Значението на мирния апел от 25 април 1999 г.

Преди 25 години, на 25 април 1999 г., в Пекин се проведе мирен апел. Около 10 000 практикуващи Фалун Дафа се събраха в близост до Централния апелативен офис и поискаха свободата да практикуват своята вяра. Някои твърдят, че броят на практикуващите е достигнал 30 000 души. Независимо от това колко са били там, това е важен момент в историята на Китай.

Какво се случи преди 25 години?

Мирният апел на 25 април 1999 г. беше приемлив, оправдан, законен и морален акт.

Първо, апелът беше законен. Обжалването, известно също като петиция, има дълга история в Китай. От времето на династията Дзин (265-420 г. сл. Хр.) всеки официален съд е бил снабден с барабан, по който хората са можели да бият и да изразяват своите оплаквания. Длъжностните лица са разглеждали делата или са ги докладвали на по-висшестоящи служители. Според действащото китайско законодателство, гражданите и организациите имат право да съобщават за своите жалби чрез писма, телефонни обаждания или като посещават офиси. Получатели могат да бъдат правителствени агенции на всяко ниво, особено тези на или над окръжно ниво.

Всеки Фалун Дафа практикуващ, участвал в жалбата на 25 април 1999 г., е китайски гражданин. Тъй като ситуацията по онова време не можела да бъде овладяна от местните власти, те се обърнали към Централния апелативен офис. Това беше правен акт. Ето защо и тогавашният премиер, заедно със своите служители, се срещна с шепа практикуващи, които доброволно се включиха като представители и разгледаха казуса.

Второ, поведението на практикуващите по време на обжалването било спокойно и уважително. Моралната корупция в съвременен Китай е широко разпространена и тревожна. Хората се стремят към лична изгода на всяка цена, включително да нараняват и убиват други хора. Основни морални норми, като поддържането на доброто вместо на лошото, се пренебрегват или дори отменят.

Практикуващите, които са участвали в мирния апел преди 25 години, са били облечени спретнато, били са самодисциплинирани и учтиви. Били подредени и не са пречили на пешеходците или на движението. Те дори са събирали боклука. Поведението им впечатлило полицията, обществеността и международното общество, като вдъхнало на хората надежда за един по-добър Китай.

Трето, жалбата включвала разумни и оправдани искания. Практикуващите, които са присъствали, са имали само три искания: 1) да се освободят над 40-те практикуващи Фалун Дафа, задържани в град Тиендзин; 2) да се разреши практикуването на Фалун Дафа (например, Фалун Дафа да не се подлага на тайно слагане в рамка за забрана, да не се тормозят повече местата за практикуване на открито чрез високоговорители или маркучи за вода под високо налягане; да не се забранява тайно използването на обществените места за групова практика); и 3) да се отмени забраната за издаване на „Джуан Фалун“ и други книги за Фалун Дафа.

Съгласно китайската конституция китайските граждани имат основни права, свързани със свободата на убежденията и свободата на изразяване. Но към момента на петицията практикуващите Фалун Дафа са били лишени от тези права в продължение на две или три години и вярата им е била тайно потискана. Въпреки че тогавашният министър-председател разглежда техните искания, Дзян Дзъмин, тогавашният лидер на Китайската комунистическа партия (ККП), не може да ги приеме. В съответствие с доктрините на ККП за омраза и бруталност той създава извънсъдебната агенция „Управление 610“, за да се насочи към Фалун Дафа, и седмици по-късно, на 20 юли 1999г., започва национално масово преследване.

Усилие за възраждане на традиционните ценности

Китайската цивилизация се основава на честност, доверие, лоялност и взаимно уважение. Поради десетилетната индоктринация от страна на ККП много хора отхвърлят тези традиционни ценности и са научени да приемат комунистическата идеология. Те са научени да вярват, че дължат всичко на партията, а не обратното. Насочвайки се към „малцинствени групи“ в многобройните си политически кампании, ККП внушава на хората чувство на ужас и омраза, което води до нагласа за предателство, борба и противоборство.

През цялата история хората са следвали съвестта си и са спазвали подходящи морални норми, за да се радват на стабилно и проспериращо общество. Но комунистическата идеология насърчава своите основни ценности - класовата борба, омразата и лъжата. Ето защо режимът не можа да допусне мирната медитативна група Фалун Дафа и защо сега Китай е изпълнен с фалшиви стоки, насилие, непристойно поведение и други видове хаос.

През последните десетилетия се наблюдават две морални пропадания. Масовото убийство на площад Тянанмън през 1989 г. сломи духа на интелектуалците, чийто естествен инстинкт е да изпълняват социалните си отговорности. Репресиите срещу Фалун Дафа и принципите Истинност-Доброта-Търпение през 1999 г. още повече унищожиха смелостта и желанието на хората да се стремят към истината и те се понесоха заедно с тенденцията за упадък.

Лъч на светлината

В условията на тоталитарното управление на ККП много хора страдат, като насилието, самоубийствата и други трагедии се увеличават. Системното промиване на мозъци от страна на ККП също кара хората да се страхуват да се противопоставят на режима. Интернет полицията на ККП и „Малката розова група“ превръщат черното в бяло, за да заблудят общественото мнение. Къде могат да се обърнат хората, които копнеят за надежда?

Вкоренени в традиционните ценности на човечеството, Фалун Дафа и нейните практикуващи се стремят да дават пример за почтено поведение. Като прилагат принципите Истинност-Доброта-Търпение в ежедневието си, практикуващите се стремят да бъдат по-добри граждани, които се съобразяват с другите. Дори бруталното потискане и безкрайната клеветническа пропаганда от страна на ККП не са спрели самоотвержените им усилия да разказват на хората за Дафа, да разобличават порочната природа на ККП и да водят хората към по-добро бъдеще.

Ето защо мирният апел на 25 април 1999 г. е толкова важен. Той предложи лъч светлина в мрака и донесе надежда на онези, които страдаха и се чувстваха безпомощни

Връзка към източника: en.minghui.org