Детайл от картината "Деца, играещи в градината на двореца" на неизвестен китайски художник, датирана между XIII и XV век. Музей "Метрополитън", Ню Йорк. Придобита чрез дарение от фонда "Дилън", 1987 г. https://www.metmuseum.org/art/collection/search/45656
Двама братя, вече на възраст, отварят по един специализиран магазин в родния си град. Единият продавал платове и зърнени храни и успял да развие успешен бизнес. Другият брат, напротив, изгубил бизнеса си, тъй като попаднал на измамници и се оставил да бъде въвлечен в нечестни бизнес отношения. Този неуспех и последствията от него са отчасти причина този брат и съпругата му да посегнат на живота си и да оставят малкия си син на съдбата.
Така се стигнало до там, че успелият брат взел племенника си у дома. За съжаление съпругата му имала негативно отношение към брат му и неговата съпруга още преди случилата се трагедия. Тя ги презирала както заради техния неуспех, така и заради последвалата бедност. Сега се страхувала, че момчето ще ѝ донесе нещастие.
За да се увери, че то може да причини колкото се може по-малко вреда, не позволила на момчето да живее в къщата. То трябвало да пренощува в плевнята за сено. Тя го карала да работи усилено и умишлено му давала твърде малко храна. Собственият ѝ син, който бил на същата възраст, се подигравал на братовчед си и го наричал "малък просяк".
Пред приятели и роднини жената възхвалява сина си, който един ден щял да бъде високопоставен държавен служител и способен учен. Тя обаче демонстрирала презрение към племенника си и често повтаряла, че нищо няма да излезе от него. Съдбата му била, да бъде просяк.
Момчето страдало мълчаливо в продължение на много години от лошото отношение на леля си. Често плачело нощем и тъгувало за родителите си, които много го обичали. Винаги било трудолюбиво и не противоречало на леля си, защото не искало да създава неприятности на чичо си.
Братовчед му, от друга страна, се държал съвсем различно: бил много разглезен от амбициозната си майка. Той бил арогантен, високомерен и никой не бил достатъчно добър в неговите очи. Често викал на братовчед си: "Стой далеч от мен, ти, малък просяко, недей да носиш нещастие на семейството ми".
Детайл от картината "Деца, играещи в дворцовата градина" на неизвестен китайски художник, датирана между XIII и XV век. Музей "Метрополитън", Ню Йорк. Придобита чрез дарение от фонда "Дилън", 1987 г. https://www.metmuseum.org/art/collection/search/45656
Учител признава потенциала на сирака
На момчето не му било позволено да посещава училище. Тъй като всеки ден имало много работа, то ставало рано, за да може да седи под прозореца и да слуша уроците.
Старият учител съжалил момчето и му дал книги. Той разбрал, че момчето бързо възприема и е интелигентно. Решил да попита роднините му, дали може да вземе момчето при себе си. Чичото и лелята били благодарни на учителя за предложението и веднага се съгласили.
Учителят останал в селото за кратко, за да преподава на децата. След известно време той се върнал в родния си край заедно със сирачето. От този момент нататък момчето било под опеката на учителя и получило солидно и добро основно образование. Десет години по-късно сиракът се превърнал в привлекателен млад мъж. Той успял да издържи държавния изпит с отличен успех. В хода на кариерата си той постигнал най-високите академични отличия.
Случило се така, че го повикали като съдия на мястото, където някога живял с чичо си, леля си и братовчед си. През последните няколко години братовчед му бил похарчил парите на родителите си. Не сметнал за необходимо да инвестира в образование. Само за няколко години пропилял парите на родителите си и продал всичко, което му били оставили. Дори отпратил родителите си в един храм, за да може да продаде родния си дом. Когато не му останало нищо, той започнал да краде. Полицията го заловила в един момент и срещу него били повдигнати обвинения.
В деня на делото той разпознал съдията, който стоял пред него. Това било момчето, което някога обиждал като "малък просяк". Някогашният богат и арогантен братовчед сега стоял пред някогашното бедно сираче като престъпник и получавал присъда за престъпленията си. Точно това момче се беше превърнало в образцов учен, какъвто майка му така желаела да види.
Връзка към източника: : https://yuanming.de/articles/die-dinge-sind-oft-nicht-so-wie-sie-scheinen.html
Източник: Die Geschichte „Der Bettler wird Richter“ aus dem Buch Treasured Tales of China Vol. 3, Seite 59, Classical Poets Publishing, Mount Hope, New York, 2020
Всички статии, графики и съдържание, публикувани в Yuanming.de, са защитени с авторски права. Използването им с нетърговска цел е разрешено, ако се посочи заглавието и връзката към оригиналната статия.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.