Откриване на привързаност към резултата и към самоизтъкване

Милостиви Учителю,
Скъпи приятели-практикуващи,

Казвам се Таня. Практикувам Фалун Дафа от лятото на 2015 г.

Откриване на привързаност
към резултата и към самоизтъкване

След като прочетох есето на Катерина*, координатор за Италия, относно трудностите и чудесата при организацията на турнето на „Шен Юн“ в Италия за 2023 г., реших да разкажа за българската „следа“ т.е. принос, за да се случат тези представления. Есето на Катерина е прочетено на Европейската Фа конференция за споделяне на опит в Париж 2023 г., а аз реших да изпратя своя разказ в „Минхуей“.

Думите на Катерина „Винаги, когато пътят се затваряше и виждахме само тъмнина, Той (Учителят Ли) ни даваше някакви знаци и веднага пътят пред нас се осветяваше, за да вървим. Срещнахме толкова много хора и се случиха толкова много чудеса. Нещата бяха подредени по необикновен начин“.

Реших да разкажа за една такава необикновена подредба на Учителя Ли. В началото на м.юли 2018 год. с мен се свърза тогавашният главен координатор на Фалун Дафа в България, за да ме помоли да разговарям с един практикуващ - българин, който живее в Рим. Тя самата не знаеше подробности относно интереса на практикуващия към мен и предложи директно да общувам с него. Бях много озадачена, още повече, че той искал да се срещнем лично, а не да разговаряме по телефона - бил си дошъл за кратко в България, в София. Аз вече се бях преместила да живея от София в родния ми град, който е на 200 км. от София. За късмет, предстоеше събитие за разясняване на истината в гр. Пазарджик, което преполовяваше пътя на двама ни, което пък от своя страна, улесняваше нашата среща.

Практикуващият К. дойде на събитието в гр. Пазарджик, за да разговаряме. Бях слисана когато разбрах, че е проучил фейсбук профила ми, където аз съм оповестила, че съм завършила английската езикова гимназия в Пловдив випуск 1981г. Причината да ме търси беше да помогна на Дафа практикуващите в Рим да осъществят контакт с министъра на културата в Италия, който беше женен за моя съученичка -Лучия.

Тогава научих за проблемите при намирането на най-престижните театри в Италия, разбрах за отказа на театъра в Рим да предостави дати за представления, макар да са имали възможността да се убедят лично в красотата на спектакъла на 12 април 2018 г.; в професионализма на изпълнителите и последвалите реакции на знаменитости от публиката. К. не беше многословен, обмисляше всяка дума и информация, която можеше да ми каже на тази първа среща. Предупреди ме да бъдем предпазливи в думите, защото много фактори ще се опитват да попречат.

Разбрах за усърдието на практикуващите в Рим при организирането на представлението от м. април 2018 г., за изключителното постоянство в откриването и свързването с всички изтъкнати творци и интелектуалци, които с подкрепата си са сломили съпротивата на театъра за представлението на 12 април 2018, но не си представях наистина описаното от Катерина „ В продължение на месеци, всеки ден, изпращахме праведни мисли по цял ден, а през нощта учехме, правехме упражнения и изпращахме праведни мисли“. Възхитих се на тази отдаденост. Идването на К. да ме потърси разкриваше искреното упорство и увереност да открият всички хора, които са предопределени от Учителя, за да се случат нещата по предначертания начин.

Срещата ми с К. ме накара да се замисля за нашата отдаденост в процеса на спасяване на съзнателни същества, която в онзи момент се изразяваше само в участия на събитията за разясняване на истината с петицията срещу Дзян Дзъмин. Осъзнах, че това е чудотворна подредба, но също ясен знак от Учителя.

На 23 юли 2018 г. писах на Лучия съобщение, че бих желала да се срещнем като си дойде в България, че става дума за обществено значимо събитие за цялото човечеството, както и за Италия. Чудната подредба се потвърди, като се оказа, че „случайно“ Лучия беше в България. Уговорихме за среща в гр. Пловдив още на следващия ден.

Лятото се изтърколи в отпуски и очакване... Междувременно поддържахме връзка с К.

