Милосърдното сърце прави човека велик

(Minghui.org) Моят съсед Джао Хуей е много добър и честен човек. Ние работим заедно. Наскоро го арестуваха и го вкараха в център за задържане за един месец заради принадлежността му към Фалун Дафа. Сега е освободен, защото институтът, в който работим, дава обезпечителна гаранция за него. Той ми разказа за своя опит, което предизвика у мен много емоции и преживявания.

Предавам неговия разказ:
„Ако говорим за това как съм понасял трудностите и страдал от мъченията, то аз не се чувствам толкова нещастен. Но срещнах много хора и видях много ситуации, които наистина ме трогнаха. Където и да бях, и колкото и да беше ужасна ситуацията, открих, че ако у човека е останала капка доброта, той може да открие велико милосърдие в сърцето си и да осъзнае смисъла и стойността на живота. Открих за себе си истината за старата китайска пословица „У всекиго има доброта“. Дори човек, осъден на смърт, има възможност да види своите грешки и само тогава има шанс да му бъде простено. Когато Исус е бил принесен в жертва, редом до него не се ли е оказал осъден разбойник, който бил толкова трогнат от добротата на Исус, че е прозрял грешките си?! По същия начин съм срещал много хора, които и до сега съхраняват честност и съвест.

Един полицай ми прошепна: „Вашият Фалун Гонг е действително великолепен! Практикуващите упорстват, без да се страхуват от смъртта. Ако партията беше изучавала Фалун Гонг, чиновниците никога нямаше да станат толкова корумпирани. Тогава обществото ни нямаше да е в такова ужасно състояние. Човешката съвест е позицията на Фалун Гонг. Не се предавайте. Бъдете упорити докрая. Скоро ще настъпи зората“.

С един затворник намерихме общ език и тъй като никога не се оплаквах, на него му харесваше да е близо до мен. Един ден ме събуди в полунощ и ме попита какво е следващото изречение след „Небесата – чисти, космическото тяло – бистро и прозрачно“ (от стихотворението „След катастрофата“ от стихосбирката на Учителя, Хон Ин). Отговорих: „Вселената – коригирана, великата катастрофа сега е преминала, блестящ е целият космос“. Той ги повтори няколко пъти и легна, чувствайки се много по-добре. След това каза: „Стиховете на вашия Учител са действително великолепни. Тези например: „Но древните бяха почтени и добри, спокойни и уравновесени бяха; сполука и дълголетие беше тяхната съдба“ (стихотворението „Отстраняване на привързаности“ от стихосбирката на Учителя „Хон Ин“). Така ми провървя, че се запознах с вас, че ви срещнах и научих толкова много за Фа! Радвам се, че нещо толкова важно се случи по време на престоя ми в затвора.

Когато семейството на затворник изпраща дрехи и пари, това се нарича „даряване на топлина“. В началото беше забранено да се изпраща каквото и да било на лишените от свобода последователи на Фалун Гонг. Благодарение на нашите усилия сега е разрешено. Когато все още беше забранено, на мен много ми провървя: получих два пакета с дрехи. Единият беше изпратен от колегите ми в института. Другият беше от анонимен полицай. Затворниците казаха: „Вие сте толкова популярни, че даже неизвестни хора ви изпращат дрехи. Трябва и ние да започнем да практикуваме Фалун Гонг още сега“.

Ръководителите на института, в който работех, се обърнали към полицейското управление с молба за освобождаване. Те казали много добри неща за мен заради моето отлично представяне през последните 10 години работа. Въпреки че познавах болшинството от ръководителите на института, нямах близки отношения с никого от тях. Но те не са се побояли да говорят в моя защита дори в настоящата сложна ситуация, което ясно показва техния стремеж към справедливост и добросърдечност.

