Самоусъвършенстване за преодоляването на контрола и сантименталността

Уважаеми Учителю,

Уважаеми практикуващи,

Казвам се Александра и съм от групата практикуващи в София, част от българското Дафа тяло.

Миналия месец навлязох в 11-тата година на самоусъвършенстването си във Фалун Дафа. Когато в началото започнах да изучавам Дафа, си мислех колко са щастливи онези практикуващи с многогодишен опит в самоусъвършенстването. С уважение си представях през какви фундаментални промени трябва да са преминали те, имайки възможността за подобрение в дългогодишния си досег с мъдростта на Създателя.

През годините обаче осъзнах, че солидното изучаване на Фа е фундаментът, но прилагането на практика на всичко, до което човек достига като просветление в процеса на самоусъвършенстване в Дафа, е ключовото за подобрението му. Години наред се лутам в полуосъзнати привързаности, за които не ми достигат мъдрост и воля да разкрия сериозно и да отстраня. По време на Европейската Фа конференция за споделяне на опит от самоусъвършенстването в Париж имах отлична възможност за това, подсказана ми от практикуващи, а именно да се опитам да приема безусловно съществуването на две фундаментални свои привързаности – самоизтъкване и контрол. Другите силни мои привързаности - сантименталност и желание за забавления – също засилват състоянието ми на заблуда, защото не успявам да ги приема сериозно и да работя за отстраняването им. Настоящото есе е опит да разкрия пред себе си, че това което се вижда лесно от другите, трябва да стане моя осъзнатост, за което ми помагат следните думи на Учителя от „Още едно строго предупреждение“ (05.07.2020 г.):

„Въпреки това, ако някой се опита да види как други практикуващи напредват духовно или каква е болестната им карма, и прави безотговорни забележки, тогава това пречи на практиката му. Ако той определи какви са вашите привързаности, всъщност кой се усъвършенства духовно – вие или той? Всеки човек трябва да различи собствените си привързаности и именно преминаването през този процес се смята за истинско духовно израстване. Така че, ако всичките ви проблеми биват посочени от друг, това трудно би се зачело като ваша духовна работа върху себе си. Разбира се, докато практикувате, аз действително използвам устите на други хора, за да ви намекна някои неща, тъй като вашето духовно развитие е нещо, аранжирано от мен, а не от тези хора.“

Взаимосвързаните привързаности към самоизтъкване и контрол

Винаги съм смятала, че е отлична възможност практикуващите да споделят всички свои планирани и реализирани идеи що се отнася до активности за разясняване на истината и спасяване на съзнателни същества. Никога не съм смятала това споделяне за самоизтъкване, а по-скоро за възможност да се мотивираме взаимно за по-голяма активност в трите неща, които трябва да правим добре: самоусъвършенстване, изпращане на праведни мисли и помагане на Учителя в спасяването на съзнателни същества. Тук е мястото да изразя благодарността си за ежеседмичното национално онлайн изучаване, което ни свързва и опосредства сътрудничеството ни по настоящи и нови Дафа проекти, както и да благодаря на всички практикуващи, които поддържат сутрешно и вечерното ежедневно изучаване на Фа онлайн.

Поради прикритата ми привързаност за самоизтъкване, в очите на някои приятели практикуващи аз съм изтъкана от желание да заявявам интерес във всички проекти и дейности и най-вече да се намесвам с цел да контролирам всичко, което се случва около мен. Наложи ми се да осъзная, че това е така, защото зад желанието ми за помощ и сътрудничество се крият много други неосъзнати привързаности като чувство на превъзходство и пренебрежение към усилията на другите.

В желанието си да подпомагам проекти, приемам също, че, когато се включвам с голямо сърце, но с ограничени компетенции, е възможно да компрометирам съответния проект. След критика от практикуващ си дадох сметка, че вместо да се отказвам, е необходимо да подходя сериозно с цел подобрение във всички аспекти – уменията ми, свързани с работата по проекта и личното ми усъвършенстване. По отношение на първото вярвам, че мога да разчитам на помощ от практикуващите, с които успяваме като едно цяло да си сътрудничим с добро сърце в общата ни висша цел, докато самоусъвършенстването като фундамент за всичко знам, че зависи изцяло от мен. Говоря за проекта „Епок Таймс България“, който съм припознала от изключителна важност и който изисква ежедневна работа и подобрение. За да може да е ефективен инструмент за спасяване на съзнателни същества, вярвам, че все повече практикуващи в България ще осъзнаят потенциала на медията да осигури естествен достъп до всички слоеве на обществото и ще допринасят със сериозно отношение и адекватна помощ. На своето ограничено ниво се стремя да подсигуря ежедневно упорство в сътрудничеството с екипа по проекта, който се грижи за своите отдадени съмишленици и очаква нови. В тази връзка си позволявам да цитирам думите на Учителя от „Фа конференция на НТД и „Епохални времена“ през 2018 г.“:

„Преминали сте успешно през наистина доста години на изпитания, продължавате да укрепвате екипите си с нови ресурси и ставате все по-силни и по-силни. Трябва да добавя, че „Епохалната медийна група“, която включва „НТД“ (ТВ), вече е най-популярната новинарска организация сред китайското население по света и постепенно се налага и става по-известна и ценена от Запада. Да се види това наистина е вълнуващо! Не пропускайте тази възможност и изведете медиите на следващото ниво. Бих искал да видя, че работата ви има сериозно влияние, когато бъде публикувана. Бих искал да видя, че всяка публикация има голямо влияние. Вие определено можете да постигнете това!“

Говорейки по-общо, по отношение на привързаността към контрол в работата си по всички проекти и дейности, винаги съм се оправдавала, че виждайки слабост в обстоятелствата, определени от другите, вършейки нещата – аз се чувствам длъжна да се намеся, уж следвайки принципа да се помогне тихо. Разбирането ми беше, че щом съм наблюдател на конкретни събития и виждам по субективните си представи слабост в реализирането на тези събития - то аз съм задължена да се намеся и да дам всичко от себе си за подобрението им... сякаш аз аранжирам нещата. Звучи наистина несериозно да мисля, че аз мога да подобря ситуацията с подчинена на привързаности енергичност, която може да се нарече и припряност, и липса на търпение. Понякога и действията по вмешателството ми се случва да са в неправилно избрана посока, защото кармичната връзка остава скрита за мен. Това неколкократно ми е посочвано от практикуващи, спрямо които съм развивала чувство на отчуждение. Причината е базираната на човешкото ми мислене оценка за тях, че се отнасят несправедливо към мен и че подценяват усилията ми, че критикуват - без да оказват помощ. В тази връзка, разбирането ми за сериозността на този проблем в моя характер се подсили и от думите на Учителя от лекцията „Самоусъвършенстването в Дафа е сериозно“ (01.09.2023 г., версия на Синия екип):

„Онези, които таят привързаности и негодуват, или дори онези, които са били освободени от Дафа проекти поради грешките си и които се сърдят – за тях е най-вероятно да се подведат. Когато тези хора се съберат, за да изразят негодуванието си, привързаностите им се показват изцяло. Виждали сме, че този тип хора никога не използват Фа, за да размислят за момент: правилно ли е да имам недоволно сърце? Това ли е, което трябва да има един самоусъвършенстващ се? Съответства ли това на Фа? Ако не се усъвършенствате добре, това си е ваша работа, но когато сериозно подкопавате Фа и влияете на спасението на хората, тогава въпросът става заплашително сериозен.“

Подобен проблем откривам и когато се заговори за идеята да осъществим ново турне в България на изложбата „Изкуството на Джън, Шан, Жен“. Срамувам се, че си позволих наскоро да коментирам, че виждам недостиг на практикуващи със сърце за този мащабен проект, заради неудовлетвореността от сътрудничеството ни през 2018 г. Сега обаче осъзнавам, че споделяне на предишен опит и натрупана мъдрост от самоусъвършенстването на българските практикуващи, може да отключи сърцето ми отново за този въздействащ и ефективен инструмент за разясняване на истината. Вярвам, че привързаността ми към контрол може да бъде дезинтегрирана от освобождаващата сила на сътрудничеството, ведно с разпределянето на отговорности и поемане с търпение и усмивка на неотменните трудности. Още повече засилват необходимостта от неотложно действие по всички проекти думите на Учителя от лекцията „Останете извън опасност“ (31.08.2023 г.):

