Жена от провинция Юнан прекарва осем години в затвора заради практикуване на Фалун Гонг

(Minghui.org) 70-годишна жена от град Кунмин, провинция Юнан, е държана в лагер за принудителен труд в продължение на година и половина и два пъти е била лишавана от свобода в продължение на общо шест години и половина, след като през юли 1999 г. китайският комунистически режим започва да преследва нейната вяра - Фалун Гонг (известен също като Фалун Дафа). Следва разказът за нейното преследване представен от самата г-жа Ли Джусю.

„Тази година навършвам 73 години. Преди да се пенсионирам, работех в циментовата компания на провинция Юнан. Започнах нова глава в живота си, след като през 1997 г. започнах да се занимавам с Фалун Гонг - древна духовна и медитативна практика. Но след като през 1999 г. Китайската комунистическа партия разпореди национална кампания за изкореняване на Фалун Гонг, през последните 25 години многократно бях обект на посегателства заради това, че отстоявам вярата си, включително арести, обиски в дома ми и присъди в затвора. Пенсията ми беше спряна, докато излежавах 3,5-години в затвора между 2019 и 2021 г. Преследването и тормозът през всичките тези години не само ми оказаха огромен психически натиск, но и причиниха на членовете на семейството ми и на приятелите ми страх и страдание.

Болестите ми изчезнаха, след като започнах да се занимава с Фалун Гонг

Преди да стана практикуваща, страдах от различни заболявания, особено със стомаха и камъни в бъбреците. Болките бяха толкова силни, че дори опиоидните болкоуспокояващи нямаха ефект върху мен. Опитах много други лекарства, но нямаше никакво подобрение. Не след дълго се запознах с един практикуващ Фалун Гонг, който ми разказа за хора, които са се възстановили от сериозни заболявания, практикувайки Фалун Гонг. Бях щастлива да науча и за принципите на Фалун Гонг: Истинност, Доброта, Търпение. Те започнаха да ме извисяват и вдъхновяват, докато моралът в обществото деградираше толкова бързо. Започнах да практикувам и скоро възстанових здравето си.

1,5-годишен престой в трудов лагер през 2002 г.

На 29 юни 2002 г. аз и моята приятелка практикуваща, г-жа Дуан Сюинг, пътувахме от язовир Хайген обратно към Кунмин. Тя забрави чантата си в автобуса и шофьорът я предал в пункта за изгубени и намерени вещи. След като намерили книгите за Фалун Гонг в чантата, Ма Бин, началник на отдела за вътрешна сигурност на окръг Ухуа, и повече от десет други служители ни арестуваха и ни отведоха в центъра за задържане на окръг Ухуа. Първоначално полицаите заявиха, че ако всяко от семействата ни им плати по 10 000 юана (около 2500 лв.), ще ни освободят. След това обаче промениха решението си и решиха да ни задържат в ареста. По време на 45-те дни, през които бях задържана, те постоянно се опитваха да ме притискат да се откажа от Фалун Гонг. Освен това бях принудена да сортирам чушки денонощно, без да получавам заплащане. Не ми разрешаваха да спя, ако не изпълня дневната норма. Затворниците ни биеха и обиждаха словесно, както си искаха.

Предвид продължителното ми отсъствие началникът ми в работата дойде в центъра за задържане, за да поиска освобождаването ми. Той каза, че през последните 30 години съм перфектен работник и е готов да плати глобата, за да ме освободят. Полицията обаче отказа да ме освободи и на 18 август 2002 г. ме прехвърли в женския лагер за принудителен труд в провинция Юнан, където трябваше да излежа година и половина.

Осъдена на три години затвор през 2012 г.

Около 14:00 ч. на 4 май 2012 г. Цю Сюеян от отдела за вътрешна сигурност на район Сишан и седем служители на полицейския участък в Хайкоу нахлуха в дома ми, извършиха обиск и конфискуваха компютъра и други лични вещи. Бях задържана в Центъра за задържане на окръг Сишан в продължение на година и половина и през това време бях принудена да полагам безплатен труд.

По-късно градският междинен съд в Кунмин ме осъди на три години. Обжалвах пред Върховния съд на провинция Юнан, който постанови да се потвърди първоначалната присъда. През януари 2014 г. бях отведена във Втория женски затвор на провинция Юнан. Надзирателят Ли Гуоин от девети отдел ме принуждаваше да седя на малък стол неподвижно в продължение на дълги часове и не ми позволяваше да си купя тоалетна хартия. По време на излежаването на присъдата не спряха да се опитват да ме притискат да се откажа от Фалун Гонг.

Втора присъда от 3,5 години лишаване от свобода през 2019 г.

Бях докладвана за разпространение на материали на Фалун Гонг в близост до метростанция Ченгун и арестувана от седем служители на полицейския участък Ченгун на 28 февруари 2019 г. Те претърсиха дома ми и взеха всичко, свързано с Фалун Гонг, включително книгите и стенната украса.

