Су Ши: Приемете съдбата със смирение

Има една китайска поговорка: „Бог решава съдбата на човека“. Но младите хора често се стремят да променят съдбата си и след това, докато събитията се развиват, се чудят защо животът сякаш излиза извън контрол. В традиционната китайска култура хората вярват в уважението към боговете, познаването на съдбата им и следването на Дао. Тоест, изправен пред житейски трудности и неблагоприятни събития, човек трябва да остане решен да се стреми към истината и по този начин да постигне просветление, като следва пътя на завръщане към своя източник.

Снимка: freepik.com

Един такъв човек, който постигнал Дао, бил Су Ши (1037-1101), знаменит поет от династията Сун (известен също като Су Донпо), родом от Мейджоу (съвременната провинция Съчуан). Су издържал императорския изпит за най-висша степен с най-добрия резултат. След кратко време той бил назначен на длъжност императорски секретар, след това за министър в Министерството на обредите, а по-късно и на други длъжности.

Макар да заемал високи постове, Су бил много обективен и честен, когато му искали препоръки, и нищо не можело да го спре в стремежа му да служи на хората. Той също така проявявал търпение към хората, които не харесвал и затова понякога ставал жертва на политически сътресения.

Понижение в длъжност и изгнание в Хуанджоу

През 1079 г. някой донася на император Шен Цун, че Су е критикувал реформите на министър Уан Анши. Няколко длъжностни лица допълват обвинението, което води до арестуването на Су. В същото време много служители се обявили в защита на невинността на Су и така спасили живота му. Въпреки това той е понижен в длъжност и изпратен да служи в Хуанджоу (днешна провинция Хубей). Докато живеел там, той понесъл трудности; същевременно - недостигът на материални блага му дава възможност да се замисли за живота.

Според Лънджай Йехуа, когато пониженият Су Ши бил на път и наближавал Хуанджоу, се случило интересно събитие. По-малкият му брат Су Джъ сънувал, че среща трима монаси - Удзие, Юнян и Цун. Когато на следващия ден той разказал за това на монасите Юнян и Цун, те възкликнали, че са видели същия сън. „Интересно е, че трима души са могли да сънуват един и същи сън“, казал Су Джъ.

Когато те срещнали Су Ши и го попитали за това, Су Ши им казал: „Когато бях на осем или девет години, сънувах сън, че съм монах и пътувам из района на Шаню. Когато майка ми беше бременна, тя сънуваше монах, който ѝ дойде на гости. Този монах беше сляп с едното око“.

„Монахът Удзие беше от района на Шаню и беше сляп с едното око“, казал монахът Юнян. - През последните години от живота си той пътувал до Гаоан и умира в храма Дайю. Това е било преди около 50 години."

Интересното е, че по това време Су е на 49 години. Той описва събитието в стихотворение:

Храмът Нанхуа

Когато бях аз монах в храма

усъвършенствах се усърдно в три жизнени цикъла.
Заради сериозни грешки,
да дойда тук в този живот, стана моя съдба.

В древни времена на човек често се е налагало да се усъвършенства в продължение на няколко живота. Има много примери за това. Именно докато бил в Хуанджоу, Су се замислил за живота и сериозно изучавал будизма.

Положително отношение

В Хуанджоу Су започва да води много скромен и беден живот, което не е обичайно за него.

Су е бил достоен държавен служител и никога не е вземал подкупи. Поради това семейството му трудно свързвало двата края. За да живее с малката си месечна заплата, Су я разделял на 30 части и ги окачвал на греда в къщата. Всеки ден той свалял с вилата една част за дневните разходи и след това скривал вилата. По-късно Су открил някаква пустош, покрита с бодливи храсти и камъни. Семейството му разчистило отломките, премахнало тръните и превърнало мястото в градина от 50 му (или 8,2 акра). „Всички съседи дойдоха с градинските си инструменти, за да помогнат, защото знаеха, че съм беден“, написал той.

Освен че обработвал земята, Су се придвижвал със сламени обувки или с малка лодка. Веднъж той написал: „Може би човек има съдба. Дори да се изхранваш не е лесно, а да се сдобиеш със слава или богатство също е трудно“.

От друга страна, липсата на материални блага допринася за духовното преображение на Су. Дори при трудни обстоятелства той успява да запази положителна нагласа, както е показано в следното стихотворение:

Лин Дзян Сян

Аз продължавах да пия през нощта
понякога буден, а понякога пиян
В полунощ се връщах
и чувах слугата да хърка като гръм.

Почуках на вратата и не чух отговор.
Стоях с бастуна си и се вслушвах в ромоленето на водата.
Всичко на този свят е илюзорно,
но хората все още се суетят за нищо.

Нощта беше тиха, без вятър,
а водата в реката беше спокойна, неподвижна като огледало.
Бих искал да се кача на малка лодка.
И да прекарам остатъка от живота си на реката, както си пожелая.

Според учението на Буда школата, нашето тяло е само носител, а най-важната част се явява душата. Пред лицето на несгодите човек трябва да запази спокойствие, за да може да достигне до по-добро разбиране и да постигне Просветление.