„Недейте погрешно да мислите, че когато сте помогнали да се повиши информираността за Дафа и преследването, присъединили сте се към Дафа дейности или сте участвали в Дафа проекти, сте направили нещо за Дафа или за мен. Ето така ви осигурявам шансове да се спасите и да си помагате взаимно, да спасявате хора заедно и същевременно да спасявате себе си; така че по време на тези последни дни съществата са способни да помагат за взаимното си спасение. Вие не правите тези неща за Великия път, Дафа. Великият път винаги е съществувал и никой не може да му повлияе.“

Ще посоча последно и друга повтаряща се ситуация, когато практикуващ на петиция за разясняване на истината общува спокойно с хора на улицата, а аз често се намесвам с излишно многословие в моментно зародилите се отношения. Заблуждавайки се, че помагам, се оказва, че мога да попреча на другите да изпълнят обетите си – изземвайки роля, която не ми е дадена в този момент. Практикуващ ми подсказа, че желанието за контрол се заражда в мен, защото си мисля, че мога да се справя по-добре от другите практикуващи - сякаш те вършат нещата незадоволително според моето самодоволно мнение. Всъщност толкова често забравям, че не думите, а гонг на практикуващия разлага негативните елементи и помага на съзнателните същества да отворят сърцето си към Дафа.

Предвид всичко гореизложено, използвам настоящия момент, за да отправя молба до всички практикуващи – да продължат да ми отделят внимание, за което предварително им благодаря - да ме коригират, когато забележат, че се подхлъзвам по неправедния път на всички тези мои характерни привързаности. Надявам се обаче да ме коригират доброжелателно. Всъщност не знам дали имам правото да искам състрадателно отношение след толкова дълго лутане в едни и същи привързаности, не заслужавам ли вече „предупреждение с палка“, както посочва Учителя в Лекция Първа на „Джуан Фалун“.

Правързаностите сантименталност и желание за забавления

Предупреждение получих и от състрадателен практикуващ, и то не само веднъж, по отношение на силната ми привързаност към сантименталността, която дълги години подхранвам, вместо да проявя воля да пожелая елиминирането ѝ. В тази връзка винаги съм си мислила, че за мен е крайно наложително да науча наизуст следните думи на Учителя:

„Тъй като човешките същества притежават сантименталност – да си разстроен е сантименталност, както и щастието, любовта, омразата, да обичаш да правиш нещо, нежеланието да правиш друго, предпочитането на един човек пред друг, хобитата и нещата, които не харесваме. Всичко принадлежи към сантименталността и обикновените хора просто живеят заради нея. Тогава, като практикуващ и някой, който се издига нагоре и отвъд, човек не бива да използва този подход за преценка и трябва да се откъсне от тези неща. Следователно що се отнася до многото привързаности, които произлизат от сантименталността, трябва да ги приемаме леко и накрая да ги изоставим“ (Лекция Шеста, „Джуан Фалун“)

От няколко години имам повтарящ се тест, който не бих свързала с похотта, а по-скоро с желанието ми да намеря комфорта и забавлението в отношенията си с потенциалния партньор в живота ми. Осъзнавам също, че желанието за създаване на семейство е нещо от човешката страна, която не е още усъвършенствана – присъствайки от тази страна тук, вълнувайки ме понякога доста неудържимо. Често си повтарям разбирането ми за думите на Учителя, цитирани по-горе, че мисията на Дафа практикуващия е толкова висока, че съзнанието ни не трябва да е засегнато от нищо от човешкото ниво. Освен това съзнателното и безконтролно създаване на мисловна карма, заради фиксираното ми в сантименталността съзнание, е проявление на ниско ниво за един Дафа практикуващ, което е крайно време да повиша. Но както казва Учителя в „Джуан Фалун“, Лекция Трета: „би било по-лесно да се каже, отколкото да се направи“. Осъзнавам обаче, че елемент на емоциите ми е търсенето на човешко спокойствие, външна хармония и удобни взаимоотношения, които да не ме натоварват, които да ми дават свобода и спокойствие да правя всичко онова, което имам желание да правя. Оказва се, че дълговременна самозаблуда ми пречи да осъзная, че да очаквам да се изпълнят човешките ми желания за семеен комфорт и самоусъвършенстване с чай на дивана е толкова невъзможно, колкото по моето разбиране припознавам едно ниво от значението на следните думи на Учителя:

„Този Буда, разбира се, няма да направи нищо за него, защото проблемът е аранжиран от Буда с намерението да подобри шиншин на този човек и да го повиши чрез това изпитание. Как може този Буда да се погрижи за вашия проблем? Той изобщо няма да разреши проблема за вас. Как можете да увеличите своя гонг и да подобрите своите шиншин и ниво, ако той разреши проблема ви?“ (Лекция Четвърта, „Джуан Фалун“)

Време е, както ме подтиква приятел практикуващ, да премахна свързаните със сантименталността привързаности, изтърпявайки осъзнато всички така наречени от мен страдания и трудности. И както казва още Учителят:

„Наричат го трудно, тъй като не могат да се откажат от човешкото съзнание. Това е така, защото е много трудно да изоставите нещо, когато имате насреща практическа изгода. Облагите са точно тук – тогава как да изоставите тези привързаности? Всъщност заради това човек го смята за трудно.“ (Лекция Девета, „Джуан Фалун“)

От мен зависи да преобърна затъването си в изплуване отвъд заблудата, в която ме държат произлизащите от сантименталността привързаности. Стандартът за практикуващ е висок, не трябва да се отклонявам толкова дълго време.

Заключение

Споменавайки тези 10 години вървене по Пътя си в Дафа, си спомням, че в началото се движих плахо сред шиншин изпитанията. Поддържах с приоритет вродената си доброжелателност, която според някои практикуващи се изкривява в нещо друго от привързаността ми да не влизам в конфликти. Приемам, че са прави на едно ниво. Неведнъж практикуващ ми е споделял, че не говоря открито и че сякаш преувеличената ми толерантност трансформира истинността в лицемерие. Бих искала пред всички тук да споделя, че гледайки навътре, осъзнавам, че ми липсва мъдрост да съчетавам трите принципа Истинност-Доброта-Търпение в едно. Опитвам се да балансирам тяхното едновременно проявление в мислите и действията си, но напоследък отивам в другата крайност, сякаш съм загубила предишните ми сдържаност и смиреност. Още повече, на едно събитие в София практикуващ ми посочи, че критикувам открито и доста по-грубо от обичайното си отношение други практикуващи. Той добави още, че това може да е причината да не идват определени практикуващи на събитията ни за разясняване на истината. Първоначално приех коментара с насмешка, но знам, че нито една дума, която чуваме не е случайна, а е знак отново да погледнем навътре. Да се отнасям с другите практикуващи с осъдителност, а не със състрадателно сърце, е крайно неприемливо, защото в такива ситуации определено не гледам навътре и лесно мога да провокирам конфликт – а това е сериозен регрес в самоусъвършенстването ми.

Вярвам, че всички съзнателни същества, които очакват спасение, не свалят очи от мен. Те виждат всяка една моя мисъл и оценяват всяко едно мое действие, а аз не искам да загубят надеждата си в мен, ако не отговарям на стандарта за Дафа практикуващ. Вярвам също, че ако ние като практикуващи имахме тази способност да виждаме всичко това за себе се така директно (а може би някои от нас я имат), щяхме да напредваме повече в своето подобрение, асимилирайки се с Фа. Щастлива съм обаче, че имаме тази форма на самоусъвършенстване в група, с възможност да споделяме помежду си - да си помагаме и напредваме заедно. Затова открито споделям всичко горепосочено, защото не искам да скривам нищо - нито от себе си, нито от своите приятели практикуващи, сформиращи Дафа тялото в България.

Ако нещо от споделеното дотук намирате за неуместно – моля да ми го посочите. Вярвам, че когато критиката отвън е поднесена със състрадание, тя може да ми послужи да се коригирам безусловно, достигайки по-високо ниво на разбиране и прилагане на Фа. Надявам се, с искрените усилия на всички практикуващи в България, да подобряваме непрекъснато като едно тяло нивото си на разбиране и прилагане на Фа, така че да сме достойни да бъдем спасени от Учителя, както и да имаме способността да помагаме на Учителя в спасяването на съзнателни същества в оставащото ограничено време, изпълнявайки своите свещени обети, подписани с живота ни.

Благодаря Ви, милосърдни Учителю!

Благодаря ви, приятели практикуващи!