуващи, не успях да проявя дежурната доза самобичуване. Искрено се учудих. Казах си: “Ама аз сега тук трябваше да почна да се обвинявам, но уви, този път не ми се получава, просто всичко е толкова положително тук.” За жалост не мога да кажа, че поддържам същото състояние, като тогава в театъра, но все пак имам напредък.

А напредъкът е това, за което сме се събрали и днес. Чудя се дали това споделяне изпълни изискванията, които му поставих в началото? И нека успеем да запазим състоянието, което имаме тук!