Работата в медийния проект „Епок Таймс България“ предоставя възможности за елиминиране на привързаностите „негодувание“ и „леност“

Уважаеми Учителю,
Скъпи съпрактикуващи,

Казвам се Александра и от близо две години участвам по-интензивно в проекта за разясняване на истината - медията „Епок Таймс България“, с отговорностите на преводач, редактор и автор на статии.

Екипът на медията е съставен от български практикуващи, всички от които имаме различни обстоятелства в обикновеното човешко общество, както и различни аранжировки за пътя ни на самоусъвършенстване в Дафа. Всеки член на екипа има своите представи, разбирания и изпитания по Пътя, както и разбирания по отношение на развитие на медията. В тази връзка всеки от нас влага по индивидуален начин усилия в проекта, като тук ми се иска да отбележа, че всеки от екипа ни участва и в други Дафа проекти.

В тази връзка работата в „Епок Таймс България“ предоставя ежедневно изпитания, които определят нашия регрес или прогрес в самоусъвършенстването и респективно развитието на медийния ни проект. В настоящото есе бих искала да засегна две привързаности, които си мисля, че се проявяват често на повърхността в работата при всеки Дафа проект, а именно: „негодувание“ и „леност“. Последната я разбирам като привързаността „мързел и равнодушие в едно“ в следствие на липсата на добро разбиране на принципа „колкото вложим, толкова и ще получим“, както и фундаментално разбиране за обетите, които като Дафа ученици сме дали.

Привързаността негодувание

С течение на времето, в което си позволявам да наричам себе си Дафа практикуващ (т.е. близо 11 години), започнах бавно да разбирам значението на онези изпитания, в които вместо да развивам увереност, че мога да се справя и премина теста, аз развивам негодувание към другите, които имат своята неизменна роля в изпитанието. Когато съм отговорник на подписка в града и в началото на събитието няма други практикуващи за взаимна помощ (което се случва много рядко), веднага щом успея да насоча мислите си далеч от негодуванието, критиката и осъждането на другите, на мястото на събитието почти веднага идват приятелите съпрактикуващи и често всичко продължава в хармония и взаимопомощ.

Но ако не успея да премина теста, когато в екипа на „Епок Таймс България“ се появи идея за материал и няма доброволец, който да я приеме и изпълни, тогава негодуванието сякаш разтваря цялата представа за екипност и единно Дафа тяло, като мотивацията за работа по проекта за спасяване на съзнателни същества започва да линее. С негодуванието човек се отдалечава от стандарта за Дафа практикуващ, който се очаква да има сърце за велико търпение и да отстъпва една крачка назад, да е милосърден и винаги да мисли първо за другите, да се жертва и понася трудности. Споделяйки на други тези ситуации в самоусъвършенстването, приятели практикуващи ми посочиха думите на Учителя:
„Можем да видим, че типът хора, за които говоря, никога не оценяват нещата въз основа на нашите учения, Фа, нито се питат: дали е редно да негодувам така? Дали подхожда на човек, отдаден на самоусъвършенстване? Дали е в съответствие с нашите учения? Когато човек се справя зле в своята духовна практика, това е негова работа. Но когато неговите действия нанасят тежка вреда на нашата практика и повлияват на усилията ни да спасяваме хора, тогава е нещо сериозно“. (лекция „Духовната практика Дафа е сериозна“ (01.09.2023 г.)

Осъзнавайки важността на всеки Дафа проект в т.ч. „Епок Таймс България“, се опитвам да поддържам в съзнанието си активна отговорността на Дафа практикуващ - да не допускам първата ми спонтанна мисъл дори да се доближава до негодуванието. Самоусъвършенстването е гледане навътре, а не осъждане и критикуване на другите. Продължавам да имам тестове, особено с практикуващи, които отправят към мен критики, които не успявам да премина с търпение и издръжливост, и най-вече да погледна навътре, да призная, че не съм се справила добре, да приема критиката и да се подобря, благодарение на нея.