В нашата къща живее жена на име Уан. Тя е безработна вече три години и цялото ѝ семейство, включително детето ѝ, което е в училищна възраст, живее само от заплатата на съпруга ѝ. Въпреки това, когато научила за ареста ми, тя веднага донесла чек на майка ми и казала: „Моля те, вземи парите и не го оставяй да понесе твърде много лишения“. Леля Ли също често идвала да помага на майка ми, като я подкрепяла и ѝ помагала да се грижи за детето ми. Леля Ли казвала, че по добрата усмивка на набръчканото лице на Уан можело да се разбере колко добра е тя.

Съучениците ми често се обаждаха от различни места, дори от други държави, безпокояха се за положението ми и се опитваха да ме измъкнат. Съпругът на една съученичка, който отговаря за преследването на Фалун Гонг в друг град, казал: „Защо вашият град направи това? В нашия град ние разбираме какво е Фалун Гонг, така че просто „образоваме“ практикуващите. Защо да ги арестуваме? Те не са нарушили нито един закон. Преместете се в нашия град“.

Един съученик каза: „Възхищавам ти се! Ти имаш вяра! Имаш толкова много смелост! Живееш смислен живот, не като нас. Ние сме просто посредствени, нямаме цел в живота, не се опитваме да правим нищо и не постигаме нищо. Но аз те подкрепям и се тревожа за теб, защото не искам да страдаш. Трябва да се грижиш много добре за себе си“.

Преди майка ми не се интересуваше от нищо и се надяваше просто да изживее живота си спокойно. Преди да ме арестуват ѝ разказах за преследването на Фалун Гонг. Тя не повярва, но каза, че трябва да правим каквото каже правителството. Сега тя промени мнението си. Тя знае, че да се арестуват и бият добри хора е незаконно и престъпно . Затова вече не повтаря клеветническата пропаганда на правителството. Моят арест много я потресе. Тя наистина не можеше да го разбере. „Синът ми е добър човек. Той не е направил нищо лошо. Защо го арестуват? Да не би да започват поредната „културна революция“?. Честният път е затворен... хората отново страдат от бедствия“.

Мама ми каза: „През последния месец дори не мога да си спомня колко хора дойдоха да помогнат, кой какво даде, колко пари остави. Отначало се опитвах да запомня, но беше твърде много, за да запомня. Не бива да ги разочароваш“.

Никога не съм мислил, че толкова много хора ще се безпокоят за мен. Всеки път, когато си мислех за тях и за това, което направиха за мен, чувствах благодарност и въодушевление. Аз, Джао Хуей, съм просто добър човек, не умея да говоря красиво, нямам власт и пари. Защо всички тези хора ми помагаха, без да искат нищо в замяна? Не е защото съм толкова способен и велик. Арестът ми трябва да е пробудил естествената доброта и справедливост в сърцата им . Съвестта им беше пробудена и укрепнала, а истината ги доведе до яснота на ума. Те застанаха на страната на справедливостта. Добротата в сърцата им ги направи велики!“.

Историята на Джао Хуей ме трогна дълбоко и почувствах топлина, която изпълни сърцето ми. Засрамих се от себе си, защото имаше период, в който не се интересувах от Фалун Гонг. Посветих се само на изследователска дейност, доволен от живота си в средната класа. По-рано вярвах, че „невежеството е блаженство“, така че не ме обезпокояваха мисли за спасяване на света. Бях щастлив като „котка в чувал“, както сатирично отбелязва Айнщайн. Какво жалко съществуване водех, живеейки без цел, без надежди и мечти! В сравнение с хора като Джао Хуей как можех да се смятам за човешко същество? Мислейки за това, усетих как по гърба ми преминава студена тръпка. Какъв ужас!

Джао Хуей правилно беше казал, че сърцето на човек ще стане велико, когато открие за себе си истинския смисъл на милосърдието и добротата. Само когато съхраняваме милосърдието и добротата в сърцето си, можем да осъзнаем предназначението и ценността на нашия живот.

Връзка към източника: https://ru.minghui.org/html/articles/2024/4/12/1180886.html