Истории за чудотворни явления. Левитация.

През хилядолетията на човешкото съществуване както в Китай, така и на Запад е имало много случаи на хора, които са се издигали в небето посред бял ден или са се издигали над земята. Такива са били китайските даоисти, индийските йоги и свещеници от Запада. Автентичността на това е документално потвърдена. По-долу са дадени някои примери за тези чудодейни явления.

Снимка: freepik.com

Монах със свръхестествени способности

През 2011 г. Discovery Channel показал документален филм за младия американски фокусник Дан Уайт. Той показвал различни трикове. Един ден Уайт отишъл в Непал, за да намери легендарните летящи монаси.

Търсенето на фокусника се увенчало с успех. Той намерил монах, който можел да лети. Монахът обаче казал, че няма да излети, само за да направи представление. Уайт решил да спечели доверието на монаха и му показал един трик: накарал луната да изчезне с ръцете си. След като размислил, монахът се съгласил да левитира пред Уайт и снимачния екип. Документалният филм показва как монахът се издига във въздуха на височина над един метър. Той е заснет от различни ъгли: отпред, отстрани и в близък план.

Монахът посъветвал Уайт да държи ума си открит и да продължава да се учи.

Исторически записи от Древен Китай

В книгата "Сю сян джуан" (“Продължение на легендата за безсмъртието“) е описано как 36 исторически личности стават безсмъртни и се издигат в небето посред бял ден. Сред тях са такива известни личности като поета Джан Джихе, лекаря Сун Съмяо и даоистката Сие Джижан.

Сие Дзижан е родена в Гуейджоу (днешна провинция Съчуан) по времето на династията Тан и от дете водила тих и прост живот. Била учтива, много четяла и цитирала наизуст "Дао Дъ Дзин". На седемгодишна възраст се отправила на пътешествие с две даоистки и се завръща у дома, когато е на десет години. По-късно Сие започва да живее в даоисткия храм на Лао Дзъ. Когато навършила 14 години, тя казала, че храната прилича на червеи и спряла да се храни.
През 790 г. губернаторът Хан И се намирал в този регион и научил за Сие. Той я поканил на гости, за да провери дали историята за това, че не се нуждае от храна е вярна. Той я задържал и затворил в продължение на няколко месеца. Когато отворил вратата, видял, че Сие е добре. Изглеждала по същия начин, както преди, а и гласът ѝ не се бил променил. Хан бил убеден в свръхестествените способности на Сие и поръчал на дъщеря си Хан Дзъмин да се учи от нея.

Бащата на Сие Дзижан, Сие Хуансин, изповядвал конфуцианството и не признавал други вярвания, включително даоизма. Той пътувал в продължение на много години. Когато се върнал у дома, научил, че дъщеря му се усъвършенства в Дао и не се храни. Бащата сметнал, че това е чудовищно, и затворил Сие в една стая, като я държал там повече от 40 дни. Момичето само станало още по-свежо. Бащата не можел да разбере как е възможно това.

През 793 г. Ли Дзян, който също вярвал в Дао, станал управител на Гуейджоу. На 3 март 794 г. Сие се отправила към Дзиндзюан, където се събрали много даоисти. Денят бил прекрасен и всичко наоколо изглеждало великолепно. Според думите на Сие, Божествата също се били събрали в този ден.

Сие била предпазлива и не би казала на случаен човек нищо за даоисткото усъвършенстване. Ли обаче бил искрен последовател на даоизма, затова понякога Сие му разкривала някои неща: „По-важно е да четеш Свещените писания, като оставяш думите да преминат през сърцето ти, отколкото да ги запомняш наизуст. Този, който се откаже от усъвършенстването, губи повече от онзи, който никога не е започвал. Човек трябва да бъде усърден“.

Сие не яла 13 години. На 9 ноември 794 г. тя казала на Ли, че скоро ще си тръгне. След това, на 20 ноември около 8 ч. сутринта, тя се издига в небето пред очите на хиляди хора. Скоро след това цялото място се покрило с разноцветни облаци, от небето се чула божествена музика и се разнесъл приятен аромат, който се задържал дълго време.

Ли Дзян и регионалният военен управител Вей Гао докладвали за събитието на император Дъдзун. Императорът издал грамота, възхваляваща Сие Дзижан. Ли също така издигнал паметник в Дзиндзюан, за да увековечи чудото на нейното възнесение.

Каменен паметник в чест на чудото за възнесението на Сие Дзижан на небето.

Ли подробно описал тази история в книгата „Животът на Дунцзи Джънжен“, която е спомената в класическата историческа книга „Нова книга на Тан“.

