Освободих се от дълбоко скритите си представи, след като ме уволниха

Наскоро разбрах някои принципи на Фа и разбирането ми се задълбочи, но това беше дълъг процес.

Нека започна с обяснение на моята предистория. Израснах в религиозно семейство и всяка неделя ходехме на църква. В продължение на много години се придържах към ритуалите, но имах много въпроси без отговор. Липсваше ми смелост да задам на някого многото въпроси, които имах за живота и за духовността.

Понякога се опитвах да си представя колко голяма е Вселената, а имах чувството, че съм малък като карфица. Може би Вселената беше голяма колкото един град, една държава или един континент, а може би беше по-голяма дори от Земята? Имаше ли само една вселена?

Тази идея изглеждаше толкова безкрайно далечна за мен, че ме накара да се страхувам. Страхувах се, че мога да бъда незначителен и безполезен в очите на Създателя и че той може да не смята, че същество с размерите на карфица като мен заслужава някаква доброта. По-късно тази мисъл се разшири и аз почувствах, че не съм достатъчно важен, за да бъда обичан.

Години по-късно, през 2010 г., когато започнах да практикувам Фалун Дафа, осъзнах колко егоистична е била първоначалната ми мисъл. Последното учение на Учителя „Как е възникнало човечеството“ ме разтърси и аз видях своята самонадеяност.

Противопоставяне на собственото ми его

Учителят казва:

„Понастоящем човешкият свят преживява последния период от фазата на разрушение в процеса на формиране, застой, упадък, унищожение. В тези последни времена всичко се е променило към по-лошо, както е предопределено, и следователно унищожението е неизбежно. И именно поради тази причина светът е толкова обезпокоен. Добрите мисли са рядкост, човешките умове са се изкривили, развратът и злоупотребата с наркотици са широко разпространени и хората са възприели атеизма. Тези неща са неизбежни в последния етап на космоса и свидетелстват за времето, до което сме достигнали!“ („Как се е появил човешкият род“ – версия на Жълтия екип).

Преди да започна да практикувам, егото ми растеше и се затвърждаваше, но аз не го виждах. Бях убеден, че съм прав. Знаещата ми страна все повече се потискаше. Отдалечавах се от доброто - вместо това се стремях към самоутвърждаване, слава, свобода и забавление.

Когато започнах да практикувам Дафа, осъзнах колко мрачен, самотен, изгубен и егоистичен е бил животът ми. Осъзнах, че през тези години съм създавал все повече и повече карма. Създавах си твърдо мнение за хората, ситуациите и за себе си. Само Дафа има силата истински да разкрие тези неща и само Учителят може да премахне кармата.

Един конфликт разкрива пропуските ми в самоусъвършенстването

Едно скорошно преживяване ми помогна да видя ясно какво не е (подчертано от редактора) истинската ми същност и да видя принципите на Фа на моето ниво.

Преди три години имах конфликт с друг практикуващ. От години бях включен в един проект. След известно време позицията ми се промени и работех директно с координатора. Миналата година загубих позицията си. На пръв поглед я загубих поради конфликт и бях заменен от по-способен човек. Гневът, разочарованието и завистта, несигурността и съмненията в самия мен, бяха само част от привързаностите, които завладяха мислите ми. Загубих увереност в най-важния проект на Учителя. Съмнявах се не в самия проект, а в изпълнението му на човешко ниво и в координатора. Това, което се случи, ми повлия толкова драматично, че не знаех дали искам да продължа да участвам в която и да е част от този проект.

Когато се размислих за случилото се, забелязах комунистическия начин на мислене и действие. Преди позицията ми да бъде официално отнета, споменах за този „комунистически манталитет“ пред ръководството на проекта. В миналото исках да оказвам по-голяма подкрепа, но винаги съм имал чувството, че ролята ми е потисната. Не говорех много и разбирах, че сътрудничеството означава тихо да правя това, което ми се казва. Постепенно обаче разбирането ми се промени и исках да бъда по-активен.

