(Minghui.org) Ли Бай е един от най-известните поети в историята на Китай. Когато бил на 26 години, той посетил Янджоу. Тъй като бил щедър човек, той раздал там 300 000 медни монети (тогавашната валута). По-късно при една травма, обеднял и дори нямало къде да отседне. С помощта на своя помощник, Данши, Ли успял да се установи в храма Дамин. Една нощ той сънувал интересен сън. Когато се събудил, осъзнал колко много му липсва родният град - така се появило известното му стихотворение.
Ето и подробната история.
Част 1. Болест и бедност
Янджоу, където Ли Бай раздал 300 000 медни монети и след това изпаднал в бедност, бил злополучно място. Но Янчжоу е и чудесно място, тъй като именно там той написва „Дзин Йе Си“ („Размисъл в тихата нощ“), едно от най-известните стихотворения в Китай.
Годината е 726 от н.е.; по това време Ли Бай бил на 26 години. След като погребал приятеля си У Джинан на брега на езерото Дунтин, той се отправил на юг към река Мило. Там отдал почит и уважение на Цю Юан – древен учен, известен със своята честност. След като посещава планината Юълу и историческия град Линлин, той се отправил на изток към Дзинлин (днешен Нандзин), към историческото място на река Цинхуай и до храма Дзимин. В края на краищата той пристигнал в живописния Янджоу.
С ентусиазъм и подготвени ръкописи за своите стихотворения, Ли решава да посети няколко чиновника и местни знаменитости. По-специално, той поставя на най-видно място стихотворението „Ода за Дапън“ (легендарна гигантска птица), творбата, с която се гордеел най-много. Но нещата не се развили така добре, както се очаквало. Отново и отново посещенията му оставали без резултат, защото в този момент всички били заети с подготовката на церемонията по посещението на императора в планината Тай.
Студеният прием смутил Ли, но не го докарал до депресия. Напротив, докато се разхождал по върбовите алеи и изпълнените с цветя улици, той откри, че атмосферата на тъга се съчетава добре с очарованието на стария град Янджоу. Бавно течащите води под древните мостове и разходките с лодка по Западното езеро го накарали да се отпусне от напрежението; пеенето и танците силно го вдъхновили. В свободното си време той посещавал боеве с петли, ловувал на кон или играел цудзю (древна игра с топка).
Един пролетен следобед Ли заедно с останалите играели увлечено цудзю на зелената морава. Той бил облечен в свободен халат с кръгло деколте и тесни ръкави, а на краката му били обути меки удобни платнени обувки. На главата му се веел шал с изящна лент а. Ли бил умел играч: втурвал се напред като тигър, а после се движел пъргаво като жерав. Когато отново изстрелял топката, той случайно стъпил в незабележима дупка, загубил равновесие и паднал тежко. Опитвайки се да се изправи, Ли осъзнал, че може да се подпира само на десния си крак, а левият му се влачил по земята. Опитал се да извърви няколко крачки и отново паднал. Когато членовете на екипа му се приближили, за да му помогнат, видели, че левият крак на Лий е подут като дънер на дърво и почти е разкъсал панталона му. Той с мъка търпял болката, докато го носели обратно към дома.
Ли се надявал, че до няколко дни ще бъде във форма и ще се върне на игрището. Въпреки че слугата Данша и приятелите му се грижели за него в продължение на три дълги летни месеца, Ли се движел по-бавно и от осемдесетгодишен старец. На всички е известно, че възстановяването от фрактури отнема сто дни и това нямало как да се избегне.
Ли го вълнувало и това, че му оставали малко пари. Собственикът на гостилницата често идвал при него, давайки му да разбере, че е време да се изнесе и да си търси друго място за живеене.
Част 2. Храмът Дамин
Слугата му, Данша, си спомнил за приятелството на Ли с Дзянджън, монах от храма Дамин. Може би този монах с извити вежди и тесни весели очи би могъл да помогне?
На следващата сутрин Данша се отправил към храма Дамин и срещнал млад монах, който хранил гъските близо до пагодата Силин. След като научил целта на посещението на Данша, монахът го завел в задния двор на храма и посочил мъж на около 30-40 години, който поливал лехите. Това бил Дзянджън.
Без да каже нито дума, Данша взел кофа и започна да помага на Дзянджън. Вглеждайки се, Джянджън познал Данша и двамата си поговорили, докато поливали цветята и зеленчуците.
„Учителю, този храм изглежда чудесно и средствата от дарения са достатъчни. Защо все още отглеждате сами зеленчуците и цветята си?“ - попитал Данша.
Дзянджън запретнал ръкави и се усмихнал в отговор: „Всяка монета, която ни дават нашите благодетели, е спечелена с труд, затова трябва да се отнасяме внимателно към нея. Заработването на пари е все едно да пренесеш земя с игла, а да харчиш, като изливането на вода“.
Данша кимнал и казал: „Не мога да не се съглася. Да кажем, че имам 300 монети в тази кофа. Изглеждат много и наистина са достатъчни, за да се платят повече от 60 000 доу (един доу се равнява на около 10 литра) ориз. Но ако просто ги раздавате безразсъдно, те бързо ще свършат“.