На 30 август 2019 г. окръжният съд в Йилян ме осъди на 3,5 години по обвинение в „подриване на правоприлагането с помощта на сектантска организация“ - стандартен претекст, използван от комунистическия режим за подвеждане под отговорност на практикуващи Фалун Гонг. Присъдата беше подписана от председателя на съда Ли И и съдиите Ма Цайпин и Лин Дзясюе. Обжалвах пред Междинния съд на град Кунмин, но председателят Сю Джянбин и съдиите Руан Уенбо и Лиу Хуа постановиха присъдата да бъде потвърдена. На 12 декември 2019 г. бях преместена от Центъра за задържане на град Кунмин във Втори женски затвор на провинция Юнан.

Измъчвана във втория женски затвор в провинция Юнан

От първия ден в затвора ме поставиха под „строг надзор" в девето отделение. „Строгият надзор" означаваше подлагане на практикуващите Фалун Гонг на всякакви видове изтезания (описани по-долу) в опит да ни накарат да се откажем от вярата си.

Надзирателите ме принуждаваха да седя на малко столче поне по 15 часа на ден. Не ми беше позволено да се движа, да говоря или дори да затварям очи. Времето за лягане и ползването на тоалетната бяха строго регламентирани. Даваха ми само един умивалник с вода, за да си мия зъбите и да се мия. Можех да се къпя веднъж седмично. Въпреки че трябваше да си купуваме всичко от първа необходимост, надзирателите ограничиха месечните ми разходи до 50 юана (около 13 лв.), което едва стигаше, за да си набавя всичко необходимо. Не ми беше позволено да си купувам и допълнителна храна. Освен това трябваше да получа разрешение, преди да си купя каквото и да било, и да запиша какво „престъпление“ съм извършила. Няколко пъти не ми разрешаваха да си купя нищо, защото отказвах да призная, че съм престъпник. Надзирателите също така ми забраниха да се срещам със семейството си или да им пиша.

Всички ние, практикуващите Фалун Гонг, бяхме наблюдавани денонощно от другите затворници. Повечето от тези, които ни наблюдаваха бяха брутални наркодилъри, излежаващи доживотни присъди. На някои от тях присъдите бяха намалени заради „отличната им работа“ по наблюдението ни. Но ако практикуващите биваха открити да четат книги за Фалун Гонг или да правят упражнения, сроковете на затворниците можеха да бъдат удължени. Надзирателите наказваха някои затворници за това, че „не са успели да ме следят“, а те на свой ред се нахвърляха върху мен и ме малтретираха словесно още по-лошо. Често махаха завивките ми посред нощ, за да видят дали правя упражненията на Фалун Гонг.

Веднъж затворническият лекар взе проби от кръвта ми четири пъти за два месеца. Бях много нервна и притеснена, чудейки се дали няма да стана жертва на насилствено отнемане на органи. Не можех да заспя и живеех в страх.

Освен физическото насилие един пазач на име Сян ме принуждаваше да гледам или да чета пропагандни материали, клеветящи Фалун Гонг. Не можах да издържа повече и против волята си написах гаранционна декларация. Толкова много съжалявах за това.

През март 2020 г. бях преместена в пето отделение и принудена да работя без заплащане. По-голямата част от печалбата отиваше в джобовете на пазачите и ръководителите. За да увеличат максимално работните часове, те ограничаваха приема на вода и честотата на ползване на тоалетна. Не ни разрешаваха да се връщаме в килията, ако не изпълним дневната норма. Дори пазачите трябваше да работят при такива условия. Тези, които не изпълняваха заповедите на надзирателите, бяха задължени да почистват тоалетната. Надзирателите също така организираха един затворник, който да наблюдава ежедневните ми дейности и да си води бележки.

Докато излежавах присъдата си, ме посетиха от Бюрото за социално осигуряване на окръг Сишан и поискаха да върна получената пенсия. Когато отказах да се подчиня, те намериха сина ми и го заплашиха: „Тя трябва да върне парите, дори и да умре в затвора!“. Страхувайки се, че наистина могат да ме измъчват до смърт, синът ми им плащаше по 2500 юана (640 лв.) от собствения си доход всеки месец до шест месеца след освобождаването ми.

Тормоз след освобождаване от затвора

След като бях освободена, служителите на полицейския участък в Йончан често ме тормозеха, особено по време на големи празници и политически конференции. Те също така инсталираха камери за наблюдение в жилищната ми сграда и наредиха на охранителя да докладва за ежедневните ми дейности. Един ден забелязах, че един служител ме следи, когато излязох да си купя хранителни продукти.

През септември 2023 г. бях призована в полицейския участък в Йончан. Служителят Пан Юнхон твърдеше, че някой ме е видял да напускам сградата около 4 часа сутринта предишния ден. Когато поисках да представят доказателства, те заявиха, че не разполагат с такива. Осъдих ги за това, че са нарушили основните ми права, като са ме следили и са ме снимали.

Няколко дни по-късно служители от полицейския участък в Хайкоу, където е регистрирано моето домакинство, и служителите Ли Джян и Пан от полицейския участък в Йончан отново ме тормозеха. Попитаха ме дали съм имала контакти с други практикуващи Фалун Гонг. Отказах да отговоря на въпросите им и поисках да знам имената им и да видя полицейските им документи. Те не ми дадоха личните си данни и се опитаха да ме снимат. Призовах ги да не участват в преследването, защото един ден всички извършители ще бъдат изправени пред съда.

Връзка към източника: en.minghui.org/