Въпреки това, когато разговарях с координатора, моята отправна точка не се основаваше на Дафа и принципите Истинност, Състрадание и Търпение - тя се основаваше на разочарование, гняв и нагласа да казвам на другите какво да правят. Бях разочарован, че не съм участвал в по-ранните процеси. От моя гледна точка комунистическият начин на мислене беше очевиден и се отразяваше в нагласите на практикуващите и тяхното поведение.

След този конфликт бях изпълнен с обида и разочарование. Беше ми почти невъзможно да направя крачка назад и да погледна разумно на нещата. Чувствах се примирен и безнадежден. Чудех се дали някога ще пожелая да участвам в този проект.

Човешките ми чувства и възгледи ми пречеха. Въпреки че всичко показваше, че ситуацията е възможност за самоусъвършенстване, ми беше трудно да се успокоя. Старите сили се бяха насочили към най-дълбоките ми, най-уязвими мисли.

Непрекъснато се питах: „За какво наистина съм дошъл на този свят? Дали исках да утвърдя себе си, или Фа? Бях ли готов да се откажа от егото си и да поставя Дафа на първо място?“.

В процеса на гледане в себе си и изследване на случилото се започнах да се поправям и да поставям Дафа на първо място. Ниво по ниво възприемах как се издигам. В някои моменти отрицателните, егоистични субстанции бяха толкова силни, че единственото, което исках да направя, беше да се оттегля и да спра да участвам в груповите дейности. Моята знаеща страна трябваше многократно да елиминира човешките ми мисли. Това е болезнен процес, за да разпознае човек своята обида, неадекватност и завист. Трябваше да се примиря с това къде не съм успял да се самоусъвършенствам.

Аз бях този, който беше натрупал тази карма, така че аз бях този, който трябваше да се изправи пред нея и да я премахне. Привързаността към това да се защитавам беше много силна и имах желание да избягвам другите практикуващи.

Спомних си за учението на Учителя и си помислих: „Когато отношението ми е толкова отрицателно, отговарям ли на принципите Истинност-Състрадание-Търпение?“.

В крайна сметка придобих по-дълбоко разбиране за това какво е моята истинска същност и какво не е моята истинска същност и какво означава да утвърждавам Дафа, а не себе си, като същевременно се поправям според принципите на Фа, които разпознах на моето ниво. Оттук нататък успях да продължа напред.

Следване на знаците от Учителя

През следващите седмици Учителят ми даде няколко сигнала. Един от тях беше под формата на история за самоусъвършенстване, която ми показа много ясно дълбоко скрития корен на моята привързаност.

В историята се разказва как на ученик на западно божествено същество се показват неговите привързаности, като обида, разочарование, съмнение и съревнование.

По време на буря едно божествено същество върви по вода. Учениците му седят в лодка и се страхуват да не се удавят, защото по онова време почти никой не можел да плува. В гнева и разочарованието си ученикът провокира Божеството, като казва, че ще повярва истински, че божественото същество е Божество, само ако ученикът може да ходи по вода. Божественото същество се съгласява да позволи на човека да ходи по вода - при едно условие: Той не трябва да гледа нито надясно, нито наляво и да не обръща внимание на вълните и бурята.

Ученикът излиза от лодката въпреки високите вълни и тръгва по водата. В момент на съмнение обаче той поглежда наляво и надясно и вижда вълните. Обхваща го страх, защото знае, че не може да плува и може да умре.

В този момент той започва да потъва под вълните. Но божественото същество не изоставя ученика си: протяга ръка и го изважда от водата. Хваща го за ръка, връща го обратно в лодката и го утешава.

След моето преживяване разбрах защо съм запомнил тази история. Осъзнах колко много доброта и любов е имало божественото същество към своя ученик, дори когато човекът се е съмнявал в него. Божеството е осъзнавало колко важен е този процес за ученика му и не го е оставило сам дори в момента, когато той вече не е вярвал на своя учител. Божественото същество винаги било до него и му помагало.

Изведнъж разбрах корена на моята привързаност, която се беше формирала в детството ми.

Точно както Учителят казва:

„Разбира се, има хора, които, търсейки божествена помощ в трудни моменти, не са останали доволни от резултата и са започнали да мразят Бог – в резултат на това дори са се обърнали срещу Него. Някои дори са се обърнали към демоничната, тъмна страна, извършили са още повече грехове и са си навлекли още повече карма“(„Как се е появил човешкият род“ – версия на Жълтия екип).

