Легендата за дракона (част 2)

Съществуват много истории за Ю Велики - легендарен цар в древен Китай, известен с това, че управлявал водата*. Според Хуайнанзи*, Ю Велики веднъж се превърнал в гигантска мечка, за да прекоси планината Хуаншан (известна като Жълтата планина-бел. на редактора). Докато Ю Велики изследвал Южен Китай, плавал по една река, когато се появил жълт дракон. Другите хора в лодката се изплашили до смърт, но Ю Велики казал: „Като ми е дадена мисия от божественото, аз работя усилено, за да служа на хората. Престоят тук ми дава време да изпълня мисията си, а смъртта означава да се върна там, откъдето съм дошъл. Нищо не може да смути съзнанието ми“. Тогава драконът си тръгнал.

В китайската култура може да се открият много истории и културни реликви, свързани с дракони. Изображения на дракони се срещат навсякъде - от скулптури до рисунки, от съдове до накити и знамена. Макар че някои хора приемат драконите за измислени същества в митологията, инересно е да се запитаме как древните са могли да измислят такъв ярък и цялостен образ на дракона.

Реликви на възраст 6 000 години

Много отдавна, по време на строителството на проекта за пренасочване на водата, в едно село в окръг Хуанмей, провинция Хубей, е открит седемметров модел на дракон.

Покрит с обли камъни, моделът изобразява дракон с четири лапи като цилин* (известен също като кирин, легендарно състояние), чифт рога като на елен, люспи и опашка. Моделът е много ярък и привлича вниманието както на археолози, така и на биолози. Оценява се, че рисунката е създадена най-малко преди 6000 години.

Културата Хуншан*

Друг пример е културата Хуншан в град Чифън, Вътрешна Монголия. През 1971 г. е открит нефритен дракон. Това е най-старият нефритен дракон, намиран някога от археолозите.

Това произведение на изкуството е с дължина 60 см (около 24 инча) и диаметър 2,3 см. (около един инч). Главата има очи, нос, уста и брада. Гривата на гърба на дракона е украсена още по-ярко. Други нефритени произведения на изкуството, изработени в подобен стил, са открити във Вътрешна Монголия и близката провинция Ляонин.

Макар горепосочените данни да се отнасят за древни реликви, следните случки от съвременен Китай могат да дадат повече информация за съществуването на дракони.

Паднал дракон

През лятото 1934 г. в град Инкоу, провинция Ляонин, се случва нещо необичайно. В продължение на повече от месец валял дъжд и едно тръстиково езеро било наводнено. Местен жител усетил нещо странно в езерото. Когато той с още хора започнали внимателно да проверяват езерото, открили гигантско същество, което изглеждало, че умира.

Сяо Юцин, възрастна жена от Инкоу, тогава е била само на девет години. През 2004г. тя си спомня, че седяла върху кон, придържана от баща си, когато видяла съществото. Забелязала, че очите на дракона са полузатворени, а опашката му е свита. Той имал две предни лапи, точно като образите на дракон, който хората обикновено описват.

Смятайки дракона за създание, което предвещава добро, местните жители се опитали да го спасят. Някои построили навес, за да го предпазва от слънчевата светлина, а други го обливали с вода. Това продължило няколко дни, докато създанието изчезнало мистериозно. Три седмици по-късно, обаче, хората видели дракона в Инкоу, но тогава той вече бил умрял.

През 2004г. друг възрастен човек, Ян Шуни, разказва пред Историческия отдел в Инкоу какво е видял тогава. Той дори показал на служителите мястото, където е умрял драконът. „На земята имаше много кости с триъгълна форма, над 100 броя. Създанието имаше един или два рога“.

По онова време местните жители вярвали, че това е паднал дракон, че небето може да го е наказало и да го е ударило с мълния, преди да падне в езерото.

Според статията, озаглавена „Дракон умира от обезводняване“, публикувана във вестник „Шънцин таймс“ на 14 август 1934 г., костите на дракона са пренесени в провинция Хъбей и изложени на показ. Това предизвика интерес сред много хора.

Статия за дракона във вестник „Шънцин таймс“ (Shengjing Times)* от 14 август 1934 г.

Мистериозните кости на дракона

На 16 юни 2004 г. 81-годишният Сун Чженгрен от Инкоу занася в историческия отдел в Инкоу кутия с пет кости. Той казва, че това са драконови кости, които събрал през 1934 г., когато бил на 11 години.

За Хан Сяодун, заместник-директор на отдела и другите служители, било толкова интересно, че потърсили и намерили статията за дракона от 14 август 1934 г. в „Шънцин таймс“.

„Шънцин таймс“ също така съобщава, че драконът е имал два рога на главата и четири лапи. Драконът си бил изкопал яма, дълга 17 метра и широка седем метра. Следите, оставени от драскането с нокти, се виждали ясно. Навярно драконът се е мъчил, преди да умре.