Държейки в ръцете си черпака с вода и гледайки една орхидея, сякаш е човек, Данша смръщено промъвил: „Например един младеж от Янджоу попадна в беда, а жена му раждала дете, затова помоли младия ми господар Ли Бай за пари“. Данша полял орхидеята с вода и продължил: „Моят господар, без да се колебае, му даде тридесет монети“.
Данша налял още един черпак вода, погледнал към есенните хризантеми и казал горчиво: „Бащата на друг млад човек от Янджоу е почти на 100 години и едвам ходи. Младият мъж помоли моя господар за помощ“. Поливайки хризантемите, Данша продължил: „Господарят ми му даде 30 монети, просто така“.
Поливайки нощния церезус и червената лилия, Данша въздъхнал и продължил: „Друг млад човек от Янджоу не можеше да стане от леглото заради силни болки. Господарят ми му даде тридесет монети. Когато бащата на друг младеж почина и той държеше в ръцете си писмо с тъжната новина, дори нямаше време да се разплаче, когато моят млад господар да му даде петдесет монети“.
Дзянджън се усмихнал и казал: „Ли Бай действително е щедър човек, който цени приятелството.“
„Да, наистина! - съгласи се Данша. - На този свят всеки има трудни моменти. Родният град на някого е наводнен, някой си е счупил крака, падайки от кон, някой е загубил държавен пост, а някой попаднал в беда, защото е убил побойник. Всички те знаеха къде да намерят моя млад господар. Идваха с наведени глави и нещастно изражение на лицето, а моят учител просто им даваше пари“. Данша продължил да полива зелето, овчарската торбичка, гъбите и спанака.
„Бащата на Ли Бай е бил търговец. Нищо чудно, че той е толкова щедър!“ - отбелязал Дзянджън.
„Разбира се! Ето една много забавна случка. Един ден чухме вика на един човек, който живееше в съседство. Младият ми господар, без да казва нищо, ми поръча да му отнеса тридесет монети. Знаеш ли защо този човек крещеше? - попита Данша, като се наведе напред и се засмя така, че очите му станаха като процепи: - Този млад господин току-що беше спечелил голяма сума пари на масата за хазарт. Когато роднините и приятелите му разбраха за това, всички дойдоха при него, за да го помолят да им даде пари назаем, и младият мъж трябваше да се скрие в една гостилница. Когато му дадох монетите, той ги върна с думите: Трудно е, когато нямаш пари, но още по-трудно е, когато имаш“.
Дзянджън не се сдържал, да не се засмее и казал: „Знаех, че Ли Бай пише добри стихове, но не знаех, че в него има толкова много доброта като у Бодхисатва.“ Дзянджън спрял да се смее и попитал: „Може би вашият млад господар, както казахте, ще „разлее малко вода“ и върху мен?“
Взимайки ведрото Данша излял останалата вода върху лехите. След това обърна ведрото с дъното нагоре и го показал на Дзянджън: „Въпреки че в началото имаше много вода, тя все пак свърши. Точно сега ще бъдем много благодарни, ако кръчмарят не изгони младия ми господар“.
Изведнъж, точно в този момент долетели няколко гъски и започнали да ровят в земята.
Очите на Данша светнали и той казал: „Учителю, тези гъски ми напомниха за нещо интересно. Вие сте грамотен човек и вероятно знаете за това. Тези гъски са бели с розови крачета, нежни и сладки като момиченца. Но когато се ядосат, могат да щипят болезнено хората и дори тигъра. Знаете, че тигърът е царят на зверовете, но той се оказва безсилен срещу гъските. Когато миналата година младият ми господар погребваше У Джинан край езерото Дунтин, от гората излезе тигър – и аз се уплаших много. Изведнъж двете гъски, които бях отгледал, излетяха от водата и се озоваха на брега. Едната от тях притисна тигъра, а другата се нахвърли върху него, размахвайки криле. Те летяха около звяра, като го объркваха. Накрая тигърът избяга“.
„Да, когато Ли Бай погребвал добрия си приятел У Джинан, той плачел толкова много, че очите му се подули и дори не реагирал на появата на тигъра - каза Дзянджън, отброявайки броеницата си. - Чувал съм за това и искренно му се възхищавам”.
Данша казал: „Младият ми господар често казва: „Ако човек не обича поезията, половината му живот е загубен; ако не цени приятелството, другата половина от живота му е загубена“. Но според мен, ако не разбираш гъските, губиш целия си живот“.
Дзянджън се разсмял и казал: „В това има смисъл. Наистина вашият млад господар може и да не знае толкова неща за гъските. Но аз имам нещо за вас, което трябва да запомните. По-добре е да постъпваш праведно и да живееш скромно, отколкото да вършиш лоши неща и да живееш в изобилие. Знам защо си тук - няма нужда да говориш в загадки. Ако младият ти господар няма нищо против, утре може да дойде и да остане в храма „Дамин“.
(Следва продължение)
Всички материали, публикувани на този уебсайт, са обект на авторското право на Minghui.org.
Връзка към източника: ru.minghui.org/html/
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.