Есе за споделяне на опит 2019-2023

Милостиви Учителю,

Скъпи другари-практикуващи,

Казвам се Таня и практикувам Фалун Дафа от лятото на 2015 г.

15.12.2019 е последната конференция, за която съм писала есе. Тогава си тръгнах с усещането на разочарование от отрязания финал на есето. Този последен абзац в есето ми обаче, според мен и тогава, и сега, отразяваше истинското състояние на Дафа тялото в онзи момент и то се бе проявило с нашето българско участие в Лондон.

Зад огорчението ми прозираше наранено его, неприемане и неразбиране какъв е мотивът на другия практикуващ да заличи параграфа?! Това не променяше процесите, които вървяха в българското Дафа общество.

„Лондон 2019

Беше прекрасно преживяване... с малко изключение, в което (според моите представи), се прояви липсата на усещане за единност на българското Дафа тяло или обратното: липсата на единност на Дафа тялото в България се прояви в Лондон. На парада България бе представена само от тримата носещи банера... Останалите приятели бяха разпръснати в други секции. Разсъждавам и не мога да намеря отговор дали беше проява на българския индивидуализъм или на единност с всички народи?!“ ...

Учителят ни учи: „Какво значение има вашето чувство?” („Джуан Фалун“, 2017, Лекция Първа)

Сред големите предизвикателства за мен е да премахна емоционалността си – тя винаги е била свръх и като практикуващ работя върху това. По тази причина, след втория призив на координатора да пишем есе за националната конференция, реших, че трябва да го направя. Трябваше да се проверя доколко съм напреднала в изоставянето на тази привързаност.

И още: „Не­об­хо­ди­мо е уче­ни­ци­те ни да нас­т­ро­ят със­то­я­ни­е­то си в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то и от този ден на­та­тък по­ве­че да не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват с едно око към ко­ор­ди­на­то­ра. От­се­га на­та­тък не тряб­ва да каз­ва­те и дума за това, кол­ко доб­ре се спра­вя ко­ор­ди­на­то­рът със са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си или с ръ­ко­во­де­нето на хо­ра­та, и вече не тряб­ва да се вто­рач­ва­те в него“. („Бъдете по-прилежни“, Вашингтон 2010)

Последните 3 години не се провеждаха конференции в България - обективните външни причини са ясни – „Ковид“, но все по-ясно се усещаха процесите на вътрешно разделение. Всеки се усъвършенстваше сам...

Наблегнах на изучаването на Фа. Заехме се със сестра ми да направим превод – на „Джуан Фалун“ от 2018 (последна редакция юли 2019 г.). Бяхме наясно, че при тогавашното ръководство на Асоциацията ще бъде най-добре да не казваме, защото не биха приели нашата идея. За наша радост, приятели-практикуващи също се бяха заели с този превод. Така се роди идеята да споделим първия си прочит – да споделим първия суров превод. Правилността за решението да пазим в тайна работата по превеждането на „Джуан Фалун“, редакция 2019 г., се потвърди, когато тогавашният координатор написа в писмо, че до нея е достигнала информация за подобна дейност: „Известени сме за разпространието на работен файл на превод на Джуан Фалун версия 2018 г. сред практикуващите в София и Русе. Получилите такива файлове следва да ги изтрият незабавно“.

Решихме, че няма да унищожаваме нашия труд... Работата по превода беше мощен тласък на разбирането ми на Фа. Удивлявах се на концентрирания и красив изказ на екипа практикуващи, които са работили цели 10 години, за да предадат Дафа на Учителя Ли на съвремените англоезични хора. Спомних си, че навремето, при първото си четене на „Джуан Фалун“ 2013 г., прочетох 4 пъти един след друг главата за тайнствения проход и почти нищо не разбрах... След третата наша редакция, или както приехме да я наричаме „прочит“ на „Джуан Фалун“ 2018, решихме да се върнем към изучаването на „Джуан Фалун“ 2017 г. на български, за да можем после отново да прецизираме прочита си на „Джуан Фалун“ 2019.