Според "Ши Дзи" („Исторически бележки“ на Сим Циен) „Жълтият император взел мед от планината Шоу и я използвал за леене на дин [котли] на планината Дзин. Когато котлите били изработени, долетял дракон, който „спускайки брадата си“ приветствал Жълтия император. След като Жълтият император провел приятелски разговор с дракона, той и още над 70 души, включително официални лица и харема му, се качили на дракона и той се издигнал нагоре. По-нископоставените чиновници, които не успели да се качат на дракона, се хванали за брадата му и издърпали косми от нея. Докато гледали как Жълтият император отлита, хората плачели, като държали в ръцете си лъка, оставен от императора, и кичурите косми от брадата на дракона. В съвременната провинция Хенан това място по-късно било наречено езерото Дин, а лъкът - У Хао“.

„Ши Дзи“ е един от най-достоверните исторически документи от древността. Неговият автор Сим Цян събрал много свидетелства и ги сравнил с древни записи. Той изключил случаите, които не могъл да потвърди. Например, поради многото несъответствия Сим не включил в книгата си „Ли Пу Де“ (древна хроника „Записи от различни години“). Но той написал за полета на Жълтия император, описан по-горе, което потвърждава автентичността на този случай.

Джан Джихе

Повечето от официалните исторически документи на Китай се фокусират върху въпроси, свързани с благоприличието и морала, и не споменават често за усъвършенстването или способността за левитация. Но в сборника с разкази от династията Сун "Тайпин Гуандзи" има свидетелства, че Джан Джихе, Ян Дженцин и други са левитирали.

Джан бил поет. Живял е на планината Хуейдзи (в днешната провинция Джъдзян) по време на династията Тан. Джан издържал императорските изпити и бил много талантлив. Джан също така се прочул и с уменията си по калиграфия и рисуване. Той се усъвършенствал в даоизма и „не усещал студ дори когато спял в снега; той даже не се мокрел във вода“. Джан пътувал много, за да види планините и реките и не се стремял към слава.
Джан бил добър приятел на известния учен Ян Джънцин. Когато Ян бил губернатор на Худжоу (днешна провинция Джъдзян), той поканил учени хора да седнат заедно около една маса. за да пишат стихове. Първото стихотворение било написано от Джан:

Риболовец

Пред планината Сисай кръжат чапли над реката,
където прасковите цъфтят и плуват рибки.
В синя бамбукова шапка и зелено сламено наметало той стои,
прегърбен от вятъра и дъжда, който ръми, не желае да си върви.

По време на тази среща Ян и другите учени, сред които Лу Хунджиан, Сю Шиен и Ли Чендзуй, написали 25 стихотворения. Те споделяли радостта си и се забавлявали. Джан помолил за мастило и бяла коприна, за да нарисува картини за стихотворението „Дзин Тян“. За кратко време той умело нарисувал пет картини, изобразяващи цветя, птици, риби, насекоми, планини и реки. Ян и останалите учени много ги харесали.

По-късно Ян се отправил на изток до Пингуан И. След порядъчно изпито вино, Джан започнал да се забавлява на водата. Поставил малка тънка бамбукова рогозка върху водата, седнал на нея, отпивал вино и си напявал стихове. Бамбуковата постелка не потъвала. Тя се плъзгала напред-назад по водата като лодка - ту бавно, ту бързо. После се появили жерави и се носели над нея, което изумило Ян и останалите му спътници. След това Джан благодарил на Ян, махнал с ръка и левитирайки, изчезнал в далечината.

Ян Джънцин

След като постигнат Пълно съвършенство, даоистите напускат земята чрез възнесение или шидзи (освобождаване от смъртната плът).

Ян бил много известен като достоен човек и изкусен калиграф. Стилът му е описван като „гладък, но не твърд, сериозен, но не сложен, благороден и дълбок, величествен и елегантен“, „носещ древен смисъл и въплъщаващ майсторство в простотата“. Например в младите си години той написал „Стела* на пагодата Дуобао“, а в зрелите си години - „Паметник в чест на портрета на Дунфан Шуо“. „Историята на олтара на Безсмъртния Магу“ и „Стелата на Ян Цинли“ са сред най-добрите образци на калиграфията в китайската история.

Калиграфията на Ян също свидетелства за благородния му характер и възпитание. В сборника "Тайпин Гуандзи" е написано, че Ян смело се отправил в стана на войските на метежниците, за да преговаря. Той бил пленен и принуждаван да премине на страната на бунтовниците. Той обаче не се подчинил и бил екзекутиран. Ян приел смъртта достойно. Преди да бъде обесен, той казал: „Аз съм даоист и искам да запазя тялото си“. Бунтовниците го погребали.

