Да се освободя от негодуванието и да вървя добре по моя път на самоусъвършенстване

(Minghui.org)
Аз съм млад практикуващ, който имаше щастието да се роди в семейство на практикуващи Фалун Дафа. След като станах свидетел на чудеса сред други практикуващи, аз имам непоколебима вяра в Учителя Ли (основателят на Дафа) и Дафа. Родителите ми ме водеха да се самоусъвършенствам още от детство, така че за мен беше лесно да получа Фа.

Липсваше ми обаче ентусиазъм и обръщах внимание на самоусъвършенстването само когато родителите ми ме насочваха към това. Но без техните напомняния и насърчения щях да се държа като обикновено дете, което се отдава на обикновени удобства и игри. Въпреки че се държах добре по време на часовете за изучаване на Фа и споделяне на опит, когато се сблъсквах със ситуации от реалния живот, действах просто като обикновен човек.

Продължителната липса на истинско самоусъвършенстване и насочване на погледа навън изостри конфликтите между мен и майка ми, дори до такава степен, че в продължение на 20 години таях обида към нея, без да разглеждам въпроса през гледната точка на истински самоусъвършенстващ се.

Подхранване на недоволството

Често четях „Джуан Фалун“ с родителите си. Знаейки изискванията на Учителя към самоусъвършенстващия се, се опитвах да приложа високите стандарти на самоусъвършенстващия се към майка ми. Например, ако тя ми се караше, удряше ме или ми крещеше, си мислех: Как така тя не отговаря на стандартите за самоусъвършенстващ се? Тя дори прибягваше до физическо насилие и словесни обиди.

Когато се караше на баща ми или на баба ми, си мислех: Нима един самоусъвършенстващ се не трябва да издържа, защо й липсват маниери? Тя е дори по-лоша от обикновен човек! Заради ограничените финанси на семейството ни, майка ми често ме биеше или ми крещеше, преди да плати таксата за обучение, което ме караше да се страхувам от силни звуци. Всеки път, когато чуех шум, треперех и си мислех: Дори обикновените майки знаят как да обичат децата си, защо моята майка е такава? Продължителното гледане навън и таенето на обида задълбочаваха конфликтите между нас.

По време на следването ми в колежа липсваше контрол от страна на майка ми и не изучавах Фа, и не правех упражненията; забърквах се в обикновеното общество. Привързаността към съревнованието, завистта, негодуванието и желанието за борба се засилиха. Все по-често спорех с майка ми и често ѝ се обаждах, за да излея гнева си, оплаквайки се от многото начини, по които ме е ощетила. Тъй като не можех да понасям внезапните ѝ изблици на гняв, често ме обземаха лоши мисли, като например: само ако се случи нещо лошо, характерът на майка ми може да се промени и тя да започне да гледа в себе си.

Трезво пробуждане

Кончината на баща ми събуди и мен, и майка ми от състоянието на обикновени хора; беше като удар с чук. Скръбта беше непреодолима, а майка ми дълго време беше в капана на сантименталността към баща ми. Много практикуващи дойдоха да ни помогнат, а аз се върнах към груповото изучаване на Фа. С тяхна помощ наистина тръгнах по пътя на самоусъвършенстването. Първото препятствие, с което се сблъсках, беше как да се освободя от негодуванието към майка ми

Чрез непрекъснато изучаване на Фа открих корена на моето негодувание. Докато изучавах „Джуан Фалун“ с други практикуващи, прочетох този пасаж:
„В самоусъвършенстването при разрешаването на специфични конфликти или когато другите се отнасят зле с вас, може да съществуват два сценария. Единият е, че може да сте се отнесли зле към този човек във ваш предишен живот. В сърцето си чувствате, че това не е честно: „Как може този човек да се отнася така с мен?“. Тогава защо вие сте се отнесли към този човек по такъв начин в миналото? Може да твърдите, че всъщност не сте го знаели по това време и че този живот няма нищо общо с другия. Така няма да се получи“
(Лекция четвърта, Джуан Фалун).

Недоволството към майка ми произлизаше главно от привързаността ми към сантименталността. Страхувах се, че майка ми ще се тревожи за мен, затова се отказах от работата, която харесвах. След това тя ме обвини, че съм некомпетентна. В сърцето си бях засегната, защото мислех, че тя е тази, която ме е принудила да подам оставка, но в крайна сметка бях скарана с нея. Това огорчение, заедно с нежеланието да бъда критикувана, се надигна в мен.

Спомням си грижовното отношение на други майки към децата им, когато бях малка, което ме караше да се чувствам още по-разстроена и възмутена. Прекалената загриженост за отношението и действията на майка ми сама по себе си беше привързаност към сантименталността. След като майка ми е самоусъвършенстваща се, аз очаквах повече от нея. Въпреки това тя се държеше по-зле пред мен, отколкото другите майки. Но аз, също така, приемах нейната доброта за даденост и ако не я получавах или не бях доволна, подслонявах негодувание.