Почувствах като истински празник възможността да се съберем на национално изучаване в Стара Загора през февруари 2021 г., а после в София през април. Щеше да е интересно да се види дали сме се раздалечили зад маската на „Ковид“, или обратното – да сме затъжени за истинско общуване между другари.

Работа по проекти и откриване на привързаности

В началото на 2021 год. чрез приятел-практикуващ получихме със сестра ми предложение да помогнем за пускането на сайта „Дафа Инфоцентър“. За да се справим с поставения срок, работихме много усърдно по доста голям брой материали. Обаче след нашата работа, друга практикуваща се заела да редактира вече направените статии. Изведнъж се оказа, че поставения предварително краен срок може да се разтегли и от март 2021 г. официалният сайт на Инфоцентъра бе пуснат на 12.12.2022 г. Вътрешно напираше раздразнението ми.... Така трябваше да разбера и да открия други свои привързаности – усещане за прецизност и перфекционизъм, високомерие и привързаност към точност...

Именно на изучаването в София през м.юли 2021 г. преглътнах себелюбието си, когато тогавашният главен координатор предложи да се заемем със сестра ми с преводите и редакцията на филмите от серията „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“, като определи за координатор на този проект ветеран-практикуващ. Бях доста изненадана, защото общуването с координатора през годините ни беше трудно.

Разбирах, че координаторът е само посредник при възлагането на задачата. Бях си обещала да сътруднича безусловно, независимо дали ще възникнат разногласия. Получихме линковете на филмите и субтитрите и започнахме. Работата беше много интересна, но и доста времеемка. Попълвахме знанията си по история, обръщаха ни се представите спрямо това, което знаехме от уроците в училище (а по наше време се учеше много). Освен субтитрите имаше много допълнителен текст върху кадрите от филмите. Имаше непреведени на български стихове на Маркс. И макар да имахме дадени субтитри, изчетохме доста странична информация, за да сме точни в превода...

Този път имахме пълната свобода за превод и редакция, срокове и начин на предаване. От октомври 2021 г. до края на септември 2022 г. направихме и изпратихме 6 филма. И отново започнаха разни мои терзания и раздразнение, че няма развитие по проекта, че по независещи от мен причини, но свързани по някакъв начин с мен, работата по проекта буксува. Филмите, разобличаващи злото, могат да бъдат от голяма полза, ако се организира тяхно представяне сред хората. И така след почти 2 години, след няколкократни питания-напомняния, от м.август 2023 г., приятели-практикуващи започнаха да качват българските субтитри. Когато разбрах в разговор, че има специална програма за правенето на филми със субтитри и сме положили доста повече труд като начинаещи, дори не се подразних... Благодарих в сърцето си на Учителя!

В средата на март 2023г. отново чрез практикуваща получих предложението на главния координатор да се заема с изпращането на репортажи за събитията в България за „Минхуей“. Не се поколебах изобщо. Усещах, че задачата отново идва от Учителя. Говорих със сестра ми дали ще пише текстовете на български и ѝ споделих първоначалните си притеснения: изпитах съмнение как ще се справяме, защото, да си признаем, всички неглижираме начина, по който изглеждаме на събитията като облекло и подредби. От статиите и снимките в „Минхуей“ на събития в другите държави виждам, че ние, в България, сме направо небрежни... Освен че не съм фотограф, изпитвах притеснения, че няма да ни е възможно да присъстваме на всички събития и как ще трябва да искам от другарите-практикуващи да ни изпращат материали.