Надявам се, с времето все по-рядко да ми се случват тестове с негодуванието към другите, че не поемат своя дял. Дял, за който имам изградена представа и който субективно материализирам, вменявайки им гласно или в съзнанието си отговорности по медийния ни и други проекти. Разбира се, тестовете продължават, но когато се сетя да ги погледна с очите на практикуващите от Китай, доколкото мога да си представя тяхната реалност, моите изпитания ми изглеждат толкова малки и незначителни. Тогава ме хваща срам заради проявените егоизъм, осъдителност, липса на издръжливост и прочее. Иска ми се все по-бързо да идва осъзнаването, че ниският ми шиншин стандарт има нужда от своите изпитания, за да се повиши и закали.

В тази връзка ще цитирам думите на Учителя от Джуан Фалун, Лекция Шеста:
„Какво не е праведно съзнание? Това се отнася до неспособността на човек винаги да се възприема като практикуващ. Един практикуващ ще се натъкне на изпитания в самоусъвършенстването. Когато дойде изпитание, то може да се прояви като междуличностен конфликт. Ще има игри на ума и други подобни, които пряко влияят на вашия шиншин“.

Привързаността леност

Всички знаем, че изучаването на Фа и прилагането на ръководните му принципи във всяка ситуация е ключът към подобрението ни. Често си повтарям, че ако не се самоусъвършенствам усърдно, в крак с Фа коригирането, аз ще съм в ситуацията: „обикновен човек върши неща за Дафа“. Ангажиментите в медийния проект подчертаха слабостите ми, свързани с привързаността „леност“, както и с нивото ми на разбиране на стандарта за Дафа практикуващ, която ситуация Учителят описва отново в лекцията „Духовната практика Дафа е сериозна“ (01.09.2023 г.):
„Но докато някои започнаха със силно усещане за отдаденост, има и такива, които в практиката си намериха за трудно да изоставят многото привързаности, които са развили с времето. С течение на времето някои от тях се отпуснаха. Прибавете към това и изискванията на работата и липсата на добре организирана семейна среда и тези хора са се озовали с дори още по-кратко време за изучаване на Фа и упражнения. И макар от време на време да участват в груповите дейности на практикуващите, те не могат да успеят да бъдат прилежни“.

Пишейки това споделяне си мисля за многобройните пъти, в които сме разговаряли с практикуващи за това, че само чрез усърдно самоусъвършенстване като Дафа практикуващи, можем да помагаме на Учителя да спасява съзнателни същества, а не като обикновени хора. За пореден път осъзнавам, че е необходимо да правя трите неща добре, и никога едното за сметка на другото, защото съм разбрала на моето ниво, че Законът на вселената в своята цялост, принципите Джън – Шан – Жен, трябва да се прилагат едновременно, а не един за сметка на друг. Осъзнавам, че трябва да приемаме с усмивка всички изпитания по Пътя, както и с увереност, че можем да ги преодолеем със спокойно и приемащо сърце. Това се случва винаги, когато се усъвършенстваме солидно и гледаме навътре, изоставяйки наред с другите ни привързаности - мързела и негодуванието.

Ще завърша с цитат от Учителят от същата лекция:
„Защо старите сили са били толкова строги с Дафа учениците? От една страна те ви завиждат. От друга, гледат с пренебрежение на някои Дафа ученици, които имат прекалено много и прекалено силни човешки мисли, които не се уповават на Фа в различни ситуации и които гледат на нещата по човешки начин. Ето защо трудностите са големи за онези, които не се справят добре, и ако продължи така, е направо опасно!“ („Духовната практика Дафа е сериозна“, 01.09.2023 г.)

Вярвам, че всички практикуващи от нашето Дафа тяло в България ще се справяме все по-добре и по-добре, работейки по различни и повече проекти, за да изпълним обетите си, като се самоусъвършенстваме без пропуск. Благодаря ви за помощта през годините и нека да помним - в китайския език няма йероглиф за „проблем“, а само за „възможност“.

Благодаря ви, Уважаеми Учителю!
Благодаря ви, скъпи съпрактикуващи!