По-късно роднините отнесли тялото на Ян и го поставили в ковчег. Те видели, че починалият изглежда така, сякаш е жив. Докато отнасяли ковчега, усещали, че става все по-лек и по-лек. Когато пристигнали на мястото на погребението и отворили ковчега, установили, че той е празен. В книгата „Тайпин Гуандзи“ се разказва как повече от десет години след смъртта на Ян един слуга на семейството му пътувал до друг град и там се срещнал с Ян.

Това е случай на шидзи (освобождаване от смъртната плът). Това означава, че даоистът, след като постигне Пълно съвършенство, преобразува вещ (например бамбукова пръчка или обувка) в свое тяло, докато истинската му същност, „Азът“ живее в света. След като завърши делата си, той напуска земята и отива в Божествения свят.

В книгата си „Удивителни човешки способности“ Винсент Дачински разказва, че в католическата литература се срещат над 200 истории за светци, които са можели да левитират. Вероятно първата документирана проява на тази свръхестествена способност е левитацията на Света Тереза от Авила. В автобиографията си, написана през 1565 г., тя споменава как веднъж се е издигнала във въздуха пред 230 свещеници и монахини. Светицата не искала да показва способността си на хората и се молела Бог да я лиши от това умение. След това тя никога повече не се издигнала над земята.

„Летящият монах“

Свети Йосиф Купертински се усъвършенствал повече от 20 години и след това успял да се издигне над земята. Става известен с това, че прави това пред стотици свидетели, включително папа Урбан VIII и двама кардинали. По време на една меса той се издигнал над олтара. Говори се, че е летял до върха на кулата на катедралата „Свети Петър“ в Рим. Веднъж той се намирал във въздуха около два часа - това е най-дългото време, през което е левитирал.

Свети Йосиф се е издигал над 100 пъти, поради което е наричан „Летящият монах“. Той умира от треска на 18 септември 1663 г. През 1753 г. папа Бенедикт XIV го обявява за светец, а през 1767 г. папа Климент XIII го канонизира. Църквата вярва, че способността му да левитира му е дадена от Бога, а биографията му е надлежно записана.

Свети Йосиф от Купертино често е наричан „Летящият монах“.

Според църковните писания има и други хора, които също са притежавали способността да се носят във въздуха, сред които Свети Едмънд от Абингдън, архиепископ на Кентърбъри (около 1174 - 1240 г.), сестра Мария Кармелитска (около 1700 г.) и Алфонсо Лигуори (1696 - 1787 г.).

През XIX в. един от най-известните хора, които умеели да левитират бил Даниел Данглас Хюм. Той демонстрирал това умение пред хиляди хора, сред които Уилям М. Текери, Марк Твен, Наполеон III и други известни политици, лекари и учени.

„Хюм изведнъж започна да се издига над земята, което беше изненада за всички около него. Хванах ръката му и видях краката му. Беше се издигнал на около 30 сантиметра от земята. Смесени чувства - редуващи се страх и възторг - накараха Хюм да трепери и в този момент той сякаш загуби способността си да говори“, пише редактор на американски вестник. „След известно време Хюм се спусна и после отново се издигна. На третия път стигна до тавана и го докосна с ръце и крака“.

В средите на самоусъвършенстващите се обикновено се смята, че човек, който е достигнал определено духовно ниво, може да притежава свръхестествени способности. В различните култури тези явления са вдъхновявали хората и са им помагали да се свържат с божественото начало. Дори преди 100 години хората все още са смятали, че левитацията е способност, дарена на човечеството от Бога.

Чудото на прелитането над Големия каньон

С развитието на съвременната наука хората стават все по-зависими от технологиите. В резултат на това вярата им в божественото отслабва. Въпреки това, както се казва, “когато Бог затваря врата, той отваря прозорец“, така че все още се случват чудотворни събития.

Един от примерите е американският фокусник Дейвид Копърфийлд. Той изнася много представления, които надхвърлят въображението на хората. През 1984 г. той преминава през Големия каньон, който е дълъг 446 км и е широк от 6 до 29 км. Големият каньон е с неправилна форма и се извива. След като седнал в медитация, Копърфийлд се издигнал във въздуха и бавно се отправил към Големия каньон. Цялото събитие е заснето на видео от хеликоптер. Въпреки че някои хора се съмняваха в реалността на случващото се и се опитваха да го обяснят, никой друг фокусник не е правил подобно нещо.

По време на класическо магическо представление през 1992 г. се вижда как Копърфийлд лети свободно като птица. След това той преминава през два метални пръстена, за да покаже, че не е вързан с въжета. След това Дейвид влиза в прозрачна кутия, затваря капака и започва да се движи вътре, за да покаже, че не използва въжета. Понякога по време на представленията той избира една от зрителките и лети с нея като Супермен във филма или към него се приближава дресиран орел, с когото продължават да летят заедно. Заради тези и други събития Копърфийлд е наречен "Магьосникът на века".