Изпратих първата статия по материали на практикуващите, създатели на електронната платформа „Новетика“. Статията касаеше събития от м. декември 2022 год. Получихме поздравления от редакторския екип на „Минхуей“, но... се оказахме извън всякакви срокове за актуалност. Препратих писмото с поздравленията в листата, за да знаят практикуващите, че усилията им са оценени. Вместо това се породи напрежение и ново писмо от Асоциацията, с което се направи опит за отричане на събитията... Изпратих втората статия за „Минхуей“ за събитието от 25 март в Пловдив в срок, но преди да съм преминала обучението с техните изисквания. Статията излезе в „Минхуей“ доста различна от изпратения наш материал. Плувах в емоциите си и в неразбиране защо е преработена и къде грешим?! Не се почувствах обидена, но чувствах, че искат да ни вкарат в шаблон. Изпитвах съпротива и реших, че трябва да задам въпросите си на редакторите на „Минхеуй“. Написах им писмо с въпроси и посочване на несъответствията... Така се открои желанието ми да доказвам правота...

Докато чаках техния отговор си дадох сметка, че всъщност е нормално медията да има шаблон за репортажите от събитията от различните държави, но поправянето на текста и преиначаването много ме смущаваше... Получих отговор от редактора, който ни обучава, но не и от редактора, преправил статията. Настоявах на своето т.е. да получа отговор на въпросите. Тази кореспонденция показа различията в манталитета и характера ни като различни народности групи, сложната мисловна конструкция на българите, която е плод на сложни исторически времена и обстоятелства. Решихме, че ще правим статиите като спазваме критерия за истинност, и че поправките няма да ме засягат.

Учителят ни учи: „Ето как ще са нещата за вас от сега нататък. Дали сте прав, или не – за един самоусъвършенстващ се това изобщо не е важно. Не спорете наляво и надясно и не поставяйте ударение на това кой е прав и кой греши. Някои хора винаги настояват, че са прави, но дори и да сте прави, дори и да не сте сбъркали, какво от това? Подобрили ли сте се на базата на Фа?“. („Преподаване на Фа в Манхатън“, Ню Йорк 2006г.)

Благият тон на редакторката, нейното разбиране и съпричичастност, нейното търпение и балансирано поведение стопиха моята упоритост. Получавах всяко нейно предложение за редакция. Осъзнах, че нашето желанието за различни и нешаблонни статии е форма на самоизтъкване, но пък не разбирах защо прилагат едни изисквания към нашите статии, а в същото време ги откривах в публикациите на други държави. Отказах се да доказвам правотата си за проявения различен стандарт. Приех аргумента на редакторката, че много често не знаем какви фактори стоят зад дадено действие.

„...Както го виждат Боговете, дали практикуващият е прав или греши в човешкия свят, изобщо не е важно, докато важното е елиминирането на привързаностите, които идват от човешкото мислене, и значение се придава именно на начина, по който се справяте с елиминирането на тези привързаности, вкоренени в човешкото ви мислене, докато се самоусъвършенствате. (Аплодисменти) Ако съумеете да се справите с нещата спокойно, независимо колко онеправдани може да се чувствате, ако можете да останезте неповлияни и да не се опитвате да измисляте оправдания за себе си, тогава за много от нещата даже няма да има нужда да спорите....“ („Преподаване на Фа в Манхатън“, Ню Йорк 2006 г.)

Прозрях колко е важно за практикуващите в Китай, които понасят преследването от ККП да усещат и да виждат подкрепата на другите народи. Също така прозрях, че им е трудно да приемат, че ние в България също знаем какво зло е комунизмът, макар мащабите да са други. Не ми се е отдал случай да обясня за избиването на „цвета“ на българската нация.

Мисля, че започнах да изпитвам състраданието със сърцето си, а не просто разбиране за състрадание на интелектуално ниво. Осъзнах, че работата за „Минхуей“ е истинска работа на самоусъвършенстващи се. Всяка неделя имаме седмично изучаване с екипа на „Минхуей“, след което обсъждаме вече публикувани статии от нашия екип. За изминалите шест месеца, откакто върви проектът, отделям доста повече време да чета есета на практикуващи. Осъзнах сериозността на работата за „Минхуей“, защото всяка публикация там утвърждава нашата работа – на българските Дафа практикуващи и умножава нашия принос.

Благодаря, Учителю!

Октомври 2023