Откриването и истинското назоваване на привързаности

Почитаеми Учителю!

Уважаеми приятели съпрактикуващи!

След малко повече от десет години практика в Дафа, аз открих, прочетох и прозрях изречението: „Тези неща ще ви бъдат предоставени, стига да промените мисленето си из основи, и това не е всичко.“ (Лекция Първа, „Джуан Фалун“)

Да променя мисленето си из основи..., тоест, цялата същност на личността, която съм, която познавам и която живея. Пълно обръщане на мисленето ми според високите стандарти на Дафа.

Оказа се, че съм живяла с представи и понятия, които съм назовавала по начин, друг и съвсем различен начин, от този на Учителя. Ще се опитам да обясня, как моята представа за завистта, се оказа съвсем различна от тази, която дава Учителят за същото нещо. Тоест, аз съм имала проблем с правилното назоваване на някои привързаности, които трябва да елиминирам.

Съвсем определено си мислех, че наистина изпитвам завист единствено, когато хората пътуват по света, а аз не съм на тяхно място, нищо друго не можеше да ме накара да завиждам. Още от университета, а после в различните ми работни среди, сред приятелите и компаниите, в които съм била желан събеседник, се смяташе за остроумно, високо интелектуално ниво и интересно да съм различна в разговорите, оригинална, артистична и понякога екстравагантна, използвайки в общуването си с хората изобилие от имитиране, сравнения, надсмиване, ирония и сарказъм... Първото нещо, с което се сблъсках, след като започнах да практикувам Дафа, бе това, че този мой стремеж, се оказа... завист! Не можех да повярвам! Не можех да се побера в кожата си от шок и изумление! Шокът ми от това откритие ме накара да се замисля дълбоко за грешните представи, с които съм живяла и да реша: ще приема ли безусловно това, което ми казва Учителят, или ще изпитвам съмнение? Положих много усилия да изкореня тази привързаност и почти мислех, че съм успяла, когато Учителят ми показа, че все още имам да работя по елиминирането на завистта.

Това се случи наскоро, тъй като обстоятелствата и подредбите са такива, че живеем заедно, ние - членовете на моето микро семейство.

В минали моменти се е случвало следното: когато сестра ми се е нагърбвала с пренасянето на много чанти, кашони, багажи наведнъж, аз саркастично да ѝ подмятам, че „малко се е натоварила като тежест, че може да понесе повече, че е добре да прояви повече героизъм, че може да сложи още една чанта на главата си“ и т. н. Истината е, че се опитвах да ѝ предложа и аз да участвам и да споделям с нея и по-тежките битови дейности; мислех си, че мога да я откажа да прави нещата по този начин, тъй като ме кара да се чувствам излишна; да я накарам да размисли и да не се претоварва. Но от устата ми излизаше сарказъм и ирония..., а това означаваше - и в мислите ми. Значи нещо не е било наред с просветлителното ми качество и досегашното ми невежество по отношение на представата за завист. Тя прави това, за да спести на мен трудностите и болките от по-тежките битови дейности. Но... се оказа, че това било завист от моя страна и Учителят съвсем определено ми я посочва!