Вестник Детройт Фрий Прес също съобщава за специалното участие на Копърфийлд през октомври 2001 г. През февруари 2001 г. Копърфийлд записва предсказание - седем числа, които ще бъдат в печелившия номер за октомврийската лотария. Числата били нотариално заверени, заключени на сигурно място и охранявани денонощно. На 13 октомври са обявени резултатите от лотарията. След това кутията, запечатана в продължение на почти осем месеца, била отворена по германски телевизионен канал. Всичките седем числа съвпадали с резултатите от лотарията, което предизвикало вълна от поздравления за Копърфийлд, след като историята била отпечатана във вестника.

Въпреки това Копърфийлд заявил, че не е купувал лотарийни билети и не е съобщавал на никого за печелившите числа. Излишно е да казваме, че човек със свръхестествени способности трябва да има високи морални качества.

От гледна точка на самоусъвършенстващ се, Копърфийлд показал свръхестествени способности в името на магията.

През хилядите години на човешкото съществуване, както в Китай, така и на Запад, имало много случаи на хора, които се издигали в небето посред бял ден или се издигали над земята. Това са били китайски даоисти, индийски йоги и свещеници на Запад. По-долу са представени някои примери за тези чудодейни явления.

През 80-те години на миналия век популярността на чигонг в Китай нараства. Някои чигонг майстори провели такива експерименти като „телекинеза“. Някои от тях показвали свръхестествени способности и когато никой не ги наблюдавал, мигновено се издигали от земята до върха на дървета.

Когато през 90-те години на миналия век популярността на чигонг започва да намалява, в Китай е представена практиката за духовно усъвършенстване Фалун Дафа, която бързо става популярна сред обществеността. Следването на принципите „Истинност, Доброта, Търпение“ и изпълнението на пет прости упражнения се отразява благоприятно на съзнанието и тялото на хората и в рамките на няколко години практиката Фалун Дафа става популярна в цял Китай. До 1998 г. медиите съобщават за 100 милиона практикуващи само в Китай.

Уебсайтът Minghui.org, който предоставя информация от първа ръка за практикуващите Фалун Дафа, е публикувал много истории за чудеса, включително много случаи на левитация. След бързо търсене в китайската версия на Minghui излизат 241 резултата. Ето някои примери.

В статия, публикувана на 8 юни 2023 г., авторът пише: “И така, започнах да правя упражненията. Докато медитирах, учителят Ли [основателят и учителят на Фалун Дафа] пречисти тялото ми и извърши гуандин (вливане на енергия в горната част на главата ми) от горе до долу. Цялото ми тяло стана топло и всички болести изчезнаха. По време на медитацията левитирах, както в случая, описан в „Джуан Фалун“.

В друга статия, публикувана на 15 февруари 2023 г., се съобщава, че скоро след като започнала да практикува през 1998 г., авторката показвала на други хора на мястото на практиката как да медитират в седнало положение с кръстосани два крака в пълна поза лотос. След това, когато се прибрала у дома, с нея се случило чудо. Тя разказва: „Същата вечер, когато си легнах, левитирах с одеялото, което ме покриваше. Много пъти се издигах и спусках между леглото и тавана. Тъй като бях нова практикуваща, не осъзнавах какво се случва, затова дори се изплаших и изпотих“. Попитах другите практикуващи защо се е случило това. Те ми обясниха, че това е добър знак: Учителят Ли ме е насърчил, като ми е показал, че Небесният ми кръг е отворен“.

Третият случай е на мъж, който започва да практикува през октомври 2009 г. „Спях, когато усетих електрически ток да преминава през тялото ми. Събудих се, бях пълен с енергия, треперех. След това се издигнах във въздуха, на около 30 см над леглото. Бях едновременно развълнуван и уплашен. Когато се уплаших, се върнах обратно на леглото. Беше невероятно! Не можех да повярвам, че успях да го направя само 14 месеца след като започнах да се усъвършенствам“, написал той.

Тези практикуващи са обикновени хора, млади и стари, включително фермери, учители, работници, професори и държавни служители. След като са започнали да практикуват Фалун Дафа, с тях са се случили чудеса. Някои от тях са се възстановили от смъртоносни болести, а други са показали свръхестествени способности като отваряне на небесното око, способност да виждат бъдещето или миналото и левитация. В свят, в който моралните ориентири са изгубени, подобрението на духа и тялото, произтичащо благодарение практикуването на Фалун Дафа, дава на човечеството надежда.

Връзка към източника: yuanming.ru/istorii