Когато се оплаках от майка ми на член на семейството на практикуващ, тя каза: „Защо трябва да й казваш всичко? Ти можеш да вземаш решения за себе си?“. Осъзнах, че все още съм много зависима от майка си. Макар да изглеждаше, че съм израснала в млад пораснал човек, дълбоко в себе си все още бях просто дете, което разчиташе на напътствията на родителите си. Правех нещата, само когато те ме помолеха и без техните напомняния рядко ходех на групово изучаване на Фа или правех упражненията. Бях го приела за даденост, мислейки, че в семейство на самоусъвършенстващи се, родителите трябва да са по-усърдни в ръководенето на младите практикуващи. Така че съществуваше проблемът, че се стремях да се уча от други практикуващи, но не и от Фа. Всеки път, когато поведението на майка ми беше проблематично, подсъзнателно си задавах въпроси: „Защо майка ми е такава? Всички ли Дафа самоусъвършенстващи се са такива? Наистина ли Дафа е добър?“.

Смятах я за самоусъвършенстващ се, но не осъзнавах, че тя също е в процес на усъвършенстване и действията ѝ не могат да представляват Дафа. Тези конфликти, всъщност, ми напомниха за моята прекалена зависимост от другите. Истинският самоусъвършенстващ се трябва да има собствена вяра в Дафа и праведни мисли сред обикновената социална среда и семейните конфликти.

С непрекъснато изучаване на Фа и гледане навътре постепенно се научих да гледам на себе си като на самоусъвършенстващ се. Вече не се карах с майка ми и можех спокойно да приемам, когато тя понякога ме удряше. В състояние съм да й съчувствам и да оценя усилията й. Постепенно престанах да се оплаквам от нейното нетърпение и обиди към мен, защото успях да съчувствам на трудностите, с които се сблъскваше тя.

Освен това продължих да премахвам мързела си и по-често се захващах с домакинската работа. С промяната на моето отношение се промени и това на майка ми. Тя вече не избухваше в гняв и характерът ѝ се подобри. Сега можем да обсъждаме нещата спокойно и когато срещна трудности в самоусъвършенстването, тя ми дава напътствия от гледна точка на Фа, вместо да ме поучава със светски съвети.

Впоследствие отново изпитах неприязън към майка си, обвинявайки я, че е твърде загрижена за светските дела. Старите сили се възползваха от пропуските ни и тя беше задържана в полицейския участък за два дни. През това време си изплаках очите и съжалих, че не съм оценила истински средата за самоусъвършенстване, която имах преди. След като в семейството останахме само двете, вместо взаимно да се насърчаваме в усъвършенстването си, останах в капана на недоволството и не можех да се освободя от привързаността си.

С помощта на други практикуващи и непрекъснато изучаване на Фа открих, че основната причина за преследването ни се дължи на неразрешеното негодувание. Помолих Учителя да ми помогне да спася майка си и обещах да използвам времето, за да се усъвършенствам и да премахна негодуванието си. На третия ден, с благословията на Учителя, тя успя да напусне полицейския участък с праведни мисли. По време на процеса се случиха някои чудеса, които оставиха служителите в полицейския участък да се удивляват на чудесата на Дафа.

Премахване на пластовете на недоволство

Всеки слой на моето пространствено поле беше зает от недоволство, което ме караше постоянно да се сблъсквам с изпитания. В опита си да се освободя от този войнствен манталитет, промених отношението си към членовете на семейството си. Но не се освободих истински от недоволството. По време на всеки конфликт критиките на майка ми често ме караха да избухвам в гняв. Тя ме обвиняваше за умишлените провокации на другите или за тегленията от банковата ми сметка, което също предизвикваше гнева ми. Като продължих да изучавам Фа и да укрепвам праведните си мисли, открих, че всеки път, когато изпадах в гняв, той беше свързан с преплитането на доброто и злото. Запитах се: Защо аз трябва да нося последствията, когато другите са очевидно виновни? Защо аз трябва да бъда укорявана, когато очевидно другите грешат? Привързаността ми към правилното и грешното и отказът да простя, когато съм права, ме държаха в капана на обидата.

Но това, което самоусъвършенстващият се трябва да постигне, е безусловно да гледа навътре, особено в критични моменти. Всеки конфликт може да не ме засяга дълбоко, но думите на майка ми могат моментално да ме разгневят. Тя също така ме поглеждаше яростно, когато говореше за мен с други практикуващи.

Отношението на обикновените хора вече не могат да трогнат сърцето ми. Да позволя на тези, които имат най-голямо значение за мен и чието мнение ценя, да излязат, за да ми помогнат да премахна негодуванието, би могло да предложи най-добрата възможност за моето усъвършенстване. Всичко е на разположение, за да ми помогне да се подобря в самоусъвършенстването, но често се оказвах неспособна да се измъкна от образа на обикновения човек.

Срам ме е да призная, че макар да практикувам повече от 20 години, едва през последните три години започнах истински да се самоусъвършенствам. Сега имам ново разбиране и усещане за самоусъвършенстването и вярата ми стана по-силна.

Изложеното по-горе е част от моите размисли и преживявания в самоусъвършенстването. Моля, поправете ме, ако нещо не е в съответствие с Фа.

Връзка към източника: https://en.minghui.org