Аз не познавам по-жертвоготовен човек от моята сестра. Всеотдайна и жертвоготовна за всеки член от семейството, но... за мен това се оказва казус и проблем, който трябва да преодолея, но... все още не мога да назова. В най-тежките месеци на моето кармично изпитание с костите на физическото ми тяло, сестра ми беше неотклонно до мен и реши, че трябва да поеме всички грижи като работа, дейности и обслужването ми, за да ми спести болките и усилията. Имах доста тежки моменти, но въпреки това знаех, че трябва да правя усилия и да преодолявам трудностите, дължащи се на собствената ми карма. Бях благодарна и... същевременно бях раздразнена! Разсъждавах върху неописуемата милост на Учителя, който наред с изпитанието ми беше осигурил и грижата, за да го премина поносимо и че всъщност така се случва с всяко наше изпитание. Разсъждавах върху общуването със сестра ми, което често се превръщаше в елементарни конфликти и доказване на правота. Не можех да убедя сестра си, че тя, като Дафа практикуващ, трябва да ме оставя да ми бъде трудно и да ме боли, че когато не мога да се справя и без друго винаги опирам до нейната помощ. Опитвах се да разбера огромното ѝ желание да ме замести във всичко, претоварвайки себе си, но не можех да изляза от усещането, че прекалените ѝ грижи ме подчиняват и тормозят. Признавам, че имам силно развито чувство за неприкосновено лично пространство и това е нещо, което безусловно ценя у другите хора и никога не нарушавам. Грижите на сестра ми понякога ме потискат и ме карат да се бунтувам. Признавам, че все още реагирам разпалено поради недоволство и от огорчението в очите ѝ разбирам, че не съм била състрадателна, че не съм успяла да вникна в мотивите ѝ, че не съм проявила търпимост. Опитвам се да открия в себе си кое е нещото, което прави нейната всеотдайност прекалена и неразбираема за мен?! Учителят ни учи (не цитирам точно), че това, което най-много ни дразни у другия и го намираме за неприемливо, то се съдържа и у нас, ето защо трябва да гледаме навътре в себе си, за да открием това лошо качество и да го премахнем. Имам усещането, че у мен отново се разминават представите за това, дали правилно ще назова лошото нещо в себе си. Дълбоко в себе си разбирам, че Учителят ми показва и разкрива тънките и коварни нюанси на егоизма.

Може би мнозина от присъстващите биха се запитали, не сме ли изговаряли помежду си всичко това. Да, разбира се, но както казва Учителят: „Да ви кажа истината, целият процес на самоусъвършенстване за един практикуващ е процес на непрекъснато изоставяне на човешки привързаности.“ (Лекция Първа, „Джуан Фалун“) И пак Той, Учителят, казва в аудио лекция: „... но на сегашното му ниво, това нещо, което ще елиминира привързаността му, не е достатъчно силно...“ (Седма лекция, 20-21 минута).

Второто нещо, с което все още не мога да се справя и да назова коя е привързаността, е нещо неочаквано и се прояви при работата по писане на материали за „Минхуей“. Работим в екип със сестра ми, но споделям само моето разбиране за този процес. Създаването на подобни материали е интересно, събитието трябва да бъде истинно и обективно отразено. С обезоръжаващо търпение и уважение към труда ни, треньорката от екипа на „Минхуей“ ни обучава и се опитва да ни направи съпричастни към начина, по който китайските читатели възприемат чуждестранните материали за събития, свързани с Дафа – няма значение дали е представяне на практиката или събитие за разясняване на истината. На китайските читатели на „Минхуей“ им било трудно да разбират нашия, европейския начин на мислене и изразяване. Понякога се стига до парадокса нашият първоначален материал (текст и снимки), публикуван в „Клиархармони“, да е съвсем различен, когато е публикуван в „Минхуей“ (споделяли сме това в листата). Опитвам се да приема всички аргументи, да съм толерантна към китайските читатели, но все още не ме напуска усещането, че това прилича на медиен шаблон и се опитват да го наложат и за нас. Беше интересен моментът, когато редакционният екип на „Минхуей“ всеки път премахваше изреченията, с които бегло споменавам историческите достойнства и географски особености на нашите градове, където се провеждат събитията, но един единствен път не написах такова изречение и бяхме изненадани да видим, че екипът на „Минхуей“ е написал как Пловдив е на повече от 6 хиляди години и един от най-старите градове на Европа. Попитахме обучаващата защо се получава така? Отговорът ѝ бе: „Не се знае какви фактори стоят зад това и защо редакционният екип е направил така“.

Ще завърша с цитат от Учителя: „Като практикуващи вие ще се изправяте пред конфликти неочаквано. Какво трябва да направите? Винаги трябва да поддържате състрадателно и добро сърце. Тогава, когато се натъкнете на проблем, ще бъдете способни да се справите добре, защото това ви дава възможност да смекчите конфронтацията. Винаги трябва да сте великодушни и добри с другите и да ги зачитате, когато правите нещо. Когато и да се натъкнете на проблем, най-напред трябва да прецените дали другите ще могат да го понесат, или дали ще нарани някого. Постъпвайки по този начин, няма да има никакви проблеми. Следователно в самоусъвършенстването трябва да следвате все по-висок и по-висок стандарт за себе си.“ (Лекция Четвърта, „Джуан Фалун“)

Благодаря, Учителю!

Благодаря, приятели, практикуващи, че ви има и че сте винаги там, където трябва!