Не можах да разбера напълно или да проумея какво се е случило, докато не прочетох статията на Учителя. Бях точно като онзи ученик - все още таях съмнения и дълбока обида.

Заради отрицателния светоглед, който бях придобил като дете, смятах, че всички трудности, с които се сблъсквах, са несправедливи. Тъй като това беше моята отправна точка, всичко се влошаваше и отрицателният ми възглед стана втора природа.

Винаги, когато другите бяха приемани по-добре или получаваха позиция, която ме интересуваше, но нямах „способностите“, или трябваше да работя два пъти по-усърдно, чувствах, че към мен се отнасят несправедливо. Не разбирах защо другите имат по-лесен живот от мен или имат повече знания и способности. В мен се породиха чувства на недоволство и завист и се чувствах неуравновесен в сърцето си. Въпреки че знаех Фа и принципите, не гледах навътре, не разглеждах случилото се от гледна точка на самоусъвършенстващ се и не го използвах като възможност да повиша нивото си.

Отправната ми гледна точка беше, че възприемах всичко като наказание, а не като последица от моето отношение и поведение. Едва когато признах това дълбоко негодувание, искрено се извиних на Учителя и отхвърлих тази стара подредба на силите, преживях коренна промяна отвътре.

Най-накрая ми просветна, че не мога да постигна много от нещата, които искам, независимо колко много се опитвам. Разбрах, че те не са част от моята съдба, и то защото нямах достатъчно дъ (добродетел), за да я осъществя.

С поглед напред

Осъзнах много съществени въпроси. По моя път не трябва да има значение дали някой има привързаности или възгледи, които ме тревожат, дали разпознава елементите на комунизма в себе си, дали е готов да ги премахне или не, или как се отнася с мен. Зависи само това как аз се отнасям към него и какво общо има той с мен, както и какви привързаности трябва аз да премахвам.

На друго ниво разбрах защо един самоусъвършенстващ се или човек, може да не е склонен да се промени - въпреки че са му дадени намеци - докато сам не разпознае проблема. Трудно е да се елиминират комунистическите мисли, поведение, привързаности и възгледи чрез разум или емоции, а още по-малко може да се заповяда да се промени практикуващ или обикновен човек.

Коренна промяна може да започне само с признаването на принципите на Фа с отправна точка състраданието. Чрез споделяне на преживявания, основани на принципите на Фа, ако имаме отворено сърце, можем да разпознаем проблемите си и Учителят ще ни помогне да ги отстраним.

Когато милосърдието е отправна точка, се докосва истинската същност на човешкото същество. Дори ако отношението ми все още не е състрадателно и милостиво, мога да отхвърля всичко, което все още не съответства на Истинност-Състрадание-Търпение, и да спра да подхранвам отрицателната си страна. Когато се поддавам на отрицателни субстанции, несъзнателно тръгвам по демоничен път и създавам още повече карма.

Практикуването не е свързано с това да живеем добре на човешко ниво или да сме здрави. Става дума за това да се доверяваме на Учителя и на Фа, да се придържаме към принципите на Фа и да ги утвърждаваме, въпреки трудностите.

Може би не винаги разбирам напълно честта да бъда Дафа ученик в този исторически момент, но знам, че повече не искам да се разсейвам от намеса. Трябва да гледам към своята мисия и задача. В този процес може да се отказвам от все повече и повече от възгледите си за себе си и за другите.

Бих искал да завърша със следния цитат и с най-голяма благодарност към Учителя.

Учителят казва:

„Неговата обич е най-висшата и най-свята благословия за всички животи! Няма по-голяма чест за който и да е човек на този свят от това да бъде обичан от Него!“(„Защо Създателят се стреми да спаси всички животи“ - преведено от англоезичната версия на Жълтия екип).

Благодаря ви, състрадателен Учителю, че не пускате моята ръка и че не пускате ръцете на моите приятели-практикуващи!

(Представено на Фа-конференцията за споделяне на опит 2023 г. в Германия)

Връзка към източника: https://en.minghui.org/html/articles/2023/12/6/213225.html