Статията цитира също Ли Биншен, карикатурист от Пекин, който казва, че той и двама от неговите братя и сестри били видели дракона тогава. „По това време бях на 10 години, съществото беше заобиколено с котви и въжета, за да не могат посетителите да се приближат“, спомня си той. „Беше дълго около 10 метра. Гръбнакът му се извиваше в средата - не като на риба. На главата си имаше рога, различни от тези на всяко друго морско същество“.

Когато събитието е отразено по националната телевизия, CCTV твърди, че костите, които Сун е донесъл, са от кит. Но още трима възрастни хора от Инкоу - Чай Шукан, Хуан Джънфу и Чжан Шунси, които са виждали дракона отблизо, веднага опровергават това твърдение.

Чай казва, че по това време е бил на девет години и е живял близо до тръстиковото езеро, където е намереният драконът. Освен това той и приятелите му веднъж видели дракон в небето за около 15 секунди в един облачен ден през 1934 г. Драконът бил сив и се движел в небето като змия. Той приличал на познатите ни изображения на дракони: два прави рога на главата, брада и изпъкнали очи. Драконът бил дълъг над 10 метра, с люспи, четири лапи като на крокодил и опашка като на шаран.

Чай, Хуан и Джан заявяват, че не е правилно CCTV да твърди, че драконът е кит. Чай пише до CCTV и до Пекинската зоологическа градина, но така и не получава отговор.

През 2005 г. CCTV прави допълнително предаване. Въпреки че не признава изрично съществуването на дракон, тя вече не се споменава, че падналото същество е кит.

Изгубена култура

Изображения на дракони се появяват и в други цивилизации. В храма на Кукулкан в археологическия обект Чичен Ица в Мексико има две скулптури на бога на дъжда Чаак в северния ъгъл на пирамидата. Те много приличат на дракон, което съответства с вярването в китайската култура, че драконите са отговорни за дъжда.

Богът на дъжда, на маите - Чаак.

Подобно на древната китайска култура, цивилизацията на маите също е била много напреднала. Пирамидата на Кукулкан е била висока около 30 метра и е имала 91 стълби от всяка страна. Като ги прибавим към последното стъпало на върха, стават общо 365 стъпала, които представляват броя на дните в една година.

Сходството между бога на дъжда на маите, Чаак, и китайския дракон, който също е почитан заради дъжда, е доказателство за обща нишка между културите. Друго общо вярване за различните цивилизации е, че праисторическите култури някога са били унищожени от наводнения и че хората от тези цивилизации очакват спасение от Създателя.

Някои големи учени са осъзнали значението на отвореното съзнание. Например, Алберт Айнщайн веднъж отбелязал, че съвременната наука може само да докаже съществуването на нещо и не може да опровергае, че нещо не съществува. „Виждаме една чудесно устроена вселена, която се подчинява на определени закони, но разбираме законите само смътно“, казал още той.

Дали някога човечеството ще може отново да види дракони и подсказки от божествения свят? Времето ще покаже.

(Край)

-------------------------------------------------- --------------------------------------

* Ю успешно разработва система за контрол на наводненията, която е решаваща за създаване на благоденствие в централната китайска област. Вместо директно да прегражда потока на реките, Ю създава система от напоителни канали, които освобождават водите при наводнение в полетата. Ю изразходва също много усилия за прокопаване на речните корита. Известно е, че Ю яде и спи с работниците и прекарва повечето си време лично да подпомага работата по прокопаването на тинестите корита на реките по време на 13 те години, за които той приключва проекта. Изкопаването и напояването са успешни и това позволява китайската култура да процъфти по продължението на Жълтата река, река Уей и други водни пътища в централната китайска област. Проектът печели на Ю известност в цял Китай и е посочен в китайската история като „Великият Ю контролира водите“ (китайски: 治水; пинин: Да Ю Жи Шуи). По-конкретно, Ю води голям брой работници да отворят речен канал в планината Лонмън по поречието на Жълтата река, който и днес е известен с името си „Шлюз Ю“.

Хуайнанзи (Huainanzi) е древен китайски текст, който се състои от сборник от есета, резултат от поредица от научни дебати, проведени в двора на Лиу Ан, принц на Хуайнан, някъде преди 139 г. пр.н.е. Хуайнанзи смесва даоистки, конфуциански и правни идеи, включително теории като ин и ян и теории за У Син (китайска философия за ПЕТ-те движения). Уикипедия (английски)

*цилин/кирин - китайски еднорог – бел. на редактора

* Shendjing Times (на китайски: 盛京時報), известен също като Shengjing Shibao

Културата Хуншан* Китайският дракон е едно от най-важните митически същества в китайската митология, считано за едно от най-силните и божествени същества, както и господар на всички води. Вярва се е, че те създават облаците с дъха си. Драконът символизира велика сила и помага изключително много на героите и боговете. Един от най-известните дракони в китайската митология е Инлун, който се счита за бог на дъждовете. Много хора на различни места се молят на Инлун, за да получат дъжд. Китайците понякога използват термина „Потомци на Дракона“ като знак на тяхната етническа идентичност.

Връзка към източника: https://en.minghui