Почувствах се щастлива когато разбрах, че срещата на практикуващите с Лучия в Милано е била почти половин ден, а последната седмица от м. октомври 2018 министърът на културата в Италия е провел среща с Дафа практикуващите.

Добавих интервюто на НТД ТВ с оперната прима Райна Кабаиванска за впечатлението ѝ след спектакъла на „Шен Юн“ и изпратих материала директно на редакцията на „Минхуей“, без да искам съвет и помощ от нашата редакторка, като си мислех, че би се получило добра изненада. Не си мислех, че може и да не го публикуват, защото мотивът ми беше българската „връзка“ и принос. Исках да се утвърждава Дафа тялото в България и да се знае за приноса на България, но всъщност, в последствие осъзнах, че интервюто с подкрепата на Райна Кабаиванска за „Шен Юн“ не е заслуга на българските практикуващи.

След като не публикуваха статията, аз не започнах веднага да търся причините, поради които са отхвърлили материала. Гледах леко и не се замислях много. Прозрението ми дойде доста по-късно, след наситената кореспонденция с нашата редакторка от „Минхуей“ относно статиите за практикуващите приятели в Затвора в Стара Загора.

Всъщност осъзнах, че имам силна привързаност не толкова към лично самоизтъкване. Имам „патриотична“ привързаност- да утвърждавам България и българските заслуги към света като цяло, но към онзи момент-когато изпратих разказа си-не размислих, че разказвайки за българската „следа“, аз всъщност несъзнателно щях да омаловажа усилията на практикуващите в Италия, а не това беше целта. Проумявайки това се почувствах засрамена.

Оказа се, че имам също привързаност към резултата и макар с материала за българската помощ за „Шен Юн“ в Италия да не прояви така силно, това пролича от разочарованието, което изпитах при отказа на „Епок Таймс“ България да публикуват разказите „ Фалун Дафа преобръща човешки съдби“...

От кореспонденцията с нашата редакторка в „Минхуей“ по повод разказа за практикуващите в Затвора и във връзка с един друг разказ за български практикуващ със сериозна международна дейност, в ума ми трайно се избистри и запечата важността на мотива при всяка дейност, свързана с Дафа, а именно: целта не е да разкажем и покажем какво и колко е направил някой практикуващ, а винаги да предизвикваме усещане за величието на Дафа.

Вероятно това прозрение доведе до публикуването на разказа „ Фалун Дафа преобръща човешки съдби“ в списание 8.

Сега си мисля е дошло време да преосмисля защо се вълнувам, когато нещо не завършва с резултата, който аз очаквам. Защо се вълнувам, че проектът български субтитри на документалните филми „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ е в застой. Когато практикуващият К. от Италия сподели в онлайн среща с нас-българските практикуващи, желаещи да работят по този проект- че са работили повече от 2 години, аз се почудих...мислех си, че при нас нещата ще се случат доста по-бързо заради ентусиазма, с който започнахме.

Защо очаквам да има резултат, след като зная, че по-важен е процесът, извървяването по пътя.... ?!

Завършвам есето си с цитат от „Въпроси и отговори от Преподаване на Фа на Фа конференцията в Западните щати 2004, Лос Анджелис“ :
„Знаете ли къде лежи страданието днес? В миналото хората са страдали психически и физически, а днес вие страдате само когато не можете да изоставите привързаностите си. Вашето страдание идва само от нежеланието да изоставите привързаностите си: „О! Защо се чувствам толкова ужасно! Защо някои хора винаги се отнасят с мен толкова лошо? Защо тялото ми постоянно елиминира карма?“. Човешките същества просто не могат да изоставят тези неща. Какъв е максимумът, който можете да изоставите? Могат ли вашите мисли да бъдат праведни и можете ли да бъдете като истински Дафа ученик? Бъдете праведни, достойни и уверени, и разглеждайте себе си като Дафа ученик. Ако наистина можете да изоставите своите привързаности при всякакви обстоятелства и се отнасяте към себе си като Дафа ученик, който е различен от обикновен човек, аз вярвам, че всичко ще се промени...

Да разберете как да се справяте с нещата добре, е част от вашето утвърждаване на Фа и вървенето по собствения ви път“.

Катерина Ангелакополу - координатор за Италия

Благодаря, Учителю!