На планината Лу

Когато през 1084 г. Су Ши отново е понижен в длъжност, той пътува от Хуанджоу (днешната провинция Хубей в Китай) до Джуджоу (днешната провинция Хенан) и минавайки покрай Джудзян, вижда величествената планина Лу (Лушан). Изкачвайки се на нея, той пише стихове:

Изписано на стената на манастира Силин.

Ако се вгледате в него - прилича на хребет, а отстрани - на връх.
Отдалеч и отблизо е на различна височина.
Аз не знам истинския вид на планината Лу поради това,
че аз самият съм на планината.

Това е кратко стихотворение, но смисълът му е дълбок. Когато се сблъскаме с несигурността в живота, ние гледаме на нещата от собствената си гледна точка и тогава ни е трудно да видим цялата картина. Само като се отърве от представите, човек може да преодолее ограниченията и да получи по-пълно разбиране.

В есето „На изгубеното плато“ Су Ши пише: „Някои хора гледат на нещата отвътре на случващото се, а не отвън. Може да няма разлика в размерите като такива, но човек може да изглежда висок и голям, когато се гледа отвътре. Когато някой, който си мисли, че е висок и голям, ме погледне, може да ме види като суетен и ненадежден. В този случай е трудно да се каже коя страна е по-добра“.

След премеждията, преживени в Хуанджоу, духовният свят на Су Ши достигна ново ниво. Той открил, че всички неща на този свят, независимо дали са високи или ниски, трябва да бъдат ценени.

В стихотворението "Първа ода за червените скали" Су Ши пише:

„Между небето и земята всичко си има място.
Ако нещо не е мое, не мога да го взема.
Но докато слушаме вятъра над реката или гледаме луната над скалата,
знаем, че тя е безкрайна и не отива никъде.
Това е безграничен дар от Създателя,
и вие и аз можем да му се наслаждаваме“.

Думите му показват смирение пред боговете и благодарност за това, което имаш. Това съответства на сюжетите на традиционните китайски картини, в които гигантските планини и реки са основните обекти, а хората са показани като малки и по-малко важни. Това е отражение на дълбокото уважение към боговете в древността. Човекът не е основната част от природата. Само Създателят на Небето и Земята заслужава такова уважение.

В „Събраните съчинения“ на Су Ши думата „Създател“ се появява 59 пъти. В едно от произведенията си поетът пише: „Създателят знае, че искам да се върна към произхода на живота си и затова болестта и кръговратът на живота са планирани за мен“.

Още едно понижение в по-късните му години

Когато изгнанието приключва, Су Ши се завръща от Хуанджоу на 57-годишна възраст и е назначен за министър на обредите - най-високата длъжност в кариерата му. Въпреки това завистта на чиновниците довежда до това, че две години по-късно Су Ши е изпратен на служба в Хуейджоу (съвременната провинция Гуандун).

На 63-годишна възраст Су Ши е заточен в Данчжоу, още по-отдалечен селски район (в днешната провинция Хайнан). Това трето изгнание е съпроводено с декрет, който забранява на Су Ши да отсяда в резиденциите на държавните служители, така че той трябва да наеме жилище от обикновени хора.

В „Писмо до учения Чен“ Су Ши пише: „Тук няма месо за храна, няма лекарства за болестите, няма къде да се настаниш, няма приятели, които да посетиш, няма въглища през зимата и студена вода през лятото. Въпреки това в същото писмо присъства едно жизнеутвърждаващо начало: „Имайки физическо тяло, дадено ми от Създателя, аз ще следвам съдбата си и ще отида там, където тя ме води. Това е моето разбиране и моля не се тревожете за мен“.

В сламената си колиба Су Ши обучавал местните хора и един от тях станал първият човек от този район, който издържал императорския изпит. За да помогне на хората да се снабдят с прясна вода, той им показал как да изкопаят кладенец. И първият кладенец бил наречен на негово име - "Кладенецът Донгпо" (Су Ши бил известен и като Су Донгпо).

По време на седемте години на Су Ши в Хуейджоу в семейството му умират девет души. Но той запазил спокойствие и жизнерадост, ходил в други села, разговарял с хората и им помагал с лекарства.

В традиционното конфуцианство има една поговорка: „Благородният човек остава спокоен в бедност, разбира другите и знае собствената си съдба“. Постъпвайки така човек достига до по-високо ниво на нравственост. Тези принципи се следват и в други вероучения от китайската традиционна култура: в будизма човек се усъвършенства, за да стане Просветлен; в даоизма човек се връща към източника на живота.

От древни времена, във всяка култура, човешкият свят е смятан за свят на илюзии. Казвали са, че животите слизат тук, преродени като хора, след моралното си падение. Възстановявайки традиционните ценности, съхранявайки добродетелите и уважавайки боговете, човечеството намира надежда за по-добро бъдеще.

Връзка към източника: https://yuanming.ru/su-shi-s-pokornostyu-prinimat-sudbu-57476/